№ 17641
гр. София, 29.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110104478 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от В. С. М., с
ЕГН : ********** против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „...” № 2,
за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от ищцата вследствие на незаконно обвинение в престъпление, както и
обезщетение за забава върху сумите за неимуществени и имуществени вреди, считано от
влизане в сила на оправдателната присъда - 16.02.2017 г. до подаване на исковата молба -
28.01.2022 г., евентуално претендира обезщетения за забавено плащане върху двете
главници от началната дата на тригодишния период преди подаване на исковата молба.
Ищцата В. С. М. твърди, че срещу нея е водено наказателно производство с
обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК, което е
завършило с постановяване на присъда от 01.02.2017 г., с която въззивният съд е отменил
изцяло присъдата на първа инстанция от 11.04.2016 г. и е признал подсъдимата за невиновна
по повдигнатото и обвинение. Окончателната присъдата е влязла в сила на 16.02.2017 г.
Сочи, че досъдебното производство, образувано на 03.11.2011 г. е продължило една година,
а съдебната фаза четири години. На 14.12.2012 г. й било предявено разследването и
връчването постановлението за привличане като обвиняем с мярка за неотклонение
„подписка“, на същата дата били взети отпечатъци от пръстите и са направени снимки в РУ
на МВР. На 19.12.2012 г. по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт било
образувано НОХД 23595/2012 г. по описа на СРС. Пред първа инстанция били проведени 11
открити съдебни заседания, а пред въззивна инстанция 1. По време на наказателното
производство били разпитани множество свидетели, поради което и воденото разследване
срещу ищцата станало известно на много хора, което се отразило негативно на авторитета й.
Вследствие на предприетите действия от страна МВР и Прокуратурата ищцата била
ужасена, стресирана, унизена, не могла да спи, чувствала безпокойство и се страхувала, била
обезверена, отказвала да се храни и често мислила за самоубийство. Потърсила лекарска
помощ и предприемала медикаменти за справяне с тревожността, безсънието и паническите
пристъпи. Посочва, че макар и най-лека мярката за неотклонение ограничила правата .
Посочва, че за да осигури защитата си срещу воденото наказателно преследване ангажирала
адвокат като пред първа инстанция му заплатила 2 000 лв. - адвокатски хонорар, а пред
1
въззивна 1 000 лв. - адвокатски хонорар.
Ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не е налице основание за ангажиране
отговорността на Прокуратурата, доколкото не са представени доказателства,
удостоверяващи наличие на влязла в сила оправдателната присъда. Намира претенциите за
претърпени имуществени и неимуществени вреди за недоказани. Оспорва размера на
предявената претенции като недоказан. По отношение на претендирания адвокатски
хонорар за защита в наказателното производство прави възражение за прекомерност.
Възразява, че претенцията за лихва е погасена по давност.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
От приетите по делото писмени доказателства, в това число материалите съдържащи
се по досъдебно производство № 3572/2011 г., по описа на 06 РПУ-СДВР, пр.пр. №
9884/2010 г. по описа на Софийски районна прокуратура се установява, че на ищцата В. С.
М. през 2011 г. й било повдигнато обвинение по пр.пр. № 9884/2010 г. на СРП за извършено
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като й е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
Прокуратурата внесла посоченото обвинение в съда и по него било образувано НОХД №
23595/2012 г. по описа на 17 състав, като делото е приключило с присъда от 11.04.2016 г., с
която ищцата била призната за виновна и осъдена чрез налагане на наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 месеца и глоба в размер на 100 лева, като съда на основание чл. 66 от
НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Срещу така
постановената присъда в законоустановения срок от страна на ищцата е подадена въззивна
жалба, по която е образувано ВНОХД № 5230/2016 г. по описа на Софийски градски съд,
като с присъда № 27/01.02.2017 г. въззивния Съд е отменил изцяло присъдата на първа
инстанция от 11.04.2016 г., постановена по НОХД № 23595/2012 г. на 17-ти състав, като е
признал подсъдимата за невиновна и оправдана по повдигнатите й обвинения.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Деница
Любенова Мишева - дъщеря на В. С. М.. От показанията на свидетелката в открито
заседание, проведено на 22.06.2023 г. се установява, че според нея воденото наказателното
производство е „съсипало“ ищцата. Посочва, че преди образуването на наказателното дело
последната позиция в професионален план, която е заемала е била в Агенцията по
приватизация, а към момента на завеждане на делото била безработна. Навежда твърдения,
че ищцата спряла да се храни, да излиза освен само до магазина, чувствала се психически и
физически зле, преустановила контактите си с приятели, познати и съседи, затворила се в
себе си. Оплаквала се от нарушен сън, заради което се обърнала към невролог, който да й
предпише успокояващи, като това е станало след получаване на призовка за първото
заседание. Посочва, че в продължение на месеци е приемала медикаменти предписани от
невролог, но без ефект, в резултат на което се е обърнала към психиатър, който е
констатирал тежка депресия. Посочва, че е приемала лекарство „Ксенакс“ около 2 години.
Разказва, че е преустановила разходките с внуците си, загубила желание за живот и не
искала да се вижда с никого.
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда вследствие обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето. Отговорността на държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4
ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената
връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал
2
гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.
Съдът намира, след анализ на събраните по делото доказателства, че са налице
основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищцата вреди от незаконните действия на нейни органи.
Съгласно чл. 2, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство приключи с
оправдателна присъда.
В процесния случай по несъмнен начин е установено по делото обстоятелството, че
на ищцата В. М. е било повдигнато обвинение, приключило с постановена и влязла в сила
оправдателна присъда. Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди.
Чрез извършена служебна проверка е установено, че оправдателната присъда не е
обжалвана чрез протест в законоустановения 15 - дневен срок, в следствие на което е влязла
в сила на 16.02.2017 г. Това обстоятелство кореспондира и с заключението на ищцата по
делото, още повече, че липсата на доказателства за обжалване на последния акт, налага
извода, че същият след изтичане за законоустановения срок за обжалването му е влязъл в
законна сила.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ. Установява, че воденото наказателно производство й е причинило
душевни страдания, стрес, безсъние, безпокойство, потиснатост и сериозна депресия, за
която е било необходим приемат на медикаменти.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - по справедливост. Размерът на обезщетението се
определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните
постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът и наличието на
мерки на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия
в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика
(решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр.
д. № 178/2010 г. на ВКС, III г. о.; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. на
ВКС, III г. о.; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г. на ВКС, III г. о.).
В конретния случай, за да определи размера на обезщетението в съответствие с
принципа по чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази обстоятелствата, че срещу ищцата е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 323, ал. 1 от НК.
3
Воденото срещу нея наказателно производство е продължило почти 4 години, за който
ищцата е привличана и разпитвана в многобройни заседания. Съдът кредитира
свидетелските показания в частта, с която се установява, че ищцата се е чувствала разстроен
и притеснен от воденото наказателно производство срещу нея. През този период спрямо
ищцата са извършвани процесуално-следствени действия, свързани с привличането и
разпитът й като обвиняем.
На следващо място, съдът приема обаче, че конкретното водено наказателно
производство не се е отразило в толкова висока степен на авторитета на ищцата сред
приятели, семейство и общество. Съобразявайки всички тези обстоятелства както и
възрастта на ищцата, съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените вреди
следва да бъде определен на 4 000 лева. Определеното обезщетение следва да репарира
претърпените от ищцата вреди от незаконното обвинение. Съдът, по изложените по-горе
съображения приема, че ищцата не е ангажирала доказателства за претърпени вреди
обуславящи присъждането на по-голямо обезщетение, поради което предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 4 000 лева и отхвърлен за
разликата над 4 000 лева до пълния предявен размер от 8 000 лева.
На ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху определеното
обезщетение, което следва да е считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - в случая от влизане в сила на решението - 16.02.2017 г. Вземането за лихви по
смисъла на чл. 111, б.в от ЗЗД се погасява в тригодишна давност. При направеното от
ответника възражение по реда на чл. 120 от ЗЗД за изтекла за вземането за лихви
погасителна давност, съдът намира, че вземането е погасено за периода от 16.02.2017 г. до
28.01.2019 г., ето защо непогасеното вземане на ищцата за лихви се явява считано от
29.01.2019 г. и от тази именно дата следва да й бъде присъдено.
Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от
момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ от влизане в сила на оправдателната присъда. Оттогава държавният орган е в забава
и дължи лихва върху обезщетението върху сумата от 4 000 лв.
Съгласно съдебната практика - решение № 433/2010 год. на ВКС по гр. д. № 563/2009
год., IV ГО, решение № 126/2010 год. на ВКС по гр. д. № 55/2009 год. на ВКС, IV ГО,
решение № 457/2010 год. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 год. а ВКС, IV ГО, решение №
335/2010 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 год., III ГО, направените разноски за адвокатска
защита в хода на наказателното преследване, съставляват имуществена вреда, която
подлежи на възстановяване по реда на чл. 4 от ЗОДОВ.
Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на държавата чрез прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като искът за имуществени
вреди е основателен.
Имуществените вреди за В. С. М., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за
защита в наказателния процес, се установява от представеното по наказателното дело
договор за правна защита и съдействие. Видно от представения по НОХД № 23595/2012 г.
по описа на СРС, НО, 17 състав, договор за правна защита и съдействие от 26.02.2014 г. В.
С. М. е следвало да заплати в полза на защитника си - адв. ........... адвокатско
възнаграждение. От представения договор № 5/2013 г. е видно, че страните са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, от което е заплатена сума от 1000 лева
при подписване на договора, като същия служи за разписка за платена сума и 1000 лв. в
едномесечен срок , считано от подписването на договора. По делото са приложени
доказателства, от които да е видно, че ищецът е заплатил в полза на адв. ...........
договореното възнаграждение в пълен размер, с оглед на което за тази сума по договор №
5/2013 г., искът следва да бъде уважен.
Тъй като имуществена вреда за обвиняемия/подсъдимия е реално заплатеното от него
адвокатско възнаграждение за защитата му в наказателното производство и именно тя
4
подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Следователно общият размер на доказаните
имуществените вреди, претърпени от В. С. М. в рамките на наказателния процес, възлиза
пълния предявен от нея размер от 2000 лева. Доколкото от страна на ответника са направени
искания тези разноски да се съобразят с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. (отм.),
действаща към момента на подписване на договора за правна защита, същите следва да
бъдат присъдени в уважения от съда размер, а именно 1 000 лева по договор за правна
защита № 900274 от 21.05.2020 год. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от наредбата, минималното
възнаграждение за защита на подсъдимия по наказателни дела действаща към момента на
подписване на договора за правна защита е в размер на 300 лв., когато за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до 10 г., като на основание чл. 14 от наредбата,
когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден,
допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 30 лв. По делото пред първата
инстанция са проведени 11 открити съдебни заседание, в които е участвал защитникът на
подсъдимия. Следователно, за първоинстанционното разглеждане на делото минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1740,00 лв., от което се налага извод, че
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца съответства на вида и тежестта
на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда, усилията и труда, които
адвокатът е положил при осъществяването на защитата, предвид броя на съдебните
засадения и събрания доказателствен материал.
С оглед на изложеното съдът намира, че за В. С. М. е възникнало вземане за
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ответника Прокуратурата на Република България. Отговорността
по ЗОДОВ е с оглед крайния резултат от наказателното производство, поради което при
оправдателна присъда всички действия, включително и тези, извършени в досъдебното
производство, следва да се квалифицират като незаконни. С оглед на тези съображения
съдът намира, че ответникът Прокуратурата на Република България следва да заплати на В.
С. М. обезщетение за причинените й вреди.
Предвид горното искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен
за сумата от 1740,00 лв. и отхвърлен за горницата до претендираните 2 000 лв., а искът за
обезщетение за неимуществени вреди подлежи на уважаване за сумата 4 000 лв., като
същият следва да бъде отхвърлен за горницата до заявените с исковата молба 8 000 лв.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ при частично уважаване на иска съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, да заплати на ищеца внесената
държавна такса в размер на 10 лева държавна.
Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 142 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „...” № 2, да
заплати на В. С. М., ЕГН ********** с адрес гр.София, ж.к. „.........“, бл. 37, вх. А, 6, ап. 2,
сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на повдигнатото й незаконно обвинение в престъпление, по ДП № 3572/2011 г.
5
по описа на 06 РПУ - СДВР, пр. пр. № 9884/2010 г. по описа на СРП и НОХД № 23595/2012
г. по описа на СРС, НО, 17 състав, ведно със законната лихва от 29.01.2019 г. до
окончателното погасяване на задълженията, както и сумата от 1 740 лева - обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в наказателното
производство, ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 4
000 лева до претендираните 8 000 лева и иска за обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 1 740 лева до заявените 2 000 лева като неоснователни, а претенцията за
законна лихва за периода от 16.02.2017 г. до 28.01.2019 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ... № 2, да
заплати на В. С. М., ЕГН ********** с адрес гр.София, ж.к. „.........“, бл. 37, вх. А, 6, ап. 2,
сумата 10 лева - съдебни разноски за държавна такса
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6