№ 189
гр. Дупница, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 6781825, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на А. И. Г., с адрес: с. Д., ул. "В." № **, с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен, неправилен и недоказан.
Иска се отмяна на ЕФ
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Постъпила е молба от редовно упълномощен юрисконсулт, в която се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се претендират разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 25.11.2022 г. в 11:16 ч. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил
"Ф.Ф.", с рег. № ******, в гр. Дупница, обл. Кюстендил, по ул. „Самоковско шосе“, в посока
към гр. Самоков, при складова база на магазин „Те Макс“, разположена на км. 45+200 м. при
ограничение за посочения участък от пътя на максимално допустимата скорост на движение
– 50 км/ч, (което, доколкото пътния участък се намира в територията на населеното място
гр. Дупница, обл. Кюстендил, следва от законовата разпоредба за максималната позволена
скорост в населено място – чл. 21, ал.1 ЗДвП, доколкото на самото място не е предвидено с
1
пътен знак да бъде установена по-висока или по-ниска скорост като максимално допустима).
При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със 87 км/ч.,
от която скорост е приспаднат 3 км/ч толеранс в полза на водача и същата се зачита като 84
км/ч, т.е. твърди се превишение от 34 км/ч. Нарушението е установено и заснето с
техническо средство – АТСС TFR1-M, с фабр. № 563, снимка № 10957 – л. 9 от делото.
Същото е посочено, като извършено при условията на повторност, тъй като е осъществено в
едногодишен срок от влизане в сила на друг ЕФ Серия К № 2783757, който е бил връчен на
жалбоподателя на 11.11.2021 г., заплатен от същия доброволно на 20.11.2021 г. и влязъл в
сила след изтичане срока за обжалването му на 26.11.2021 г.
За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на
жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация не
съвпадат изцяло по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков
материал – снимка № 10957 – л. 9 от делото; удостоверение на одобрен тип средство за
измерване; протокол от периодична проверка на техническо устройство, справка за
собствеността на автомобила, протокол за ползване на техническото средство за контрол на
скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредба, справка от Областно пътно управление – гр.
Кюстендил при АПИ за координати на местонарушението и разположението му в границите
на населено място, предходно издаден електронен фиш, влязъл в сила на 26.11.2021 г.,
справки от инф. система АИС-КАТ за издаване, връчване и датата на плащане и влизане в
сила на ЕФ Серия К № 2783757, платежно нареждане от 20.11.2021 г., както и от останалите
по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй
като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изясняват непротиворечиво
фактите по делото. Установени са конкретните елементи от състава на нарушението, вкл.
авторството на същото. Освен това, при наличието на еднопосочен и безспорен
доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира подробно поотделно
доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е.
да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; нарушените разпоредби според
АНО; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
2
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
формално спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия –
09.03.2023 г. отразена в приложената разписка за връчването му, съдът приема, че жалбата е
подадена в срока за обжалване, поради което е и процесуално допустима.
Съдът намира, че ЕФ като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен,
поради следното:
В текста на обжалвания електронен фиш е налице само едно частично, неясно и
недостатъчно откъм факти и конкретика описание на нарушението, което съществено
ограничава на първо място правото на защита на санкционирания субект, а на още по-силно
основание и възможността за преценка от страна на съда, дали нарушението изобщо е било
извършено в условията на повторност в заявения в ЕФ едногодишен срок или не. Там от
една страна се сочи, че на процесната дата и час в границите на цитираното населено място,
на посочения път, километър и в указаната посока на движение е засечен да се движи
процесния лек автомобил управляван от жалбоподателя с превишена скорост над 50 км/ч.
Наред с това в текста на атакувания ЕФ е заявено в едно изречение, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/2783757, без каквито и да е допълнителни данни или разяснения във връзка с този твърдян
от АНО едногодишен срок /начална, респ. крайна дата или и двете/, както и във връзка с
датата на влизане в сила на цитирания друг ЕФ, за да може евентуално жалбоподателят да
оспори пред съда тези обстоятелства и да ангажира доказателства за тях, а и отделно съдът
да направи самостоятелна свободна преценка, дали процесното нарушение попада
обективно в този едногодишен срок, респ., дали изобщо е налице признака повторност и от
там има ли изобщо съответствие между фактическо описание и дадената от АНО по-долу в
обжалвания ЕФ правна квалификация на нарушението по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4,
вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП или е приложима и относима друга такава.
Изложеното не позволява на жалбоподателя еднозначно да се защитава срещу неясните
и противоречиви твърдения на АНО в издадения ЕФ, дали е нарушил повторно някакво
ограничение за скорост. Относно непълнотата при описанието на нарушението, макар и за
друг липсващ съставомерен признак – място на нарушението виж и Решение № 41 от
27.02.2023 г. по к. адм. н. д. № 33 / 2023 г. на VII състав на Административен съд –
Кюстендил.
Нещо повече по-сериозно е дори ограничението поставено от непълното описание на
нарушението за съда, който изначално няма право и възможност да извлича и допълва, респ.
приема никакви данни за нарушението и неговите белези, вкл., дали е повторно или не, едва
от представените от АНО или изискани служебно писмени доказателства. Наистина по
делото са изискани от съда и представени достатъчно доказателства /справки от АИС-АНД,
платежно нареждане и т.н./, от които безспорно и категорично се установява датата на
влизане в сила на предходно издадения ЕФ К/2783757, но съдът няма как да попълни
непълното фактическо описание дадено в текста на ЕФ с тази информация за пръв път едва
в хода на въззивното производство. Последното би представлявало заобикаляне и
недопустимо пренебрегване на законовата забрана за това и съществено процесуално
нарушение, каквото настоящият съдебен състав няма как да допусне или да си позволи, за да
поправи непълнота в обжалвания акт. Целта на събирането на доказателства в хода на
производството е единствено да се прецени, дали се установяват явно и несъмнено вече
заявените от АНО в обстоятелствената текстова част на обжалвания ЕФ факти и елементи
на нарушението, а не да се коригира, доизяснява или пък наслагва още релевантна
информация за тези или допълнителни факти, която АНО е пропуснал да посочи, както е в
случая относно преценката за начало и/или край на твърдения едногодишен срок от влизане
в сила на друг издаден според него по-рано ЕФ Серия К с № 2783757.
3
Отделно от това, с оглед установяването на нарушението с АТСС, за съда е непонятно,
как без намесата на контролен орган с работата единствено на АТСС и неговите функции е
възможно установяване, респ. прилагане на признака повторност на нарушението. Явно в
случая е била налице намеса от контролен орган в работата на АТСС, като е била извършена
допълнителна преценка и е въведено друго по характеристики и вид нарушение при
условията на повторност, което води до друго самостоятелно нарушение на разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП, която гласи: „ При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“. Тоест
за съответното превишение на скоростта, а не за друго такова при условията на повторност,
който признак е допълнителен и не може да се вмени като автоматизирана преценка на
АТСС, поради което и в този случай, за да се гарантира изначално и изцяло правото на
защита на жалбоподателя би следвало да се приложи единствено и само общия
административнонаказателен ред за ангажиране на неговата отговорност със съставяне на
АУАН и последващо издаване на НП за твърдяното повторно нарушение за скорост
допуснато в конкретен и описан правилно, а не както е в случая, едногодишен срок.
Относно използването на АТСС и издаването на електронните фишове след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер,
като изразът „в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по смисъла на чл. 189, ал. 4,
изр. 2 ЗДвП се отнася именно до процедурата и най-вече до предпоставките по издаването
на електронния фиш виж и Тълкувателно решение № 1 от 28.02.2014 г. по тълк. д. № 1 /
2013 г. на Върховен административен съд.
Гореизложеното задължава съда да приложи стриктно императивните правила на
закона и това обосновава на самостоятелно основание необходимостта от отмяна на
обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен и неправилен.
На основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 6781825, издаден от ОДМВР-Кюстендил,
с който на А. И. Г., с адрес: с. Д., ул. "В." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.
4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 800,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4