РЕШЕНИЕ
№ 1961
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110101252 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответниците, при разделна отговорност, както
следва: за Е. П. К. при квота от ¾ идеални части, сумата в
размер на 293,24 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ
се в *******************, аб. № *********, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2022г., до
1
окончателното плащане; за П. О. К., при квота от ¼
идеални части, сумата в размер на 73,31 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., за
топлоснабден имот, находящ се в *******************, аб.
№ *********, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2022г., до
окончателното плащане и за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
24.06.2022г., издадена в производството по ч.гр.д. №
27085/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер *********,
на топлинна енергия за битови нужди, при което между тях
и ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ е обвързал
потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Потребителите не били заплатили дължимата цена за
продажба на топлинна енергия в цялост, за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2021г.. Вземането било осчетоводено с
извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна
енергия било извършвано съобразно приети от
топлопреносното дружество Общи условия, които твърди,
че са влезли в сила след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник, поради което са и
общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото
дружество разпределението на топлинна енергия между
2
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
По делото са постъпили писмени отговори на исковата
молба в предвидения за това срок, депозирани от
ответниците, с който оспорват исковите претенции.
Твърдят, че са платили исковите суми.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт И., която
посочва, че процесните суми са заплатени, поради което
моли съда да се произнесе с оглед извършеното плащане.
Претендира разноски в минимален размер за
юрисконсултско възнаграждение, доколкото плащането е
извършено след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Ответниците Е. П. К. и П. О. К., редовно призовани в
съдебно заседание, не се явяват, не се представляват. С
молба вх. № 319851/10.11.2023г. поддържат подадените
отговори на исковата молба и молят за отхвърляне на
исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
3
ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
27085/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл.
415 от ГПК, след подадени в срока по чл. 414 от ГПК
възражения от ответниците. Освен това съдът констатира,
че с определението си, постановено на основание чл. 140 от
ГПК по гр.д. № 1252/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав,
на основание чл. 213 от ГПК е съединил за общо
разглеждане гр.д. № 11642/2023г. по описа на СРС, 45-ти
състав и гр.д. № 1252/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав в
едно общо производство под № 1252/2023г. по описа на СРС,
45-ти състав. Това се е наложило, поради недадени
едновременно указания до ищеца за предявяване на иск
срещу всеки един от ответниците от съда, поради и което
ищецът е образувал за установяване дължимостта на
сумите по една и съща заповед за изпълнение две дела
срещу всеки един от ответниците.
Първата предпоставка за уважаване на предявените
4
установителни искове е установяване от страна на ищеца
на валидно правоотношение между страните по доставка на
топлинна енергия. Това обстоятелство е установено в
производството, а и същото не се оспорва, като последното
се извлича от волеизявленията на ответниците,
обективирани в подадените отговори на исковата молба.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия, приети по делото, които се
изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя/собственик на имота. От приетата по делото
справка по реда на Наредба № 14/2009г., се установяват и
твърденията на ищеца, че ответниците са законни
наследници на лицето О.Н. К., починало на 28.10.2012г.,
като Е. К., като негова съпруга притежава ¾ идеални части
от топлоснабдения имот, а П. К. притежава 1/4 идеални
части от имота.
5
В производството не се оспорва количеството на
доставената в имота топлинна енергия и размера на
нейната цена, както и дължимостта на сумите за главница
за дялово разпределение.
Ответниците единствено са релевирали в срока по чл.
131 от ГПК възражение, че са заплатили процесните суми.
В тази връзка е представена към отговора на исковата
молба кореспонденция между страните за дължимостта на
сумите, в рамките на процесния период, датираща от
м.11.2022г., след издаване на заповедта за изпълнение.
Проведената нееднократно кореспонденция се твърди, че е
наложена от усилията на ответниците да се запознаят
детайлно с процесния период, с оглед установяване дали в
заповедта фигурират суми, погасени по давност. От
приетата справка на л.88 от досието по делото /съобщение
от 16.08.2023г., изпратено от ищеца чрез електронна поща
**************** се установява признанието на ищеца,
което се поддържа и от процесуалния му представител в
открито съдебно заседание, че процесните суми са
заплатени, с изключение на сумите за разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
по гр.д. № 1252/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав. От
имейла се установява и окончателното плащане на
държавната такса по гр.д. № 1252/2023г.. с платежно
нареждане от дата 14.08.2023г.
По гореизложеното съдът намира, че исковете не
6
следва да бъдат коментирани по същество и следва да
бъдат отхвърлени предвид извършеното плащане, факт,
който съдът на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, следва да
вземе под внимание при решаване на делото по същество с
крайния си акт.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца,
доколкото плащането е извършено в хода на исковото
производство, тоест след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
и след издаване на заповедта, което обосновава извод, че
ответниците са дали повод за образуване на
производството, поради и което отговорността за разноски,
следва да бъде възложена в тяхна тежест. Приложението на
нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК изисква кумулативна
даденост на двете предпоставки – ответниците да
признават иска и да не са дали повод за образуване на
производството. Съдът установи, че действително
ответниците не оспорват осъществяването на релевантните
за спора факти и обстоятелства, но плащането на
задълженията след подаване на заявлението за издаване на
заповедта обуславя извод, че те са дали повод за образуване
на производството /иска по чл. 422 от ГПК се смята
предявен от датата на подаване на заявлението/. Видно е и
се установява, че кореспонденцията между страните по
повод заплащане на процесните суми датира от дата,
следваща издаването на заповедта за изпълнение, а
7
изложеното от тях, че искали да уточнят дали в периода, за
който е издадена заповедта за изпълнение са включени и
погасени по давност суми не се взема предвид от съда, тъй
като в заповедта за изпълнение периода е ясно очертан. По
изложеното на ищеца следва да са присъди юрисконсултско
възнаграждение за представителство в хода на исковото
производство по гр.д. № 1252/2023г. по описа на СРС, 45-ти
състав на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, което съдът с оглед цената на исковете, предявени
срещу всеки един от ответниците при разделна отговорност
и фактическата и правна сложност на делото, определя в
минимален размер от 100,00 лева, платими от всеки един от
ответниците.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК
************ срещу Е. П. К., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че Е. П. К. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 293,24
лв. – главница, представляваща неплатена цена на
8
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до
30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в
*******************, аб. № *********, ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 25.05.2022г., до окончателното плащане, поради
извършено плащане в хода на производството, и за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2022г. в
производството по ч.гр.д. № 27085/2022 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК
************ срещу П. О. К., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че П. О. К. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 73,31 лв.
– главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до
30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в
*******************, аб. № *********, ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 25.05.2022г., до окончателното плащане, поради
извършено плащане в хода на производството, и за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2022г. в
9
производството по ч.гр.д. № 27085/2022 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА Е. П. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 100,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. О. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 100,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10