Р Е Ш
Е Н И Е
№ 232
гр.***, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря ***като разгледа НАХД № 5510 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и
е образувано по повод жалбата на „***“ с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № 15, против Наказателно постановление № 471001-F494967 от 16.10.2019г., издадено от Даниел
Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата),
вр. с чл. 118 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не
се оспорва фактическата обстановка, но се посочва, че разликата е била
формирана от оборот, който е бил оставен за съхранение в обекта и който по грешка
е бил преброен от продавача – Виолета Цветанова. В тази връзка се застъпва, че
реално не е имало разминаване между фактическата и разчетената наличност, а се
касае за неволен пропуск на служителя в обекта. Под евентуалност се прави
искане за изменение на НП, чрез намаляване на размера на санкцията.
В открито съдебно заседание
дружеството-жалбоподател не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган – ТД на
НАП-***, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Стоилова, която
оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, доколкото е
установена разлика в касата, която не е документирана със съответните функции
на ФУ. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения, поради което и пледира
за потвърждение на НП включително и по размер и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката (л. 7) - НП е връчено на упълномощено
лице на 05.11.2019г., а жалбата е депозирана на 12.11.2019г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори, че към 13.06.2019г. жалбоподателят
е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски
обект – офис за плащане на сметки, находящ се в гр. ***, бул. „Христо Ботев“ №
38.
На 13.06.2019г. в 10.27 часа св. В.М. – инспектор
по приходите в ТД на НАП-***, осъществил контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. Проверката започнала с легитимация
на служителя, след което се пристъпило към проверка в обекта, като свидетелят констатирал,
че там е инсталирано и функционира фискално устройство за отчитане на
продажбите – „Daisy Perfect S 01 KL” с ИН на ФУ № DY 407672, притежаващо функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Пристъпило се към преброяване на
наличните парични средства в касата от страна на лицето, работещо на обекта – Виолета
Цветанова, като се установила касовата наличност в размер на 265,45 лева (опис
на наличните парични средства на л.15 от делото). Съгласно данните от
разпечатания от устройството дневен финансов отчет (л.20), разчетената касова
наличност възлизала на 0,00 лева - т.е. при проверката била установена разлика (надвишаване) в размер на 265,45 лева,
за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за служебно
въведени суми в касата. Служителката Цветанова написа собственоръчно обяснение
(л.16), в което посочила че сумата от 265,45 лева е формирана от 91,50 лева
начално салдо и 174,46 лева плащания чрез системата „Изипей“.
За извършената проверка и констатациите
от нея св. М. съставил Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № 0342487
от 13.06.2019 г. копие, от който връчил на търговеца с указание да се яви
допълнително в ТД на НАП-гр. *** на 26.06.2019 г. и да представи посочените в
протокола документи, както и за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение.
На 26.06.2019г. представител на
дружеството се явил в ТД на НАП-***, като в негово присъствие бил съставен АУАН
с № F494967.
Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 13.06.2019г.
нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние св. М. квалифицирал
като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на пълномощника при
съставянето му, срещу подпис. В графата за възражения такива не били вписани.
В последствие на 16.10.2019г., въз
основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал.2, вр.
ал.1 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло
жалбоподателят не оспорва така възприетата фактическа обстановка, но посочва, че констатираната разлика
се дължи на неправилно включване и на оборота в офиса от страна на служителката.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, освен по отношение на определената
санкция, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
нарушена норма, като фактът, че е посочена и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС по
никакъв начин не влияе на тези обстоятелства. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между
фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство,
като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на
касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във
ФУ, притежаващо такава функция. В случая е без значение дали допуснатото
нарушение е по вина на някой от служителите или не, доколкото горепосочената
разпоредба не прави разлика в тази насока. Твърдението, че сумата е формирана
от съхраняван в обекта оборот от предходни дни е ирелевантно. Щом сумата се е
намирала В КАСАТА на обекта (изрично описът на л. 15 касае касата и е изготвен
от служител на самото дружеството, което оборва твърдението, че сумата не е
била във въпросната каса), то е следвало вкарването й там да се отчете
посредством съответните функции, което в случая не е сторено и именно което
прави поведението на дружеството противоправно по посочения текст на Наредбата.
Съдът счита, обаче, че анализът на така
цитираната правна норма обосновава извод, че нарушението, осъществяващо състава
на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на
приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на стоки или услуги.
До този извод е достигнал и АНО, прилагайки разпоредбата на чл. 185, ал.2, вр.
с ал.1 ЗДДС. Съгласно посочената норма, извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. В
изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС (което е приложил АНО) е указано, че
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че, за да се
наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС,
следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи - факт, който
е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на
установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в този смисъл, обаче,
не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, нито в показанията на разпитания
свидетел, поради което правилно АНО е приложил именно разпоредбата на чл. 185,
ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 ЗДДС.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е
определил размера на Имуществената санкция, която следва да се наложи на
жалбоподателя. По делото липсват доказателства, от които да се направи
обоснования извод, че така определеният максимален размер на санкцията е
правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от
страна на дружеството, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето
защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на
наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 500 лева,
който е подходящ и справедлив. Изрично в този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-***.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно
понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9
от Наказателния кодекс – "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. Доколкото НП е изменено само в частта относно
размера на санкцията, а в останалата си част относно съставомерността на
извършено съдът споделя изводите на АНО, то и настоящият състав счита, че
сторените разноски следва да се присъдят в полза на НАП. Допълнителен аргумент
в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно
Решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в
съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в
полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна
препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 471001-F494967 от 16.10.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл. 118 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на „***“ с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***“
с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.