№ 529
гр. Горна Оряховица, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20234120100796 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ.
Ищецът „Мираж ойл“ ООД твърди, че на 01.06.2021 г. сключил с
ответника „Христов транс и строй“ ЕООД договор за доставка на течни
горива, съгласно който ищецът продавал на ответника течни горива,
получените количества от които фактурирал на всеки 15 дни, а ответникът
следвало да заплаща до 10 дни от фактурирането. Твърди, че за периода от
месец ноември 2022 г. до месец януари 2023 г. издал пет фактури на обща
стойност 14 145,43 лв., които не били заплатени от ответника в уговорения
срок. Моли за постановяване на решение за присъждане на сумата със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата и сторените в производството разноски.
Ответникът „Христов транс и строй“ ЕООД не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК и не заема становище по иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за
заплащане на цената по търговска продажба. Уважаването му е
предпоставено от установяване от страна на ищеца на действително
правоотношение по договор за търговска продажба с твърдяното съдържание;
получаването на фактурираното количество течни горива от ответника и
издаването на фактури № **********/16.11.2022 г., № **********/30.11.2022
1
г., № **********/16.12.2022 г., № **********/31.12.2022 г. и №
**********/18.01.2023 г.
Видно от договор за доставка на течни горива от 01.06.2021 г. ищецът
се задължил да зарежда с течни горива автомобилите на ответника, като води
отчет за количеството заредено гориво и издава фактура на всеки 15 дни
(чл.6.2. и чл.6.3. от договора), а ответникът заплаща сумата по всяка фактура
в 10-дневен срок от издаването й (чл.8.1.от договора), с което първата от
посочените предпоставки е осъществена.
На общо основание продавачът дължи предаване на вещта, а предметът
на договора между страните (течни горива) и уговорения начин за това
(зареждане на автомобили) сочи, че предаването съвпада с момента на
получаване. Така съгласно уговореното между страните възникването на
вземането на ищеца е предпоставено от получаването на фактурираното
количество течни горива от ответника. На основание чл.146, ал.2 ГПК с
доклада по делото съдът указа на ищеца, че за този факт не сочи
доказателства, но страната не ангажира такива.
Не може да бъде прието, че издадените фактури установяват и
зареждането на посоченото в тях количество гориво на автомобили на
ответника. И петте фактури не носят подпис на ответника, нито е налице
частично плащане по някоя от тях, което би съставлявало извънсъдебно
признание за доставка на фактурираното количество гориво и дължимост на
посочената в тях цена. По отношение на фактурите следва да се настои на
това, че липсата на подпис на ответника тук се разглежда единствено като
пречка да се направи извод, че отразеното в документите му е
противопоставимо. Липсата на подпис не опорочава фактурите като
счетоводен документ, нито би имала значение за евентуално изпадане в
забава, защото съгласно договора достигането им до знанието на ответника не
е предпоставка за настъпване на забавата. Неподписаните от ответника
фактури съставляват частни свидетелстващи документи, обективиращи
единствено изгодни за техния издател обстоятелства. Тъй като не носят
подпис на ответника, те не обективират негово извънсъдебно признание за
количеството гориво, с което автомобилите му са заредени през отчетния
период, поради което са му непротивопоставими и не могат да важат срещу
него. Тези документи не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила и при липса на ангажирани други доказателства относно
получаването на течни горива от ответника, няма основание за извод, че
твърдените от ищеца факти са доказани пълно.
На следващо място не би могло да се приеме, че фактурите
установяват отразените в тях количества заредено гориво, защото такъв извод
би бил несъответен на чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК. Вписванията в счетоводните
книги биха могли да се ползват с доказателствена сила, дори и да обективират
изгодни за издателя обстоятелства, след положително заключение за тяхното
редовно водене и след преценка на отразените обстоятелства с оглед другите
2
доказателства по делото. Установяването на редовното водене на
счетоводните книги (т.е. че процесните вписвания са надлежно съставени, в
съответствие с изискванията и при спазване на принципите на ЗСч и въз
основа на документи, които ги оправдават) е наложително с оглед на това, че
счетоводните записвания са вторични счетоводни документи по смисъла на
чл.6 ЗСч и тяхната доказателствена сила се основава на предпоставката, че са
били извършени въз основа на други документи, които могат да се
противопоставят на страната, задължена по тях. Този факт следва да бъде
установен от страната, черпеща права от неговото осъществяване, като по
аргумент от чл.154 и чл.182 ГПК това е страната, водила книгите (в същия
смисъл са и Решение № 187/24.01.2013 г. по т.д. № 436/2012 г. на II Т.О. на
ВКС, Решение № 88/11.06.2015 г. по гр.д. № 4559/2014 г. на IV Г.О. на ВКС).
В случая за установяването му не са ангажирани никакви доказателства, а
съдът не дължи даване на нарочни указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК за
отделно и за доказване на редовно водене на счетоводството. Не е налице и
втората предпоставка на чл.182 ГПК, изискваща фактическият извод за
осъществяване на отразените обстоятелства да бъде съответен и на другите
доказателства по делото. За доставката на отразените във фактурите
количества гориво не са представени никакви други доказателства.
С оглед изложеното и доколкото не се доказа изпълнение на
задължението на ищеца да предаде на ответника количеството гориво, чиято
цена се претендира, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право да му се присъдят направените от него разноски, но по делото липсват
доказателства да е сторил такива, поради което няма основание за
разпределяне на отговорност за разноски.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „МИРАЖ ОЙЛ 2020“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Лясковец, ул.“Стефан Калинов“ № 11,
представлявано заедно и поотделно от управителите А. Г. Ц. и Д. Г. С. срещу
„ХРИСТОВ ТРАНС И СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Лясковец, ул.“Моско Москов“ № 15, представлявано от
управителя С. Ж. А. за заплащане на сумата от 14 145,43 лв.
/четиринадесет хиляди сто четиридесет и пет лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща неплатена продажна цена на дизелово гориво по
Договор за доставка на течни горива от 01.06.2021 г., за която са издадени
фактури № **********/16.11.2022 г., № **********/30.11.2022 г., №
**********/16.12.2022 г., № **********/31.12.2022 г. и №
**********/18.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
3
на иска – 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4