О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 14.05.2019 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. №
247 по описа за 2019 г. на Окръжен
съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 418, ал. 4 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Ню Ай Консулт“ ЕООД, с ЕИК 203981966, представлявано от управителя Й.Г.П., депозирана чрез процесуалния представител на дружеството адв. С.И., срещу Разпореждане № 1323 от 03.04.2019 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 100 по описа на съда за 2019 г., с което първоинстанционният
съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417, т. 9 от ГПК. Според жалбоподателя първоинстанционният
съд неправилно е приел, че Веселин Великов няма представителна власт, тъй като
към дата на джирото не бил лишен от право на
разпоредителна власт. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и съдът да
се произнесе по същество, като уважи заявлението и издаде заповед за изпълнение
за сумата, за която районният съд се е прозинесъл с отхвърлителен диспозитив.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането
е получено от заявителя на 03.04.2019 г., а жалбата е подадена на 09.04.2019 г.,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 от ГПК).
Настоящата инстанция, като
съобрази оплакванията в жалбата, Решение № 23 от 25.03.2019 г., постановено по т.д. №
148 по описа на Окръжен съд – Търговище, Декларация от Веселин Великов и
приложеното ч.гр.д. № 627/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за
установено следното:
В конкретния случай производството по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление,
подадено до Районен съд-Ловеч от „Ню Ай
Консулт“ ЕООД – в качеството на джиратар, за парично
вземане, произтичащо от запис на заповед на основание чл. 417, ал. 1, т. 9 от ГПК срещу К.Д.И.
в качеството му на издател, да заплати на заявителя сумата в размер на
25 000 лв. задължение по запис на
заповед, издаден на 01.10.2018 г., предявен за плащане на 01.10.2018 г. и
прехвърлен с джиро на 18.02.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане. Към заявлението е приложен оригинал на запис на заповед от 01.10.2018
г., видно от който за сумата от 25 000 лв. е бил издаден изпълнителен лист
на 29.10.2018 г. по гр.д. 2154/2018 г. в полза на „Ню Ай Консулт“ ЕООД за сумата от 25 000 лв.
С Разпореждане № 1323/03.04.2019 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по делото,
районният съд е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение, като в
мотивите си приел, след извършена проверка в Търговския регистър, че към датата
на джиросването – 18.02.2019 г., управителят и джирант
Веселин Стефанов Великов е бил лишен от разпоредителна власт и че джирото е нищожно, тъй като е частично, с оглед на
издадения изпълнителен лист за сумата от 25000 лв.
Настоящата съдебна инстанция счита
крайния извод на проверяваната инстанция за правилен, макар да достига до него
с други съждения, поради което разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Заповедното производство
е едностранно и формално, но при действието
на чл. 418 от ГПК съдът, освен проверка за
редовност на заявлението, следва да провери дали документът, въз основа на който
е иска издаването на заповед за незабавно изпълнение, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Записът на заповед
е формалната сделка (формата е част от фактическия състав на сделката)
и следва да има предвиденото в разпоредбата на чл. 535, вр. чл.
536 от Търговския закон минимално съдържание. Неспазването на предвидената от закона форма
води до недействителност
на сделката. В тази връзка настоящият съдебен
приема, че представеният по делото запис на заповед притежава всички
императивно предвидени от ТЗ реквизити, поради което и годен от въшна
страна. Що се касае до джирото, съдът приема, че то е
извършено в нарушение на 467 от ТЗ, тъй като видно от съдържанието му е
осъществено прехвърляне на вземането, а не на ценната книга (в тази насока Решение № 731 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 401/2006 г.,
TK, I т. о.).
Институтът на джирото е уреден единствено и само за
прехвърляне на ценни книги, докато за вземанията е предвиден отделен ред – чрез
цесия. На следващо място е налице съмнение дали не е нарушена поредността на джиротата или „Агротрейд Къмпани“ ЕООД не се е разпоредил частично с
вземането, обект на процесната запис на заповед,
доколкото на 29.10.2018 г. е бил издаден изпълнителен лист в полза „Ню Ай
Консулт“ ЕООД, на който, видно от джирото, към тази
дата не му е била прехвърлена все още ценната книга. Следва да се посочи, че
законът изключва възможност да се извършва джиро само на част от дълга, а от доказателствата
по делото не може да се опровергае и подобна възможност.
За прецизност следва да се
посочи, че е основателно направеното възражение от жалбоподателя, че към
момента на джирото управителят Веселин Великов не е
бил лишен от представителна власт, тъй като това е станало с Решение № 23 от 25.03.2019 г., постановено по т.д. №
148 по описа на Окръжен съд – Търговище, с което съдът обявил в несъстоятелност
„Агротрейд Къмпани“ ЕООД.
При тези съображения жалбата се явява неоснователна, а
атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1323 от 03.04.2019 г. на Районен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………
ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….
2…………………………..