РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Русе, 21. 05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 21 април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
При
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 72 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” против Решение № 260009 от 04.02.2021 г.,
постановено по АНД № 286/2020
г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е изменено Наказателно постановление
(НП) № 38-0000398 от 13.03.2020 г. на Директора на РД АА – Русе към ИА АА, с което
на К.С.К. за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. и на
основание чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като съдът е преквалифицирал
санкцията по чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и е намалил
наложената глоба от 2 000 (две хиляди) лева на 100 (сто) лева и е осъдена
ИА АА да заплати на К. направените разноски в размер на 988 лева.
Касаторът релевира оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Моли съда да отмени решението на РС -
Бяла и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуален представител в депозирани по делото молба и писмена защита вх. №
1407 от 07.04.2021 г. оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Прокурорът
от РОП счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, съобразявайки установените по
делото факти и обстоятелства и относимите към казуса правни норми, е достигнал
до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление
касателно приложимата административнонаказателна разпоредба, с оглед на което е
преквалифицирал санкцията по чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН
и е намалил наложената глоба от 2 000 (две хиляди) лева на 100 (сто) лева.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което ответникът по касационната жалба не е нарушил
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, а деянието му следва да бъде
санкционирано по реда на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр и прилагайки разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, след като е преквалифицирал санкцията по чл. 93, ал. 2 от
ЗАвПр, съдът е намалил глобата на 100 лева.
Обосновано районният съд е приел, че въз основа на
събрания по делото доказателствен материал
въззивният жалбоподател е имал издаден пътен лист по образец за извършвания
превоз по посочения маршрут и то издаден преди осъществяване на превоза. Копие
от пътния лист с № 316521 е бил представен още с въззивната жалба срещу НП, а
пред първата съдебна инстанция, чието решение е предмет на контрол в настоящото
производство, е бил представен и оригиналът на пътния лист от издателя му
Вероника Красимирова Симеонова. Последната е била разпитана в качеството й на
свидетел от въззивния съд. От показанията й се установява, че е управител на
„ВИП-Вероника“ ЕООД и е издала въпросния пътен лист, който е съдържал всички
изискуеми реквизити и подписи на лицата-механик и лекар, като го е предоставила
на ответника по касация преди тръгване. Свидетелят посочва още, че практиката в
дружеството-превозвач е пътният лист да се издава в един екземпляр-оригинал,
който се предоставя на водача при осъществяване на превоза и след връщане,
пътният лист се връща на издателя, при когото се съхранява. В конкретния случай
се установява, че пътният лист е бил у водача, но при проверката същият се
притеснил, тъй като не е могъл да го намери и представи на проверяващите.
Впоследствие, след връщане на автомобила на 21.02.2020 г., пътният лист бил
намерен в кабината му. Съдът е извършил правилна оценка на събраните гласни
доказателства, като е кредитирал показанията на този свидетел, макар и да е
налице, както е посочил и РС – Бяла, индиция за заинтересованост, с оглед
родствената връзка на свидетеля с жалбоподателя, който е нейн баща, тъй като
показанията й са подробни, последователни и логични, и не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства, както и че не са налице
доказателства, които да ги опровергават. Отделно от това съдът е посочил, че
показанията й се потвърждават от представения в проведеното о.с.з. оригинал на
пътен лист, който при просто сравнение съвпада с този, представен още с
въззивната жалба. При това положение, съдът обосновано и в съответствие със
събрания по делото доказателствен материал е достигнал до фактическия извод, че
независимо че пътният лист не е бил представен при проверката, същият е бил
наличен и издаден още преди нея.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 300
лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното
производство. Следва да се отбележи, че възражението на касатора за неговата
прекомерност е неоснователно. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено в размер от 300 лева, който е минималният, съгласно
чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, която има качеството на юридическо лице и е
лицето, поемащо разноски по см. на § 1, т. 6 от АПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260009 от 04.02.2021 г., постановено по АНД № 286/2020 г. по описа на Районен
съд - Бяла.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, гр.София да заплати на К.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 300 лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.