№ 29763
гр. София, 12.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110118597 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК
Образувано е по искова молба от Б. Н. Ц., чрез адв. Р. с пълномощно към исковата
молба /л. 82 по делото/ срещу Химикотехнологичен и металургичен университет, с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № Р-
ОХ-96/05.02.2025 г., евентуално със Заповед № РД-15-752/17.02.2025 г., и двете на ректора на
ХТМУ, и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност при ответника; с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за
период от 6 месеца, считано от датата на уволнението в размер на 18 658,08 лева (6 брутни
възнаграждения всяко в размер на 3109,68 лв.); с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за
заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, след
като трудовото й правоотношение е било прекратено в размер на 2 954,20 лв. (за времето от
06.02.2025 г. до 25.02.2025 г.), евентуално в размер на 1243,87 лв. (за времето от 17.02.2025 г.
до 25.02.2025 г.); с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на неоснователно
задържано възнаграждение поради самоотлъчка в размер на 564,40 лв. (брутно трудово
възнаграждение за 4 дни неявяване на работа), ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 31.03.2025 г. до окончателното плащане.
Ищцата Б. Н. Ц. твърди, че по силата на Трудов договор от 10.09.2021 г. е била в
безсрочно трудово правоотношение с ответника, в рамките на което изпълнявала
длъжността „преподавател“. Твърди, че е назначена в ХТМУ от 2019 г. като първоначално
правоотношението й с ответника е било срочно такова и подновявано двукратно. Обяснява,
че е преподавател по френски език с дългогодишен опит и безупречна кариера. Уточнява, че
спорът с ответника възникнал през месец януари 2024 година по повод оформяне на текущи
оценки в ХТМУ. Уточнява, че й било намекнато от ръководството на университета, че не
трябва да е толкова строга и изискваща от студентите, понеже по този начин „реже
собствения си клон“, като „не трябва да приема работното си място за даденост, каквато то
1
не е“. Продължава, че с решение на Академични съвет на ХТМУ, проведено на 30.10.2024 г.,
е прието длъжността „преподавател по френски език“ да бъде премахната от щатното
разписание на академичния съвет поради недостатъчния и неизпълнен минимален норматив
от часове за заемане на длъжността. Към онзи момент единствено ищцата е преподавала
френски език в университета. Но същевременно подчертава, че броят часове по френски
език, преподавани в учебния план по специалност „Химично и биохимично инженерство“
не е претърпял промяна от назначаването й до момента. От 2020 година насам не бил
променян и планът за преподаване по специалността „Химично и биохимично инженерство
с преподаване на френски език“. На 27.01.2025 г. на ищцата били връчени две уведомления
за открита дисциплинарна процедура и искане за даване на писмени обяснения.
Нарушенията на ищцата касаели неявяване на работа във времето от 21.01.2025 г. до
24.01.2025 г. в зала 343, сграда А на ХТМУ. С отговор от 30.01.2025 г. ищцата обяснила
своите причини за неявяване, а именно липса на ангажимент в подобен смисъл с оглед
естеството и характера на упражняваната от нея дейност, още повече, че ищцата не е имала
фиксирано работно време, каквото е установено единствено за финансово-счетоводния
отдел, човешки ресурси, учебен отдел и факултетните канцеларии. Уточнява, че за
преподавателите следва да се счита, че задължително работно време представлява времето
на преподаване, приемно време и при провеждане на изпит или изпълняване на функциите
на квестор. Обобщава, че твърдените от ответника нарушения не са в период на
задължително присъствие на ищцата в университета. На следващо място, сочи, че
наложеното дисциплинарно наказание е незаконно поради противоречието му с материалния
закон. Заповедта за уволнение не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ,
още повече, че неправилно е посочен законовият текст, въз основа на който се налага
дисциплинарното наказание. Заповедта е също така немотивирана – липсват изложени
съждения относно задължителната преценка по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието на
нарушението с вида на определеното наказание, като е налице единствено бланкетно
споменаване на разпоредбата. Претендира, че са налице несъответствия и противоречия в
заповедта за уволнение – смесване на понятията „системно неявяване на работа“ и
„системно нарушение на трудовата дисциплина“. Пледира, че уволнението е извършено при
злоупотреба с право и превратно упражняване на права от работодателя в нарушение на чл.
8, ал. 1 КТ. Според подадената от работодателя информация към НОИ трудовото
правоотношение е прекратено на 21.01.2025 г., поради което и входираният от ищцата
болничен лист от 27.01.2025 г. не бил признат. Насетне, уточнява, че наложеното
дисциплинарно наказание е необосновано, тъй като не е налице задължение за ищцата да
присъства в зала 343 – тази зала не е нейно работно място, както и самата тя обяснява в
своите депозирани обяснения в хода на дисциплинарното производство. Смята, че
наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, като в подкрепа на
своята тези, цитира практика на ВКС. Посочва, че ответникът дължи обезщетение за
незаконно наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ за времето, през което ищцата
е останала без работа поради това уволнение в размер на 18 658,08 лева. Отделно, доколкото
ответникът задържал трудовата й книжка в нарушение на чл. 262, ал. 2 КТ й дължи и
2
обезщетение в размер на 2954,20 лв. (за 19 дни закъснение), евентуално в размер на 1243,87
лв. (за 8 дни закъснение), в случай, че съдът приеме, че закъснението е възникнало от деня
на предаване на книжката от ищцата на ответника. Претендира и обезщетение за
неоснователно задържано възнаграждение поради самоотлъчка в размер на 565,40 лева за 4
дни неявяване на работа. Претендира и законната лихва от депозиране на настоящата искова
молба в съда - –1.03.2025 г. до окончателно изплащане на сумите. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Химикотехнологичен и металургичен
университет, чрез гл. юрк. Митковски, с приложено валидно пълномощно, е подал писмен
отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че ищцата
нееднократно е определяна като „конфликтна“, като именно това е причината за разпада на
отношенията между страните. Сочи, че неведнъж поведението на ищцата е било обект на
коментари и разговори, като твърди, че за всички тези обстоятелства могат да свидетелстват
много лица – в това число студенти и преподаватели от ХТМУ. Уточнява, че ищцата
неведнъж е била адресирана с молба да премисли начина си на поведение – като подбира
думите и изразите си така, че да не уронва престижа на научната среда в ХТМУ. Сочи, че
нейните действия станали повод за множество проблеми сред колегите – споменава се за
„незаконно записване на колеги“. Подчертава, че за времето, в което е работила в ХТМУ,
всички са положили усилия за напасване с ищцата и намиране на начин за комуникиране по
нормален начин, но такъв така и не бил достигнат. Оспорва наличието на намеци за начина й
на оценяване, като посочва, че същите са разбирания и субективни възприятия на ищцата,
които са напълно неоснователни. На следващо място, на 31.10.2024 г. е взето решение да се
съкрати щата на преподавател по френски език поради липсата на студенти и достатъчен
брой обучаващи се. Навежда, че необходимият брой часове за нехабилитирани
преподаватели е 350, а последните години такъв набор часове далеч не бил достиган – 223,8
часа за 2021/2022 години; 196,16 часа за 2022/2023 години; 261,20 часа за 2023/2024 години.
Уточнява, че макар през години назад броят часове по френски език, които ищцата имала, да
не бил съответен на необходимото, спрямо нея не били вземани мерките, предвидени в
Правилника, изразяващи се най-общо в намаляване на заплатата й. Обяснява, че
поведението на ищцата било толкова несъобразено със средата, в която се намирала, че
довело до подаване на жалби от страна на студентите, а комисията по Етика била сезирана с
неправомерен запис на зам.-ректора по УД в желанието на ищцата да се добере до
информация относно съдържанието на жалбите, адресирани срещу нея. Намира за
конспиративно твърдението, че всички се обединили, за да я отстранят от университета.
Обяснява, че въпреки взетото решение, длъжността „преподавател по френски език“ не е
премахната, поради обективни причини – воденето на часове по френски език, макар и в
минимален обем, е необходимо за институцията. Уточнява, че вместо да засвидетелства
лоялност към институцията, ищцата започнала системно да не се явява на работното си
място, който факт намерил отражение в няколко проверки от назначена със Заповед от
12.09.2024 г. комисия. Твърди, че отговорът на поисканите от ищцата обяснения от
27.01.2025 г. е незадоволителен. Подчертава, че ищцата не е имала право на дистанционна
3
или хибридна форма на преподаване, макар същата да се позовала на подобна възможност.
Сочи, че никой не твърди работното й място да е зала 343. Самоотлъчката в периода от
21.01.2025 г. до 24.01.2025 г. включително била обяснена с проблеми от здравословен
характер, а за 27.01.2025 г. бил представен болничен лист. Обяснява, че решението на
Академичния съвет от 30.10.2024 г. няма нищо общо с решението за уволнение на ищцата,
което датира много време след това – през януари 2025 година, като обръща внимание, че
последното е в резултат на констатирани нарушения на ищцата. Обяснява, че именно поради
решението от 30.10.2024 г. на ищцата й било предложено трудовият й договор да бъде
променен. Обобщава, че наложеното най-тежко по форма наказание от дисциплинарен
характер на ищцата, е с оглед на всички натрупани в годините впечатления за качествата на
ищцата и нейната пригодност в преподавателската среда в ХТМУ. Твърди, че като единствен
преподавател по френски език, ищцата е променяла самосиндикално графиците на
преподаване, и заетостта си, без да се съобразява с институцията, в която работи. Налице е
пълна липса на трудова дисциплина, както и целенасочено предоставяне на невярна
информация относно заетостта на ищцата с цел привидно покриване на минималния
хорариум часове, респ. преодоляване на възможността за съкращаване на часовете по
френски и намаляване на работния й обем, а оттам и намаляване на възнаграждението й.
Афишира, че болничният лист на ищеца е само за дата 27.01.2025 г., а твърди, че във всички
дни преди това /21-24 януари 2025 година/ също била болна, без да представя доказателства
за това твърдение. Оспорва ръководството на ХТМУ да е преминавало през различни опити
да прекрати трудовото правоотношение с нея. Напротив, сочи, че през годините не са й
налагани никакви наказания, защото разбиранията на университета са, че това е крайна и
нежелана мярка. Счита, че ищцата е злоупотребявала със служебното си положение,
нарушавайки трудовата дисциплина и условията на работа. Моли за отхвърляне на исковете.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищцата е
наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на
закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата за вмененото й
дисциплинарно нарушение (че заповедта е мотивирана; че ищцата е извършила виновно
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и че наложеното й наказание е
съответно на нарушението).
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да
докаже, че в резултат на уволнението е останала без работа за процесния период, поради
което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв е размерът на
брутното й трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението
й.
4
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
По иска с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 4 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
основанието за уволнението, което е вписано, не е действителното. В тежест на ответника е
да докаже, че основанието за уволнението е правилно посочено.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е
престирала труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на
трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респ., че са
били налице предпоставките за налагане на ограничена имуществена отговорност на
служителя по чл. 203, т. 2, вр. чл. 206, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
ответникът не е вписал прекратяването на трудовия договор по реда на чл. 62, ал. 3 КТ, след
като трудовото правоотношение е било прекратено, както и размера на претендираното
обезщетение.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
следва да се отделят следните обстоятелства: че между страните по делото е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „преподавател“,
което е прекратено след взето решение в този смисъл през месец януари 2025 г.; че са искани
от работодателя обяснения от ищцата във връзка с вмененото й дисциплинарно нарушение
преди налагане на дисциплинарното й наказание, както и че на 30.01.2025 г. ищцата е
депозирала писмени обяснения пред работодателя.
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба съгл. чл. 129, ал. 1
ГПК, съдът намира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в
частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл.
226, ал. 2 КТ. Това налага на ищцата да бъде указано да отстрани констатираните
нередовности на исковата молба, като в едноседмичен срок от съобщението да посочи
размер (конкретна сума), която претендира като формулира изричен петитум (искане), което
да сезира съда, доколкото отбелязаните в обстоятелствената част на исковата молба суми не
могат да сезират валидно съда, след като не фигурират в петитума.
Ищцата следва да бъде предупредена за последиците от неизпълнение на указанията
в срок – исковата молба в тази част ще бъде върната, а производството по делото -
прекратено.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се
приемат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
5
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис
за насрещната страна да:
посочи размер (конкретна сума) на претенцията си по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225 КТ;
посочи размер (конкретна сума) на претенцията си по чл. 128, т. 2 КТ;
посочи размер (конкретна сума) на претенцията по чл. 226, ал. 2 КТ,
като стори това формулирайки конкретен петитум за всяка сума, посочвайки за съответната
сума период (с начален и краен срок – конкретни дати).
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията на съда в срок исковата молба в
частта по исковете по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ ще
бъде върната, а производството по делото - прекратено.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за оставането си без работа през
процесния период.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за размера на брутното й трудово
възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението й.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в срок – откритото съдебно заседание за
представи за констатация трудовата й книжка в оригинал.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.09.2025 г.
от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като
на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
6
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7