Р Е Ш Е Н И Е № 4237

 

06.12.2018 година, град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски районен съд, V брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесети и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Митрева

 

при участие на секретаря Марина Кънева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14919 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.310, ал.1, т.6 ГПК, вр. с чл.146, ал.2 и  чл. 150 СК.

Образувано е по исковата молба, подадена от Р.А.Т., с ЕГН ********** в качеството ѝ на майка и законен представител на ищеца А.А.А., с ЕГН ********** срещу А. С. А. за изменение на издръжката, присъдена с Решение № 2273/30.05.2014 г. по гр. д. № 15478/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд, като същата се увеличи от 170 лева на 350 лева.

В исковата молба се излагат твърдения, че нуждите на ищеца са нараснали и присъдената издръжка е недостатъчна. Поддържа се, че ищецът е у., като пътува до училището с а. като месечните разходи за това са около * лева. На детето се осигуряват от майката дневни пари от порядъка на 4-5 лева дневно или 100 лева месечно. Твърди се, че детето посещава извънучилищно Т.К.П.Ф., като месечната такса за това възлиза на 35 лева и за всяка тренировка се дава по 2 лева, общо 70 лева месечно. Наред с това се твърди, че детето посещава к.п.а.е.– 3 пъти седмично по 10 лева на час – общо за месеца 120 лева. Отделно от това на детето е закупен от майката т. е. на стойност 145 лева, като предстоят разходи и специално облекло. Твърди се, че до колкото детето е ученик са необходими разходи за помагала, като е заплатена сума от 50 лева за тях, както и средства за униформа на детето за училище, като лятната такава е закупена от майката на стойност 48 лева и предстои закупуване на зимна униформа.

Твърди се, че поради развода на родителите детето изживява стрес и се е наложило да посещава п.. В тази връзка са закупувани л.и х.д.– годишно най- малко 2 пъти по 40 лева. Излагат се твърдения, че ответникът може да си позволи да заплаща издръжка в претендирания размер от 350 лева месечно, доколкото има висок стандарт на живот. Издръжката се претендира от датата на завеждане на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

             Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация 150 СК  за изменение на издръжката, присъдена с Решение № 2273/30.05.2014 г. по гр. д. № 15478/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд, като същата се увеличи от 170 лева на 350 лева, считано от подаване на исковата молба - 18.09.2018 г. до настъпване на законоустановените причини за нейното изменение или прекратяване.

За да бъдат уважени така предявения иск, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е от кръга лица, на които им се полага издръжка, както и че ответника е лице, което по закон е задължено да заплаща такава, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материална възможност на ответника да дава издръжка в този размер и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при която е била определена първоначалната издръжка, изразяваще се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на ответника. Ответникът носи тежест да установи, при доказване на горните обстоятелства от ищеца, наличие на обстоятелства, които препятстват заплащане издръжка в претендирания размер.

Безспорно по делото е че Р.А.Т. и ответникът А. С. А. са родители на ищецът А.А.А..

Видно от представеното по делото Решение № 2273/30.05.2014 г. по гр. д. № 15478/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд /л.4/, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето А.А. в размер на 170 лева, считано от 27.09.2013 г.

От представеното по делото удостоверение от *************/л.11/ се установява, че ищецът е записан в ****за редовен ученик на учебната  2018/2019 г., за което обстоятелство страните не спорят.

От представената по делото служебна бележка от **********/л.9/ се установява, че детето А.А. е част от о. на *******, като посещава редовно т. и е посочено, че месечната такса за обучение е в размер на 35 лева, която се заплаща редовно.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама с,, доведени от ищцовата страна в съдебно заседание, проведено на 22.11.2018 г. /л.32-33/.

От показанията на с. Е.А.В..се установява, че основана грижа и разходи за детето предоставя майката. с.т заявява, че майката е закупила на детето ф. е., униформа. От показанията й се установява, че детето посещава у. по а.е., ходи на ф., че до училище детето пътува с а. Установява, че детето е преживяло стрес от раздялата на родителите си, което наложило майката да го води на п. На мнение е, че ответникът получава висок доход около 1500 лева, защото е у. на ф., която се занимава и п. д., както и поради факта, че има квалификация за дейността си, тъй като о. н. на работа служители.

Същите обстоятелства се установяват от втория разпитан с. А. К. Т..

Преценени по реда на чл.172 ГПК, съдът кредитира показанията на разпитаните с.и като обективни и непротиворечащи по между си, както и с писмените доказателства по делото, като същите не са опровергани от страна на ответника.

От постъпилата по делото справка от НАП за доходите на ответника А.А. за периода 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. /л.30/ се установява, че същият декларира доход в размер на около 535 лева, като работи на трудов договор във фирма ****, както и че няма декларирано движимо и недвижимо имущество.

            В открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2018 г., ответникът признава, че получава месечен доход от 510-600 лева, като е склонен да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева.

  От справката на НАП се установява, че последното трудово правоотношение на майката на ищеца Р.Т. е прекратено от 28.09.2018 г.

  Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато при наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно, основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни  промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител.

В разглеждания случай, от началния момент на дължимост на определената първоначално издръжка от 27.09.2013 г.  до сезиране на съда с претенция по чл. 150 СК – 18.09.2018 г. е изминал период от 5 години, през който са настъпили съществени изменения както в нуждите на детето с оглед неговото израстване, така и в икономическите условия в страната. В рамките на този период е настъпило увеличение на стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени базовите потребности на детето. За осигуряване на нуждите на детето от жилище, битови условия и храна са необходими около 150 лева, а предвид възрастта му се налага честа смяна на облеклото, която генерира средномесечни разходи от около 40 лева месечно.

От друга страна с израстването на детето се увеличават не само неговите битови, но и социални и интелектуални потребности. При първоначалното определяне на издръжката детето не е посещавало училище, а към настоящия момент е ученик в **. С оглед промяната във възрастта на детето е настъпило съществено изменение в неговите нужди, респективно в разходите, необходими за тяхното удовлетворяване.

 Посещението на училище от страна на детето формира разходи от около 110 лева, при заложени по 5 лева на ден в рамките на учебните дни за месеца, с които средно биха могли да се покриват нуждите му от храна и ежедневни разходи.

            По делото се установи, че детето посещава т. по ф., които са платени и генерират месечен разход в размер на 35 лева.

            Установи се от разпитаните по делото с., че детето посещава к. по а.., което обстоятелство не е оспорено от ответника. Макар и да не се установи размера на средствата необходими за посещението на този курс, съдът възприема твърдението в исковата молба, че за курса се заплаща по 10 лева на час, като детето посещава к. по а. три пъти в седмицата по един час – общо 12 пъти в месеца, което прави общо за месеца 120 лева. На първо място това обстоятелство не е оспорено от страна на ответника, от друга страна, съдът намира, при установен факт, че детето посещава к. по а.е., че посочената месечна сума съответства на обичайното, което се плаща при такъв вид курс.

С оглед изложеното, съдът приема, че необходимите средства за подсигуряването на условия за нормалното отглеждане и израстване на детето са в размер на 450 лева месечно, от които 250 лева следва да бъдат поети от бащата, а останалата част от майката, която като родител, при който живее детето носи тежестта от неговите ежедневни битово разходи, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на същото. От своя страна ищецът не доказа нужди по-големи от установените по делото в общ размер на 450 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на родителите му –  чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една четвърт от размера на минималната работна заплата- или за 2018 г. се равнява на 127.50 лв. (1/4 от 510 лв.) по прогнозни данни за 2019 г. минималния размер на издръжката ще възлиза на 140 лева /1/4 от 560 лева/.

Издръжка в определения от съда размер – 250 лева месечно се явява посилна за ответника, който е в трудоспособна възраст и следва да реализира доходи, достатъчни за осигуряване както на собственото си съществуване, така и на лицата, към които има задължения за издръжка. Има своята квалификация и п., като г., които дават основание на съда да приеме, че за ответника съществува реална възможност чрез полагане на повече усилия и трудова активност да реализира доход  по – голям от този, който е установен по делото.

 Наред с това по делото не се установи ответникът да има задължения за издръжка към други лица, както и наличието на други препятстващи причини да се заплаща издръжка в по-висок размер. Определеният от съда размер на издръжката на детето от 250 лева, се доближава до размера на издръжката, който ответникът сам е посочил, че може да си позволи да заплаща на месец, а именно – 200 лева.

Издръжката следва да се заплаща, считано от подаване на исковата молба в съда – 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване.

Относно разноските

На основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 115.20 лева по иска с правно основание чл. 150 СК.

 Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените и претендирани от законния представител на ищеца разноски по делото, съобразно уважената част от претенцията. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.14/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ.

 Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай – по иск за издръжка. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д.Б. в размер на 654 лева, като с оглед уважената част от претенцията ответникът следва да бъде осъден да заплати от тази сума - 290.67 лева в полза на адв. Д.Б..

Така мотивиран, съдът

   Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК размера на постановената с Решение № 2273/30.05.2014 г. по гр. д. № 15478/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд месечна издръжка, дължима от А. С. А., с ЕГН ********** в полза на детето А.А.А., с ЕГН **********, действащ  чрез неговата майка и законен представител Р.А.Т., с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 170 лева на 250 лева месечно, считано от датата на входиране на исковата молба в съда – 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 250 лева до пълния предявен такъв от 350 лева.

ОСЪЖДА А. С. А., с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив, сумата от 115.20 От своя страна ищецът не доказа нужди по-големи от установените по делото в общ размер на 450 лева, поради което искът следва да бъде уважен до сумата в размер на 250 лева, а за горницата до 350 лева отхвърлен като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А. С. А., с ЕГН ********** да заплати на а. Д.Б., на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в размер 290.67 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от датата на постановяването му – 06.12.2018 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Л. Митрева

Вярно с оригинала.

М.К.