РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Силистра , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. Стоянов
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213420200113 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят, „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК:..., чрез процесуалния си
представител, моли съда да отмени Наказателно постановление №В-
0045028/07.12.2020 год. на Директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна
дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на предприятието е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на разпоредбите на
Закон за потребителския кредит.
Твърди, че не извършено никакво нарушение, тъй като начислената
такса в договора за потребителски кредит е такса за допълнителни услуги, а
не е за усвояване и управление на кредита.
Ответникът, счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Силистренски районен съд ,като прецени доводите на страните и
провери данните по делото, при за установено следното от фактическа и
правна страна:
1
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение, изразяващо се в начисляване на такса за
усвояване и управление на потребителски кредит в нарушение на
разпоредбата на чл.10а от Закон за потребителския кредит. В последствие в
предвидения срок е било издадено и обжалваното наказателно постановление.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства се установи, че свидетелите Б. и М., по повод на
жалба от потребител, са посетили офис на жалбоподателя в гр.С.. За
извършената проверка съставили Констативен протокол. С него били
изискани и определени документи свързани с отпуснат кредит на потребителя
П. Я.. На 03.09.2020 година исканите документи били представени. След
обсъждането им контролните органи стигнали до извода, че таксата за оценка
на риска , включена в договора на потребителя Янулов, представлява такса за
усвояване и управление на кредита, а не е такса за предоставени
допълнителни услуги. За това бил съставен акта за установяване на
нарушението на 08.09.2020 година и връчен на представител на
жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка е била установена от Наказващия орган и е
послужила за формиране на извода му, че включването на таксата за оценка
на риска в договора за кредит, всъщност не представлява такса за услуги, а е
такса за усвояване и управление на кредита. Въз основа на този свой извод,
той е издал обжалваното Наказателно постановление, като е квалифицирал
деянието по чл.10а от ЗПК и е наложил предвиденото в чл.45 от същия Закон
наказание в минималния размер.
Извода на Наказващия орган изцяло се споделя от настоящия състав.
Както стана ясно с разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредитора може да
събира такси и комисионни за допълнителни услуги свързани с кредита. В
сключения договор за кредит, таксата е определена като такса за „оценка на
риска“. Тази оценка се извършва от кредитора и та за всички кандидатстващи
за кредит, а се събира само от тези които са били одобрени при сключването
на договора. Следователно това не е такса, събирана от всички кандидати. На
2
следващо място , самата оценка на риска не може да се приравни на услуга
предоставена на потребителя във връзка с кредита. Напротив, това е дейност
изцяло извършвана от служителите на кредитора и насочена към събирането
на информация за вземане на правилно решение дали да предостави или не
кредит на конкретния заявител и в никакъв случай не представлява ползвана
от него услуга. В този смисъл Наказващия орган е изложил и допълнителни
мотиви, защо приема, че така начислената такса не попада в хипотезите на
чл.10аь ал.1 от ЗПК, а прикрива такса за усвояване и управление на кредита,
събирането на която е забранено съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК.
Несъобразяването с посочената забрана и начисляването на такас, която
по съществото си е такса за управление и усвояване на кредита е скрепено със
санкцията на чл.45, ал.1 от ЗПК. Именно по този текст е било квалифицирано
деянието и наложено наказанието.
В случая е ангажирана обективната отговорност на предприятието на
търговеца, поради което не се налага изследването наличието на виновно
поведение от страна на служител на търговеца или на негов представител.
От изложеното по горе и от извършената служебна проверка на
процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието
съдът не констатира нарушения които да водят до неговата отмяна или
изменяване, още по-вече че санкцията е наложена в минималния размер
предвиден в закона.
Не се споделя и становището, че деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение. Наистина от него не се установи да
са настъпили вредни последици, но и самия състав на нарушението не
изисква настъпването на такива. Освен това, когато се касае за ангажиране на
обективната отговорност на предприятието не се изследва конкретната форма
на вина от извършителя , за да могат да бъдат преценени наличието на
смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства за да се прави
извод дали деянието е маловажен случай.
С оглед на изхода на процеса, искането за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя не следва да бъде уважено.
3
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Силистренски районен съд,
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление №В-0045028/07.12.2020 год.
на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция “Контрол на пазара”
при КЗП.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд
Силистра в четиринадесет дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4