Решение по дело №145/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Я. Ш., [ЕГН], от [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, против решение № 1690/28.11.2023 г. по НАХД № 20233110202947/2023 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 23-0460-000689/06.06.2023 г., издадено от Началник група в Пето РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР Варна и А. Ш. е осъден да заплати на ОД на МВР Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваното НП, както и за присъждане на сторените по делото разноски. В депозирано от упълномощения адвокат Л. П. писмено становище с.д. 3680/13.03.2024 г. касационната жалба се поддържа изцяло, като се отравя искане за нейното уважаване и за присъждане на разноски съобразно представените пред първоинстанционния съд доказателства за тяхното извършване.

Ответникът – Началник група в Пето РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР Варна, в депозирани чрез упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 2161/13.02.2024 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна, се иска същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на А. Я. Ш. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 срок от месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно: за това, че на 22.03.2023 г., около 10:40 часа, в [населено място], к.к. „Златни пясъци“, на КПП „Гаража“, посока вход на комплекса, управлява лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер], собственост на Ж. П. Х., като автомобила не е регистриран по надлежния ред – същият е с прекратена регистрация от 07.10.2022 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено след издадено прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство по образуваното срещу А. Я. Ш. ДП № 108/2019 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс.

За да потвърди обжалваното пред него НП, районният съд е приел, че А. Ш. е придобил управлявания от него автомобил през м. юни 2022 г. с нотариално заверен договор, но не е изпълнил задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП да го регистрира в срок до един месец, поради което регистрацията на превозното средство е служебно прекратена с отбелязване в автоматизираната информационна система, като в този случай липсва законово изискване за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка. Счел е, че обстоятелството дали собственикът на автомобила е уведомен за служебно прекратената регистрация е ирелевантно за ангажиране отговорността на водача, тъй като незнанието на този факт се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Така мотивиран, ВРС е направил извод, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна. Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложил е мотиви за правилно определяне на нарушената и на санкционната правни норми, както и на наложените административни наказания по вид и размер.

Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс за неговата отмяна.

Съгласно посочената в НП като нарушена правна норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

С нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП се установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен срок от придобиването му.

Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Принципно правилна е констатацията на ВРС, че тази норма за разлика от разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във връзка с която е издадено неотносимото към този казус Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС, не предвижда нормативно закрепено задължение органите да уведомяват собственика на пътното превозно средство за прекратяването на регистрацията. Същевременно, именно собственика е адресат на задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП за регистриране на превозното средство, поради което неговото неизпълнение е факт, който се знае от собственика, докато знанието на третите лица водачи е обусловено от наличието на конкретни факти, тежестта за установяването на които е за административно-наказващия орган.

В конкретния случай, ВРС необосновано и в противоречие с изложените в обжалваното НП фактически констатации е приел, че собственик на процесния автомобил е касационният жалбоподател - видно от съдържанието на НП, като собственик на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер] е посочено лицето Ж. П. Х., а не А. Ш.. Необосноваността следва от липсата по делото на каквито и да било доказателства за придобиването на собствеността върху автомобила от касатора през м. юни 2022 г. по силата на нотариално заверен договор, каквито констатации се съдържат в мотивите на обжалваното решение - ВРС не е събрал като писмено доказателство изисквания от нормата на чл.144, ал.1 от ЗДвП писмен договор, т.е. без да извърши необходимата проверка се е доверил на отразеното в издаденото от ВРП постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.05.2023 год. При тези обстоятелства и доколкото преценката за законосъобразност на обжалваното НП следва да почива на изложените в него факти, то при посочените от органа данни , че собствеността върху управлявания автомобил принадлежи на друго лице, водачът А. Ш. не може да бъде субект на задължението за регистрация, съответно не е длъжен да знае правната последица от неизпълнението на това задължение – служебното прекратяване на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на регистрацията на пътното превозно средство с отбелязване в автоматизираната информационна система. Нарушението от административно-наказателния състав на разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, въз основа на която е наказан Шишков е формално по своя характер, поради което формата на вината предполага извършването му само при наличието на пряк умисъл. В случая не е установено съществуването на каквито и да било обективни признаци от които касаторът да може да направи извод за дерегистрацията на автомобила – няма данни за отнемане на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС. Липсата на такива представени от административно-наказващия орган доказателства налага извода, че макар А. Ш. да е изпълнил от обективна страна състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП /на посочената в НП дата е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е било с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/ , то в случая липсва субективната съставомерност на деянието. Последното прави обжалваното НП материално незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна, т.е. приемайки обратното и потвърждавайки обжалваното пред него НП вместо да го отмени , районният съд е постановил материалнонезаконосъобразно решение, което следва изцяло да се бъде отменено, включително в частта му за разноските.

След отмяната и при решаването на делото по същество от касационния съд съгласно изискванията на чл.222, ал.1 от АПК, издаденото от началник група в Пето РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР Варна НП № 23-0460-000689/06.06.2023 год. следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.

При този изход на делото претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Независимо от благоприятния за касатора резултат от обжалването и своевременно направеното от него искане, разноски за касационното производство не следва да се присъждат , тъй като не са налице доказателства за извършването на такива – в касационното производство няма данни и твърдения за извършени разноски от А. Ш., като в депозирано чрез упълномощения адвокат Л. П. писмено становище изрично е поискано присъждането на разноски единствено според представените пред районния съд доказателства. По въззивното дело е представена разписка № 1 към договор за правна помощ за сумата от 800 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, без обаче да е представен договор за правна помощ , въз основа на който същата е издадена. Липсата на договор за правна помощ води до недоказаност на основанието за заплащане на посочената в разписката сума , а съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да бъдат присъждани само разноски, чието извършване е доказано. Според посоченото тълкувателно решение, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ , а самият договор да е приложен по делото. След като в случая по делото няма приложен договор за правна помощ, то липсва и основание за присъждане на разноски във фазата на въззивното производство.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1690/28.11.2023 г., постановено по НАХД № 20233110202947/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0460-000689/06.06.2023 г., издадено от Началник група в Пето РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР Варна, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП са наложени на А. Я. Ш. административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 срок от месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Решението не подлежи на обжалване.