Решение по дело №53/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………

 

Гр.ПЛЕВЕН 20.03.19 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                                            ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                            КРИСТИНА ЛАЛЕВА

при секретаря …………….ДАФИНКА БОРИСОВА…...и в присъствието на

прокурора ………ВИКТОР ДОЦЕВ.....……  като разгледа докладваното от

……………… съдията Банков …………….. ВНЧД № 53 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 4/10.01.19г.,постановено по ЧНД № 3/19г. Районен съд-Левски е прекратил производството по делото.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурор от РП-Левски, който е депозирал протест, в който навежда доводи за неправилност на определението.Моли въззивния съд да постанови решение,с което да отмени определението и да върне делото на Районния съд за произнасяне по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен ангажира мнение,че протестът е неоснователен.

Защитникът на ответника по протеста заявява,че протестът е неоснователен, а постановеното от РС определение е правилно. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да го потвърди.

Родителят на ответника по протеста също изразява становище, че протестът е неоснователен, а постановеното от РС определение е правилно. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да го потвърди.

Ответникът по протеста също счита, че протестът е неоснователен, а постановеното от РС определение е правилно. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да го потвърди.

Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,констатира следното:

Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество същият е основателен.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предложение на прокурор от РП-Левски за прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89,б.“б“ или „в“ от НК спрямо И.Д.К., по отношение на който преди това с постановление от 12.12.18г. е било прекратено наказателно производство за престъпление по чл. 354а,ал.3,т.1 от НК, заради невменяемост на извършителя.

За да прекрати производството по делото на първо място РС е приел, че прокурорът не е изпълнил задължението си по чл.427,ал.2 от НПК и преди внасяне на предложението не е назначил експертиза и не е възложил на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото.

Тези доводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция. Предложението,по повод което е образувано производството пред РС е било внесено на 03.01.19г. Както бе изяснено преди това е било проведено предварително производство за престъпление по чл. 354а,ал.3,т.1 от НК, което е било прекратено с постановление на прокурор от РП-Левски от 12.12.18г., заради невменяемост на извършителя. В хода на това производство е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, която е изяснила менталното състояние на извършителя, разпитани на свидетели /в т.ч. и дееца/ и са събрани други доказателства относно условията, при които е извършено престъплението и неговия автор. В този ред на мисли процесуално нецелесъобразно е по-малко от месец след събиране на данните досежно обстоятелствата по чл.427,ал.2 от НПК да бъдат събирани отново доказателства за същите факти. Освен това съобразно трайно възприетото становище в правната теория и съдебна практика пропуските на прокурора при събиране и проверка на доказателства не са основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, защото в съдебната фаза на процеса съдът е длъжен да събере, провери и оцени всички относими към казуса доказателства.

Като следваща причина за прекратяване на наказателното производство първоинстанционният съд е посочил обстоятелството, че извършителят вече има наложена принудителна медицинска мярка. Безспорно с определение № 109/30.06.16г., постановено по ЧНД № 231/16г. спрямо И.К. е приложена принудителна медицинска мярка „Предаване на близките“. Правилно РС е посочил, че след като тази мярка е действаща, не може да бъде приложена друга такава. По време на пренията пред предходната инстанция обаче прокурорът е направил алтернативно искане ако съдът не приложи принудителна медицинска мярка по чл.89,б.“б“ от НК да замени вече определената по чл.89,б.“а“ от НК с такава по чл.89,б.“б“ от НК, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.432,ал.2 от НПК. В противен случай предвид обстоятелството,че спрямо лицето вече е приложена принудителна медицинска мярка, възприемането на тълкуването, че тя не може да бъде изменена създава реалната опасност И.К. да продължи да извършва престъпления в условията на очевидно безрезултатна мярка.

Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита,че протестът на прокурора е основателен, а определението на РС следва да бъде отменено и делото да се върне на РС за разглеждане по същество.

 Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ определение № 4/10.01.19г.,постановено по ЧНД № 3/19г. по описа на Районен съд-Левски.

         ВРЪЩА делото на РС-Левски за разглеждане по същество.

         Определението не подлежи на обжалване и протест.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: