М О Т И В И по НОХД № 349/2016 г. по описа на СтРС
Подсъдимият Х.Д.М. е
обвинен в това, че на 06.10.2015г. в
землището на с. Могила, общ. Стара Загора, в съучастие с Б.Г.Й., ЕГН **********,
като съизвършител направил опит да извърши полово
сношение и действия по полово удовлетворение с лице от същия пол – Д.А.Х.,***,
като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл. 157, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1
от НК.
Подсъдимият
Б.Г.Й. е обвинен в това, че на
06.10.2015г. в землището на с. Могила, общ. Стара Загора, в съучастие с Х.Д.
Манчев, ЕГН **********, като съизвършител направил
опит да извърши полово сношение и действия по полово удовлетворение с лице от
същия пол – Д.А.Х.,***, като употребил за това сила и заплашване – престъпление
по чл. 157, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от
НК.
На
основание чл.84 и сл НПК бе приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес, граждански иск от Д.А.Х. ***,
ЕГН ********** против
подсъдимите Х.Д.М. с посочена
самоличност и ЕГН и Б.Г.Й. с посочена самоличност и ЕГН за сумата от
10 000 лева, солидарно, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане
до окончателното и изплащане.
Д.А.Х. бе конституиран в качеството на граждански ищец и
частен обвинител.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по
отношение на подсъдимите. Пледира на същите да бъде наложено наказание към
максимума, предвиден в закона, при
условията на чл. 58а от НК.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа предявения
иск. Пледира на подсъдимите да бъде
наложено наказание при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият М.
признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се
провеждат разпити на свидетелите и вещото лице. Изразява съгласие да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертното заключение в досъдебното
производство при постановяване на присъдата. Признава се за виновен. Съжалява за
извършеното. Моли съда за минимално наказание.
Подсъдимият Й.
признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се
провеждат разпити на свидетелите и вещото лице. Изразява съгласие да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертното заключение в досъдебното
производство при постановяване на присъдата. Признава се за виновен. Съжалява за
извършеното. Моли съда за минимално наказание.
Защитата на подсъдимия М. пледира за минимално
наказание, като се отчетат многото на брой смекчаващи отговорността
обстоятелства. По отношение на гражданския иск изразява становище, че е силно
завишен.
Защитата
на подсъдимия Й. също пледира за минимално наказание. Пледира отговорността на
двамата подсъдими да бъде разграничена, като се отчете по-пасивната роля на
втория подсъдим в осъществяване на деянието. Счита, че предявеният граждански
иск е неоснователен над размера от 5 000 лева.
От събраните
в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 06.10.2015г. пострадалият Д.Х.,***,
посетил гр.Стара Загора. Късно вечерта същият си тръгнал, като ползвал
тролейбус до южния край на града, а от там продължил пеш към дома си в
с.Могила.
Същата вечер подсъдимите Х.М. и Б.Й.,
заедно със свидетеля Желязков били в с.Калитиново, където консумирали алкохол.
Тримата решили да отидат до гр.Стара Загора, за да си купят бутилка алкохолно
питие, за да си допият. Посетили града с автомобил "Крайслер"-минИ., управляван от подсъдимия М.. Там консумирали от
закупения алкохол и потеглили по обратния път в посока към с. Калитиново.
По време на пътуването, вече на
07.10.2015 г., подсъдимият М. забелязал движещия се пешком по шосето Х. и
спрял, като му предложил да го откара на автостоп. Пострадалият седнал на
задната седалка в автомобила, където седял подсъдимият Й.. Отпред, на седалката
до водача се намирал св.Желязков. Й. харесал маратонките на пострадалия и
предложил на цигански език на подсъдимия М. да спрат и да му ги вземат. Така и
направили. М. спрял автомобила на крайпътна отбивка в
землището на с.Могила и двамата с Й. накарали пострадалия да свали маратонките
си. Подсъдимият М. преровил джобовете на пострадалия и взел мобилния му телефон
марка Сони-Ериксон, стар модел, неустановен. Оставил
телефона и маратонките в колата и взел нож. Върнал се при пострадалия и го
заплашил, че може да го заколи. Започнал да го мушка с острието на ножа в гърба и го размахвал пред лицето му. Накарал
го да съблече дрехите си. Пострадалият се подчинил и се съблякъл напълно. М.
събрал дрехите му и заедно с чантата му ги отнесъл в автомобила. След това се
върнал отново при подсъдимия Й. и пострадалия. Накарал последния да влезе в
крайпътната канавка като го блъснал и го съборил в нея. Ударил го по главата и
му наредил да застане на колене и да лапне половия му орган. Пострадалият се
подчинил и поставил члена на М. в устата си. В това време подсъдимият държал
сгъваемия нож в непосредствена близост до лицето на свидетеля. Тъй като не
постигнал ерекция, М. се ядосал и ударил пострадалия още няколко пъти. В това
време св. Желязков седял в автомобила. М. наредил на пострадалия да направи орален
секс и на подсъдимия Й.. Х. отново се подчинил. Докато лапал половия член на Й., който седял на
земята в полулегнало положение, М. придърпал тялото на
пострадалия към себе си, който се намирал в стойка “партер“ и се опитал да
проникне с пениса си в ануса му. Попитал Х. дали му харесва. Пострадалият
отрекъл. Това ядосало М. и той започнал да го удря с дръжката на ножа в главата
и да го мушка с острата част на ножа в гърба, лявата ръка и ходилата. Отново опитал да насили
пострадалия анално, но не еректирал и не успял да
проникне. След него и подсъдимият Й. опитал да обладае анално пострадалия, но и
той не успял. Действията на двамата подсъдими били наблюдавани от св. Желязков,
който на няколко пъти слизал от автомобила и се приближавал към тях, след което
отново се връщал. М. забелязал, че по ръцете си има кръв и предложил на Й. да
се махат. Двамата се оттеглили в посока към автомобила, като наредили на
пострадалия да остане в храстите, без да мърда. М., Й. и св.Желязков напуснали
местопроизшествието с лекия автомобил, а пострадалият тръгнал гол и окървавен към
селото. По пътя, бил застигнат от неустановен автомобил. Пътуващите в него
подали сигнал на телефон 112. На място пристигнала линейка, която откарала
пострадалия в болница.
Междувременно, двамата подсъдими и
св.Желязков отишли с автомобила на ЖП-гарата в с.Калитиново, където двамата подсъдими
изгорили вещите и дрехите на пострадалия, с цел да прикрият следите от
извършеното.
От заключението на назначената по
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е видно, че пострадалият Х.
е получил кръвонасядания и травматични отоци на
лицето, оток и охлузвания на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания
на гърба в ляво, порезни рани по задната повърхност на лявата раменна става,
четвърти пръст на лявата ръка и лявото ходило, охлузвания на дясна лакетна става, кръвонасядания и
охлузвания на дясна лакътна става, кръвонасядания и охлузвания на двете коленни стави,
охлузване на лявото бедро. Описаните травматични увреждания, с изключение на
охлузването по дясната лакетна става отговарят да са
настъпили по описаните по-горе начин и време, като са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В областта на аналното
отверстие не са установени травматични увреждания, което според вещото лице не
изключва извършването на блудствени действия по
отношение на пострадалия.
Видно от заключението на съдебнопсихологичната експертиза на пострадалия/ л.33-41/,
преживяното насилие било неочаквано, необичайно и силно стресиращо за него.
Същият е преживял психичен шок, т.нар. остра стресова реакция. Пострадалият е
изпитал силен страх за живота си, болка, обида и унижение.
Според заключението на съдебнопсихологичната експертиза / л.44-49/, подсъдимият М. се отличава със силно занижен контрол над
влечения и подбуди, включващи потребност от власт, контрол, демонстриране на
собствена значимост. Същият е със силно ограничени способности за проява на
съчувствие, изпитване на угризения. Налице е изразена тенденция за задържане на
негативни чувства към околните и стремеж да се възползва от тях инструментално.
От заключението на съдебнопсихологичната
експертиза на вещото лице А. / л.50-57/ се
установява, че подсъдимият Й. е емоционално незрял, студен, неспособен да
съпреживява. Същият е импулсивен, невъздържан, с нисък праг на фрустрационен толеранс. В ценностно отношение е
констатирана меркантилна доминанта и антисоциална насоченост.
Горната фактическа обстановка се възприе за безспорно
установена на основание чл.373, ал.3 от НПК, от направените от подсъдимите
самопризнания, тъй като прие, че същите се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, а именно: от: том
І – протокол за разпит на св. Д.А.Х. на лист 3-5 от ДП; протокол за разпит
на св. Иван Илиянов Иванов на лист 8-9 от ДП;
протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.2015г. на лист 10-11 от
ДП;протокол за разпит на обвиняемия Х.Д.М. на лист 20-21 от ДП;протокол за
разпит на обвиняемия Б.Г.Й. на лист 25-26 от ДП; протокол за разпит на св.
Желязко Желязков по ЧНД № 363/2013г. на СтОС на лист
33-34 от ДП; справка за съдимост на
обвиняемия Б.Й. на лист 31 от ДП; справка за съдимост на обвиняемия Х.М. на
лист 33-34 от ДП; декларация за СМПИС на обвиняемия Х.М. на лист 52 от ДП;
декларация за СМПИС на обвиняемия Б.Й. на лист 53 от ДП.; том ІІ – протокол за
разпит на обвиняемия Х.М. на лист 7-8 от ДП; протокол за разпит на обвиняемия Б.Й.
на лист 11-12 от ДП; фотоалбум на лист 22 – 27 от ДП;заключение на съдебно
икономическа експертиза на лист 29-31 от ДП; заключение на съдебнопсихологична
експертиза на лист 33- 38 от ДП; заключение на съдебнопсихологична
експертиза на лист 45-48 от ДП; заключение на съдебнопсихологична
експертиза на лист 52-56 от ДП; фискален бон от 03.09.2015г. на Мобилтел ЕАД на
лист 64 от ДП; гаранционна карта № ********* на Мобилтел ЕАД на лист 65 от ДП;
приложение № 1 към договор № ********* от 03.09.2015г. на Мобилтел ЕАД на лист
66 от ДП; снимки на лист 67-70 от ДП; декларация за СМПИС на обвиняемия Д.Х. на
лист 83 от ДП; разписка от 0812.2015г. на лист 90 от ДП; разписка от
08.12.2015г. на лист 91 от ДП; справка от ГД „Изпълнение на наказанията” рег. №
И-14617/20.11.2015г.; протокол № 1/14.01.2016г. по НОХД № 11/2016г. на СтОС на лист 100-102 от ДП; протокол № 3/22.01.2016г. по
НОХД 18/2016г. на СтОС на лист 103—104 от ДП.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимите Х.Д.М. и Б.Г.Й.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл. 157, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.18 от НК тъй като на
06.10.2015г. в землището на с. Могила, общ. Стара Загора, в съучастие помежду
си, като съизвършители направили опит да извършат
полово сношение и действия по полово удовлетворение с лице от същия пол – Д.А.Х.,***,
като употребили за това сила и заплашване.
От събраните по делото доказателства,
посочени по-горе, се установи по несъмнен начин, че двамата подсъдими са
действали с общ умисъл при осъществяване на намисленото. Докато подсъдимият М.
е упражнявал насилие и отправял заплахи
по отношение на пострадалия, Й. е правил орален секс с последния и се е опитвал
да проникне в него. В правната доктрина и съдебната практика трайно е възприето
становището, че когато единият деец упражнява насилие, а другият се възползва
от него като осъществява съвкупление или други действия по полово
удовлетворяване, е налице съучастие под формата на съизвършителство
/ в т.см. Р 75/90 ВК, Р 59/92 ВС, Р 430/92г ВС/ . Подсъдимият М. от своя
страна, възползвайки се от заплашителното присъствие на другия подсъдим и
благоприятната обстановка / изолирано място, късно през нощта/ е осъществил
всички части на съставното престъпление – упражняване на принуда, опит за
действия по полово удовлетворение, както и съвкупление.
По отношение първата форма на
изпълнително деяние – извършване на полово сношение с лице от същия пол, съдът
счита, че същото е останало във фазата на опита. Това е така, защото макар по
отношение на пострадалия да е налице упражняване на насилие с тази цел, нито
един от извършителите не е осъществил проникване/ вж „Престъпления
против личността“ Ал.Стойнов; Р 82/79 ВС, Р 135/90 ВС и др./.
След внимателния анализ на събраните по
делото доказателства, съдът счита, че по отношение и на втората форма на изпълнително деяние
–„извършване на действия по полово удовлетворение“ престъплението е
недовършено. За разлика от престъпното блудство, където за осъществяването му
не е необходимо постигане на ерекция от страна на извършителя, нито достигане
до еякулиране/ вж, Р 77/81
ВС/, престъпният хомесексуализъм е резултатно
престъпление. Същото е довършено с достигане до оргазъм поне за единия от
участниците / вж същата монография, Р 34/79 ВС, Р
77/81 ВС/. В случая безспорно е
установено по делото, че и двамата подсъдими, в съучастие помежду си са
принудили пострадалия да прави орален секс с всеки от тях. Не са налице обаче
доказателства някой от тях да е еякулирал. Ето защо,
съдът прие, че по отношение и на тази форма на изпълнително деяние, престъплението
е останало във фазата на недовършения опит.
Ето защо, съдът призна двамата подсъдими
за виновни в това, че са извършили престъпление по чл. 157 ал.1 вр. чл.20 от НК, което е останало във фазата на опита, по
смисъла на чл.18 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно - под формата на пряк умисъл. И двамата
подсъдими са съзнавали, че извършват хомосексуални действия по отношение на
пострадалия противно на волята му, както и че осъществяват това, сломявайки
нежеланието му чрез упражняване на насилие и заплаха.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система - ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първия принцип в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до осем години.
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимите, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Съдът отчете
като отегчаващо отговорността обстоятелство, и за двамата подсъдими,
обремененото им съдебно минало. От приложените справки за съдимост се
установява, че същите са многократно осъждани, като първият от тях - за
престъпления против транспорта, за хулиганство, за грабеж и подкуп, а вторият –
многократно за престъпления против собствеността.
Съдът отчете
също обстоятелството, че престъплението е осъществено и чрез двете форми на
изпълнително деяние- съвкупление и действия по полово удовлетворение, както и
не само чрез упражняване на заплаха, но и чрез насилие. В тази връзка бе взето
предвид, че за сломяване на съпротивата е използвано хладно оръжие, което
е и непосредствено употребено- по тялото
на пострадалия са нанесени множество порезни рани.
Съдът
съобрази също особено унизителния подход възприет по отношение личността на
пострадалия. Двамата подсъдими са принудили същия да събуе обувките си, а след
това- да се съблече напълно и остане съвсем гол, както и да прави орален секс първо
на единия, след това на другия от тях, едновременно докато първият се опитвал
да проникне анално в тялото му.
Съдът отчете
като отегчаващо отговорността обстоятелство и това, че деянието е осъществено
по отношение на млад човек, на възраст на прага на пълнолетието, при който
процесите на формиране на психиката, на чувството за полова идентичност, на
достигане до емоционална и социална зрялост, макар и завършени, все още са
неукрепнали, както и че на пострадалия освен болки и унижение, са причинени и
силен стрес и непосредствен страх за живота му.
Съдът прецени като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените
от подсъдимите самопризнания. Съдът прие същите за такива, тъй като са сторени
още в хода на досъдебното производство, а не само с оглед провеждане на
производството по реда на съкратеното съдебно следствие. В тази връзка съдът
съобрази задължителното предписание на т.7 от
ТР 1/09г на ОСНК на ВКС.
Съдът счита, че изразената от
подсъдимите критичност не следва да се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като намира същата за формална. Както бе посочено по-горе,
от заключенията и на двете съдебнопсихологически
експертизи, направени на М. и Й., се установява, че двамата се отличават със силно занижена способност за
проява на съчувствие и угризение, което дава основание да се предполага психопатна структура на личността. Изразеното съжаление е
повърхностно, слабо осъзнато, по-скоро свързано с накърненото мъжко достойнство
и със страха от наказателна репресия.
Съдът не споделя становището на
защитата на подс. М., че като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете това, че извършителите са
възстановили стойността на отнетите вещи. Горното е ирелевантно
за обвинението- предмет на настоящото производство, предвид на това, че се
касае за престъпление против половата неприкосновеност. Същото има
отношение спрямо другото извършено от подсъдимите престъпление – по чл. 199 от НК, и е съобразено от съда при одобряване на споразумение за прекратяване на
наказателното производство за това деяние.
Обстоятелството, че деянието е останало
във фазата на опита също не обосновава носене на по-малка наказателна
отговорност. Това е така, защото деянието не е осъществено докрай единствено
поради физическата невъзможност на подсъдимите да постигнат ерекция,
респективно впоследствие да достигнат оргазъм. Освен това съдът съобрази и
това, че почти без значение за психиката на пострадалия и преживените, болки,
страх и унижение е това, дали
престъплението ще е довършено или не.
Ето защо прие, че деянието не е с
по-ниска степен на обществена опасност, която да обуславя налагане на по-леко
наказание.
Предвид
изложеното, съдът счете, че следва да определи наказание и за двамата подсъдими
при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
При
индивидуализиране на наказателната отговорност на извършителите, съдът отчете
водещата роля на подсъдимия М. в извършване на деянието по чл.157 от НК. Именно
той е този, който е инициирал осъществяването на престъпните действия по полово
удовлетворение и съвкупление с пострадалия. Той е и този, който е упражнил
непосредствено насилие спрямо Х. като го удрял и наранявал с нож, за да сломи
съпротивата му. От друга страна съдът съобрази, че Й., вместо като по-възрастен
и зрял човек да възпре другия подсъдим, се е възползвал от обстановката и
неспособността на пострадалия да се защити, като е осъществил престъпни
хомосексуални действия спрямо него.
Предвид
изложеното, съдът счете, че следва да определи на подсъдимия М. по-тежко
наказание, близо до максимума, предвиден в закона, а именно седем години
лишаване от свобода. С оглед императивното изискване на чл. 373, ал.2 НПК, вр. чл.58 а НК, съдът намали така определеното наказание с
една трета и наложи на подсъдимия Х.М. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален „Строг” режим,
затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът
прие, че са налице предпоставките на чл.25
ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК за кумулиране на определеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от четири години и осем месеца, с наказанието определено по
НОХД № 11/2016г. на Окръжен съд Стара Загора в размер на три години „лишаване
от свобода”, като определи едно общо наказание, най – тежкото от тях - “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при
първоначален „Строг” режим, затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25 ал.2 от НК следва да
се приспадне изтърпяната част от така определеното общо наказание по НОХД №
11/2016г. на Окръжен съд Стара Загора.
На основание чл.59 ал.1 от НК следва да
се приспадне времето, през което спрямо Х.Д.М. по НОХД
№ 11/2016г. на Окръжен съд Стара Загора е била взета МН „Задържане под стража”,
считано от 07.10.2015г.
Както бе посочено по-горе, съдът
съобрази от една страна сравнително по-пасивната роля на подсъдимия Й. при
осъществяване на деянието, а от друга – по-зрялата му възраст. Поради това
определи наказание при превес на отегчаващите отговорносттта
обстоятелства, над средния размер предвиден в закона, а именно шест години и
три месеца. Предвид императивното изискване на чл. 373, ал.2 НПК, вр. чл.58 а НК, съдът намали така определеното наказание с
една трета и наложи на подсъдимия Б.Й. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален „строг”
режим, затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК съдът кумулира
така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години и
два месеца, с наказанието определено по НОХД № 18/2016г. на Окръжен съд Стара
Загора в размер на три години „лишаване от свобода”, като определи едно общо
наказание, най – тежкото от тях - “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален „Строг” режим,
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25 ал.2 от НК следва да
приспадне изтърпяната част от така определеното общо наказание по НОХД №
18/2016г. на Окръжен съд Стара Загора.
На основание чл.59 ал.1 от НК следва да
приспадне времето, през което спрямо Б.Г.Й. по НОХД №
18/2016г. на Окръжен съд Стара Загора е била взета МН „Задържане под стража”,
считано от 07.10.2015г.
Съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства – сгъваем нож, като средство за извършване на престъплението,
както и част от колан с метален елемент, част от колан с метална тока, с две
игли, изгорял чорап, опепелено метално копче с винт, метална машинка за цип, 4
бр. метални копчета, машинка за цип, жълто метално копче, червена запалка,
предадени с протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.2015г. /лист 10-11
от ДП/, които следва да се унищожат след влизане в сила на присъдата, поради малозначителност.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
На
основание чл.84 и сл НПК бе приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес, граждански иск от Д.А.Х. ***,
ЕГН ********** против
подсъдимите Х.Д.М. с посочена
самоличност и ЕГН и Б.Г.Й. с посочена самоличност и ЕГН за сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното и
изплащане.
Правното
основание на предявения граждански иск е чл.45 ЗЗД. Налице са всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, деец, вреда,вина и
причинна връзка.
С
оглед събраните доказателства по делото, съдът счита за безспорно доказано, че
подсъдимите са извършили деянието по отношение на Д.А.Х., като са му причинили
морални болки и страдания .
Съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Ето защо, съдът счита, че предявения граждански иск е основателен
и като такъв, следва да бъде уважен.
Обезщетяването на неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид характерът на
деянието, степента на увреждането, последиците от деянието и всички други
обстоятелства във връзка с конкретния случай.
Както бе посочено, от заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, при прегледа на пострадалия
Х. били установени кръвонасядания и травматични отоци
на лицето, оток и охлузвания на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания на гърба в ляво, порезни рани по задната
повърхност на лявата раменна става, четвърти пръст на лявата ръка и лявото
ходило, кръвонасядания и охлузвания на двете коленни
стави, охлузване на лявото бедро, които са причинили болки и страдания.
Видно от заключението на съдебнопсихологичната експертиза, Х. е преживял силен
психичен шок, изпитал е непосредствен страх за здравето и живота си, както и
обида и унижение. Преживяването на сексуално насилие е създало усещане за
безпомощност, беззащитност и нарушило чувството му за собствена ценност.
Въпреки наличието на собствен ресурс и подкрепа в семейството, е налице
сериозен риск от прерастване на острата стресова реакция в посттравматично
стресово разстройство.
От показанията на свидетеля Ангел Х.-
баща на пострадалия, се установи, че синът му е преживял тежко извършеното по отношение на
него. Не можел да спи, да се храни. Страхувал се да излиза. Притеснявал се, че
му се подиграват. Тези усещания не са напълно преодолeни и към настоящия момент.
Предвид изложеното, съдът намира, че за
пълноценното и справедливо компенсиране на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, следва да се
определи обезщетение в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева, до който размер гражданският иск се явя основателен и доказан.
В останалия му размер, над 8 000 лева до предявената претенция от
10 000 лева, същият се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен в тази му част.
На основание чл.189
от НПК, съдът осъди подсъдимите да заплати съразмерно съдебни и деловодни
разноски в размер на 550,10 лева, както и държавна такса, съобразно размера на
уважения граждански иск в размер на 320 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното деяние са ниското правно съзнание
на подсъдимите, незачитане на човешките ценности, неприкосновеността на
личността и злоупотребата с алкохол.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: