№ 693
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511012 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11012/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Столична
община срещу решение от 05.07.2021 г постановено по гр.д.№4734/21 г на СРС , 35 състав ;
с което по иск с правно основание чл.439 ГПК на Я.Л. Г. ЕГН ********** от гр.София
срещу въззивника е признато за установено , че Г. не дължи сумата от 200 лв –глоба по
наказателно постановление №319643 от 13.10.2017 г издадено от зам.кмета на СО ; поради
изтекла давност .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС , тъй
като глобата вече е събрана и преведена по сметка на СО и липсва интерес от иск по чл.439
ГПК . ТР №2 от 12.04.2017 г на ВАС визира изтичането на обикновена давност , а
съществува и абсолютна давност . Налице е злоупотреба с право от ищеца и компетентен е
административния съд .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Съгласно
чл.82 ал.1 б.А ЗАНН давностният срок за изпълнение на административното наказание
„глоба“ е 2 години от влизане в сила на наказателното постановление . Изпълнителното дело
е образувано на 14.10.2020 г . Релевирана е изпълнителска давност по чл.82 ал.1 ЗАНН,
която е 2 години и е изтекла . Компетентен е гражданският съд , защото изпълнителното
дело е образувано от ЧСИ . Изпълнителното дело не е приключило .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.07.2021 г
1
и е обжалвано в срок на 21.07.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Доколкото изпълнението на процесното публично вземане се извършва от ЧСИ по чл.163
ал.4 ДОПК , то релевирането на давност следва да стане по реда на чл.439 ГПК и пред
граждански съд , а не по реда на ДОПК пред административен съд . В този смисъл са
определение №130 от 24.07.2017 г по ч.гр.д.№756/17 г на ВКС , II ГО , определение №5 от
04.02.2020 г по адм.д. № 66/2019 г., Смесен 5 чл.с-в на ВАС и ВКС , определение №81 от
21.09.2018 г по адм.дело № 31/2018 г., Смесен 5 чл.състав на ВАС и ВКС , определение №45
от 08.07.2016 г по адм.д. №21/2016 г, Смесен 5 чл.с-в на ВАС и ВКС и др. Според
изисканото и представено по делото копие от изпълнителното дело няма данни процесното
вземане да е било събрано към датата на предявяване на иска , поради което искът е
допустим .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че процесното наказателно постановление е влязло в сила
на 10.06.2018 г . Към датата на образуване на изпълнителното дело – 14.10.2020 г – е изтекла
2 годишната давност по чл.82 ал.1 б.А ЗАНН .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Съгласно чл.82 ал.2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на наказателното
постановление . Според Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 г по тълк.дело № 3/2016 г,
ОСС на ВАС, I И II Колегия след прекъсване на изпълнителската давност в хипотезите на
чл.82 ал.2 ЗАНН и при изпълнение на административното наказание "глоба", се прилага
давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН". В случая въпрос за прилагане на абсолютна
давност не се поставя , като ищецът се е позовал на обикновената изпълнителска давност .
Ответникът не е доказал основания за спиране и прекъсване на давността ,Позоваването на
давност не може да се окачестви като злоупотреба с право . С цел превенция на подобни
административни нарушения /пътуване без редовен превозен документ в градския
транспорт на София/ СО е следвало в срок за поиска изпълнение на глобата .
Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.07.2021 г постановено по гр.д.№4734/21 г на СРС , 35
състав .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3