Р Е Ш Е Н И Е
№ 130 21.10.2011 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
пети състав
На осемнадесети октомври
година 2011
В публично заседание в
следния състав:
Председател: И. И.
Секретар: С.И.
Като разгледа докладваното от
председателя И. И.
АД № 176 по описа за 2011
година
Производството е по реда на Глава Х от
АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на Р.З.Ш. ***, чрез а..
К.В. ***, против Решение № 32-32/ 28.07.2011 г. на директора на РУ”СО” –
Търговище, с което е потвърдено разпореждане № О-25-999-01-00010342/ 16.06.2011
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е
отказано отпускане на парично обезщетение по заявление-декларация за раждане на
основание чл. 50 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 415 календарни дни. В
жалбата като основание за оспорване е посочено нарушение на материалния закон и
са изложени доводи, че жалбоподателката се осигурява за фонд „ОЗМ” и фонд
„Пенсии” от м. август 2008 г., получила е обезщетението за времето от 45 дни
преди раждане до 135 след раждане. Основание за издаване на оспореното решение
оспорващата е посочила, че след като представляваното от нея дружество развива
търговска дейност и няма назначен прокурист, тя като негов управител въпреки че
не извършва трудова дейност няма право на обезщетение за
времето на майчинството, което е неправилно тълкуване на правни норми, защото е
упълномощила с права на генерален пълномощник съпруга си, работещ по трудово
правоотношение в дружеството. В тази връзка липсва и законово задължение за
назначаване на търговски управител при временна невъзможност на управителя да
извършва тази дейност. В с.з. жалбоподателката се представлява от а.. К. В. ***,
която поддържа жалбата и представя писмени бележки.
Ответникът по
оспорването директора на Районно Управление ”Социално Осигуряване” (РУ”СО”) -
Търговище, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като
прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателката на 03.06.2011 г. подала заявление – декларация за изплащане на
обезщетение при бременност и раждане на
основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни
дни, в която декларирала, че ползва отпуска по чл. 163 от КТ от 30.05.2011 г. и
през периода от 135 до 410 календарни дни не продължава да упражнява трудова
дейност като самоосигуряващо се лице (стр. 26 и 27
от делото).
На 15.06.2011 г. финансов ревизор – Емилия Митева при
РУ”СО” – Търговище след като извършила проверка на дружеството, собственост на
жалбоподателката констатирала, че тъй като дружеството осъществява стопанска
дейност, управлението и представителството му следва да бъде възложено на друго
лице – прокурист по чл. 21 от ТЗ, т.е. самоосигуряващото се лице не следва да
упражнява трудова дейност в качеството си на собственик на ЕООД. Към момента на
проверката не е назначен такъв, от което следва че управлението се извършва от
едноличния собственик – жалбоподателката. От това, че тя упражнява трудова
дейност в качеството си на собственик на ЕООД следва, че няма право на парично
обезщетение по чл. 50 във вр. с чл. 48а от КСО, а за м. май са дължими
осигурителните вноски за отработените дни. Следва данните от декларация обр. 1
за отработените дни да бъдат коригирани, за което се дават указания със
задължителни предписания (стр. 30 и 31 от делото).
На същата дата били издадени и задължителни
предписания (стр. 32 и 33 от делото), че в 3-дневен срок следва да бъдат
коригирани данните за м.май 2011 г. предписанията, като необжалвани влезли в
сила.
На 16.06.2011 г. ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите – К.Т. издала разпореждане № О-25-999-01-00010342, с
което отказала отпускането на парично обезщетение по заявление декларация за
раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни
дни по заявление от 03.06.2011 г. на жалбоподателката, а като мотив посочила,
че дружеството развива дейност, а няма назначен прокурист, и следователно
жалбоподателката упражнява трудова дейност в качеството си на собственик на
ЕООД. Разпореждането било получено лично от жалбаподателката на 21.06.2011 г.,
според представеното известие за доставяне (стр. 25 от делото).
На 29.06.2011 г. жалбоподателката оспорила издаденото
разпореждане пред директора на РУ”СО” – Търговище (стр. 20 и 21 от делото).
На 28.07.2011 г. адм. орган – директора на РУ”СО” –
Търговище издал процесното решение № 32-32, с което оставил в сила издаденото
разпореждане № О-25-999-01-00010342 / 16.06.2011 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите, получено от съпруга на оспорващата на
05.08.2011 г., според представеното известие за доставяне (стр. 15 от делото).
По делото е представено пълномощно от жалбоподателката
дадено на съпруга и Й. Ш., както за генерално представителство на дружеството,
така и за управление на „Роси – Зет” ЕООД (стр. 22 и 23 от делото). Представено
е и удостоверение за раждане на детето на жалбоподателката (стр. 28 от делото).
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 32-32/28.07.2011 г. на
директорът на РУ”СО” – Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1,
т. 1 от КСО.
Съдът счита, че спорът между страните е правен и се свежда до тезата на адм. орган, че за
периода на изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане (ПОБР) по
смисъла на чл. 50 от КСО жалбоподателката не следва да упражнява трудова
дейност във фирмата, а да сключи договор за прокура, съгласно чл. 21, ал. 1 от ТЗ. Следва да се отбележи обаче, че това схващане не намира правна опора в действащата
правна уредба.
Действително съгласно нормата на чл. 50 от КСО ПОБР се
изплаща на майката, ако тя не осъществява трудова дейност. Жалбоподателката е
самоосигуряващо се лице и декларирала, както това обстоятелство така и други по
повод отглеждането на роденото си дете на *** г. със заявление – декларация (стр.
26 и 27 от делото), като за представените документи, удостоверяващи тези
обстоятелства страните по делото не спорят. От представеното нотариално
заверено пълномощно от 28.12.2010 г. за съпруга на жалбоподателката е видно, че
последният е натоварен с правата на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от ТЗ. В пълномощното са записани действията, които пълномощникът може да
извършва, които на практика се покриват и с тези на генералния пълномощник. Цитираното пълномощно отговаря на изискванията на
изискванията на чл. 26, ал. 1 от ТЗ – упълномощаването е писмено, с нотариално
заверен подпис.
Безспорно е налице разлика между правната фигура на
прокуриста и на търговския пълномощник. Съгласно нормата на чл. 21, ал.1 от ТЗ
прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да
управлява предприятието му. Упълномощаването на прокуриста (учредяването на
прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца
за вписване в Търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста.
Съдът намира, че за да ползва отпуска си по бременност
и раждане по смисъла на чл. 50, ал. 1 от КСО жалбоподателката не трябва да
работи в търговското дружество, а под каква форма ще се осъществява
управлението и в периода на нейното отсъствие е въпрос на преценка на
оспорващата, която в случая е избрала правната фигура на търговския пълномощник.
Изискването на адм. орган за периода на отсъствие задължително да е учредена
прокура не намира нормативна опора.
Поради изложеното оспореното решение №32-32/28.07.2011
г. на директорът на РУ”СО” – Търговище следва да бъде отменено, като
постановено в нарушение на материалния закон. Делото във вид на преписка да
бъде изпратено на адм. орган за изплащане на парично обезщетение по заявление-декларация
при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО за остатъка от 135 до
410 календарни дни по заявление от 03.06.2011 г. на жалбоподателката в ТП на
НОИ, РУ”СО” – Търговище.
Предвид на изхода от оспорването и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат възстановени направените
по делото разноски в размер на държавна такса и възнаграждението на един
адвокат или общо в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО
във вр. с чл. 172 и 173 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №32-32/ 28.07.2011 г. на директора на
РУ”СО” – Търговище, с което оставено в сила издаденото разпореждане №
О-25-999-01-00010342/16.06.2011 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите и е отказано отпускането на парично обезщетение при
бременност и раждане на Р.З.Ш. ЕГН ********** ***.
ВРЪЩА ДЕЛОТО във вид на преписка на директора на ТП на
НОИ – РУСО гр. Търговище за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА директора на ТП на НОИ – РУ”СО” гр. Търговище
да заплати на Р.З.Ш. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер
на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: