Определение по дело №14/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Пред Окръжен съд-С. е образувано въззивно гражданско дело по жалба на “. Е.- Г. З. У. “. С." №2, представлявано от Р. Х. Б., срещу решение № 146/14.07.2010г. по Г.д. № 24/2010г. по описа на Районен съд-З.. Решението се обжалва в частта, в която е уважен предявения ревандикационен иск върху следния недвижим имот находящ се в "Ж. с. с м. "А.", а именно: апартамент №9 на първи надпартерен етаж, в секция Б, със застроена площ 64,30 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, баня с тоалетна, коридор и килер, при граници: апартамент № 8, ведно с припадащите се 2,251 идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,06%, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху УПИ І кв.77 по плана на Г.. С решението си първоинстанционния съд е признал за установено по отношение на жалбоподателя "Е. " Е. , че В. Д. Ц. с ЕГН * и С. А. Ц. с ЕГН * и двамата от С. Р. У."И." № 8 са собственици по покупко-продажба с нот.акт № 199,т.І, рег.№ 1659, д.№ 200/2008г., като е осъдил дружеството да им предаде владението върху вещта.

Във въззивната жалба се твърди, че на първо място, че дружеството не е оспорвало собствеността на ищците и не е възпрепятствало същите да владеят имота си. Не бил оспорен и представения като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижимия имот, като ответника е предал имота в деня на изповядване на сделката пред нотариус. Предаването на владението е станало чрез фактическо предаване на ключа от входната врата на апартамента, с уговорка довършителните работи да се извършват в присъствието на противната страна. Държането на ключа от ищците е възпрепятствало своевременното изпълнение на СМР, поради ограничения достъп. Спорът бил породен от това, че ищците са искали да им бъде завършен апартамента, по пък от своя страна не са осигурили достъп до него за изпълнителя.

Иска се пред въззивната инстанция да бъде извършен разпит на вещото лице относно факта кога е извършил замерване и оглед на апартамента и кой е отключил същия, както и за причината да не представи в срок заключението си.

Срещу тази въззивна жалба не е постъпил отговор.

С въззивната си жалба В. и С. Ц. обжалват решението в отхвърлителнта част и досежно размера на присъдените разноски. В тази част решението на съда било постановено в противоречие с императивната норма на ЗЗД-чл. 49.

В нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК съдът не обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, както и доводите на страната за наличието на елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, като най-вече не обосновал наличието на причинна връзка между противоправното бездействие на ответника и претендираните врези за пропуснати ползи. В тази връзка неправилно съдът приел, че претендираните вреди и пропуснати ползи, изразяващи се в плащането на кредит към банката, използван за закупуването на жилището и поетото задължение за предаване на жилището не са в причинна връзка, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД не е за лични действия, тя е гаранционно обезпечителна. Вината на ответното дружество произтича от вината на натовареното с изпълнението лице.Твърди се, че и в момента на постановяване на първоинстанционното решение процесния апартамент не е завършен и не се използва от ищците. По делото безспорно се установило, че в резултат на бездействието на ответкика ищците са претърпели имуществена вреда, изразяваща се в платените месечни вноски по кредита за посочения период от изповядане на сделката до завеждане на иска.

В съдебно заседание жалбоподателят “. Е. не изпраща процесуален представител.

За жалбоподателите В. Д. Ц. и С. А. Ц. А. П. поддържа жалбата на посочените отменителни основания.

След преценка на събраните по делото доказателства, като прецени наведените във въззивните жалби доводи, събраните по делото доказателства и мотивите на обжалваното решение съдът направи следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба на “. Е. е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна, но не по изложените в нея съображения.

Мотивите на съда в тази част от решението са следните: Районния съд е бил сезиран с петитум да бъде признато по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния апартамент, като бъде осъден същия да им предаде владението в степен на завършеност, съгласно приложение №1, представляващо неразделна част от сключения предварителен договор.

По делото е представен нотариален акт № 199,т.І, рег.№ 1659, д.№ 200/2008г., издаден от нотариус М. Д., в който е отразено, че владението върху процесния апартамент е предадено на купувачите в деня на изповядване на сделката. Разпитан е в качеството на свидетел и бащата на ищеца-Д. Ц., който установява, че ищците не са се преместили в закупеното жилище, защото същото не е готово. По делото не са събрани никакви доказателства, оборващи закрепеното в нотариалния акт изявление на страните, че владението върху вещта е предадено в деня на изповядване на сделката. От твърденията в исковата молба е видно, че в основата си правния спор е породен от факта на неизпълнение на задължението на дружеството-продавач да завърши СМР съобразно уговореното между страните.

При това положение решаващия състав счита, че предявеният иск е процесуално недопустим. Това е така, тъй като за ищците липсва правен интерес от воденето на иск по чл. 108 ЗС. Това е искът, който невладеещия собствник предявява срещу владеещия несобственик. По делото не са въведени дори фактически твърдения, че владението върху апартамента не е предадено на ищците. Твърди се, че то не е предадено във вид и степен на завършеност съгласно Протокол № 1. Това твърдение обаче не обосновава правен интерес от предявяване на такъв иск, тъй като ищците разполагат с друга правна защита, предвид изпадането на дружеството длъжник в забава досежно уговорената в договора престация.

Правният интерес от предявяването на иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Отсъствието на такава като последица води до недопустимост на предявения иск, поради което в тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и производството по делото бъде прекратено.

По отношение жалбата на В. Ц. и С. Ц.:

Тази жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество-неоснователна. За да постанови диспозитива си в тази част на решението районния съд е приел, че е пропуснатите ползи от неползването на едно жилище могат да се съизмерят с размера на пазарния наем за такова жилище, но ищците не са посочили размер на такъв иск, нито са представили доказателства, включително не са направили искане за назначаване на вещо лице, което да определи размера на пазарния наем, въпреки дадената им възможност и в последното съдебно заседание за уточняване на иска за вреди.

Този извод се споделя и от въззивната инстанция, като се допълни, че в случая претенцията за заплащане на обезщетение за причинена имуществената вреда в размер на 3528 евро/или за 18 месеца по 196 евро месечна вноска по договора за жилищен кредит/, който плащат без да могат да ползват жилището е неоснователна и по следните съображения: Задължението на ищците за заплащане на месечните анюитети по жилищния кредит не се явява имуществена вреда, тъй като този кредит е усвоен от тях и се дължи връщане на кредитора полученото, ведно със съответните лихви. Липсва и причинна връзка, между плащането на месечните анюитети от ищците по договора за кредит и твърдяната имуществена вреда. Това е така, тъй като изпадането в забава на дружеството длъжник за изпълнение на дължимата престация не влияе по никакъв начин на плащането на месечните вноски по кредита. Ето защо в тази част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Пред въззивния съд жалрбоподателя “. Е. е направил искане за присъждане на разноски във въззивната си жалба, но списък по чл. 80 ГПК не е представен, поради което на същия следва да се присъдят единствено разноски пред въззивната инстанция в размер на 44 лв. платена ДТ.

Мотивиран от горното Смолянски окръжен съд в настоящия си С. състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 146/14.07.2010г. по Г.д. № 24/2010г. по описа на Районен съд-З. в частта, в която е уважен предявения ревандикационен иск върху следния недвижим имот находящ се в "Ж. с. с . "А.", а именно: апартамент №9 на първи надпартерен етаж, в секция Б, със застроена площ 64,30 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, баня с тоалетна, коридор и килер, при граници: апартамент № 8, ведно с припадащите се 2,251 идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,06%, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху УПИ І кв.77 по плана на Г., като е признато за установено по отношение на жалбоподателя "Е. " Е. , че В. Д. Ц. с ЕГН * и С. А. Ц. с ЕГН * и двамата от С. Р. У."И." № 8 са собственици по покупко-продажба с нот.акт № 199,т.І, рег.№ 1659, д.№ 200/2008г., и е осъдено дружеството да им предаде владението върху вещта и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение предявения обективно съединен иск по чл. 108 ЗС поради процесуална недопустимост.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част като законосъобразно и правилно.

ОСЪЖДА В. Д. Ц. с ЕГН * и С. А. Ц. с ЕГН * и двамата от С. Р. У."И." № 8 да заплатят на “. Е.- Г. З. У. “. С." №2, представлявано от Р. Х. Б. деловодни разноски в размер на 44 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: