РЕШЕНИЕ
№4
29.01.2020г. ., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на седми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Диана Динкова …….........……………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 1247 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.268 вр. чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК.
Образувано е по
жалба от И.Г.И. ***, подадена чрез
процесуален представител, против Решение
№ 423 от 16.10.2019г. на Директора на ТД
на НАП, гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. № С190026-137-0006794/23.07.2019г.,
издадено от публичен изпълнител в
Дирекция“Събиране“ в ТД на НАП-Пловдив, с което е отказано
прекратяване, поради изтекла погасителна давност на принудителното
събиране на публични вземания, произтичащи от наложена по НОХД №
821/2013г. по описа на ОС-Хасково „Глоба“
в размер на 10 000 лева.
В жалбата се
твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Административният орган мотивирал отказа си с
това, че не е изтекла абсолютната 10
годишна давност по ДОПК, както и с
нормата на чл.82, ал.5 от НК. Същият обаче не бил посочил, че последната норма изключва приложението само и
единствено на т.нар.“абсолютна погасителна давност“ и по никакъв начин не
обосновавало извод, че при образувано
изпълнително производство в срока по т.5
на ал.1 на чл.82 от НК от тази дата насетне приложим бил института на общата
погасителна давност, уредена в чл.171 от ДОПК.
Според жалбоподателя, по аргумент от ал.2 на чл.82 от НК от тази дата давността била прекъсната и започвала да тече
нова давност. В НК изрично бил уреден института на т.нар. давност за изпълнение
на наложените наказания и казуса следвало да намери приложение именно на тази плоскост. Така
очертаната правна уредба, съотнесена към конкретиката на случая, налагала да се приеме, че по отношение на
процесното публично вземане давността
предвидена в чл. 82, ал.1 и ал.5 от НК била изтекла на 03.09.2015г. Оспорващия
отбелязва, че нито Директора на ТД на
НАП, нито публичния изпълнител посочвали на коя дата и как са били връчени СДИ
и ПНОМ. За да предизвикали правният ефект на чл.82, ал.3 от НК, действията на
публичният изпълнител следвало да бъдат доведени до знанието на длъжника. В тази насока били, както мотивите по т.14 на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК, така и константната
практика на ВАС и административните съдилища по приложението на чл.172, ал.1,т.1
от ДОПК, а и на чл.109, от ДОПК,
съобразно която за да породи, както ефекта на чл.172, ал.1,т.1 от ДОПК, така
и да се приеме, че бил спазен срокът по
чл. 109 от ДОПК заповедта за образуване
на ревизионно производство следвало да е
редовно връчена на ревизираното лице. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на
потвърденото с него разпореждане.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител. Претендира се
присъждане на разноски съгласно представен списък. В писмена защита се излагат подробни
съображения за отмяна на оспорения акт, като се представя и съдебна практика.
Ответникът -
Директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуален представител оспорва жалбата и
моли да се отхвърли катонеоснователна. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на
500.00 лева.
Административен
съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.02.2013г. председателя на Окръжен съд –Хасково издал Изпълнителен лист
, в който било удостоверена дължимостта
на наложеното, по отношение на И. Г.И., с определение по НОХД № 821/2013г. по описа на ОС-Хасково, влязло в сила на 07.02.2013г. , наказание „Глоба“ в общ размер на 10 000 лева.
За събиране на
публичните задължения удостоверени в този изпълнителен лист в ТД на НАП- Хасково, било образувано изпълнително
дело № 26130000051/2013г.
Във връзка с образуваното изпълнително дело до
И.Г.И. било изпратено съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК изх. № 0051-000001 от
28.05.2013г., с което същия бил поканен
в 7-дневен срок от получаването му да
плати доброволно задължението си, ведно с лихвите до окончателното плащане. В
писмото било обективирано на ръка „Получих“
и подпис.
По това
изпълнително дело с постановление с изх.
№ 0051-000004/03.09.2013г. издадено от публичен изпълнител при ТД-Хасково, били наложени обезпечителни мерки –запор върху движими
вещи-лек автомобил марка“Фолксваген“, модел“Голф“ с рег. № 33*** ВН и лек
автомобил марка“Тойота“ , модел
„Авенсис“ с рег. № 3*** ВН . В постановлението било обективирано на ръка
„Получих“ и подпис
С писмо рег. №
15849/23.09.2013г. на ОДМВР-Хасково НАП-Хасково била уведомена, че на
11.09.2013г. на МПС с рег. № 8***ВВ , Х3*** ВН е
наложен запор.
С възражение отправено до
публичен изпълнител при Дирекция“Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив , заведено с вх.№ 190026-000-0341511 от 08.07.2019г. И.Г.И. поискал да бъде отписано от данъчно
осигурителната му сметка задължението по
изпълнителен лист от 08.02.2013г. по НОХД № 821/2013г. на РС-Хасково-Глоба в
размер на 9505.00 лева, тъй като същото
е погасено по давност. Поискал също бъде уведомен за извършените действия по
отписване на основание чл. 173 от ДОПК.
Във връзка с
така отправеното искане, публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив,
офис Хасково издал Разпореждане изх.№ С190026-137-0006794/23.07.2019г. Със същото било отказано прекратяване, поради изтекла погасителна
давност на принудителното събиране на следните публични вземания: Глоба по изпълнителен лист № 821/02.2013г. с
главница 9505.00 лева.
Разпореждането е
обжалвано в срок пред Директора на ТД на НАП-Пловдив. С
Решение № 423/16.10.2019г. Директорът на ТД на НАП-Пловдив е оставил жалбата
без уважение. Жалбата срещу решението е
подадена на 25.10.2019г. чрез ТД на НАП-Пловдив и заведена с вх.№
94-00-6715 .
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен
акт, от лице с правен интерес и е подадена в законоустановения срок по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспореното
решение изхожда от компетентен орган, обективирано е в писмена форма и съдържа
посочване на фактически и правни основания за издаването му. Не се установява
при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
При преценка
относно съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното:
За да отхвърли
жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител, с което е отказано
прекратяване принудителното събиране на процесното публично вземане, поради
изтекла погасителна давност, административният орган е приел, че за тях са
приложими правилата за давността, регламентирани в чл.171 – чл.172 от ДОПК. Счел е , че вследствие на образуване
на изпълнителното дело и
изпращането на съобщение за доброволно изпълнение до длъжника е била прекъсната давността на основание чл.
82, ал.3 от НК и предвид изричната новела на ал.5 от същата норма е било
дерогирано прилагането на 3 годишната абсолютна давност по смисъла на чл. 82, ал.4 от НК. На
основание чл.172, ал.1,т.5 от ДОПК давността
била спряна с налагането на
обезпечителни мерки с ПНОМ
№0051-000004/03.09.2013г., поради което
и към момента на произнасянето на административният орган същата
не била изтекла.
Във връзка с горното в оспореното решение е прието, че вземането за глоби не е погасено по давност.
Съдът не споделя
становището на административния орган,
че не са налице основания за погасяване по давност вземането
описано в оспореният акт, като счита, че решението е издадено в
противоречие с материалния закон.
Давността е
период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно
право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се
прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание
на дееца, по отношение на т.нар. „изпълнителска давност“ и да изпълни вече
наложеното му наказание. Институтът на давността във връзка с изпълнение на наказанията за извършени престъпления е изрично уреден в НК. Съгласно разпоредбата на
чл.82 ал.1 т.5 от НК наказанието не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато е глоба. Разпоредбата на чл.82
ал.2 и ал.3 от НК урежда началния момент, от който започва да
тече давността за изпълнение на наказанието,
вкл. в случаите когато тя е прекъсната. Ал.4 на чл.82 от НК визира абсолютна погасителна давност за
изпълнение на наказанието, настъпваща
при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, т.5, независимо от
спирането или прекъсването ѝ. От своя страна чл. 82 ал. 5
от НК предвижда
неприложимост на ал.4 по отношение на глобата, когато за събирането й в срока
по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
Видно от
приобщените по делото писмени доказателства, а и не е спорно между страните, че
Определение №
9/31.01.2013г. по НОХД № 821/2012г. по описа на ОС-Хасково е влязло в сила на 07.02.2013г.
С издаването на изпълнителен лист от
08.02.2013г., и впоследствие предаването за събиране на глобата по това наказателно
дело, двугодишната
давност по чл. 82, ал.1, т.5 от НК по отношение на него е била прекъсната и съобразно правилата на чл. 82, ал 2 от ЗАНН от този момент е започнала да тече
нова обща погасителна давност.
Следващите
осъществени по отношение на това вземане
действия са изпращане на съобщение за
доброволно изпълнение на длъжника с изх. № ДОПК изх. № 0051-000001 от
28.05.2013г. и постановление с изх. №
0051-000004/03.09.2013г. издадено от публичен изпълнител при ТД-Хасково, за
налагане на обезпечителни мерки –запор върху движими вещи .
В оспореното решение, както и в потвърденото с
него разпореждане неправилно е прието, че с налагането на запора с ПНОМ от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив
, офис Хасково, двугодишната давност по
чл.82 ал.1 т.5 ” от НК е
спряна на основание чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК.
Подобно виждане,
не може да бъде споделено.
Нормата на чл. 235 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража
препраща към ДОПК, само относно процесуалния ред за събиране на държавните
вземания. Актът, кодифициращ материята относно установяването на престъплението и налагане на съответното наказание, както и неговото изпълнение, е НК и
той е специалният закон, който изключва приложението на нормите на ДОПК,
включително и тези относно погасителната давност. В тази връзка разпоредбата на
чл. 172 от ДОПК, уреждаща хипотезите на спиране и прекъсване на давността се
явява неприложима, доколкото давността е институт на материалното право, а не
на процесуалното. По аргумент от Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г. по т.д.№
2/2017г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за прилагане от административните
органи и съдилищата, следва да се приеме, че когато се разглежда правната
природа на глобата превес заема нейният
характер на наказание, а не нейният характер на публично вземане. От
даденото с цитираното решение тълкуване
на разпоредбите на ЗАНН, които са аналогични на тези в НК следва, че разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК изключва действието само на абсолютната
давност по отношение глобите при образувано изпълнително производство, не и
обикновената давност, която се прилага и при образувано изпълнително
производство. Казано по друг начин това
означава, че след прекъсване на давността
започва да тече нова двугодишна
давност и ако в този срок не се
предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо
по принудителен ред. Т.е. давността за изпълнение на наказанието се прекъсва с
конкретните действия на органите на изпълнение на наказанието, насочени за
реализирането му спрямо длъжника. В случая нормата на чл.82, ал.2
от НК е категорична, че давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието, както и че след завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. В
този смисъл и практиката на съдилищата в
идентични случаи - решение № 867 от
28.11.2019 г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 1149/2019 г., Решение № 509 от 27.11.2019 г. на АдмС -
Враца по адм. д. № 570/2019 г., Решение №
314 от 24.09.2019 г. на АдмС - Смолян по адм. д. № 263/2019 г., Решение № 650 от 20.09.2019 г. на АдмС -
Хасково по адм. д. № 744/2019 г. и мн.други.
Действията, които могат да предприемат надлежните органи за изпълнение на наказанието глоба са уредени в ДОПК /към който ред препраща и чл. 235 от ЗИНЗС/, който урежда реда за събиране на публични държавни вземания. Това са покана за доброволно изпълнение, образуване на изпълнително дело, действия за обезпечаване на публични държавни вземания, действия по принудително изпълнение, съобщение за доброволно изпълнение по реда на чл. 221, ал.1 от ДОПК, налагане на запори и възбрани на същото основание, налагане на ограничителни мерки, прихващане, спиране, отлагане и възобновяване на производството по реда на ДОПК, изпълнение върху вземания от банки, принудително изпълнение срещу вземания от трети лица, които не са банки, изпълнение върху дялове, ценни книжа, вземания по искове и парични средства, изпълнение върху вещи. Всяко от тези действия прекъсва давността, след което започва да тече нова давност.
Предвид горецитираното ТР следва да се приеме
и че, с налагането на запора по ПНОМ
изпълнителската давност по чл.82 ал.1, т.5
от НК не е спряна, а е прекъсната. Считано от 03.09.2013г.
е започнала да тече нова двугодишна давност, като не се установява в
срока на същата, изтекъл на 03.09.2015г., от публичния изпълнител да са
предприети действия по изпълнение на тези две вземания. Такива не са осъществени и до 11.09.2015г.,
на която дата изтича двугодишният срок от отбелязване на запора в ОДМВР-Хасково. Т.е. обикновената погасителна давност същата е била
изтекла към датата на отправеното искане за погасяване на вземанията по него подадено от И.Г.И..
Ето защо се
достига до извода, че изпълнението на наложеното наказание по определение по НОХД № 821/2013г. по описа на
ОС-Хасково, влязло в сила на 07.02.2013г. е погасено поради изтичане на
обикновената погасителна давност към 04.09.2015г.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да би могло да се приеме, че налагане на обезпечителни мерки върху имущество на длъжника е от естество да спре давността, то за да породи целеният си ефект това действие, то следва акта за налагането на НОМ да е редовно връчено на адресата. В случая не се твърди и не се установява от доказателствата по приложената административна преписка ПНОМ да е редовно връчено на длъжника. Това е така защото макар в същото постановление да фигурира текст“Получил“ – с подпис и посочено име И.И., то липсва обективирана дата на получаването. Следователно при липса на редовно връчване, ПНОМ не могат да породят годен ефект на спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл. 172, ал.1, т.5 и чл. 172, ал.2 от ДОПК, който ефект, както вече бе казано се поражда при надлежното връчване на длъжника на съответния акт, с който се спира или прекъсва давността.
Погасяването по
давност на вземанията води до отпадане на възможността да се
изпълнят наложените с него наказание“Глоба“. За публичния изпълнител остава
единствената възможност да приеме, че съгласно разпоредбата на чл. 168 т. 3
от ДОПК, публичните вземания по глобата наложена от окръжен съд със
влязъл в сила съдебен акт е погасена по
давност и следва да се отпише съобразно императивното правило на чл. 173 от ДОПК. В тази връзка той следва да приложи и нормата на чл.225 ал.1
от ДОПК, като прекрати производството по принудително изпълнение в
частта му, касаеща публичното вземане по влязлото
в сила Определение №
9/31.01.2013г. по НОХД № 821/2012г. по описа на ОС-Хасково не е било
обжалвано и е влязло в сила на 07.02.2013г.
Предвид
гореизложеното, Решение № 423 от
16.10.2019г. на Директора на ТД на НАП,
гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на И.Г.И.
срещу Разпореждане с изх. №
С190026-137-0006794/23.07.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция“Събиране“ в ТД на НАП-Пловдив, с
което е отказано прекратяване, поради изтекла погасителна
давност на принудителното събиране на
публични вземания, произтичащи от
„ Глоба“наложена по НОХД № 821/2013г. по описа на РС-Хасково в размер на
10 000 лева, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго
такова по съществото на спора, с което се отмени и разпореждането на публичния
изпълнител в тази му част. На основание чл. 160, ал.
3 от ДОПК преписката следва да бъде върната на публичния
изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по искане вх.№
190026-000-0341511/08.07.2019г. при съблюдаване на дадените с настоящо решения
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода
на спора, основателна съгласно § 2 от ДОПК
вр. чл.143, ал.1 и ал.4 от АПК и чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК се явяват
претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят
е направил разноски в размер на 860.00 лева, от които 10 лева дължимо внесена държавна такса и 850 лв.
действително заплатено адвокатско
възнаграждение по приложен договор за
правна защита и съдействие от 07.01.2020г. до приключване проведеното по делото съдебно заседание производство ответникът не е направил възражение за прекомерност на
така заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да се
присъди в претендирания размер.
Водим от горното
и на основание чл. 268 ал.2 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 423 от 16.10.2019г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане с изх. №
С190026-137-0006794/23.07.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция“Събиране“ в ТД на НАП-Пловдив.
ВРЪЩА
преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, за ново
произнасяне по искането на И.Г.И. ***-000-0341511/08.07.2019г.
при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, да
заплати на И.Г.И. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер 860.00 лева ( осемстотин и шестдесет )
лева.
Решението е окончателно.
Съдия: