МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 167/2017
год. по описа на Варненски окръжен съд
Варненска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Л.И. ***, за
това, че в качеството си на длъжностно лице - управител на „ЕФФЕКТ" ООД
Варна, в условието на продължавано престъпление съзнателно сключил неизгодни
сделки:
- На
01.10.2011год. в гр. Варна, договор за наем със страни „ЕФФЕКТ" ООД -
наемател и „ГЕОСИМ" ООД - наемодател, с който на „ЕФФЕКТ" ООД Варна е
предоставено за временно и възмездно ползване за срок от една година, недвижим
имот /закрит склад, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона УПИ №
XXVIII - 53/, за производствена складова дейност за сумата от 7 лева на
квадратен метър или общо сумата от 2800 лева месечно с включено ДДС, и
- На 07.11.2012г. в гр. Варна,
спогодба към същия договор от 01.10.2011г. с която страните „ЕФФЕКТ" ООД -
наемател и „ГЕОСИМ" ООД - наемодател са се съгласили, че „ЕФФЕКТ" ООД
дължи на „ГЕОСИМ" ООД сумата от 33 600 лева за наем на недвижим имот
/закрит склад, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона УПИ № XXVIII -
53/ и от това произлязла значителна вреда за търговското дружество
„ЕФФЕКТ" ООД в размер на 33 600 лева. - престъпление по чл. 220, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ВОП поддържа така предявеното обвинение,
като фактическа и правна страна, намирайки го за доказано по безспорен начин.
Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани категорични доказателства за
виновността на подсъдимия. Предлага на подс. К. да му бъде наложено наказание
по справедливост, изтърпяването на което да бъде отложено на осн. чл. 66 от НК с подходящ максимален срок.
Подсъдимият
К. се ползва от правото си по закон и не дава обяснения по делото. При дадената
му последна дума заявява, че не се чувства виновен и моли да бъде оправдан по
предявеното му обвинение.
Защитата
му оспорва така изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че
обвинението по отношение на подсъдимия К. не е доказано от фактическа и правна
страна. Заявява, че подсъдимият не е осъществил от субективна и обективна
страна състава на престъплението по чл.220, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и моли същият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Сочи се, че от субективна страна деянието не е осъществено, тъй като
подсъдимият не е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на закона, освен
това не е действал с пряк умисъл. Твърди се, че не е доказано, че фирма
„Еффект“ е имала множество имоти, и, че не е имала нужда от така сключения
договор за наем. Правят се възражения, че фирмата е имала нужда от сключения
договор за наем на недвижимия имот и сключената сделка не е неизгодна.
От
събраните и проверени в съдебно заседание гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Л.И.К. е роден на ***
г. в гр. Тервел, живущ ***, български гражданин, със средно образование,
разведен, работи, неосъждан, ЕГН **********
По силата на Дружествен договор - устав, за образуване и управление на
дружество с ограничена отговорност от 17.03.2008 год
/т. 2, л. 94-97, ДП/ подсъдимият Л.К. и св. Т.Д. изпълнявали длъжността
управители на „Еффект" ООД Варна, БУЛСТАТ *********. Търговското дружество
се представлявало от двамата управители - заедно и поотделно, като мажоритарен
собственик бил св. Д..
През 2009 год. отношенията между двамата се влошили. На общо събрание на
съдружниците проведено на 07.08.2009 год. /т.1, л.53, ДП/ било взето решение за
прекратяване на правомощията на подс. К., относно управлението на стопанската
дейност на дружеството, като било взето решение дружеството да има само един управител
в лицето на св. Т.Д..
Подс. К.
обаче оспорил тези действия пред съда и с влязло в сила на 24.03.2011 год. Решение
№18/15.01.2010г. по т. д. 1081/2009г. на ВОС посочените решения от общото
събрание на дружеството били отменени като незаконосъобразни и К. бил
възстановен като управител на дружеството. През м. май 2011 год. същият подал
заявление в Търговския регистър и бил отново вписан като управител. След
възстановяването му на посочената длъжност, той продължил да изпълнява задълженията
си съгласно договора /устава/ на дружеството.
На 31.05.2013 год. след вписване в търговския регистър /т.2, л.7/ подс. К.
