РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Пловдив, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа въззивно гражданско дело
№ 893/ 2019г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, докладвано от съдия
Дублекова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата
в първоинстанционното производство Е.Д.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощник
адв. Н.А., със съдебен адрес ***.
Обжалва се Решение
№ 4258 от 6.12.2018 г., постановено по гр. дело № 9961/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, с което е допусната съдебна делба по отношение на
поземлен имот с номер 0430** в землището на с. И., с ЕКАТТЕ 32408, община
Родопи, площ на имота 0,338 дка начин на трайно ползване: Др. селищна
територия, вид собственост: Частна, категория на земята при неполивни условия -
Осма, имотът се намира в местността: „***”, при граници и съседи: имот № 0431**
- овощна градина на насл. на С. и К. К., имот №0430** - Др. селищна тер. насл.
на П. Г. П., имот № 00002** - Полски път на община Родопи - полски път, ведно с
построената в имота сграда - къща с площ 23 кв.м. /двадесет и три квадратни
метра/, както и всички останали подобрения и приращения в имота, между: В.В.Д. и Е.Д.Г. при квоти: 5/6 идеални
части за В.Д. и 1/6идеални части за Е.Г.; както и е отхвърлен иска за допускане
на делбата по отношение на Е.К.К., Е.Т.К. и Д.Т.К..
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на решението, като се излагат съображения, че неправилно районният
съд не е уважил направеното от жалбоподателката възражение по чл. 76 от Закона
за наследството, както и в тази връзка, че делбата следва да бъде допусната
между сънаследниците, а не между жалбоподателката и приобретателя В.Д.. Въз
основа на изложеното оплакване се иска решението да бъде отменено и постановено
ново решение, с което да бъде
допусната делба на процесния имот
с участието на преките законни
наследници на общия наследодател на страните Д.Т.К., с приложение нормата на
чл. 76 от ЗН, ведно с произтичащите от това законни последици.
Въззиваемият В.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощник адв. Е.К., със съдебен адрес ***, с отговора на въззивната
жалба оспорва въззивната жалба като неоснователна, по изложени оплаквания в
отговора, въз основа на които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззиваемите Е.К.К., ЕГН ********** Е.Т.К.,
ЕГН ********** и Д.Т.К., ЕГН **********, тримата с адрес ***, чрез пълномощник
адв. Е.К., със съдебен адрес ***, в съдебно заседание оспорват въззивната жалба
като неоснователна, с искане същата да бъде оставена без уважение и
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След
извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната проверка за нарушение
на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на
неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира обжалваното решение за правилно по следните съображения:
Предявен е
иск с правно основание
чл.34 от ЗС
за допускане на
съдебна делба на поземлен имот с номер 043025 в землището
на с. И., с ЕКАТТЕ 32408, община Родопи, площ на имота 0,338 дка начин на
трайно ползване: Др. селищна територия, вид собственост: Частна, категория на
земята при неполивни условия - Осма, имотът се намира в местността: „***”, при
граници и съседи: имот № 0431** - овощна градина на насл. на С. и К. К., имот
№0430** - Др. селищна тер. насл. на П. Г. П., имот № 000028 - Полски път на
община Родопи - полски път, ведно с построената в имота сграда - къща с площ 23
кв.м. /двадесет и три квадратни метра/, както и всички останали подобрения и
приращения в имота.
Не се спори от фактическа страна, а и се установява
от приложените писмени
доказателства - Удостоверение за наследници изх. №141361/18.03.2016г., Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ,
№ 202, т. 2, дело № 1722/ 1994 г. на нотариус при ПРС, Удостоверение за сключен
граждански брак № 1543 от 14.09.1958 г., Нотариален акт за дарение № 100/
21.09.2016г., том 5, рег. № 5706, дело 892/ 2016г. на нотариус Таня Дойчинова,
рег. № 072 с район на действие ПРС, Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 101/ 21.09.2016г., том 5, рег. № 5707, дело 893/2016г. на
нотариус Таня Дойчинова, рег. № 072 с район на действие ПРС, че процесният
недвижим имот е бил собствен на Д.Т.К., починал на 13.03.2016г., и Е.К.К. при
режим на СИО, както и че след смъртта си Д.Т.К. е оставил за свои законни
наследници Е.К.К. – съпруга, Е.Д.Г. – дъщеря, Е.Т.К. и Д.Т.К.- низходящи
(дъщеря и син на Т. Д.К.- син, починал на 30.12.2015г.). Установява се, че на
21.09.2016г. Д.Т.К. е дарил на В.В.Д. собствената си, придобита по наследство,
1/24 ид. част от процесния недвижим имот, както и че след това на същата дата ищецът
В.Д. е придобил правото на собственост, чрез договор за покупко- продажба, притежаваните
от Д.Т.К., Е.К.К. и Е.Т.К. идеални части от процесния недвижим имот, съответно
1/24 от Д.К.; 16/24 от Е. К. К. и 2/24 от Е. Т. К..
При
така установените по делото обстоятелства се мотивира извод, че към датата на
подаване на молбата за делба на процесния недвижим имот съсобственици са В.В.Д.
