РЕШЕНИЕ
№ 2149
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110112745 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Процедурата по размяна на книжа е надлежно осъществена, поради
което и на основание чл. 140 ГПК, съдът следва да насрочи делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, да прикани страните към спогодба
и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно
уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съобщава на страните следния
проекто - доклад на делото:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен иск от
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * срещу С. Я. П.,
с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 68.06 лв., представляваща дължима
главница за незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от
15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер * от дата 20.12.2017 г.,
сключен между „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК *, и С. Я. П., ЕГН **********,
вземанията по който са прехвърлени от „Б. т. к.” ЕАД с Договор за цесия от
16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.” ЕАД, ЕИК *, което дружество е
прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с Договор за цесия от
01.10.2019 г., за което вземане по ч. гр. д. № 16546по описа на Варненски
1
районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 262579/ 23.12.2020 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и
извършените разноски.
В исковата молба се твърди, че между „Б. т. к.“ ЕАД и ответника е
сключено допълително споразумение към Договор за договор от 20.12.2017 г.
с който са предоставяни далекосъобщителни услуги на интернет услуга по
избран тарифен план „* * *”, с месечна абонаментна такса 21.80 лв., както и за
предоставяне на телевизионна услуга „* * * *“, с месечен абонамент 24.99 лв.
Срокът на договора е 24 месеца. За периода 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г.
предоставените от оператора услуги са потребени от ответника, но са
останали незаплатени. Поради неизпълнението договорът е прекратен.
Твърди се още, че процеснияте вземания са прехвърлени от първоначалния
кредитор „Т. Б.” ЕАД, в полза на „“С. Г. Г.“ ООД, с договор за цесия от
16.10.2018 г., което от своя страна е прехвърлило вземането на „ЮБЦ“ ЕООД
с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Ответникът – С. Я. П., чрез назначения особен представител, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
допустимост, но неоснователност на иска. Възразява срещу твърденията за
възникнала облигационна връцка между ответника и „БТК“ ЕАД, относно
неизправността на длъжника по договора. Оспорва валидността на
извършените цесии. Възразява и срещу надлежното уведомяване на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземанията, а също и срещу надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането. Релевира възражение
за погасяване на вземането по давност. Отправя искане за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е
предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок
от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет
между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от
приложеното ч. гр. д. № 16546/ 2020 г. на ВРС.
Предявяването на вземания в по – малък размер от заявените в
заповедното производство не рефлектира върху допустимостта на настоящия
исков процес, като за горницата над претендирания размер заповедта за
изпълнение подлежи на обезсилване по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК.
Предмет на претенцията по установителния иск са вземания по фактури,
касаещи лизингови вноски и неустойка.
2
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които
основава претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в
негова полза по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет
съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума; наличието на
валидно облигационно отношение между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника, възникнало по силата на договор за
предоставяне на интернет и телевизионни услуги, по който доставчика е
изправна страна; доставката на услугите за релевирания период, въз основа
на които за ответника е възникнало задължение за заплащане на търсените
цена; настъпване изискуемостта на вземането.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
В настоящата хипотеза, установява се от представените писмени
доказателства (договор за цесия, потвърждание), обстоятелството, че между
„Б. т. к.“ ЕАД, в качеството му на цесионер и „С. Г. Г.“ ООД, в качеството му
на цедент, е сключен договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., с
който е прехвърлено вземането на цедента от ответника в размер на 68.06
лева.
Същото вземане е прехвърлено от новия кредитор към ищцовото
дружество, видно от приобщения на л. 17 договор за цесия от 01.10.2019 г.
Съобразно правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи
на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 -
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният
кредитор е съобщил за него на длъжника.
В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване
на длъжника за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК, респ. на исковата молба. Независимо от последното, настоящия
състав приема цесията за редовно съобщена на длъжника с получаването на
преписа от исковата молба с приложеното към същата уведомление за цесия,
а именно - на 11.02.2022 год. (съгласно съобщение на л. 74), което
уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено от
съда. След като е известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба
на особения представител, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване
(Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/ 2009 г. на ВКС, Решение № 123/
24.06.2009г., по т. д. №12/ 2009 г. на ВКС, II т.о., определение № 987/
18.07.2011 г. по гр. д. № 867/ 2011 г. на ВКС).
3
На следващо място, цедираното вземане, произтича от сключен между
ответника и „Б. т. к.“ ЕАД договор от 20.12.2017 год. за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключено за срок от 24 месеца, при месечни
абонаментни такси за интернет услуга по избран тарифен план „* * *”, за
телевизионна услуга „* * * *“ и допълнителни услуги. С подписа си, положен
в договора и приложенията към него, потребителя е изразил съгласие за
заплащане за месечни абонаментни такси, при описаните условия. До колкото
предмет на спора е вземания единствено за абонаментни такси, ирелевантен в
случая е начина на отчитане и фактуриране предоставените услуги.
Следователно, за ответника е възникнало задължението за заплащане
стойността на абонаментните такса, съгласно представения договор.
С оглед релевираното с отговора възражение за недължимост на
вземанео, поради погасяването му по давност, следва да бъде отбелязано
следното:
В случая, в предвид естеството на задължението, приложима е кратката
давност по чл. 111, б. ”б” ЗЗД. Искът се счита за предявен от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2020 год., поради което и
всички вземания с настъпил падеж преди 22.12.2017 год. следва да се приемат
за погасени по давност. В случая, ищецът се позовава на възникнало
задължение за неустойка, с най – ранен падеж 01.02.2018 г., поради което и
следва да се приеме, че към момента на депозиране на заявлението, същото не
е погасено по давност.
По изложените съображения, се налага извода, че предявеният
установителен иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР
№ 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на
ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство
разноски, които възлизат на 205 лв. В полза на ищеца следва да се присъди и
сумата от 405 лв. – разноски в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Я.
П., ЕГН **********, с адрес: *, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: *, сумата от 68.06 лв. (шестдесет и осем
лева и шест стотинки), представляваща дължима главница за незаплатени
електронни съобщителни услуги за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г.,
по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
* от дата 20.12.2017 г., сключен между „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК *, и СТ. ЯНК. П.,
ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени от „Б. т. к.” ЕАД с
Договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.” ЕАД, ЕИК *, което
4
дружество е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с Договор за
цесия от 01.10.2019 г., за което вземане по ч. гр. д. № 16546 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 262579/ 23.12.2020
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Я. П., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 205.00 лв.
(двеста и пет лева), представляваща извършени в заповедното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Я. П., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 405.00 лв.
(четиристотин и пет лева), представляваща извършени в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да се заплатят от ответника на ищеца, по
следната банкова сметка IBAN: *, банков код: *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5