окончателно е бил заличен като управител на „Еффект" ООД Варна.,
На 01.10.2911 год. бил сключен договор за наем /т.1, л.29, ДП/ между „Геосим“ ООД, представлявано от св. Г.М.Г. като наемател и
МИП ООД, гр. Варна, представлявано от св. Д.Д., като наемодател на недвижим
имот описан само като такъв с площ от 400 кв. м. за временно и възмездно ползване,
като склад за сумата от 2.50 лв. на кв.м., без ДДС на месец, за времето до
31.12.2102 год., като в т. 11, ал.2 от договора е посочено, че наемателят няма
право до пренаема вещта, обект на договора.
Въпреки това на същата дата - 01.10.2011 год. бил сключен договор за наем
/т.2 л.17/, по силата на който подс. К., в качеството си на управител и
представляващ търговското дружество „Еффект" ООД, е взел под наем от „Геосим" ООД Варна /представлявано от св. Г.М.Г. и
Красимир М.Г. , за временно и възмездно ползване недвижим имот / става въпрос
за същия имот описан по – горе/, представляващ - закрит склад находящ се в гр.
Варна, Западна промишлена зона УПИ №XXVIII-53 от 400 кв. м. „за производствено
складова дейност", за сумата от 7 лева на квадратен метър или общо, за
сумата от 2 800 лева месечно с включено ДДС. В точка втора от договора било
посочено, че наемната цена ще се заплаща годишно, като сумата за 12 месеца в
размер на 33 600 лева с включено ДДС е дължима на 01.10.2012г.
В самия договор като представители на,,Еффект" ООД са били вписани
подс. К. и св. Д., но същият бил подписан единствено от подсъдимия.
На 07.11.2012 год. подс. К. в качеството си на управител и представляващ
търговското дружество „Еффект" ООД сключил спогодба /т.2, л.18/ към
посочения договор за наем, в която на първо място било посочено, че страните са
съгласни, че „Еффект" ООД дължи на „Геосим"
ООД по договора за наем от 01.10.2011 год. сумата от 33 600 лева, за периода на
договора 01.10.2011 год. - 01.10.2012 год. На второ място, че „Еффект" ООД
се задължава да заплати посочената сума в срок от седем дни считано от датата
на сключената спогодба и на трето място при неизпълнение на задълженията „Геосим" ООД има право да се обърне към съда с искане
за издаване на изпълнителен лист.
Тази спогодба била подписана с нотариална заверка на подписите при
нотариус В.Г.с район PC Варна.
Посоченият договор за наем и така подписаната спогодба към него не са
били представени в счетоводството на „Еффект" ООД. Другият управител св. Д.
и всички останали служител в дружеството в това число и главният счетоводител
св. Д.Ж. не били уведомени за сключването му.
Въз основа на постъпило в Районен съд Варна заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на 19.11.2012 год., по ЧГД №16757/2012 год., била
издадена заповед на PC - гр. Варна, 31-ви състав /т.З л. 3/, за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която
„Еффект" ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Геосим"
ООД, ЕИК 10305233 сумата от 33 600 лева, дължима по спогодба от 07.11.2012 год.
с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението /16.11.2012 год./ до окончателното
й изплащане, както и сумата от 672 лева - за разноски по делото.
На 03.12.2012г. бил издаден и Изпълнителен лист с който „Еффект"
ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на „Геосим"
ООД, ЕИК10305233 сумата от 33 600 лева, дължима по спогодба от 07.11.2012г. с
нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението /16.11.2012 г./ до окончателното
й изплащане, както и сумата от 672 лева - за разноски по делото.
Въз
основана издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20128080404125 по описа на ЧСИ З. Д. *** действие -
ОС - Варна. /т.З/.
Свидетелят
Т.Д. обжалвал в законоустановения срок тази заповед,
но същата била потвърдена. В хода на изпълнителното дело била наложена възбрана
върху поземлен имот с идентификатор 10135.3514.487 собственост на „Еффект"
ООД, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона с площ 2 779 кв. м. ведно
с изградената в имота промишлена сграда с площ 117 кв. м., както и хангар и
гараж с площ 43 кв. м. Посоченият имот бил обявен за публична продан. При
първоначалното наддаване същият не е бил продаден. На 05.09.2013г.
„Еффект" ООД с представител св. Д. привели по сметката на ЧСИ З.и Д. дължимата по изпълнителното дело сума от 41
367,34 лева включваща и дължимите по закон такси./т.1, л.38/.
От
заключението на изготвената в хода на
разследването съдебно оценителна експертиза определената средна пазарна цена за
наем на недвижим имот предмет на договора за наем от 01.10.2011г. е определена
в размер на 2,68 лева на квадратен метър, а в съдебно заседание експертът
уточнява, че тази цена не включва консумативите за ток, вода и други.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена въз основа на събрания доказателствен материал –
показанията на разпитаните свидетели Т.Д., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, Д.Ж., С.С., К.С., И.Ц., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, Д.Д.,
приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, Г. Ч. и отчасти от показанията на св. Г.Г.,
свидетелство за съдимост, изготвената Съдебно – оценителна експертиза, както и
от другите писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а така
също и от веществените доказателства по делото.
Съдът прие като професионално
изготвена, почиваща на знанията и опита на експерта изготвената по делото
експертиза. Същата е обоснована, пълна и ясна, като дава отговор на въпросите
които са били поставени на досъдебното и съдебно следствие и не беше оспорена
от страните.
С изключение
на свидетелските показания на св. Г. Г., които съдът кредитира само частично,
останалите - посочени по- горе доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като
са абсолютно непротиворечиви, взаимно се допълват и установяват фактическата
обстановка отразена по- горе, като водят към изясняване на главния факт.
При анализа
на доказателствата съдът се е съобразил преди всичко с показанията на гореизброените
свидетели и със събраните писмени доказателства и доказателствени средства.
От тях по категоричен начин се установява следното:
1./ Обстоятелството, че подс. К. и свид. Т. Д.
са били съдружници и управители на „Еффект” ООД;
2./ Обстоятелството относно решението на общото събрание на съдружниците
за прекратяване пълномощията на подс. К. като управител на дружеството;
3./ Не се оспорва обстоятелството относно отмяната на това решение
със съдебно решение и вписването на К. отново като управител;
4./ Обстоятелството, че договорът между „Еффект“ ООД и „Геосим“ ООД е бил подписан единствено от подсъдимия К.,
като представляващ „Еффект” ООД и не е бил подписан от св. Т. Д..
5./ Това, че така подписаният договор и спогодбата не са били
представени в счетоводството на „Еффект“ООД, като другият управител – св. Т. Д.
и счетоводството не са били уведомени за сключването им, а са узнали за тях
едва след като е било образувано изпълнителното производство.
6./ Вследствие подаването от свид. Г. във ВРС
на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която „Еффект" ООД
било осъдено да заплати на „Геосим“ООД, сумата от 33
600 лева, дължима по спогодба от 07.11.2012 год.,ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на заявлението, до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
7./ Не се оспорва обстоятелството, че по така подаденото заявление е бил
издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително производство. В хода на изпълнителното дело била
наложена възбрана върху поземлен имот с идентификатор 10135.3514.487
собственост на „Еффект" ООД, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена
зона с площ 2 779 кв. м. в едно с изградената в имота промишлена сграда с площ
117 кв.м., както и хангар и гараж с площ 43 кв.м. Посоченият имот бил обявен за
публична продан. При първоначалното наддаване същият не е бил продаден. На
05.09.2013г. „Еффект" ООД с представител св. Д. привели по сметката на ЧСИ З. Д. дължимата по изпълнителното дело сума от 41
367,34 лева включваща и дължимите по закон такси./т.1, л.38/.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Анализът
на изброените доказателства обосновава у съда извода, че подсъдимият Л.К. е
осъществил състава на чл. 220, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в качеството и на длъжностно лице – управител на
„ЕФФЕКТ“ ООД Варна, в условието на продължавано престъпление съзнателно сключил
неизгодни сделки:
На 01.10.2011 г. в
гр. Варна договор за наем със страни „ЕФФЕКТ“ ООД – наемател и ГЕОСИМ“ ООД –
наемодател, с който на „ЕФФЕКТ“ ООД – Варна е предоставено за временно и
възмездно ползване за срок от една година, недвижим имот /закрит склад находящ се в гр.Варна, Западна промишлена
зона, УПИ № ХХVІІІ-53/, за производствена складова дейност за сумата от 7 лева
на квадратен метър или общо сумата от 2800 лева месечно с включен ДДС, и
На 07.11.2012 г. в гр. Варна, спогодба към настоящия договор от 01.10.2011г.,
с която страните „ЕФФЕКТ“ ООД – наемател и „ГЕОСИМ“ ООД – наемодател са се
съгласили, че „ЕФФЕКТ“ ООД дължи на „ГЕОСИМ“ ООД сумата от 33 600,00 лева
за наем на недвижим имот /закрит склад, находящ се в гр.Варна, Западна
промишлена зона, УПИ № ХХVІІІ-53/ и от
това произлязла значителна вреда за търговското дружество „ЕФФЕКТ“ ООД в размер
на 33 600,00 лева,
Правните изводи на съда са съобразени
с доказателствата по делото, установената фактическа установка и със закона.
За да постанови
присъдата си съдът взе предвид следното от правна страна:
Подсъдимият в съдебно заседание се ползва от правото си
по закон и не дава обяснения по делото.
При даване на последна дума, моли съда да постанови
оправдателна присъда.
Защитата
му оспорва така изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че
обвинението по отношение на подсъдимия К. не е доказано от фактическа и правна
страна. Заявява, че подсъдимият не е осъществил от субективна и обективна
страна състава на престъплението по чл.220, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и моли същият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Сочи
се, че от субективна страна деянието не е осъществено, тъй като подсъдимият не
е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на закона, освен това не е
действал с пряк умисъл. Твърди се, че не е доказано, че фирма „Еффект“ е имала
множество имоти, и, че не е имала нужда от така сключения договор за наем.
Правят се възражения, че фирмата е имала нужда от сключения договор за наем на
недвижимия имот и сключената сделка не е неизгодна.
Доводите на защита са неоснователни,
поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 220, ал.1 от НК криминализира съзнателното
сключване на неизгодна сделка от длъжностно лице от която да са настъпили
значителни вреди за търговското дружество, който то представлява.
А
по отношение неизгодността
на сделката по смисъла на цитираната разпоредба се преценява не само с оглед на
това дали същата е била нужна за нормалното функциониране на съответния
стопански субект, но и когато клаузите на същата сочат, че макар тя да е била
необходима за дейността на съконтрахентите по нея, не би бил постигнат
съответният икономически ефект от гледна точка на стойност и/или качество на
доставяните стоки/услуги; от гледна точка на характер и естество на задълженията,
срокове на изпълнение, отговорност за неизпълнение и др. подобни.
Дали
сключената сделка е неизгодна,
се преценява с оглед на всички условия, поради които тя е била сключена, в
който смисъл е Решение № 14/1979 г.- ОСНК на ВС.
Вредите
следва да са настъпили реално като пряка и непосредствена последица от
сключването на сделката.
От
обективна страна:
изпълнителното деяние по обвинението по чл.220, ал.1 от НК е извършено с
действия – въпреки, че на подс. К. му е било известно какви са правата и задълженията
му като управител, съобразно подписания договор за управление, той чрез активни
действия е сключил договор, който е неизгоден за представляваното от него
дружество и от тези му действия е произлязла значителна вреда за същото това
дружество.
Престъплението
по чл.220, ал.1 от НК е резултатно и е довършено с настъпване на вредоносния
резултат - произлизането на значителна вреда. Значителните вреди включват
реално претърпените материални щети- намаляване на активи или увеличаване на
пасиви и причинени други загуби - неустойки, лихви и глоби.
Съгласно
установената практика на ВКС признакът "значителни вреди" е налице,
когато техният размер е в рамките на 14 минимални работни заплати към момента
на деянието. От 01.09.2011 г. минималната работна заплата е с размер 270 лева,
определена с ПМС № 180/30.06.2011 г., от което следва, че за да са налице
значителни вреди, размерът трябва да е 3780 лева. Очевидно е, че сумата от 36
000.00 лева надхвърля повече от 9.5 пъти този размер.
По доводите и възраженията на
защитата:
1./ По довода дали сделката е
неизгодна:
За да се отговори на основния въпрос
в процеса - дали сделката, сключена от подс. К. е изгодна или не за дружеството е необходим комплексен анализ на
всички нейни параметри:
По отношение на неизгодността, т.е.
за "необходимостта" от сключването и – ВКС в Решение № 265/18.07.2013
г. е посочил, че "когато сделката е сключена без да е необходима за
функциониране на структурата на засегнатата страна, и когато нейните клаузи са
неизгодни (срокове, цени и т.н. - и не водят до постигане на целения
икономически ефект) - то сделката е неизгодна. В настоящият случай /в
инкриминираната сделка/ за дружеството въобще не е било предвидено да настъпи
благоприятен икономически ефект, целеният ефект е единствено от полза за подс. К..
Върховният касационен съд нееднократно е
посочвал, че "макар и да няма абсолютно значение, цената на сделките не
може да бъде игнорирана като съществен фактор при преценка на въпроса за
неизгодността им" (Решение № 92/10.06.2014 г. на второ наказателно
отделение на ВКС). В конкретния случай договорената цена е 36 000 лева, за една
година или по 2800 лв. за всеки месец, съответно по 7 лв. за кв. м. Тази сума е
била няколкократно завишена, като се има предвид, че експерта по назначената
СОЕ е определил средна пазарна цена за наем на недвижим имот, предмет на
договора за наем от 01.10.2011 год. в размер на 2.68 лв.
Настоящият състав на ВОС категорично приема,
че сключеният от подс. К. договор за наем на недвижим имот представлява
неизгодна за „Еффект“ ООД сделка. Това е така поради изложените по – горе
съображения, като в подкрепа на този извод са показанията на свидетелите Т. Д.
и К. С., който съдът кредитира, и които категорично заявяват, че дружеството не
е имало нужда от наемане на недвижим имот. А напротив от показанията им се
установява, че „Еффект“ ООД е разполагало с два недвижими имота /което
обстоятелство не се оспорва и от защитата/и, че самото дружество е отдавало под
наем обособени недвижими имоти.
Това, че сделката е била неизгодна
/ненужна/за „Еффект“ ООД се установява от показанията на свидетелите Ж., С./счетоводителки/
и Станисловов /одитор/,
които съдът кредитира, като последователни, безпротиворечиви
и дадени от лица които не са заинтересовани от изхода на наказателното
производство. От тях категорично се установява, че в счетоводството на „Еффект“
ООД този договор не е бил представен от подсъдимия, няма осчетоводени
записвания, т. е. по него не са издавани никакви фактури за плащания, от което
съдът прави извод, че във връзка с него не са били извършвани никакви дейности.
Обстоятелството, че
„Еффект“ ООД не е имало нужда от наетия от подсъдимия К. недвижим имот се
установява и от показанията на св. Д.Д., които съдът също кредитира, като
обективни, последователни и непротиворечиви и като взема предвид, че същият е
незаинтересован от изхода на наказателното производство. От показанията му се
установява, че той не е бил уведомен за преотдаването на имота от „Геосим“ ООД, представлявано от св. Г. Г. на „Еффект“ ООД,
както и, че същият не е бил използван
от последния по никакъв начин. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
св. Г. Г., че е уведомил св. Д. Д. за преотдаването на имота известно време
след сключването на договора, тъй като показанията на св. Г. са в пълно
противоречие с другите писмени и гласни доказателствени средства. Съдът не
кредитира показанията на св. Г. и в частта им, че имота го получил от МИП дни
или месеци преди да го преотдаде на „Еффект“ ООД и
през това време го ползвал. От писмените доказателства по делото – двата
сключени договора се установява, че те са сключени в един и същ ден. Съдът не
кредитира показанията му и в частта, че е сключил договора за наем с „Еффект“
ООД за да помогне на подсъдимия. Съдът приема, че няма никаква здрава логика в
това твърдение, тъй като, както сочи и представителя на ВОП, той би могъл да
посредничи между подсъдимия и св. Д.Д., представител на МИП
и собственик на имота за сключването на договора на цената на която той се е
задължил да плаща, а не на няколкократно по – висока.
Сключената от подс. К. е
била неизгодна и поради това, че е била сключена при неизгодни за „Еффект“ ООД
условия. Това е така, тъй като наемната цена е била завишена няколкократно в
сравнение със средната пазарна цена за такъв имот, както беше посочено по –
горе, а освен това е била сключена и спогодбата с което св. Т. Д. е бил лишен
от възможността да оспорва сделката в едно исково производство. По този начин
освен сумата от 36 000.00лв. той в крайна сметка при образуваното изпълнително
производство е заплатил сумата от 41 367,34 лв., която включвала дължимите по
закон такси./ т.1, л. 38 ДП/.
Субект на престъплението – подсъдимият К.
е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е наказателно отговорно.
В тази връзка
неоснователен е доводът на защитата, че подсъдимият следва да бъде признат за
невинен и оправдан по предявеното му обвинение поради това, че при сключването
на процесния договор за наем на недвижимия имот не е имал качеството на
длъжностно лице. Настоящият състав на съда приема категорично, че към
инкриминираната дата на подписването на договора за наем и последвалата го
спогодба подс. К. е имал качеството на длъжностно лице, тъй като е бил
управител на „Еффект” ООД и именно в това си качество е сключил договора за
наем на недвижимия имот. Това се установява както от решенията на ВОС,
приложени по делото, така и от справката от Търговския регистър, служебно
направена от съда / л. 49-50 н.д./. От последната категорично се установява, че
подсъдимият от 02.05.2011 год. до 09.05.213 год. е бил управител на „Еффект“
ООД заедно със св. Т. Д..
От субективната страна състава на престъплението по чл.220, ал.1
от НК изисква наличието на пряк умисъл като форма на вината. Този умисъл следва
да е налице към момента на сключване на сделката. Той трябва да обхваща
съзнанието на дееца за общественоопасния характер на извършеното, деецът да
предвижда неговите общественоопасни последици, включващи и причиняването на
значителни вреди, както и пряко да ги цели. За наличието на такива представи у
подсъдимия, към момента на сключването на договора за недвижим имот относно
общественоопасния характер на деянието му, относно предвиждането на
общественоопасни последици, и относно резултата на деянието му, включващи и
причиняването на значителни вреди, сочи поведението му. А именно необявяване на
договора пред дружеството, както и действията му при сключването на
допълнителната спогодба към същият договор, с която той лично се е съгласил, че
представляваното от него дружество дължи на „Геосим"
ООД сумата от 33 600 лева за наем, въпреки, че през инкриминирания период
„Еффект" ООД не е ползвало това складово помещение, категорично сочат на
умисъла му да ощети представляваното от него търговско дружество.
Поради
тези съображения съдът прие доводите и възраженията на защитата за неоснователни
и ги остави без уважение.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК, относно целите на наказанието, като съобрази
предвиденото от закона наказание. За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да
постанови лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК
При определяне
на наказанието съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието -
висока, както и на подсъдимия - ниска, а така също взе предвид като :
Смекчаващи вината обстоятелства – чистото
съдебно минало, положителната личностна характеристика, изминалото
продължително време от извършване на деянието до внасянето на делото в съда по
независещи от подсъдимия причини.
Отегчаващи вината обстоятелства – престъпна
упоритост при извършване на деянието, като стойността на предмета на деянието
значително надминава критерия за значителни вреди.
Съдът като взе
предвид високата степен на обществена опасност на деянието, невисоката степен
на обществена опасност на дееца, намери, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при които и най – лекото предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което макар в диспозитива на присъдата си да е пропуснал да изпише във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, определи наказанието си именно
по този текст и наложи такова под най - ниския предел на осн.
чл.220, ал.1, вр. чл.26, ал.,1, вр.
чл.54, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Съдът, като
взе предвид обществената опасност на подсъдимия Л.К. – невисока, че е с чисто
съдебно минало, изминалото продължително време от извършване на деянието до
внасянето на делото в съда по независещи от подсъдимия причини, семейното му
положение, обосновават приложимост на института на условното осъждане.
Поради тези
съображения съдът приложи разпоредбата на чл.66 от НК, като отложи
изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счете,
че така определеното наказание е достатъчно и справедливо и е съответно на
извършеното от подсъдимия деяние, което ще изиграе както своята превъзпитателна
и предупредителна роля по отношение на подсъдимия за да коригира
противоправното си поведение, така и за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК.
С
присъдата си на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия Л.И.К. да заплати направените по делото
разноски в размер на 290,00 лева в полза
на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна и 30,00 лева в полза на
Държавата, по сметка на ОС – Варна.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: