РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Ямбол, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело №
20222330102556 по описа за 2022 година
Производството се намира във втора фаза по извършване на съдебна делба.
С влязло в сила съдебно решение № ***12.01.2023 г., по горното гражданско
дело е допусната делба между М. И. С., ЕГН ********** и Н. П. Д., ЕГН **********
по отношение на следните движими вещи:Лек автомобил,“Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с
рег.№ ***, рама №WDC1641221A363980 , двигател №64294040557898 и
Мотоциклет „Виктори Хамър“, с рег. № ***, рама № 5VPHA36N9D3022833 , двигател
№ 0120467500614, при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните.
В първото по делото с.з. ответникът е предявил против ищцата претенция по
сметки с правно основание чл. 30,ал.3 от ЗС за сумата от общо 7117, 95 лв. –
заплатени суми за периода след прекратяване брака между страните – 20.05.2019 год.
за :разходи за ремонт и текущо поддържане на автомобила Мерцедес; вноски по
застраховка ГО; платен наем за гараж за мотоциклета; платен местен данък за периода
2019 – 2022 год. за мотоциклета; платен местен данък за периода 2019 – 2022 год. за
автомобила.
От заключението на приета по делото във втората фаза СОАТЕ, изготвена от
вещото лице П. , става ясно, че справедливата пазарна стойност на делбеното ППС –
Мерцедес МЛ 320 ЦДИ е в размер на 7020 лв., а стойността на делбеното ППС –
Виктори Хамър е в размер на 16 830 лв. лв. Стойността на дяловете на съделителите е
по 11 925 лв. Вещото лице е посочило, че не може да извърши варианти за
1
разпределение, т.к. това действие е в компетентността на ССЕ.
По делото са приети многобройни писмени доказателства представени от
ответната страна, оспорени от ищцата, във връзка с претенцията по чл. 346 ГПК.
Същите са били предмет и на назначената допълнителна САТЕ , вещото лице по която
след запознаване с материалите по делото и посещение на сервизна база е установило,
че всички ремонти са били наложителни, т.к. са тясно свързани с безопасността и
нормалната работа на ППС, както и с възможността същото да се използва по
предназначение. Стокови разписки на л. 75 – 76 от делото не са взети предвид, т.к. за
тях не са открити документи, от които да става ясно, че по тях е извършено
плащане.Според експертизата общата сума заплатена за текущи ремонти и обслужване
на автомобил Мерцедес за периода 09.2019 год. – 01.2023 год. е в размер на 9 852, 28
лв., като същата включва – ремонти, данък върху ПС за периода 2019 – 2022 год. и
вноска по полица ГО. Посочените цени на ремонтите, резервните части и
консумативите по обслужването съответстват на пазарните такива, с оглед вида,
марката и модела ППС. Наличните доказателства за плащане – фактури, касови бонове
и ПКО дават основание на експертизата да приеме, че извършените ремонти са
действителни.
Прието е и копие от договор за наем от 01.01.2020 год. , сключен между
ответника и СУАБ – СБА , клон Я., по силата на който на наемателя е отдаден под
наем гараж ***, находящ се в гр. Я., *** срещу месена наемна цена от 20 лв., както и
фактури и ПКО за извършени плащания на наемни вноски за процесния период.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Д.а ,
живееща с ответника посочва, че последният работи в чужбина като музикант и често
отсъства от България.През времето, през което отсъствал автомобилът стоял пред
заведението, с изключение на м. април,когато бил паркиран на паркинга пред
жилището на свидетелката. Доколкото знаела бившата му съпруга също имала ключ за
автомобила. През месец април сварила автомобила отворен и разхвърлян, но
полицията установила, че няма данни колата да е отворена с взлом. Виждала е и
мотора, който от две години не се карал, т.к. имал повреда. Стоял в гараж. Според
свидетелката автомобилът най – често се ползвал за услуги за общия бизнес, който
страните по делото имали, а не само за лични нужди. Автомобилът бил в движение, но
не и в добро състояние, въпреки че се правели ремонти. Давал изключително много
повреди,като ремонтите се заплащали от Н. с лични средства. Знаела, че се наложила
смяна на спукани въздушни възглавници, т.к. без тях колата увисвала настрани и не
можел ада ес движи. Съвсем скоро било развалено и турбото. Имало и други неща,
които трябвало да се ремонтират, за да бъде колата с движение. От Н. знаела, че
автомобилът е пред заведението, както и че бившата му съпруга има ключ. Когато Н.
не бил в чужбина основно той ползвал колата.
2
В случая допуснатите до делба движими вещи са различни по вид и
предназначение – лек автомобил и мотоциклет, включително са различни по своята
стойност и реално неподеляеми. Никоя от страните не е изразила искане за поставяне
на една от двете вещи в нейн дял, като безспорно установено е и, че и двете се намират
във владение на ответника. Към приключване на съдебното дирене ищцата е направила
искане за изнасяне на вещите на публична продан, а ответникът за съставяне на проект
за разделителен протокол и теглене на жребий.
При преценката си относно избора на способ , по който да бъде извършена
делбата, ЯРС взе предвид, че съгласно чл. 353 от ГПК, съдът може да извърши
делбата, като разпредели делбените вещи между съделителите, без да тегли жребий,
когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много
неудобно. Случаите, в които съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва
невъзможно или много неудобно, са изяснени в т.5 на ППВС 7/73. “Невъзможност” е
налице, когато до делба са допуснати имоти, които съществено се различават един от
друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите не са
равни. „Неудобно” е тегленето на жребий, когато може да породи значителни
имуществени спорове между съделителите. В случая се касае именно до такава
“невъзможност”. Както се посочи допуснатите до делба ППС се различават
съществено по предназначението и стойността си, освен това пазарната стойност на
всяко ППС не е близка или равна на стойностите на дела на всеки от съделителите.
Нерационален е и вариант за реално извършване на делбата посредством поставяне на
двете вещи в дял на един от съделителите и присъждане на парично уравнение за
другия, т.к. в такава хипотеза би се достигнало до принудителна продажба, което е
недопустимо. В това се изразява принципът на равнопоставеност на страните.
Предвид изложеното и с оглед реалната неподеляемост на движимите вещи
предмет на делбата, същите следва да бъдат изнесени на публична продан, тъй като
това е единственият възможен способ за извършване на делбата. Получената от
публичната продан сума следва да бъде разпределена съобразно правата на страните, а
именно по ½ ид.ч. за всеки от съделители.
По претенцията по сметки на съделителя Н. П. Д. , съдът намира следното:
Своевременно в процеса е ангажирана и приета за съвместно разглеждане
претенция с правно основание чл. 30,ал.3 от ЗС за сумата от общо 7117, 95 лв. –
заплатени от ответника суми за периода след прекратяване брака между страните –
20.05.2019 год. за :разходи за ремонт и текущо поддържане на автомобил Мерцедес;
вноски по застраховка ГО; платен наем за гараж за мотоциклет Виктори Хамър; платен
местен данък за периода 2019 – 2022 год. за мотоциклет Виктори Хамър; платен местен
данък за периода 2019 – 2022 год. за автомобил Мерцедес.
Съгласно разпоредбата на чл. 30,ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в
3
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от
съгласието на останалите съсобственици, при извършването им, но дори и без
полученото им съгласие, те дължат възстановяването им. Следва да се доказва само, че
тези необходими разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили
нейната стойност. Това важи и когато съсобственикът, извършител на необходимите
поправки, сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на
общата вещ, до съхранението на нейната стойност. Не е задължително разходите за
необходими поправки да са увеличили стойността на съсобствената вещ. Достатъчно е
да са били действително необходими и да са употребени за нейното запазване и
нормална употреба и то с грижата на добър стопанин.
В процесния случай необходими разноски са тези относно извършените
ремонтни дейности и обслужване за периода след прекратяване брака между страните ,
тъй като с оглед допълнителната САТЕ, приета по делото, извършените ремонти
касаят безопасността и нормалната работа на автомобила и неговата годност за
експлоатация по предназначение.
С оглед приетата допълнителна САТЕ се явява доказано извършването разходи
за ремонт и поддръжка в размер на общо 7843, 96 лв. /като при преценката си съдът
взе предвид, че действително липсват доказателства за заплащане на сумите от 1640 лв.
и 1150 лв. по фактури, на л.75 и 76 от делото/ , представляващи направен необходим
разход по поддръжката на процесното МПС Мерцедес, от които ищцата като
съсобственик следва да заплати 3921, 98 лева, съобразно припадащата й се ½ идеална
част от процесната вещ.
Необходими разноски във връзка с МПС и мотоциклета представляват и
заплатените данъци за процесните ППС /в тази част претенцията не е оспорена от
ищцата с молба от 04.04.2023 год./, съгласно чл. 53 ЗМДТ, според който такъв се
дължи от собствениците на превозни средства, а също и заплащането на
задължителната застраховка Гражданска отговорност. Задълженията за местен данък
не са предпоставени от ползването на автомобила, а представляват задължение към
съответната община за всеки съсобственик, предвид на което са тежести по смисъла на
закона и следва да бъдат разпределени между съсобствениците съобразно правата им в
собствеността. Такива представляват и направените разходи за заплатени
застрахователни премии по ЗЗ „Гражданска отговорност на автомобилистите",
доколкото сключването на такава от всяко лице, което е собственик на МПС,
регистрирано на територията на Република България е законово регламентирано и
задължително, съобразно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Както годишният
данък, , така и гражданската отговорност представляват тежест върху МПС, която
следва да бъде заплатена от собствениците с оглед възможността за нормална употреба
4
на вещта.
С оглед на това, че процесния автомобил и мотоциклет са били съсобствени
между страните и двамата са били задължени да заплащат дължимия данък и
гражданска отговорност, съобразно притежаваните идеални части. От представените
по делото писмени доказателства, е видно, че същите в размер на общо 2359, 69 лв.-
местни данъци и общо 212, 25 лв. – вноски по ЗЗ Гражданска отговорност са
заплащани само от ответника, поради което ищцата следва да бъде осъдена да му
заплати дължимите суми, съобразно припадащата й се част, или сумата от 1 285,97 лв.
Според съда претенцията в размер на 1030 лв. – заплатени вноски за гараж за
съхраняване на мотоциклета остава недоказана в процеса. На първо място не се
установи безспорно, че за целия процесен период гаражът е бил нает от ответника
единствено и само за съхраняване на мотоциклета. Недоказано остана и твърдението,
че това е единствения начин за запазване на вещта и ползването й по предназначение.
Ето защо в тази част претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В обобщение сумата, която ищщцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника е в размер на общо 5207, 95 лв. За разликата над тази сума претенцията,като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Разноски за адвокатско възнаграждение по иска за делба не следва да бъдат
присъждани, т.к. съобразно трайната практика на ВКС - при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и на способа на извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разходи за процесуално представителство на
адвокат. Т.к. в производството е разгледана и частично уважена претенция по чл. 346
ГПК и с оглед представеноите доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение
във връзка с тази претенция ,както и заплатен депозит за вещо лице, то ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника сторените разноски съобразно уважената част
от иска в размер на 988 лв.
На осн. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ЯРС държавна
такса за извършване на делбата, която е в размер на 4 % върху стойността на дела им
или по 477 лв.Предвид частичното уважаване на претенцията по сметките, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 208, 32 лв., държавна такса върху
стойността на иска.
Мотивиран от горното, ЯРС
5
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните движими вещи:Лек
автомобил,“Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег.№ ***, рама №WDC1641221A363980 ,
двигател №64294040557898 , при пазарна цена – 7 020 лв. и Мотоциклет „Виктори
Хамър“, с рег. № ***, рама № 5VPHA36N9D3022833 , двигател № 0120467500614, при
пазарна цена в размер на 16 830 лв.
ПОЛУЧЕНАТА ОТ ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума да се разпредели
съобразно правата на страните, а именно по ½ за М. И. С., ЕГН ********** и Н. П. Д.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 346 ГПК, вр. чл. 30,ал.3 ЗС М. И. С., ЕГН ********** да
заплати на Н. П. Д., ЕГН ********** сумата от 5207, 95 лв., представляваща
заплатени суми за ремонт и поддръжка на МПС, местни данъци и вноски по
застраховка ГО за периода 09.2019 год. -01.2023 год., като претенцията за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 7117, 95 лв., като неоснователна –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН ********** да заплати на Н. П. Д., ЕГН **********
сумата от 988 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС държавна
такса за извършване на делбата в размер на 477 лв. , както и държавна такса по
претенцията по сметки в размер на 208, 32 лв.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС държавна
такса за извършване на делбата в размер на 477 лв.
Решението може да се обжалва пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6