№ 173
гр. Разград, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Петя П. Колева
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500418 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, подадена чрез
пълномощник, против решение № 46/24.03.2025г., постановено по гр.д. № 668/2024г. по
описа на РС Кубрат, в частта, с която съдът се е произнесъл в условията на евентуалност,
като е приел за установено по отношение на жалбоподателя, че Д. М. Р. не му дължи сумата
8091,58 лева – главница, ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от
16.11.2011 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното
изплащане на вземането, 573,66 лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата 80 лева –
разноски по арбитражното производство, установени задължения с влязло в сила
арбитражно решение № 572/16.11.2011 г. по арб. дело № 572/2011 г. на арбитър Ж. Б., за
които е издаден изпълнителен лист от 30.05.2013 г. и е образувано изпълнително дело №
20238320400222 по описа на ЧСИ, рег. № 832, с район на действие ОС – Русе, поради
погасяване на задълженията по давност. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск. Навежда доводи за
незаконосъобразност и необоснованост поради непълен анализ от първостепенния съд на
събраните писмени доказателства.
Подаден е писмен отговор от Д. М. Р. чрез пълномощник, в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата. По отношение на направеното искане въззивният
съд да отмени решението в прекратителната част на иска за прогласяване нищожността на
1
договор за револвиращ заем № **********/20.09.2010 г. поради противоречието му със
закона, въззиваемият е направил изрично изявление пред администриращия районен съд, че
не обжалва решението в тази част.
В хода на въззивното производство исковата молба досежно предявения в условията
на евентуалност иск с правна квалификация чл.439 ГПК е приета за нередовна и на ищеца е
предоставен срок за поправянето й. Същият е изпълнил указанията с представяне на молби с
вх. №№ 3128/14.07.2025г. и 3163/16.07.2025г., в резултат на което съдът приема, че е
подадена искова молба, в обстоятелствената част на която са изложени твърдения, че
процесното вземане е станало изискуемо на 16.11.2011г. с влизане в сила на арбитражно
решение по арб.д. № 572/2011г., вследствие на което е издаден изп.лист от 30.05.2013г.
Изпълнителното дело е образувано на 2.02.2023г. и в периода от 30.05.2013г. до 2.02.2023г.
не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. В петитум ищецът
прави искане да бъде прието за установено спрямо „Профи кредит България“ЕООД, че не
дължи сумата 8091,58 лева – главница, ведно със законната лихва за забава върху тази сума
считано от 16.11.2011 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното изплащане на вземането, 573,66 лева – юрисконсултско възнаграждение и
сумата 80 лева – разноски по арбитражното производство, установени задължения с влязло в
сила арбитражно решение № 572/16.11.2011 г. по арб. дело № 572/2011 г. на арбитър Ж. Б., за
които е издаден изпълнителен лист от 30.05.2013 г. и е образувано изпълнително дело №
20238320400222 по описа на ЧСИ, рег. № 832, с район на действие ОС Русе, поради
погасяване на задълженията по давност.
Подадена е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против решение №
74/7.05.2025г. по гр.д. № 668/2024г. на РС Кубрат, с което в производство по чл.248 ГПК е
оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, които е
осъден да заплати на ответника, с твърдение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В частната жалба са изложени твърдения за неправилност на обжалвания
съдебен акт поради неотчитане на обстоятелството, че главният иск е приет за недопустим,
както и за прекомерност на размера на адв.възнаграждение. Искането е за намаляване на
възложените в тежест на ответника разноски за адв.възнаграждение.
По подадената частна жалба е постъпил писмен отговор от Д. М. Р. чрез
пълномощник, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка, относима към предмета на въззивно обжалване:
Между страните е сключен договор за револвиращ заем № **********/20.09.2010 г., по
силата на който „Профи кредитБългария“ЕООД е предоставил на Д. Р. заем от 1500 лв. при
ГЛП 114,66 % и ГПР 174,88%. Срокът на погасяване на заема е определен на 36 месеца чрез
месечни вноски в размер 149 лв.
Установява се от приетото по делото извлечение от банковата сметка на ищеца, че на
21.09.2010 г. по същата е преведен кредитът в размер на 1500 лева.
2
Постановено е арбитражно решение № 572/16.11.2011 г. по арб. дело №572/2011 г. на
арбитър Ж. Б., по силата на което Д. Р. е осъден да заплати на „Профи кредит
България“ЕООД сумата 8091,58лв., заедно със законната лихва от постановяване на
решението до окончателно погасяване на задължението, сумата 80лв. за направени разноски
по арбитражното производство и 573,66лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
арбитражното решение е издаден изпълнителен лист от 30.05.2013г. по т.д. № 2766/2013г. на
СГС.
В хода на първоинстанционното производство е приобщено изп. дело №
20238320400222 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с рег. № 832 при КЧСИ с район на
дейстие ОС Русе. Видно от съдържащите се в него материали, същото е образувано на
2.02.2023 г. въз основа на молба с приложения изпълнителен лист. Върху изпълнителния
лист са извършени отбелязвания за преведени три суми на взисктеля, както следва: 55лв. на
11.03.2014г., 19,07лв. на 12.06.2015г. и 99,07лв. на 21.07.2015г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи, относими към предмета на въззивно обжалване: Искът с правна квалификация
чл.439 ГПК е процесуално допустим, тъй като ищецът се позовава на факти, настъпили след
влизане в сила на арбитражно решение, издаден изпълнителен лист и при образувано и
висящо изпълнително производство.
По същество искът е основателен. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД началният момент на
давностния срок е денят, в който вземането е станало изискуемо. Процесното вземане е
станало изискуемо на 16.11.2011 г., когато е влязло в сила решението по арб.д. № 572/2011г.
Изпълнителното дело е образувано на 2.02.2023 г. При това положение, съдът приема, че
към момента на образувавне на изпълнителното дело, а и към 16.09.2024 г. – датата, на която
е подадена исковата молба, вземането на ответника по издадения изпълнителен лист въз
основа на арбитражното решение е погасено по давност.
По отношение на твърденията на жалбоподателя за предприети предхождащи
изпълнителни действия, е настъпила процесуална преклузия, тъй като тези твърдения се
излагат за първи път във въззивната жалба /по този въпрос съдът е взел отношение с
определението по чл.267 ГПК/ и не следва да се обсъждат. Въпреки това и доколкото върху
представения пред районния съд изпълнителен лист са извършени отбелязвания за
извършени три плащания на взискателя в периода 11.03.2014г.-21.07.2015г., въззивният съд
дължи следния отговор: в Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. по тълк.д. № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че по изпълнителни дела, образувани за принудително събиране
на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. За
заварените като висящи от тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС
№ 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от
датата на образуването му до датата на приемане на последващия тълкувателен акт,
3
погасителна давност не тече. Това означава, че ако е имало образувано предходно
изпълнително производство, давност за вземането не е текла до 26.06.2015г., когато е
постановено ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За изпълнителни действия след 26.06.2015г. следва да се има предвид тълкуването,
съдържащо се в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК.
Така според съдържащите се там задължителни указания, в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие във връзка със съответния способ. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ е годно да прекъсне давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а предприемането на всяко действие по
принудително изпълнение прекъсва давността по изричната разпоредба на закона. От
значение за преценката относно периодите, относими към прекъсване на давността, са
последващите искания на взискателя и предприетите изп. действия от ЧСИ.
Така третото отбелязване върху изпълнителния лист за преведена на взискателя сума
е от 21.07.2015г. Ако се допусне, че е имало образувано предходно изпълнително
производство, представените в срок и приети доказателства сочат на последно извършено
изпълнително действие по него най-късно на датата 21.07.2015г. Моментът попада в периода
на действие на ТР № 2 от 26.06.2015 г., което означава, че от този момент започва да тече
нов срок на погасителната давност, изтичащ на 21.07.2020г., който би могъл да бъде
прекъснат с искане и предприемане на нови изпълнителни действия. Ответникът не е
изложил твърдения в сроковете по чл.131 и чл.146 ал.3 ГПК за прекъсване на давността чрез
предприемане на нови изпълнителни действия след тази дата. Изпълнително дело №
20238320400222 по описа на ЧСИ с рег. № 832 с район на действие ОС Русе е образувано на
2.02.2023г., но към този момент давността е изтекла.
Решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По частната въззивна жалба съдът приема следното: пред районния съд са били
предявени два иска в условията на евентуалност, всеки от които с материален интерес от
8745,24лв. Съгл. чл.2 ал.5 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, по всеки от
исковете дължимото минимално адв.възнаграждение възлиза на 1174,52лв. Платеното от
ищеца възнаграждение на упълномощения от него адвокат е в размер 1000лв. Районният съд
не е отчел разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК, че разноски се дължат съобразно уважената част
от исковете, т.е. само за единия иск с правна квалификация чл.439 ГПК. Дори и след
отстраняване на пропуска обаче, крайният извод на съда е правилен, защото платеното
адв.възнаграждение в размер 1000лв. се явява в по-нисък от минималния размер и само за
уважения иск. Не е налице прекомерност и присъдените в полза на ищеца разноски не
следва да се намаляват.
Във въззивното производство всяка от страните претендира присъждане на деловодни
разноски. С оглед изхода от правния спор такива се следват на въззиваемия. Същият е
заплатил адв.възнаграждение в размер 1000лв. и жалбоподателят следва да бъде осъден за
4
тази сума. Съдът не приема възражението на последния за прекомерност по изложените по-
горе причини – възнаграждението е в по-нисък размер от минималния такъв, определен в
Наредбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 46/24.03.2025г., постановено по гр.д. № 668/2024г. по описа
на РС Кубрат;
Потвърждава решение № 74/7.05.2025г., постановено по гр.д. № 668/2024г. на РС
Кубрат;
Осъжда „Профи кредит България“ЕООД да заплати на Д. М. Р. сумата 1000лв. за
направени деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5