с 5/6 ид. части и Е.Д.Г. с 1/6 ид.
части. Съсобствеността за страните е възникнала на основание наследствено
правоприемство за ответницата Г., като съобразно наследствената й квота от
наследството на починалия й баща Д.К. и обстоятелството, че правото на
собственост върху процесния недвижим имот е било притежавано в режим на СИО от
наследодателя на ответницата, същата има право на собственост в размер на 1/6
ид. част от процесния имот. Останалите 5/6 идеални части са собственост на
ищеца, придобити на основание разпоредителни сделки, сключени с останалите
съсобственици и сънаследници на
починалия Д.К. (Д.Т.К., Е.К.К. и Е.Т.К. ), като правата на последните върху
имота, които са прехвърлили на ищеца, съответно 2/24 за Д.К., 16/24 за Е. К. К.
и 2/24 за Е. Т. К., съответстват на правата им по отношение на процесния имот
съобразно размера на наследствената им квота от наследството на починалия им
общ наследодател и като се зачете, че 1/2 ид.ч от процесния имот е индивидуална
собственост на Е.К.К..
Делбата
следва да се извърши с приобретателя на идеални части от имота В.Д., а не с
разпоредилите се сънаследници Д.Т.К., Е.К.К. и Е.Т.К., като направеното в тази
връзка възражение за относителна недействителност на разпоредителните сделки,
извършени от Д.Т.К., Е.К.К. и Е.Т.К. с притежаваните от тях идеални части, по
отношение на ответницата Г. на основание чл.76 ЗН е неоснователно поради
следните съображения:
Предмет
на делба в настоящото производство е само този сънаследствен имот, като не се
установява общият наследодател Д.Т.К. да е оставил в наследство и други имоти.
При това положение извършеното от Д.Т.К., Е.К.К. и Е.Т.К. разпореждане с
притежаваните от тях идеални части от имота поражда правно действие спрямо ответницата
Г. и следва да бъде взето предвид в делбеното производство, като се допусне и
извърши делба с участието на приобретателя на имота В.Д.. Представеният във
въззивното производство и прието като писмено доказателство нотариален акт за
доброволна делба на съсобствен наследствен имот № 92/ 25.05.2016г., том 3, рег.
№ 2785, дело № 362/ 2016г. на нотариус Славко Попов, рег. № 638 с район на
действие РС- Пловдив, не може да мотивира извод в обратна насока, тъй като от
същия се установява, че съсобствеността между Д.Т.К., Е.К.К., Е.Т.К. и Е.Д.Г.
по отношение на описания в нотариалния акт недвижим имот, съсобствен между страните
на основание покупка по време на брака за Е.К.К. и по наследство за всички от общия
им наследодател Д.Т.К., починал на 16.03.2016г., е прекратена посредством
доброволна делба преди датата на извършване на разпоредителните сделки от Д.Т.К.,
Е.К.К. и Е.Т.К. с притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим
имот. Така към датата на цитираните разпоредителни сделки и съответно към датата
на образуване на настоящото производство по съдебна делба между наследниците на
Д.Т.К., починал на 16.03.2016г., не се твърди и не се установява да има други
сънаследствени имоти.
Отделно
от изложеното следва да се посочи, че в настоящия случай Д.Т.К., Е.К.К. и Е.Т.К.
са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим
имот, а не с целия имот, т.е. не са засегнати правата в съсобствеността на
ответницата Г.. Нормата на чл.76 ЗН касае хипотеза на разпореждане на
сънаследник с отделен наследствен предмет изцяло, а не когато сънаследникът се
разпорежда само до размера на припадащата му се идеална част от съсобствеността
по отношение на вещта, съобразно с наследствената му квота, предвид на което
поддържаното от ответницата Г. възражение за относителна недействителност на
разпоредителните сделки, извършени от Д.Т.К., Е.К.К., Е.Т.К. с притежаваните от
тях идеални части от процесния недвижим имот, се явява неоснователно.
Горното обосновава и неоснователността на въззивната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение, а решението на Пловдивски районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
В частта за разноските.
С оглед изхода по делото – неоснователност на
въззивната жалба, предявената претенция за разноски и представените
доказателства за тяхната направа, на въззиваемите следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, като
се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700
лв. от въззиваемия Д. и в размер на 2100 лв. от въззиваемите К..
Направено е от страна на жалбоподателката
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемите.
Настоящият съдебен състав намира същото за основателно, с оглед ниската степен
на фактическа и правна сложност на делото, като адвокатските възнаграждение
следва да бъдат намалени до сумата от 600 лв., съобразно разпоредбата на чл.7,
ал.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4258 от 6.12.2018 г., постановено
по гр. дело № 9961/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
Е.Д.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на В.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600 лв. /шестстотин
лева/, разноски за производството по в. гр. д. № 893/ 2019г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
Е.Д.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на Е.К.К., с ЕГН **********, Е.Т.К., с ЕГН ********** и Д.Т.К., с ЕГН
**********, тримата с адрес ***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, разноски
за производството по в. гр. д. № 893/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.