МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимият С.Б.Н.,
ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл.196 ал. 1 т.1 от НК,
във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 29 ал. 1 букви „А” и „Б” от НК
за това, че за времето от 22.30
ч. на 20.07.2010 г. до 00.30 ч на 21.07.2010 г. в гр. Пазарджик е отнел
чужди движими вещи - парична сума
от 1 200 лева от владението на З. Т.Ч.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата
представлява „опасен рецидив.
Представителя на РП Пазарджик поддържа
обвинението. Пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият се признава за
виновен. Прави искане за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.
Защитникът на подсъдимият пледира
за налагане на минимално наказание.
Приет за съвместно разглеждане в
наказателният процес е предявеният от З.Т.Ч. против подсъдимия С.Б.Н.
граждански иск за сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща обезщетение за
причинените от деянието имуществени вреди, в едно със законната лихва върху
същата, считано от 20.07.2010 г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимият Н. се признава за
виновен по така предявеното му
обвинение. Прави изявление по чл. 371 т.2 от НПК, като признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Районният съд след като обсъди и
прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност при спазване на разпоредбите
на НПК, съобразявайки закона и по вътрешно убеждение прие за установено следното:
През лятото на 2010 г. пострадалата - св. З.Ч. продала земеделски земи в с. Полатово и с парите решила да ремонтира долния етаж от къщата
си в гр. Пазарджик, ул.”Витоша” № 31. Тъй като познавала подсъдимия С.Н., с прозвище „Богеца”, се договорила той да й извърши ремонта.
В замяна на това пострадалата черпела Н. с храна и напитки, както и всеки ден
му давала пари за
закупуване на материали.
На 20.07.2010 г. вечерта
в двора на къщата се събрали
св. Ч., подсъдимия Н., св. Л.В., св. Н.Г., св. М.Ч. – син на пострадалата и седнали да се почерпят. Стояли до късно
и около 22.30 ч. на 20.07. св. Ч. си легнал, св.
Г. си ръгнал, като останали подсъдимия Н., св. В. и св. Ч.. Докато били заедно
тримата на двора, за времето
от 22.30 ч. на 20.07.2010
г. до 00.30 ч. на
21.07.2010 г. подсъдимият
видял, че св. Ч. влязла в къщата и сменила роклята си в джоба
на, която
държала парите си. Тя ги
оставила под възглавницата на леглото си и излязла отново навън. Знаейки, че пострадалата разполагала с пари, подсъдимия Н. решил да ги открадне.
Използвайки подходящ момент, влязъл в стаята и намерил скритите пари – на стойност 1 200 лева в 24 бр. банкноти
с наминал от 50 лв. всяка. След
това се върнал
при останалите и продължил да се черпят.
След като подсъдимият Н. и св. В. си тръгнали, пострадалата се прибрала в къщи и установила, че парите й липсват, за което сигнализирала
полицията.
На следващия ден подсъдимия Н. с откраднатите пари започнал да си
купува храна, пиене и да черпява
хората в заведенията. Свидетелката В. го попитала откъде има толкова пари на което
подсъдимият й отговорил, че ги бил откраднал от св. Ч., когато били заедно у тях на гости,
като разбрала, че сумата била около 1 000 лева. В последствие сравнително дълъг период от време подсъдимият се укрил.
След проведените оперативно издирвателни мероприятия подсъдимият Н. бил заловен от служителите на полицията и на 19.09.2010 г. са му били снети писмени обяснения от св. И.К.- главен
полицай при РУП – Пазарджик в които разказал за извършената от него кражба.
След това подсъдимият Н. отново се укрил, поради което
бил обявен за общодържавно
издирване и на 28.12.2010
г. бил издирен и му била взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Съдът установи, че направените от подсъдимият
самопризнания се подкрепят от събраните по делото доказателства.
По делото не са на лице данни за накърняване
правата на подсъдимият или защитника му.
Предвид на това, че обстоятелствата изложени в
обвинителният акт се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебното
производство, както и от направеното самопризнание от страна на подсъдимият
съдът прие, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл. 196 ал. 1 т.1
от НК, във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 29 ал. 1 букви „А”
и „Б” от НК, като на за времето от 22.30
ч. на 20.07.2010 г. до 00.30 ч на 21.07.2010 г. в гр. Пазарджик е отнел
чужди движими вещи - парична сума
от 1 200 лева от владението на З. Т.Ч.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява
„опасен рецидив”.
От субективна страна деянието е
извършено от подс. Н. при пряк умисъл с целени и
настъпили обществено опасни последици.
Съдът прецени смекчаващите вината
на подсъдимият обстоятелства – изразеното съжаление от извършеното.
Съдът взе предвид и отегчаващите
наказателната отговорност обстоятелства, негативните характеристични данни за
подсъдимият, множеството предишни осъждания за извършени престъпления от общ
характер и изключителната дързост на извършеното деяние.
Подсъдимият е личност с висока степен на обществена
опасност, предвид характеристичните данни и многократните осъждания.
При определяне видът и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият, съдът се ръководи от
изискванията на чл. 36 от НК, относно целите на наказанието и чл. 54 от НК при
неговата индивидуализация.
Престъплението за, което
подсъдимият е предаден на съд е при условията на опасен рецидив, тъй като е
извършено след като същият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода изпълнението на, което не е отложено по чл.66 от НК
Съдът счете, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимият към спазване на закона и добрите нрави, както
постигане предупредително въздействие върху него и другите членове на
обществото на подс. Н. следва да се наложи наказание
от две години лишаване от свобода.
С оглед на това, че
производството по делото се води
по реда на
чл.370 и следващите от НПК наказанието на подсъдимият бе определено при условията на чл.
58а ал. 1 от НК, като наложеното наказание от две
години лишаване от свобода бе
намалено с една трета.
Съдът счете, че така формираното
наказание от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода следва да
бъде изтърпяно от подсъдимият ефективно.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС
съдът постанови наказанието лишаване от свобода
да бъде изтърпяно от подсъдимият Н. в затворническо общежитие от
закрит тип, при първоначален строг режим.
На основание
чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание времето
през което по отношение на подсъдимия С.Б.Н. е била
взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 29.12.2010 г.
За да определи видът и размера на наказанието, както и
режима на изтърпяването му, съдът отчете негативните характеристични данни за
подсъдимият, многократните предишни осъждания за извършени престъпления от общ
характер, както и високата стойност на отнетите вещи.
Съдът с оглед на данните по
делото счете, че предявеният против подсъдимият граждански иск е доказан по
основание и размер, поради което осъди подс. С.Б.Н. да заплати
на З.Т.Ч., с ЕГН: **********
сумата от 1 200 /хиляда и
двеста/ лева, представляваща
обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, в едно със законната
лихва върху същата, считано от 20.07.2010 г. до окончателното й изплащане.
Предвид осъдителната присъда и с
оглед размера на уваженият граждански иск съдът осъди подсъдимия С.Б.Н. да
заплати по сметка на
Районен съд – гр. Пазарджик
сумата от 48.00 лева – държавна такса.
Подбудите за извършване на
деянието се коренят в незачитане на установеният правов ред в страната.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: