Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря М.Б., като разгледа
докладваното от съдията търг. д. № 89 по описа за
Р.В.М. е предявил срещу „Л. И.” АД обективно
съединени искове, както следва: конститутивен иск с правно основание чл. 33 вр.
чл. 27 ЗЗД за унищожаване поради сключване при крайна нужда и при явно
неизгодни условия на споразумение № 0018/13.01.2016 г., сключено между страните
по делото, по силата на което на ищеца е определено и платено от ответника
застрахователно обезщетение в размер на 14400 лв. за неимуществени вреди и
такова в размер на 874.88 лв. за имуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП, настъпило на 25.01.2015 г. по вина на Г. Л. С., водач на л. а. марка „Р.”, модел „200”, с рег. № СО7247АС, за който л. а. има
сключена задължителна застрахова „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответника и в който автомобил е пътувал ищецът при настъпване на ПТП;
кумулативно съединени с конститутивния иск искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за плащане на сумата от 50000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на
гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането до окончателното плащане, както и на сумата 1093.60 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди, настъпили в резултат на гореописаното ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на увреждането до окончателното плащане; при условията
на евентуално съединяване са предявени и искове с правно основание 226, ал. 1
КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
плащане на сумата от 35600 лв., представляваща допълнително обезщетение за
неимуществени вреди от гореописаното ПТП, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното плащане, както и сумата от 218,72 лв.,
представляваща допълнително обезщетение за имуществени вреди от гореописаното
ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане. Твърди се в исковата молба следното: ищецът пострадал при ПТП,
настъпило на 25.01.2015 г. по вина на Г. Л. С., водач на л. а. марка „Р.”, модел „200”, с рег. № СО7247АС, в който ищецът бил
пътник. Механизмът на ПТП, както и причинените на ищеца вреди, са описани в
исковата молба. Във връзка с ПТП и поради търпените вреди с оглед наличие на
сключен с ответника договор за задължителна застрахова „Гражданска отговорност
на автомобилистите” относно управлявания от Г. Л. С. л. а. ищецът с молба от 10.11.2015 г. поискал от
ответника заплащане на справедливо обезщетение за причинените му имуществени и
неимуществени вреди. Въз основа на молбата била образувана застрахователна
преписка /щета/ № 0000-1000-63-15-7461 по описа на „Л. И.” АД, по която
ответникът изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
14400 лв. и такова в размер на 874.88 лв. за имуществени вреди, за което било
сключено споразумение № 0018/13.01.2016 г. Навежда се от ищеца правно твърдение
за недействителност на клаузата от споразумението, с която ищецът поел
задължение да не предявява бъдещи искове за вреди от същото ПТП. Твърди се
също, че ищецът сключил споразумението при крайна нужда и при явно неизгодни
условия, тъй като сключването станало в момент, когато той бил силно затруднен
материално, нямал доходи и не можел да посреща ежедневните си нужди, имал
паричен заем, който не можел да обслужва и бил просрочен към датата на
подписване на споразумението, а размерът на определеното в споразумението
обезщетение бил изключително нисък и не го възмездявал за претърпените болки и
страдания и за претърпените имуществени вреди.
Ответникът оспорва исковете. Навежда
възражения за нередовност на исковата молба и за недопустимост и
неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно
управлявания от Г. Л.С. л. а.,
действал към датата на ПТП, оспорва медико-биологичния характер на причинените
на ищеца неимуществени вреди и интензитета на търпените болки и страдания. Навежда възражение за
съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пътувал без поставен
предпазен колан.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По главните кумулативно съединени искове за
унищожаване на споразумението със застрахователя и осъждането му да плати
обезщетение в претендирания размер:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество
– неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Съображенията на съда
са следните:
Безспорно е по делото наличието на валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с
ответника относно управлявания от Г. Л. С. л. а. и действал към датата на описаното в исковата
молба ПТП, както и че страните по делото са сключили описаното в исковата молба
споразумение за обезщетяване на причинените на ищеца имуществени и неимуществени
вреди, настъпили в резултат на същото ПТП. Видно от самото споразумение, на
ищеца е определено /и впоследствие платено, за което също не се спори,
представени са и доказателства/ обезщетение за неимуществени вреди, търпени в
резултат на причинени при процесното ПТП увреждания – счупване на двете кости
на лявата подбедрица, в размер на 14400 лв. и обезщетение за имуществени вреди,
търпени в резултат на същото ПТП, в размер на 874.88 лв. В споразумението е
прието 20 % съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пътувал без
поставен предпазен колан. В чл. 3 от споразумението е уговорено, че с изплащане
на определеното обезщетение ищецът няма никакви неудовлетворени претенции към
застрахователя, произтичащи от процесното ПТП, а в чл. 4 е уговорено, че със
споразумението страните се съгласяват, че нямат повече претенции една към друга
във връзка с настъпването и последиците от застрахователното събитие, а именно
процесното ПТП.
Твърди се от ищеца сключване на споразумението при
крайна нужда и явно неизгодни условия, поради което се иска унищожаването му.
За да бъде уважен така предявеният конститутивен иск
следва да се установи по делото, че към момента на сключване на споразумението ищецът
е бил в състояние на крайна нужда /затруднено финансово състояние предвид конкретните твърдения/ , че е нарушен принципа за еквивалентност при репариране
на причинените му вреди, както и че е налице причинна връзка между състоянието на крайна нужда и условията на споразумението.
По делото се установява /с представените писмени
доказателства – договор за паричен заем и удостоверение от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, справки от НАП и ИР, а също и от показанията на свидетелите Лазарова
и Стаменов/, че към момента на сключване на споразумението ищецът е бил финансово
затруднен, тъй като, от една страна, е направил разходи за лечение в размер на
1093.60 лв., от друга страна е имал задължения към трети лица – просрочен заем,
размерът на който поради просрочието възлиза на 966.01 лв. към датата на
подписване на споразумението, същевременно е бил безработен, не е имал никакви доходи,
не притежава недвижими имоти и МПС и разчита на доходите на майка си за своята
издръжка. Установява се също, че е нарушен принципът на еквивалентност при
репариране на неимуществените вреди, доколкото настоящият съдебен състав
намира, че съобразно принципа за справедливост и с оглед вида и характера на
причинените на ищеца увреждания, търпените от него болки, страдания и
ограничения, възрастта му, справедливо обезщетение би било такова в размер на
25000 лв. /а ответникът очевидно е определил такова от 18000 лв. и при отчитане
на съпричиняване от 20 % от страна на ищеца е определено и платено окончателно
такова в размер на 14400 лв./. Не се установява обаче причинната връзка между състоянието
на крайна нужда, в което се е намирал ищецът, и условията на сключеното
споразумение. Споразумението е сключено чрез адв. Г. – пълномощник на ищеца,
като видно от пълномощното, същото е съставено на 22.10.2015 г., към която дата
ищецът вече е бил в гореописаното затруднено финансово състояние. Въпреки това
адв. Г. е упълномощен да сключи със застрахователя споразумение „за суми, които
прецени“. Това налага извода, че ищецът не е бил мотивиран от състоянието си на
крайна нужда, за да се съгласи с условията на предложеното споразумение. С
упълномощаването е предоставил приемането на тези условия изцяло на преценката
на пълномощника си и не е променил волята си и към момента на сключване на
споразумението. А по отношение репарирането на имуществените вреди следва да се
отбележи, че не е нарушен и принципът на еквивалентност, тъй като пълният
размер на претендираните такива е 1093.60 лв. и същият очевидно е определен и
от застрахователя, като при отчитане на приетото 20 % съпричиняване от страна
на ищеца е определено и платено окончателно такова в размер на 874.88 лв.
По тези съображения не са налице основания за
унищожаване на споразумението, съответно и за присъждане на претендираното
обезщетение в пълен размер – такъв от 50000 лв. за неимуществени вреди и такъв
от 1093.60 лв. за имуществени вреди.
С оглед изводите за неоснователност на главните искове
съдът следва да се произнесе и по предявените при условията на евентуално
обективно съединяване искове за плащане на допълнително обезщетение.
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Съображенията на съда са
следните:
Твърди се от ищеца, че клаузата от споразумението, с
която е поел задължението да не предявява други претенции към застрахователя, е
недействителна, тъй като представлява предварителен отказ от процесуално право.
Съответно се иска присъждане на допълнително обезщетение /над платеното по
споразумението/ поради недостатъчност на същото.
Доводите на ищеца са неоснователни, тъй като в случая
не е налице предварителен отказ от правото на иск. Предварителен отказ е
налице, когато страната се е отказала от правото си преди същото да е
възникнало. В случая правото вече е било възникнало – ПТП е настъпило, ищецът е
увреден и за него е възникнало право на обезвреда. Съответно сключвайки споразумението,
ищецът се е съгласил да удовлетвори своето право по извънсъдебен ред - именно
при предложените условия и мотивиран от това се е отказал от бъдещи претенции.
Поради това отказът не е предварителен и поражда действие, съответно претенции
извън договореното са неоснователни /вж. в този см. и ТР № 1/30.01.2016 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГТК/.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за
присъждане на разноски е неоснователно. Искането на ответника в същата насока е
основателно и следва да бъде уважено. Ответникът е направил разноски по делото
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото в
размер на 100 лв. за възнаграждение на вещо лице, съответно същите следва да му
се присъдят. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, размерът на което се определя по правилата на Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно цената на
исковете и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размерът на дължимото на ответника
юрисконсултско възнаграждение е 2521.05 лв. Съответно на основание чл. 78, ал.
8 ГПК на ответника следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Р.В.М. с ЕГН **********,*** срещу „Л. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор М. М. – Г., кумулативно съединени главни искове, както следва: иска за унищожаване поради сключване
при крайна нужда и при явно неизгодни условия на споразумение № 0018/13.01.2016
г., сключено между Р.В.М. и „Л. И.” АД, по силата на което на Р.В.М. е определено и
платено от „Л. И.” АД застрахователно обезщетение в размер на 14400 лв.
за неимуществени вреди и такова в размер на 874.88 лв. за имуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 25.01.2015 г. по вина на Г. Л. С., водач на л. а. марка „Р.”, модел „200”, с рег. № СО7247АС; исковете за плащане на сумата от 50000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на гореописаното ПТП, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 25.01.2015 г., до
окончателното плащане, както и на сумата
1093.60 лв. /хиляда деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултат на гореописаното ПТП, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 25.01.2015 г., до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените при условията на евентуално обективно съединяване искове от Р.В.М. с ЕГН **********,***
срещу „Л. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор М.М. – Г., за плащане на
сумата от 35600 лв. /тридесет и пет
хиляди и шестстотин лева/, представляваща допълнително обезщетение /над
платеното такова в размер на 14400 лв. по споразумение № 0018/13.01.2016 г./ за
неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП, настъпило на 25.01.2015 г. по вина на Г. Л. С., водач на л.
а. марка „Р.”, модел „200”, с рег. № СО7247АС,
ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 25.01.2015 г., до окончателното плащане, както и на сумата от 218.72 лв. /двеста и осемнадесет лева и седемдесет
и две стотинки/, представляваща допълнително обезщетение /над платеното
такова в размер на 874.88 лв. по споразумение № 0018/13.01.2016 г./ за
имуществени вреди от гореописаното ПТП, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 25.01.2015 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.В.М. с ЕГН **********,*** да плати на „Л. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор М.М. – Г., общата сума
от 2621.05 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и един лева и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото в размер на 100 лв. за възнаграждение на вещо
лице и в размер на 2521.05 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: