№ 1275
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502092 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 11.04.2022г по гр.д. № 13643/2020г СГС, ГО, І-7 състав е отхвърлил
предявения иск от Балкантрейд ЕООД против И. Д. С. за установяване, на основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК , че ответникът дължи сумата от 46 000лв-
главница, част от задължение по запис на заповед от 07.01.2019г. Със същото решение
съдът е прекратил производството по предявения иск от И. С. против Балкантрейд
ЕООД, с правно основание чл.124,ал.4 от ГПК за установяване неистинност на записа
на заповед. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода
от спора.
Решението от 11.04.2022г е обжалвано с въззивна жалба от ищеца, в
отхвърлителната част. Въззивникът поддържа, че СГС е допуснал нарушения на
процесуалния закон, с което е нарушил правото му на защита, като го е лишил от
възможност да оспори приета по делото експертиза и да посочи доказателства.
Поддържа още, че решението на СГС е необосновано, че съдът не е обсъдил в
съвкупност всички събрани по делото доказателства. Поддържа, че автентичността на
записа на заповед е доказана в друго производство между страните , а наличието на
каузално правоотношение се установява от приетата по делото ССчЕ. Заявява, че
1
документите са подписани дистанционно, поради което се разчита на морал и съвест от
страна на ответника да е подписала задължаващите я документи. Поддържа, че
ответницата не е оспорила задълженията на дружеството „Билдех”ЕООД към ищеца.
Счита, че при съвкупно тълкуване на доказателствата може да се приеме,че предявения
иск е доказан.Моли апелативния съд да отмени решението на СГС и да постанови
ново, с което да уважи изцяло предявения установителен иск.
Ответникът пред СГС, настоящ въззИ.ем , депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата.
В о.с.з. въззивникът не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява,
че поддържа въззивната жалба. Заявява доказателствени искания след изтичане на
срока даден от съда на страната. Моли решението на СГС да бъде отменено , а
предявеният иск- уважен. Претендира разноските, направени по делото.
ВъззИ.емият И. С., представлявана от адв. В., оспорва въззивната жалба. Моли
решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото , съобразно
списък, който представя.
ВъззИ.емият депозира писмени бележки, в които сочи, че първоинстанционният
съд не е допуснал нарушения на процесуалние правила, че по делото е
безпротиворечиво установено, че процеснсият запис на заповед е неавтентичен, което
прави безпредметно обсъждането на наличие на каузално правоотношение между
страните. Исковата претенция се основава на вземане по запис на заповед, а същият
като неподписан от ответницата не може да я задължи.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Фактическата обстановка е правилно изложена от първоинстанционния съд и с
оглед дадената възможност по чл. 272 от ГПК съдът препраща към тази част от
решението на СГС, като мотивировка на собствения си акт.
2
По делото от фактическа и правна страна се установява следното :
Предявен е иск за установяване на вземане на ищеца, който твърди, че
задължението на ответника е породено от запис на заповед, на който ответникът е
издател и въз основа на който ищецът се е снабдил със заповед за незавабно
изпълнение и изпълнителен лист. Ищецът сочи, че „Билдех” ЕООД е имало
задължания към ищеца и за обезпечаване на това вземане управителят и едноличен
собственик на капитала на дружеството И. С. на 07.01.2019г е издала запис на заповед
за 81820лв с падеж 20.08.2019г. По този запис на заповед ищецът търси заплащане на
на 46 000лв , а по друг – разрпиката от 20 000лв до пълният размер на задължението на
„Билдех”ЕООД- 66 000лв.
Ответникът, авалист на записа на заповед, оспорва в отговора на ИМ
автентичността на записа на заповед. Оспорва и , че не се установява връзката на
записа на заповед със задължения на „Билдех”ЕООД.
По делото е приложен запис на заповед издаден на 07.01.2019г от И. С. , с който е
поела задължение безусловно да изплати 81820лв на Балкантрейд ЕООД , с посочен
падеж на задължението 20.08.2019г и с място на плащане- гр.Троян.
Представен е и запис на заповед, издаден на 07.12.2018г от И. С. в полза на
Балкантрейд ЕООД за сумата от 20 000лв, с падеж 30.03.2019г , като в документа е
посочено, че се издава във връзка с обезпечаване вземане по договор за покупко-
продажба между поемателя и Билдех ЕООД.
Видно от приложеното от ч.гр.д.№ 54663/2019г. по описа на СРС, II ГО, 65
състав, на 26.09.2019г Балкантрейд ЕООД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу И. С. за сумата от 46
000 лева, частично предявена главница, дължима от ответницата по силата на запис на
заповед, издаден на 07.01.2019г за сумата от 81 820лв. Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ- запис на заповед от 07.01.2019г – СРС е
издал на 08.10.2019г.
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК И. С. е
подала възражениепо реда на чл.414 от ГПК.
Представени са доказателства за установяване, че записът на заповед , издаден на
07.12.2018г е автентичен и с решение на СРС е признато за установено задължението
на ответницата да заплати сума по този запес на заповед. е осъден да
В о.с.з. на 22.02.2022г е изслушана СГЕ, изготвена от в.л. С. Х., която дава
заключение, че подписът за „издател” в процесният запис на заповед с дата на издаване
07.01.2019г и падеж 28.08.2019г, за сума от 81 820 лв., не е положен от лицето от
чието име изхожда – И. С.. Вещото лице мотивира своето заключение като сочи, че
констатира различия в общите и частни графически признаци, които са устойчиви и са
3
достатъчни за извод, че изследваният подпис, не е положен от лицето, изпълнило
събрания сравнителен материал – И. С..
В същото съдебно заседание е изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. Х., която дава
заключение за съществуващите търговски отношения между Балкантрейд ЕООД и
Билдех ЕООД и за размера на задълженията на Билдех ЕООД към ищеца.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Във въззивната си жалба ответникът поддържа оплакване за допуснати от СГС
нарушения на процесуалния закон, които са засегнали правото на защита на ищеца.
Дори и да се установят допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, ограничили правото на защита на ищеца, правомощията на въззивната
инстанция при условията на ограничен въззив се изчерпват с възможността да се даде
възможност на страна да упражни тези права, от упражняването на които е била
лишена. Тази възможност въззивната инстанция не дължи служебно. При оплакване за
нарушено право на защита страната може да посочи от упражняването на кои свои
права е била лишена и съответно- да поиска въззивната инстанция да й даде
възможност да упражни своите права.
В разглеждания случай въззивникът в жалбата си навежда твърдения за нарушено
право на защита, но не навежда във връзка с това искания за предприемане на действия
за упражняване на правата, от които е бил лишен според собствените му твърдения.
Въззивникът не е длъжен да има възражения и доказателствени искания въпреки
развитите съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон, засегнали
неговата защита. Той може да счита, че въпреки нарушеното право на защита, няма
нужда от оспорване на доказателства или събиране на нови доказателства, а решение
следва да се постанови съобразно събраните такИ..
Ето защо , за да бъде изяснено дали оплакванията на въззивника за нарушено
право на защита имат като своя последица процесуални изявление или искания по
доказателствата съдът е предоставил възможност такИ. изявления или искания да
бъдат формулирани. В срока на дадената възможност въззивникът не предприема
никакви процесуални дейстия. След изтичане на срока въззивникът депозира молба, в
която предоставя на съда възможност да прецени необходимостта от нова експертиза.
Поради пропускането на дадения срок въззивната инстанция в о.с.з. на 13.10.2022г е
преценила, че исканията са преклудирани.
Ето защо, според настоящата инстанция е безпредметно да се обсъжда дали
правото на защита на ищеца е било нарушено, доколкото от това няма да има
процесуални последици. Делото следва да се реши съобразно доказателствата, събрани
от първоинстанционния съд.
Представеният по делото запис на заповед от 07.01.2019г формално , от външна
4
страна е редовен. Само документ отговарящ на изискванията на чл.535 от ТЗ може да
служи като запис на заповед и съответно – да бъде основания за извадане на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. При извършената проверка
настоящият съдебен състав намира, че процесния запис на заповед, издаден на
07.01.2019г има атрибутите по чл.535 от ТЗ . Договорен е падеж на конкретна дата и
приносителят е освободен от протест.
По делото пред първата инстанция и в сроковете по ГПК ответникът навежда
възражения за неавтентичност на записа на заповед.
От изслушаната СГЕ се установява, че записът на заповед не носи подписа на
посочения за негов издател- ответника И. С.. Вещото лице, въз основа на своите
специални познания е обосновала категоричен извод за неавтентичност на документа.
Вещото лице подробно е описало използваните методи за достигане до посочения
извод- използването на техническо средство за увеличаване, посредством което е
установено , че подписът не е пренесен и че няма признаци на техническа подправка.
Вещото лице сочи, че са използвани сравнителни образци от дълъг период от време,
през който няма настъпили значими изменения в подписа на лицето. И при тези
условия вещото лице обосновава разлики в изследвания подпис и сравнителния
материал в общите и частни графични признаци-в размера на изписаните букви, в
темпа и продължителността на движението при изписване на буквите, в
разположението на изписаните букви, в структурната сложност на движението. Поради
тези различия вещото лице дава категоричен отговор на поставения въпрос, че
процесният запис на заповед не е подписан от И. С., която е изпълнила представения
сравнителен материал.
Липсват основания за приемане на извод за пристрастност на вещото лице. Също
така, вещото лице е дало заключение на основа своите спецеални познания и го е
обосновала подробно. Заключението е пълно и категорично.
В същото време няма доказателства, които да навеждат на извод, обратен на
въприетия от графолога.
Представените доказателства за автентичност на други записи на заповед,
подписани от ответницата в полза на ищеца са неотносими към спора. Наличието на
търговски отношения между ищеца и дружеството, на което ответницата е управител
също няма отношение към автентичността на представения документ.
Ето защо при съвкупното тълкуване на всички относими доказателства съдебният
състав приема извод, че по делото се установява, че записът на заповед от 07.01.2019г,
от който черпи права ищецът е неавтентичен и този извод на съда е безпротиворечив.
Записът на заповед е формална сделка, чието съдържание е уредено в чл. 535 ТЗ,
като наличието на изброените в т. 1-7 реквизити е условие за неговата действителност.
Подписът на издателя е условие за действителност на записа на заповед. Ако се
5
установи, че последният не е подписан от соченото за издател лице, какъвто е
процесният случай, то и менителничният ефект не го обвързва и той не е задължен по
него. По изложените съображения съдът намира, че представеният запис на заповед,
издаден на 07.01.2019 г, е недействителен – не е подписан от посочения му издател.
Ето защо представения менителничен ефект не е годен да създаде валидно задължение
за ответницата да заплати посочените в записа суми. Същата не е правила изявление за
поемане на такова задължение и съответно не отговаря като издател на ефекта.
Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК следва да бъдат отхвърлени.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските
С оглед изхода от спора само въззИ.емата страна има право на разноски пред
настоящата инстанция. ВъззИ.емата претендира разноски и доказва направени реално
такИ. в размер на 2 000лв- платено адвокатско възнаграждение. Сумата следва да бъде
възложена върху възивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261265 от 11.04.2022г, постановено по гр.д. №
13643/2020г по описа на Софийски градски съд, ІГО, 7-ми състав, изцяло.
ОСЪЖДА Балкантрейд ЕООД с ЕИК ********* да заплати на И. Д. С. с ЕГН
********** сумата от 2 000лв- разноски по делото, заплатени за адвокатска защита
пред САС, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6