Решение по дело №85/2019 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 11.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на двадесет и четвърти септември                две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 85 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ.

Ищецът Г.И.Х. с ЕГН ********** *** твърди, че с трудов договор № 130/18.04.2018 г. бил назначен по трудово правно отношение на работа в ответния К., като „*****“ с месечна заплата м размер на 600 лева. Към 17.08.2017 г. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и му била отпусната лична пенсия. Със Заповед № 107/06.06.2018 г. било прекратено трудовото правоотношение с ответника на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, като не му било изплатено полагащото се обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения или 1200 лева. Ищецът водил преговори с ръководството на ответния К. да му се заплати обезщетението по чл.222 ал.3 КТ, но същите били неуспешни - липсвало съгласие от страна на ответника да изплати претендираното от него обезщетение.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди К. „Ч.К.“, ЕИК*** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г.И. да му заплати сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения по чл. 222, ал.3 от КТ, в случаите когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 23.01.2019 г. до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

Ответникът К. „Ч.К.“, ЕИК*** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г. чрез процесуалния си представител, оспорва иска. Твърди, че от приложените писмени доказателства по делото било видно, че ищецът бил назначен с трудов договор № 130/18.04.2018 г. в К.а като шофьор на специален тежкотоварен автомобил. В т.11 графа ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЛУЖИТЕЛЯ от договора, точно било описано, че „В случай на прекратяване на настоящия договор, независимо от основанието за това, служителят е длъжен да уреди не по-късно от датата на прекратяване всички вземания и други имуществени и неимуществени задължения, възникнали във връзка с този договор“. Със Заповед № 107/06.06.2018 г. на основание чл. 325, ал.1,т.1 от Кодекса на труда трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество било прекратено по взаимно съгласие и на ищеца били изплатени суми на основание чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск. Заповедта била подписана от страните и била връчена на същата дата, а именно 06.06.2018 г., а ищецът декларирал, че няма никакви настоящи и бъдещи претенции към Дружеството.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представените по делото преписи от трудов договор № 130 от 18.04.2018 г. и заповед № 107 от 06.06.2018 г., че страните са били в трудово правоотношение през периода от 18.04.2018 г. до 06.06.2018 г. включително, че ищецът е заемал длъжността „*****“ и че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.  Макар последното да не е посочено в заповедта (в нея е отразена само правна квалификация), самият ищец твърди този факт в исковата молба и същият не се оспорва от ответната страна. С разпореждане № **********, на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.1,2 от КСО, считано от 17.08.2017 г.  От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ за два месеца е в размер на 1200.00 лева.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.  Това обезщетение може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Последното също може да бъде придобито само един път. Предпоставки за възникване правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Без правно значение за изхода от спора са изявления на работника/служителя, че няма имуществени претенции, а в конкретния случай въобще не става ясно чие изявление с текстът „Декларирам, че нямам никакви настоящи и бъдещи претенции към Дружеството“, който е написан в заповед, за която се предполага, че е издадена от работодателя, а не от работника.

Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. В този смисъл - Решение № 240 от 18.03.1999 г. по гр. д. № 335/1998 г. на ВКС, III г. о. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което има ратификационен характер, съставлява парично изразена благодарност от страна на работодателя за продължителната служба като фактическия му състав на разпоредбата включва: 1. прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за това, 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3. да не е изплащано такова обезщетение Ищецът доказва, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време, предхождащо сключване на трудовото правоотношение с работодателя-ответник, като в процеса не е ангажирал доказателства дали предходен работодател не му е заплатил обезщетение за този ред. При сключване на трудовия договор ищецът е бил работещ пенсионер, поради което съдът приема, че фактическият сътав на чл. 222, ал.3 от КТ не е изпълнен, доколкото разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ свързва правото на обезщетение с придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а такова право в случая ищецът е придобил в един по-ранен момент и не само е придобил това право, но го е и реализирал дори преди сключване на трудовия договор, предмет на настоящия спор. Самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото. Същият не е установен в процеса. ДС оглед изложеното искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

ОТНОСНО разноските:

Ответникът не претендира разноски и такива не му се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.И.Х. с ЕГН ********** *** за осъждането на К. „Ч.К.“, ЕИК*** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г.И. като моли съда, да му заплати сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения по чл. 222, ал.3 от КТ, в случаите когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 23.01.2019 г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                           АГ.