Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………………………………гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
тричленен състав на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАХД № 1946 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.
чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, против решение № 850 от 23.06.2022 г.
на ВРС, постановено по НАХД № 20223110201722/2022г., по описа на ВРС, с което е
отменено Наказателно постановление №627591-F635320/11.03.2022 год., издадено от
С. А. - И., и.д. Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, с което на
Б.Д.В. с ЕГН ********** за нарушение на чл.113, ал.9 вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС,
на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„глоба" в размер на 1 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се
претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се потвърди процесното НП с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание касаторът, заявява, че
поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане да бъде
постановено решение, с което да се отмени въззивното решение и потвърди издаденото НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
адв. Ц. оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Поддържа
възраженията изложени в писмен вид. По съществото на спора моли подадената
касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в
сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Релевира доводи, че Варненският районен съд е направил
обосновани, правилни и съобразени с действащото законодателство изводи, както и
със събраните в хода на производството доказателства. Наред с всичко изложено в
подаденото възражение срещу касационната жалба, моли да се вземе предвид, че
липсата на посочени дата и място на извършване на нарушението, както е възприел
и въззивния съд е достатъчно основание съобразно съдебната практика за отмяна на издадения АУАН. Тези реквизити -
място и дата не могат да се извлекат, както се твърди от органите на приходите
от описаната в обжалваното НП фактура, доколкото съгласно Закона за нотариусите
и нотариалната дейност, нотариусът осъществява своята дейност на територия
идентична с територията на действие на районния съд по местонахождение. В
настоящият случай Районен съд-Варна засяга повече от едно населено място,
поради което на същите населени места може да осъществява дейност и нотариуса,
в конкретният случай №124 от Нотариалната камара. Ето защо от така
представената по делото фактура не може и не следва да се прави извода, че
твърдяното нарушение е извършено именно на територията на гр.Варна и не могат в
тази връзка да се извличат данни от фактурата. Наред с това, поддържа всички
изложени в първоинстанционното
производство възражения за не спазен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Моли
за решение в изложения смисъл и присъждане на разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение,
че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Варна е образувано
по жалба на Б.Д.В., против Наказателно постановление №627591-F635320/11.03.2022г.,
на и.д. Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, с което на В. за
нарушение на чл.113, ал.9 вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.183, ал.1
от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1 000
/хиляда/ лева.
ВРС е приел от фактическа страна, че с резолюция за
възлагане на проверка № П-03000321098207-0РП001/08.06.2021 г., изменена с
Резолюция за възлагане на проверка № П03000321098207-0РП-002/08.09.2021г. и
Резолюция за възлагане на проверка № П-03000321098207-0РП-003/ 07.10.2021 г.,
екип от инспектори по приходите, извършили проверка на В.. Последният бил с
прекратена регистрация по ЗДДС на 24.01.2017г. на основание чл.106, ал.2, т.2,
б."б" от ЗДДС във връзка с чл.176, т.3 и чл.176, т.6 от ЗДДС.
Обхватът на проверката включвал издадените от лицето фактури в периода от
м.01.2017г. до момента на възлагане на проверката и в частност установяване
дали по фактурите е начисляван ДДС и на какво основание. В хода на проверката
по искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-03000321098207-040-001/16.06.2021г. връчено на хартиен носител лично на
лицето на 17.06.2021., на проверяващите с Протокол КД-73 вх.№1194206/06.07.21г.
от страна на В. били представени сметки/фактури за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2020г. От анализа на същите било констатирано, че считано от 25.01.2017г.
т.е. след датата на прекратената регистрация по ЗДДС В. е извършвал нотариална
дейност, като за извършените нотариални услуги е издавал сметка/фактура по
чл.89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Същите съдържали
реквизити посочени в чл.114 от ЗДДС. Това обстоятелство било констатирано и за
фактура № 34357/25.03.2020г., в която бил посочен размера на ДДС. Фактурата съдържа
реквизитите, посочени в чл.114 от ЗДДС - данъчната основа на доставката 920,11лв.
и размера на данъка-182,42лв. За резултатите от проверката бил изготвен
Протокол № П-03000321098207-073-001/08.11.2021г. При тези констатации, бил
съставен АУАН в който било прието, че В. е извършил нарушение на разпоредбите
на чл.113, ал.9 вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС. Актът e съставен и
връчен на 03.12.2021г. В законоустановения срок постъпили писмени възражения, в
които В. посочил, че е допусната софтуерна грешка при генериране на фактурата.
Акцентирал, че няма други нарушения на ЗДДС и поискал спрямо него да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Във възражението посочил и че АУАН е
съставен след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН. Административнонаказващият
орган след като преценил възражението за неоснователно приел, че е нарушен съставът на чл.113, ал.9
вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС издал
процесното НП.
Според въззивния съд, в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С
оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която
да завърши с издаване на законосъобразен акт.
За да отмени НП, ВРС приема, че съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН, че АУАН е съставен след като е изтекъл тримесечния преклузивен срок
предвиден в същата норма. ВРС коментира, че 06.07.2021г., е датата, когато
на АНО са връчени всички изискани
документи по проверката. Поради липсата на друг протокол за представяне на
документи, считано от 06.07.21г., когато е съставен Протокол №
1194206/06.07.22г. за представяне на
документи от ревизираното лице, е започнала да тече давността по чл.34, ал.1 ЗАНН. Липсата на друга дата за предаване на документи е коментирана и в Протокол №
П-03000321098207-073-001/08.11.21г. , в който са описани всички процесуални
действия , извършени в хода на проверката.
При проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти, настоящия състав на Административен съд –
Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба противоречие
с материалния закон и необоснованост на атакуваното решение се явяват
касационни основания, но са неоснователни и релевираните отменителни основания
не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото факти и
доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите
материалноправни разпоредби.
На ответника по касация е вменено извършването на
нарушение по чл.113 ал.9 от ЗДДС, съгласно който данъчно задължените лица, които
не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал.
1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от
тях фактури и известия към фактури. Това задължение възниква съгласно чл.86
ал.1 от ЗДДС само за данъчно задължени лица, регистрирани по ЗДДС. За
нарушението, същият е санкциониран по реда на чл.183 ал.1 от ЗДДС, разпоредбата
на който сочи, че лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен
документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които
не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изречение 2,
предложение 1 ЗАНН постановява, че административнонаказателно производство не
се образува, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение
в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно
решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981г. на Общото
събрание па Наказателна колегия на Върховния съд този тримесечен срок започва
да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за
нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на
нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на
акта.
Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1,
изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не
е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но
доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има,
когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34,
ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който
съществуват условия за такава преценка от АНО, на база получени достатъчно
данни за нарушението и авторството му.
В горния смисъл са мотивите на ТР № 4/03.29.2021 г.,
по т.д. № 3/2019 г. на ВАС.
В случая, най-късната дата, когато АНО е узнал за
нарушението, е датата на предаване на исканите от проверяващите органи фактури
— т.е. 06.07.2021г. Това е и най-късната дата, от когато започва да тече
преклузивния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН. Съставеният и подписан на 06.07.2021 г.
между страните протокол серия АА № 11942006 и опис на предоставените документи
са представени и приети като доказателство по делото и не е оспорен от страните.
С оглед констатираното съществено нарушение на
процесуалните правила, съдът не дължи произнасяне за съответствие на оспореното
НП с материалния закон и размера на определената санкция.
Предвид изложеното като е отменил процесното
наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо
и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и като съобрази, че е договорена безплатна защита на
основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, следва на адвоката да се
присъди на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г.възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд – Варна, четвърти тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 850
от 23.06.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110201722/2022г., по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на адвокат М.Д.Ц. *** адвоката: **********, с
адрес: ***** сумата в размер на 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………… ЧЛЕНОВЕ:1………………
2……………..