Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 13.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на дванадесети
юни две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1768 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 143, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422
от ГПК.
Ищецът „Л.К.К.“ ООД чрез процесуалния си
представител твърди, че между „Л.К.“ ООД като заемодател и ответника Т.С.Т.
като заемател бил сключен договор за заем № 10428 от 28.12.2016 г. Размерът на
предоставената в заем сума бил 400 лева, а уговореният срок за връщане - 4
месеца, като погасяването следвало да стане на 4 равни месечни вноски, всяка
една от които на стойност 108.47лева, с първа погасителна вноска 28.01.2017 г.
и краен срок на погасяване с последна вноска 28.04.2017 г. Общата сума,
подлежаща на връщане била в размер на 433.88 лева.
Като обезпечение на вземането по договора
за заем бил сключен Договор за гаранция от 28.12.2017 г. между ищцовото
дружество в качеството му на гарант, „Л.К.“ ООД като заемодател и ответника
като заемател. Съгласно този договор заемателят дължал на гаранта
възнаграждение в размер на 4 ежемесечни премии всяка от които на стойност 31.64
лева, което пък възнаграждение било обезпечено с издадена в полза на гаранта
запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение.
Към момента на подаване на заявлението в
съда ответникът не заплатил нито една погасителна вноска по договора за заем и
нито една премия по договора за гаранция.
С уведомление от 18.03.2019 г. до ищеца „Л.К.К.“
ООД заемодателят „Л.К.” ООД, на основание чл. 5 от договора за гаранция,
активирал същата, като претендирал плащане на задълженията на ответника към
него в размер на 433.88 лева. Извършено било плащане от ищеца по договора за
гаранция (банков превод на сумата 433.88 лева на 21.03.2019 г.), която сума била
част от исковата им претенция, тъй като заплатили задължението на ответника към
неговия заемодател.
Отделно от това ответникът им дължал и
сумата от 126.56 лева, неплатено възнаграждение по договора за гаранция от
28.12.2017 г.
Сумата 433.88 лева претендирали на
основание плащане, извършено от ищцовото дружество по активирана гаранция по
задължение за заем (чл. 6 от тристранен договор за гаранция от 28.12.2017 г.,
приложен към делото). Тази сума представлявала задължението на ответника към
третото за процеса лице „Л.К.“ ООД, което лице предоставило заем на ответника и
същият не го върнал. Сумата 126.56 лева претендира на основание неплатено
възнаграждение по договор за гаранция, обезпечено със запис на заповед. Предвид
плащането, което направили към заемателя и задължението на ответника към ищеца
по договор за гаранция от 28.12.2017 г., общата им претенция била за сумата от
560.44 лева.
На основание чл. 410 и сл. ГПК била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 1072/2019 г. по описа на районен
съд К., III гр.с-в за изплащане на претендираната сума, ведно със законната
лихва считано от момента на подаване на исковата молба и направените разноски в
производството. Получили съобщение от съда, че заповедта е връчена ма длъжника
при условията на чл. 47. ал 5 от ГПК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Т.С.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** дължи
на „Л.К.К.“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес управление:***, законен
представител: А.Д.А. сумата 560.44 лева, от която: 433.88 лева, представляващо
заплатена от ищеца сума на заемодателя по договор за заем № 10428 от 28.12.2016
г. и договор за гаранция от същата дата и 126.56 лева, представляваща неплатена
част от възнаграждение по договор за гаранция, ВЕДНО със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК
-04.06.2019 г., до окончателното плащане, за която сума е била издадена заповед
№ 590 от 19.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГрД № 1072/2019 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът Т.С.Т. не взема становище по
иска.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.12.2016 г. между „Л.К.” ООД (заемодател)
и Т.С.Т. (заемател) бил сключен договор за заем № 10428, по силата на който
заемодателят предоставил на заемателя сумата от 400 лева. Съгласно чл. 3, ал.1
от договора ответникът се задължил да върне заетата сума на 4 равни месечни
вноски, всяка в размер на 108.47 лева, с падеж на плащане на първата вноска
28.01.2017 г. съгласно ал.2 на чл. 3, сумата по договора се предава при
предоставяне на обезпеченията, предвидени в договора – издаване на запис на
заповед при съответното прилагане на чл. 34 от Закона за потребителския кредит
и гарантиране от трето лице чрез сключване на договор за гаранция. На
28.12.2016 г. между страните и кредитора по договор за заем е сключен договор
за гаранция по силата на който ищецът е предоставил на отвентика гаранция при
следните условия: гарантът (ищец) се е задължил спрямо заемодателя, в случай,
че заемателят не извърши дължимите и изискуеми плащания в техния пълен размер в
продължение на шест седмици, гарантът ще започне да изпълнява задълженията към
заемодателя. Заемодателят се задължил да предяви иска си първо срещу заемателя
и едва ако не бъде удовлетворен, да поиска плащане от гаранта. Ответникът като
заемател се задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер на по 31.64
лева месечно, платимо заедно с месечните погасителни вноски по заема.
С уведомление от 18.03.2019 г. кредиторът е
поискал заплащане на дължимото по договора в размер на 433.88 лева от гаранта.
С преводно нареждане 21.03.2019 година ищецът е превел на заемателя сумата от
433.88 лева, представляваща гаранция по договор № 10428.
От заключението на неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
Дължимите суми от Т.С.Т., ЕГН ********** по
Договор за паричен заем № 10428 от 28.12.2016 г. към „Л.К.К.” ЕООД, ЕИК *****
са в общ размер на 560.44 лв., по пера както следва: 400.00 лева заемна сума (главница);
33.88 лева – лихва върху заемната сума съгласно чл.3, ал.1 от Договор за
паричен заем № 10428 от 28.12.2016 г.; 126.56 лева възнаграждение по договор за
гаранция, съгласно чл. 6 от Договор за паричен заем № 10428 от 28.12.2016 г. и
чл.3 т.1 от Договор от 28.12.2016 г.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
С договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при
неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо
задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което
е платил със законната лихва от деня на плащането. Ищецът, при условията на
пълно и главно доказване е установил с представените писмени доказателства,
съществуването на задължението, качеството си на поръчител, направеното от него
доброволно изпълнение и факта на плащането на исковата сума, поради което
ищецът – поръчител получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил. В
този смисъл искът за сумата от 433.88 лева, преставляваща задължение по договор
за кредит (главница и лихва) се явява основателен и доказан и съдът го уважава.
Ответникът не въвежда в процеса възражения за плащане нито към кредитора, нито
към поръчителя.
Основателен и
доказан се явява и искът за установяване задължение на ответника по договора за
поръчителство. Ответникът се е съгласил да плати възнаграждение на гаранта,
същото е установено по размер и искът следва да се уважи при липса на
доказателства за плащане.
ОТНОСНО
разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските в
исковото в размер на 75 лева за заплатена държавна такса и 250 лева за
възнаграждение на вещо лице. Следва на ищеца да се присядат разноските в
заповедното производство в размер на 325 лева, от които 25 лева да заплатена
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Т.С.Т. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** дължи на „Л.К.К.“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес управление:***,
законен представител: А.Д.А. сумата 560.44 лева (петстотин и шестдесет лева
четиридесет и четири стотинки), от която: 433.88 лева (четиристотин тридесет и
три лева осемдесет и осем стотинки), представляващо заплатена от ищеца сума на
заемодателя по договор за заем № 10428 от 28.12.2016 г. и договор за гаранция
от същата дата и 126.56 лева (сто двадесет и шест лева петдесет и шест
стотинки), представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция, ВЕДНО със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 04.06.2019 г., до окончателното
плащане, за която сума е била издадена заповед № 590 от 19.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1072/2019 г. по
описа на КрлРС.
ОСЪЖДА Т.С.Т. с ЕГН **********, постоянен
адрес: *** да заплати на „Л.К.К.“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес
управление:***, законен представител: А.Д.А.
сумата 325 (триста двадесет и пет) лева, представляваща разноски по ЧГрД
№ 1072/2019 г. по описа на КрлРС и сумата от сумата 325 (триста двадесет и пет)
лева, представляваща разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.