№ 348
гр. Варна, 21.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500270 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.И.П.., подадена чрез адв.Данев,
против определение № 1491 от 14.04.2022 г., постановено по гр.д. №
2406/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на протоколно
определение № 448/17.03.2022 год., постановено по същото дело в частта му
за разноските.
Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност -
незаконосъобразност на обжалваното определение, като е молил за отмяната
му, за уважаване на молбата му за изменение на определението на окръжния
съд в частта за разноските с присъждане на същите в пълния им претендиран
размер от 1800 лв., както и за присъждане на сторените разноски в
настоящото производство.
П. Ж. Ч. е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по
съображения за правилността на обжалваното определение, е молил за
потвърждаването му.
Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от
обжалване на определението на окръжния съд, с което е оставена без
уважение молбата му по чл. 248 ГПК, като неизгодно за него, редовна е и
допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на производството по гр.д. № 2406/2021 г. по описа на
Варненския окръжен съд, са били два иска на П. Ж. Ч. съответно първия -
срещу С.И.П.., Г.М.Ч..а и малолетния И.С.П. на осн. чл.62 ал.5 от СК за
1
оспорване произхода на детето от бащата П. чрез оборване на презумпцията
по чл.61 от СК и втория - срещу Г.М.Ч..а и малолетния И.С.П. – за
установяване, че детето Й. е заченато и произхожда от ищеца П.Ч.. С
определение от 17.03.2022 г., съдът е прекратил производството по делото,
поради оттегляне на исковете и като е преценил направеното възражение на
ищеца по чл. 78, ал.5 от ГПК за основателно, е присъдил на ответника
разноски за адвокат в минимален размер от 600 лв.
С молбата си по чл. 248 ГПК, С.И.П.. е молил за изменение на
определението на окръжния съд в частта на разноските чрез присъждане на
пълния размер на уговорения и платен адвокатски хонорар от 1 800 лв.
предвид, че предмет на делото са два иска и за всеки се дължи
възнаграждение, както и поради липсата на предпоставки за намаляване на
размера му с оглед обема на свършената от адвоката работа.
В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, при прекратяване
на делото ответникът има право на разноски. Такива той е сторил по делото –
заплатил е адвокатски хонорар на процесуалния си представител в размер на
сумата от 1 800 лв. Предвид предмета на делото, ответникът П. се е
защитавал само срещу един иск, доколкото по втория иск той не е бил
ответник. Затова и неоснователно е оплакването му в частната жалба за
несъобразяване от окръжния съд на броя на исковете срещу него.
Възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение е било своевременно заявено от ищеца и същото е
основателно, защото делото в частта по иска по чл.62 ал.5 от СК за оспорване
произхода на детото не е нито с фактическа, нито с правна сложност. За
защита по такъв иск, чл. 7, ал.1, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимално
възнаграждение от 600 лв. и съпоставено с него и с липсата на фактическа и
правна сложност на делото, платеното възнаграждение от ответника - на
адвоката му в размер на 1 800 лв. се явява прекомерно и следва да бъде
намалено до размер на 600 лв. Както бе посочено, срещу ответника е
предявен един иск и затова му се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение за защита само по един иск - в случая сумата от 600 лв.
Предвид неоснователността на частната жалба, разноски не се следват
на въззивника.
Като е достигнал до идентичен резултат, окръжният съд е постановил
правилен съдебен акт, който не страда от визираните в частната жалба пороци
и следва да бъде потвърден.
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1491 от 14.04.2022 г., постановено по
2
гр.д. № 2406/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна
жалба при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3