Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2107 25.10.2018 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Станка Атанасова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 4403/2017г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е
искова молба от “Център за нови стоки и мода“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Тулово“ 7, представлявано от И. Х. А.
против К.З.А., ЕГН ********** *** и А.З.А., ЕГН ********** *** за приемане за
установено, че ищецът на основание добросъвестно давностно владение,
упражнявано в периода от 1984г. до завеждане на иска е собственик на следните
недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор 67800.503.550, с площ от 1093 кв.м., с адрес *****, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, при съседи: 67800.503.175, 67800.503.551,
67800.503.552, 67800.503.553, 67800.503.188, 67800.503.191 и 67800.503.51; 2. поземлен
имот с идентификатор 67800.503.552, с площ от 373 кв.м., с адрес *********,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 67800.503.192, 67800.503.551,
67800.503.553 и 67800.503.550; 3. поземлен имот с идентификатор 67800.503.553,
с площ от 671 кв.м., с адрес ******, трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи: 67800.503.192, 67800.503.552, 67800.503.191, 67800.503.550; 4. поземлен
имот с идентификатор 67800.503.191, с площ от 7816 кв.м., с адрес ******,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за второстепенна улица; 5. поземлен имот с идентификатор 67800.503.175, с площ
от 1211 кв.м., с адрес *********, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи: 67800.503.547, 67800.503.192, 67800.503.551, 67800.503.550,
67800.503.51, 67800.503.191 и 67800.503.50; 6. поземлен имот с идентификатор
67800.503.51, с площ от 97 кв.м., с адрес *******, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи: 67800.503.175, 67800.503.550, 67800.503.188, 67800.503.191; 7. поземлен
имот с идентификатор 67800.503.178, с площ от 361 кв.м.; 8. поземлен имот с
идентификатор 67800.503.53, с площ от 2119 кв.м.
Твърди се, че ищецът е
универсален правоприемник на държавна фирма ЦНСМ, чиито активи са включени в
капитала му. В активите е включен и имот № 1025, кв.88 по плана на
гр.Созопол. Този имот се владее от 1984г. от ищеца. Налице е добросъвестно
владение, датирано от 1984г., което е утвърдено и през 2009г., когато
дружеството е приватизирано. В следствие на упражняваното владение имотите са
станали собственост на ищеца. Заявено е, че дори и владението да бъде прието за
недобросъвестно, то ищецът отново е станал собственик на имотите, тъй като ги е
владял явно, непрекъснато и необезпокоявано над 10 години, считано от 1984г.
Моли да се уважат исковете и ищецът да бъде признат за собственик по давност. В
съдебно заседание е уточнено, че владението на имота е започнало от април
1984г.
Исковете са по чл.124,
ал.1 ГПК.
Ответниците са подали
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който считат иска за недопустим и
неоснователен. Твърдят, че процесните УПИ са образувани чрез промяна в плана от
имоти с идентификатори 67800.503.53 и 67800.503.178, като тези два имота са
били предмет на друго дело – гр.дело № 1224/2013г., водено между същите страни,
при което съдът се е вече произнесъл за собствеността им. Тогава искът на ищеца
е бил отхвърлен със сила на пресъдено нещо. Ето защо въпросът дали ищецът е
станал собственик на имотите по давност, не може да се пререшава. С този мотив
ответниците молят делото да бъде прекратено. По същество ответниците считат, че
исковете са неоснователни. За периода, посочен в исковата молба, не е изтекла
нито дългата, нито кратката давност. Не са налице предпоставките за придобиване
на имота по давност, тъй като държавното ЦНСМ не е било собственик на земята,
която е била държавна и затова не е могла да бъде придобита по давност.
Сградите в имотите понастоящем не съществуват, защото самият ищец ги е съборил.
Установено било от общината, че самите сгради не се ползват към 2015г., поради
което ако въобще ищецът е владял, то владението му е било прекъснато за повече
от 6 месеца и изтеклата давност е загубила значението си, като е започнала да
тече нова давност. Ищецът е можел да владее имотите едва от 2009г., тъй като
тогава е регистриран като частно дружество, но дори и след 2009г. владение не е
имало, освен това е установено със сила на пресъдено нещо, че до влизане в сила
на решението по гр.дело № 1224/2013г. ищецът не е придобил собствеността по
давност. Дружеството е приватизирано през 2009г. и така е станало нов правен
субект, който може да упражнява владение за своя сметка едва от датата на
приватизационния договор. Ответниците заявяват, че обект на приватизацията не е
била земята, тъй като тя не се е водила в баланса на фирмата. Не може да се
присъединява придобивната давност на предходното дружество към придобивната
давност на настоящото дружество, понеже до 2009г. дружеството е държавно и
държавата не може да има анимус за владение, понеже анимус може да има само
физическо лице. Освен това със заповед от 1984г. в полза на ЦНСМ е предадена
само и единствено паянтова постройка и паянтов склад, т.е. не е предадена земя
за оперативно управление. Следователно не може да намери приложение чл.18, ал.2
ЗППДОП /отм./. Нито предишният собственик, нито сегашният са упражнявали явно и
спокойно владение върху процесните имоти. Това е така, защото ответниците са
множество действия са заявявали правото си на собственост върху земята. Те са
изпратили нотариална покана до ищеца да им плати обезщетение за ползването на
имота, подали са жалба до кмета, която е станала причина за събарянето на
сградите. Ответниците са водили дела по повод на имотите, което сочи, че
владението на ищеца не е явно и спокойно. Налице са изявления на ищеца по други
производства, от които се установява, че към 2005г. ЦНСМ ЕООД не е имало
претенции към 2005г. за земята и не е твърдяло, че я е придобило с давностно
владение. Ответниците са пращали молби до различни инстанции, в които са
заявявали правото си на собственост и така са смущавали владението на ищеца с
правни и фактически действия. Те са подали и данъчна декларация за процесните
имоти и редовно са плащали данъците за тях. От своя страна ищецът не е
декларирал земя, а е плащал данък само за сградите. Ищецът е направил и
признание, че не е собственик на имота, тъй като след приключване на гр.дело №
1224/2017г. е отправил искане да закупи земята от ответниците и е предложил
цена за това, поради което това признание прекъсва давността. С тези мотиви се
моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание
производството по делото е прекратено в частта по предявения иск за приемане за
установено, че ищецът е собственик по давност по отношение на имоти с
идентификатори 67800.503.191, 67800.503.178 и 67800.503.53.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е неоснователен.
Твърдението на ищеца е, че той е универсален правоприемник на държавна
фирма ЦНСМ, чиито активи са включени в капитала му. Твърди се, че в активите е
включен и имот № 1025, кв.88 по плана на гр.Созопол,
който към момента е идентичен с посочените по-горе имоти, отразени в
кадастралната карта. Този имот се владее от 1984г. от ищеца, поради което е
налице добросъвестно владение, датирано от 1984г., което е утвърдено и през
2009г., когато дружеството е приватизирано. В следствие на упражняваното
владение имотите са станали собственост на ищеца. Съдът намира, че ищецът свързва
твърдението си за упражнявано добросъвестно владение с факта, че в активите на
дружеството са включени недвижимите имоти. Основанието на иска е именно фактът,
че имотите са били включени в активите на дружеството, поради което ищецът ги е
владял добросъвестно от април 1984г. и с изтичане на кратката 5-годишна давност
съответно е станал техен собственик. Това е основанието на претенцията, а дали
тя се доказва на посоченото основание, е въпрос по същество.
По същество искът се преценява
за недоказан. Според чл.70, ал.1 ЗС владелецът
е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно
е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. В случая БРС намира, че ищецът ЦНСМ няма
въобще качеството на добросъвестен владелец. Както беше казано, твърденията в
исковата молба сочат на това, че в активите на фирмата са били включени
процесните имоти. Тези заявени факти нямат отношение към легалната дефиниция на
добросъвестния владелец, какъвто претендира да е ищецът. По делото не се
твърдят, нито се установяват обстоятелства, че ищецът е придобил имотите на
годно да го направи собственик правно основание, без да знае, че праводателят
не е собственик, нито че формата е опорочена. Ако държавата е включила в
активите на НЦСМ процесните имоти, то с включването на имотите, те са станали
собствени на дружеството на годно правно основание, т.е. дружеството е станало
техен действителен собственик, поради което въпросът с качеството му на
добросъвестен владелец губи смисъл и значение.
Освен горното, не се
доказва и твърдението, че теренът е бил включен в активите на дружеството.
Съгласно справка на стр.104, издадена от ЦНСМ, в баланса на ЦНСМ ЕООД, в сметка
203 сгради се водят масивни жилищни и стопански сгради в МК“Неда“, гр.Созопол,
с отчетна стойност 14656 лева. Записаното в справката се потвърждава и от изготвената
съдебно-икономическа експертиза, според която в актива на балансите на
дружеството като дълготрайни активи в раздел “Земи и сгради“ са заведени на
отчет само сгради, но не и земи. След като по балансите на ищеца за периода от
2007г. до 2016г. не се води на отчет дълготраен актив земя, то експертизата
прави извод, че процесните имоти не са част от дълготрайните материални активи.
Тези изводи се подкрепят и от представената на стр.189 заповед № 517/28.05.1984г., с която ОНС-Созопол е
предало в оперативно управление на ЦНСМ за разкриване на модна къща в
гр.Созопол държавен имот – паянтова постройка със сглобяема конструкция и
паянтов склад, целият от 260 кв.м. застроена площ, находящ се извън регулацията
на гр.Созопол – безвъзмездно. Следователно, в полза на ЦНСМ е предадено
управлението само на постройките – паянтова сграда и склад, но не и на терените
под тези постройки. Ето защо за терените въобще не може да се приложи чл.70 ЗС,
а именно да се владее вещта на основание, годно да направи владелеца собственик.
Впрочем чл.70 ЗС не може да се приложи и за посочените постройки, тъй като те
само са предадени в оперативно управление през 1984г., а не са прехвърлени в
собственост на ищеца, т.е. и за тях не е налице основание, годно да направи
ищеца собственик.
От показанията на
ангажираните от ищеца свидетели К. и Р. се установява, че модната къща,
стопанисвана от НЦСМ е работила от 1984г. до 1992г. В имота имало огромни
сгради и халета за шиене на дрехи, имало също така административна част и
столова. Всички сгради се намирали в голям двор, ограден с масивна ограда.
Сградите били бутнати през есента на 2017г. Св.Р. /погрешно посочен на места в
протокола като И./, който е работил там като охрана, е заявил, че имотът е бил
ограден с ограда, като достъпът до него не е бил свободен, тъй като се
осъществявал през портал, който се заключвал. Имало бунгало за спане, където
свидетелят живял до септември 2017г., когато му казали, че е съкратен. Заявил
е, че през периода от 2006г. до 2017г. никой без разрешение не е влизал в имота
и е нямал претенции за права над него. Впрочем фактът, че имотът е имал
назначен пазач се признава дори и от доведените от ответниците св.К. и св.С.. При
тези данни БРС намира, че ищецът е осъществявал стопанска дейност в имота, като
е организирал производството към Модна къща Неда. Ето защо логично той да е
държал и използвал постройките в имота, както и по необходимост и самия терен.
Няма данни обаче НЦСМ да е манифестирал владение върху терена по отношение на
субекта, който му е предоставил държането, а именно ОНС-Созопол. Ето защо не
може да се приеме, че е налице владение върху имота.
Независимо от горното,
дори и да се счете, че ищецът е владял добросъвестно терена, БРС в този случай
следва да отчете намиращите се на стр.163 и 165 и представени от ответниците
два броя писма от НЦСМ до З., в които ищецът е заявил, че иска да закупи имота
им в гр.Созопол. Тези писма са признания, че имотът е на ответниците, т.е. че
не е на ищеца, като тези признания прекъсват придобивната давност, текла в
полза на ищеца – чл.116, б.“а“ ЗЗД вр. чл.84 ЗС. Дори и да се приеме, че към
момента на писмата /2015г./ давността вече е била изтекла и не може да бъде
прекъсната, то тогава е налице отказ от изтекла давност по смисъла на чл.113 ЗЗД. И в двата случая изтеклата придобивна давност се заличава и не може да
породи последици по закон. Ето защо, дори и да се приеме много условно, че
ищецът е упражнявал добросъвестно владение по смисъла на чл.70 ЗС, предвид
признанията от негова страна на правата на ответниците и прекъсване, съотв.
отказ от давност, следва извод, че не е станал собственик на това оригинерно
придобивно основание.
По всички изложени съображения искът се преценява за неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците трябва да се присъдят разноски от 1440 лева за адвокатски хонорар. С оглед цената на исковете, платеното възнаграждение за процесуално представителство не може да се счете за прекомерно.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Център за нови стоки и мода“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Тулово“ 7, представлявано
от И. Х. А. против К.З.А., ЕГН ********** *** и А.З.А., ЕГН ********** *** за
приемане за установено, че ищецът на основание добросъвестно давностно владение, упражнявано в периода от април
1984г. до завеждане на иска – 22.06.2017г. е собственик на следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор 67800.503.550, с площ от 1093 кв.м., с адрес ****, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, при съседи: 67800.503.175, 67800.503.551,
67800.503.552, 67800.503.553, 67800.503.188, 67800.503.191 и 67800.503.51; 2. поземлен имот с идентификатор
67800.503.552, с площ от 373 кв.м., с адрес *****, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, при съседи: 67800.503.192, 67800.503.551, 67800.503.553 и 67800.503.550; 3. поземлен имот с идентификатор
67800.503.553, с площ от 671 кв.м., с адрес *******, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, при съседи: 67800.503.192, 67800.503.552, 67800.503.191, 67800.503.550;
4. поземлен имот с идентификатор
67800.503.175, с площ от 1211 кв.м., с адрес *****, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, при съседи: 67800.503.547, 67800.503.192, 67800.503.551, 67800.503.550,
67800.503.51, 67800.503.191 и 67800.503.50; 5. поземлен имот с идентификатор 67800.503.51, с площ от 97 кв.м.,
с адрес ****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 67800.503.175,
67800.503.550, 67800.503.188, 67800.503.191.
ОСЪЖДА “Център за нови стоки и
мода“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Тулово“ 7, представлявано от И. Х. А. да заплати на К.З.А., ЕГН ********** ***
и А.З.А., ЕГН ********** *** сумата от 1440
лева /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА