Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 02.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 18229 по
описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове
на „А.к.”
ЕАД, ЕИК***, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на Д.Г.А., ЕГН**********, за сумата 4090.34евро,
частичен иск от 5814.88евро – главница, по договор за кредит с ползване
на кредитна карта №***г. между страните по делото,
свързан и със споразумение от 21.12.2009г.
между страните
и третото лице „А.“ АД, който кредит е и анексиран на 19.04.2012г., ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на иска – 03.12.2018г. до пълно
погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че
страните по делото са страни
и по договор за кредит с ползване
на кредитна карта №***г. По сълата на същия
ищецът получил възможността да се ползва
от парични средства на ответника
с лимит до 5720.00евро., срещу което се
задължил да ги върне, заедно
с лихва за ползването на заемната
сума. Общо усвояваните суми
подлежали на връщане на минимални
месечни вноски. При сключването на договора между
страните било сключено и още едно споразумение от 21.12.2009г., този път между
двете страни по делото и третото
лице „А.“ АД, по
силата на което ищецът „А.к.” ЕАД се
задължило и изплатило предходни задължения на ответника към
третото лице „А.“ АД, в размер на 5119.29евро. По този начин ответникът усвоил още в този момент
сумата от по новия си
и процесен договор за кредит. Впоследствие усвоявал и допълнителни
парични суми е периода м.12.2009г. – 2013г.,
като със споразумение от 19.04.2012г. към договора
от 21.12.2009г. кредитният
лимит бил и увеличен. През 2013г. обаче
ответникът преустановил плащането на месечните
минимални вноски, поради което с покана, получена на 21.08.2013г. кредитните
задължения били обявени за предсрочно
изискуеми изцяло. В о.с.з. добавя още основания за изискуемост –
автоматична от м.01.2014г. или с получаването от ответника на преписа от
исковата молба с приложенията. По тези причини и с оглед сочено общо натрупано
кредитно задължение от усвоени суми
5814.88евро ищецът претендира
частично главница от 4090.34евро и съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той оспорва да е подписвал
договора за кредит, с общи условия и споразумения към него; с оглед
последното счита договора за нищожен,
поради липса на съгласие. Освен това оспорва да
е ползвал и усвоявал
твърдяните от ищеца средства.Прави и възражение за изтекла погасителна
давност, кратка или дълга, считано
от деня на
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост през 2013г. Моли за отхвърляне на
иска изцяло.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложения
по делото договор
за кредит с ползване на кредитна
карта №***г. с
приложения към него, включително и договор от същата дата за ползване на
пластика на кредитна карта, със сключване на същите на ответника е била
предоставена възможността да
ползва парични средства на ответника
с лимит до 5720.00евро., срещу което
се задължил да ги върне,
заедно с лихва за ползването на
заемната сума, а общо
усвояваните суми подлежали на връщане
на минимални месечни вноски.Приети по делото са и приложимите към договорите ОУ на
заемодателя. Подписите в договорите,приложенията и общите условия са оспорени
от ответника, като след откритото производство по чл.193 ГПК и разпределената доказателствена
тежест ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на сочената от
него неавтентичност.
Видно от
приложеното по делото споразумение от 21.12.2009г. с предмет прехвърляне на
кредит, сключено между между
двете страни по делото (ищецът с различно наименование към този момент)
и третото лице „А.“ АД (тогава „И. ф.“ АД), по
силата на това споразумение
ищецът
по делото се задължил и изплатил предходни задължения на ответника към
третото лице „А.“ АД, в размер на 5119.29евро. Със същото споразумение ответникът по делото и
кредитополучател Д.А. изрично е признал, че дължи на третото за делото лице „И.
ф.“ АД сумата 5119.29евро по техен и предишен договор за кредит от 2008г., като
А. се съгласил и тези негови задължения да бъдат погасени от новия му кредитор
по договора от 21.12.2009г. „И. к.“ ЕАД („А.к. ЕАД). След това трите страни
приели помежду им, че признаото задължение от
5119.29евро е погасено на „И. ф.“ АД от „И. к.“ ЕАД („А.к. ЕАД) със средствата,
отпуснати от ищцовото дружество на ответника, с договора от 21.12.2009г. Тук също подписът на ответника в
споразумението е оспорен от ответника, като след откритото производство по
чл.193 ГПК и разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира
никакви доказателства в подкрепа на сочената от него неавтентичност. Приет по
делото е и първият договор за кредит от 2008г.
Приобщен на л.206 е
и протокол за прихващане на насрещни задължения между „И. к.“ ЕАД и на „И. ф.“
АД, с приложения.
На л.316-322 от
делото са приложени оригиналите на цитираните договор за креди и договор за
кредитна карта от 21.12.2009г. и на соченото споразумение от 21.12.2009г между
ответника, „И. к.“ и „И. ф.“.
На л.24-151 от
делото са приложени месечни извлечения за изтегляните от ответника суми по
договорите за кредит от 2008г. и от 2009г. за времето от м.09. 2008г. до
м.12.2013г., взети предвид от вещото лице по ССчЕ.
На л.152-162 от
делото са приложени обобщени справки – извлечения от сметката на ответника Д.А.
за ползването на кредитната карта по договора с ищеца от 21.12.2009г., също
взети предвид от вещото лице по ССчЕ.
На л.290-313 от
делото са приети и разписки за теглени парични средства от ответника от
кредитната сметка по договорите за кредит и за кредитна карта, с период на тегленията 23.12.2009г. – 28.06.2013г.
На л.163-168 от
делото са приети свързани помежду си искане за промяна на кредитен лимит,
искане за предсрочно погасяване на разсрочено задължение и споразумение за
прехвърляне на лимит за разсрочване, всички от 19.04.2012г., с които страните
по кредитното правоотношение са преуредили някои
срокове и размери на месечните вноски на кредитополучателя.
На л.169-170 от
делото са приети покана за изпълнение от 19.08.2013г. и разписка за връчването
й на ответника и длъжник на 21.08.2013г. лично. Видно от съдържанието на
поканата, в нея е записано: „Уведомяваме Ви, че към датата на изпращане на тази
покана не сте заплатили две месечни минимални вноски и дължите 372.33евро
(т.2). Усвоеният от Вас кредите лимит, който може да стане предсрочно изискуем
при условията на договора е общо 5297.68евро (т.3). Ако не получим плащане на
посоченото в т.2 задължение за последната минимална месечна погасителна вноска,
„И. к.“ ЕАД ще предприеме мерки за принудителното събиране на пълния размер
на усвоения креди, посочен в т.3, в т.ч. и съдебни действия, което ще Ви
натовари с допълнителни разноски, в т.ч. и държавна гтакса
в размер на 4% от цялото задължение, такси по изпълнението, адвокатско
възнаграждение и други (т.5)“.
Заключението по приетата ССчЕ съдът цени като обективно и
мотивирано от вещото лице. От него се изяснява,че размерът на усвоения и непогасен
кредит по договорите за кредит и кредитна карта от 21.12.2009г. възлиза на
5874.96евро. Сумите от транзакциите, извършени от ответника с предоставената му
кредитна карта, са отразявани счетоводно редовно, а месечните извелчение съответстват на реално извършваните и
осчетоводявани транзакции. Подписаното тристранно споразумение от 21.12.2009г.
между Д.А., „И. к.“ ЕАД и „И. ф.“ АД и свързаният с него протокол от
31.12.2009г. за прихващане на насрещни задължения между „И. к.“ ЕАД и „И. ф.“ АД, са отразени счетоводно от
търговците, като разчетът е трансформиран в заем, без да има ефективно
превеждане на суми от единия към другия търговец. Последното плащане по кредита
е направено на 28.06.2013г. от кредитополучателя Д.А.. Общо неплатените месечни
вноски са в размер на общо 64 броя.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките на предявения иск се свързва с пълно и главно доказване
от ищеца на: наличие на сочената договорна връзка с ответника; предоставянето на кредитната главница в полза на длъжника
(усвояване чрез погасяването първо на предходни задължения
към друг кредитор, а след това с други транзакции);
изпадането на ответника в забава; предсрочната /
изискуемостта
на вземанията; а също и размера, основанието и дължимостта на предявените вземания.
В тежест на
ответника е да докаже своята
изправност по
задължението си за плащане, евентуално доводите си за недължимост – липсата на
съгласие за сключване на договора
(в т.ч. че
договора за кредит, с ОУ и споразуменията към него НЕ са
подписани от него, на осн. чл.193,
ал.3 ГПК); и погасителна давност,
изтекла за процесните задължения.
По облигационната
връзка: Видно от приложения по делото
договор
за кредит с ползване на кредитна
карта №***г. с
приложения към него, включително и договор от същата дата за ползване на
пластика на кредитна карта, със сключване на същите на ответника е била
предоставена възможността да
ползва парични средства на ответника
с лимит до 5720.00евро., срещу което
се задължил да ги върне,
заедно с лихва за ползването на
заемната сума, а общо
усвояваните суми подлежали на връщане
на минимални месечни вноски, като правоотношението е било уредено с узнати, приети и приложени общи условия на заемодателя.
Подписите в договорите, приложенията и общите условия се
оспориха от ответника, но въпреки откритото производство по чл.193 от ГПК и
разпределената от съда доказателствена тежест ответникът не ангажира никакви
доказателства в подкрепа на сочената от него неавтентичност. Поради което тези
договори валидно обвързват страните им с договореното и описано съдържание.
По предаването на
кредита: Видно от приетото по делото
споразумение от 21.12.2009г., сключено между между
двете страни по делото (ищецът с различно наименование към този момент)
и третото лице „А.“ АД (тогава „И. ф.“ АД), по
силата на това споразумение
ищецът
по делото се задължил и изплатил предходни задължения на ответника към
третото лице „А.“ АД, в размер на 5119.29евро. Със същото това споразумение ответникът по делото и
кредитополучател Д.А. изрично е признал, че дължи на третото за делото лице „И.
ф.“ АД сумата 5119.29евро по техен и предишен договор за кредит от 2008г., като
А. се съгласил и тези негови задължения да бъдат погасени от новия му кредитор
по договора от 21.12.2009г. „И. к.“ ЕАД („А.к. ЕАД). След това трите страни
приели помежду им, че признаото задължение от
5119.29евро е погасено на „И. ф.“ АД от „И. к.“ ЕАД („А.к. ЕАД) със средствата,
отпуснати от ищцовото дружество на ответника, с договора от 21.12.2009г. И по
отношение на подписа на ответника в това споразумение бе направено изрично
оспорване от ответника, но след откритото производство по чл.193 от ГПК и
разпределената от съда доказателствена тежест ответникът не ангажира никакви
доказателства в подкрепа на сочената от него неавтентичност. Поради което това
споразумение също обвързва страните с договореното и описано съдържание, а то
съответства и на приетите по делото първи договор за кредит от 2008г., както и
протокол от 31.12.2009г. за прихващане на задължения между „И. к.“ ЕАД и „И. ф.“ АД, които от своя страна са
осчетоводени и от двете страни, по данни от ССчЕ.
Относно правната
същност на това споразумение следва да се посочи, че то от една страна то служи
като разписка и признание, към началния кредитор от 2008г. и към последващия от
2009г., с която дългът се приема от длъжника за съществуващ към 21.12.2009г. От
друга страна чрез него се новира дългът, като се
заменя първият кредитор с нов, по общото съгласие на двамата последни и на
длъжника. Което по данни на ССчЕ е надлежно осчетоводено от търговците. Ето
защо липсата на реален превод между стар и нов кредитори е без значение, след
като със споразумението се е погасил изцяло дългът на Д.А. към „И. ф.“ АД и е
възникнал към „И. к.“ ЕАД – „А.к.“ ЕАД. Ето защо това споразумение доказва
усвояване на първоначалните парични средства по него, като дълг по кредита от
21.12.2009г.
Отделно от горното
от заключението по ССчЕ се изясни, че усвоеният и непогасен паричен дълг по
договора за кредит и кредитна карта от 21.12.2009г. възлиза на 5874.96евро.,
като сумите от транзакциите, извършени от ответника с предоставената му
кредитна карта, са отразявани счетоводно редовно и отделно месечните извелчения съответстват на реално извършваните и
осчетоводявани транзакции.
Поради които
причини в обобщение съдът счита за доказана изправността на кредитора по
основното му задължение за предоставяне на разположение на парични средства до
определен лимит в полза на ответника.
По забавата: Не е оспорено от ответника и е видно от заключение по
ССчЕ обстоятелството, че последното
плащане по кредита е направено на 28.06.2013г. от кредитополучателя Д.А., след
което същият е преустановил изпълнението на задълженията си. Поради това
несъмнено той е изпаднал и в забава, с всички произтичащи от нея последици,
включително правомощието да се ползва кредитора от предсрочна изискуемост.
По автоматичната
предсрочна изискуемост: В т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС се прие, че ефектът на предсрочната изискуемост
на договори за кредит настъпва едва след като потестативното
изявление на банката достигне до длъжника, независимо от уговореното в
договора, като получаването на съобщението следва да се удостовери чрез
официален или изходящ от длъжника частен свидетелстващ документ. Ето защо това
клаузите на договора, въвеждащи фингирано уведомяване при простото достигане на
изявлението на кредитора до адреса на длъжника или автоматичното настъпване на
предсрочна изискуемост само с факта на предвиденото в договора просрочие, не намират
приложение. А това е така, защото смисълът, заложен в ТР №4/18.06.2014г. на
ОСТГК на ВКС, е че ефектът на предсрочната изискуемост не може да настъпи преди
длъжникът да бъде реално уведомен за упражненото от кредитора потестативно право, което разбиране напълно съответства с
механизма за упражняване на субективни преобразуващи права. Автоматична
предсрочна изискуемост по кредити няма, с оглед общозадължителния характер на
тълкувателните решения на ВКС.
По обявената
предсрочна изискуемост: Както се
посочи, съгласно т.18 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС, ефектът на
предсрочната изискуемост на договори за кредит настъпва едва след като потестативното изявление на банката достигне до длъжника, а
получаването на съобщението следва да се удостовери чрез официален или изходящ
от длъжника частен свидетелстващ документ.
На л.169-170 от
делото са приети покана за изпълнение от 19.08.2013г. и разписка за връчването
й на ответника и длъжник на 21.08.2013г. лично. Видно от съдържанието на
поканата, в нея е записано: „Уведомяваме Ви, че към датата на изпращане на тази
покана не сте заплатили две месечни минимални вноски и дължите 372.33евро
(т.2). Усвоеният от Вас кредите лимит, който може да стане предсрочно изискуем
при условията на договора е общо 5297.68евро (т.3). Ако не получим плащане на
посоченото в т.2 задължение за последната минимална месечна погасителна вноска,
„И. к.“ ЕАД ще предприеме мерки за принудителното събиране на пълния размер
на усвоения креди, посочен в т.3, в т.ч. и съдебни действия, което ще Ви
натовари с допълнителни разноски, в т.ч. и държавна гтакса
в размер на 4% от цялото задължение, такси по изпълнението, адвокатско
възнаграждение и други (т.5)“. При внимателен и аналитичен прочит на това
съдържания настоящият състав достига до извод, че чрез това изявление
кредиторът се е позовал на правото си да получи пълната предсрочно изискуема
сума по кредита, с оглед привързването на посоченото в т.5 с това по т.3. Или по
друг начин казано, след като кредиторът изрично е предупредил длъжника, че в
случай на неплащане на просрочените до този момент две месечни вноски, той ще
предприеме мерки за принудителното събиране по ГПК на пълния размер на усвоения
кредит, посочен в т.3 – тоест предсрочно изискуемите 5297.68евро, то е повече
от ясно възползването от възможността да получи предсрочно всичките
предоставени на ответника парични средства, като резултат от забавата. Дори да
се приеме, че преди да настъпи този ефект кредиторът е дал последен срок за да
бъдат доброволно платени просрочените вноски, макар такъв да не епосочен, то той би могъл да се счете за разумен такъв от
седмица или две от поканата, след кеото да настъпи и
правото по т.5 вр. т.3 от поканата, намираща и
правното си основание в нормата на чл.9 от приложимите към договора Общи
условия. При което положение съдът в обобщение приема, че с получаването на
поканата на 21.08.2013г. лично от длъжника, евентуално от следващия ден, или
евентуално максимум една или две седмици по-късно, е настъпила предсрочна
изискуемост на сумата от 5297.68евро. В абсолютна подкрепа на същото са данните
от ССчЕ и от представените извлечения за транзакции, че след 21.08.2013г. нито
са били извършвани последващи тегления, разплащания или други транзакции от
страна на ответника, нито пък са били правени погашения от него .
По давността: Актуалната съдебна практика приема, че при договори за
кредит възниква за кредитополучателя едно общо и единно задължение за връщане
на сумата, но което само е разсрочено по волята на страните. Поради това отделните
вноски не са периодични платежи и погасителната давност за тях не е три, а е
пет години. Доколкото обаче всяка вноска става изискуема, считано от уговорения
за нея падеж по погасителен план, като от този момент върху същата се начислява
и лихва за забава при неизпълнение, то и петгодишната погасителна давност ще
следва да тече от съответния падеж на всяка отделна вноска. Именно по същите
съображения и актуалната практика на ВКС приема, че при ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост, настъпилата отделна изискуемост на
падежиралите преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК вноски
следва да бъде зачетена от съда, като сборът на същите бъде присъден в
производството по чл.422 от ГПК (Определение
№212/16.03.2016г. по т.д. №1786/2015г. на ВКС, 2-ро ТО; Определение
№302/13.04.2016г. по т.д. №2587/2015г. на ВКС, 1-во ТО; и много други). И съответно обратното – когато е била
надлежно обявена предсрочната изискуемост на всички задължения по договора,
погасителната давност тече именно от този момент.
По тези причини и с
оглед мотивираното, че в случая с получаването на поканата на 21.08.2013г.
лично от длъжника, евентуално от следващия ден, или евентуално максимум една
или две седмици по-късно, е настъпила предсрочната изискуемост на сумата от
5297.68евро, то до предявяване на иска на 03.12.2018г. при каквото и да било
положение са изминали повече от пет години. Ето защо и за кредитора се е
погасило правото да получи по съдебен ред тази парична сума, на осн. чл.110 ЗЗД. Така възражението за изтекла давност се споделя от съда и с оглед на това
предявеният частичен иск следва да бъде отхвърлен.
За пълнота и в
подкрепа на горното следва да се отбележат още неща – първо след поканата от
м.08.2013г. няма последващи плащания или сключени с ответника споразумения,
които да прекъсват давността; второ няма последващи транзакции, които да
индикират продължаване на договора; трето дали и докога един кредит продължава
да се отчита счетоводно от кредитора и последният да си самоначислява
лихви по него е без всякакво правно значение за начина на упражняване на
преобразуващите субективни права; и четвърто по делото няма данни да са били
изобщо приемани впоследствие различни общи условия към кредита,още по-малко това
да е било направено по надлежен ред (със съгласието на кредитополучателя),
които да биха могли валидно да променят първоначално уговорените условия за
прекратяване и за издължаване по кредита.
В заключение по горните групи съображения съдът намира за основателно
възражението за изтекла давност за исковата сума, поради което и искът същата
да бъде присъдена на ищеца следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Предвид изхода по спора разноски на ищеца не се
следват, но също и на ответника, защото е защитаван от особен представител.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска на „А.к.” ЕАД, ЕИК***, за осъждане на ответника Д.Г.А.,
ЕГН**********, за сумата 4090.34евро, частичен иск от 5814.88евро
– главница, по договор за кредит с ползване на кредитна карта
№***г. между страните по делото, свързан
и със споразумение от 21.12.2009г. между страните и третото лице „А.“ АД, който кредит е и анексиран на 19.04.2012г., ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на иска – 03.12.2018г. до пълно
погасяване на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………