Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262134 02.08.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 21060 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* против
П.Н.И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11 и чл.
33 ЗПК.
Ищецът твърди,
че на 29.08.2018 г. бил сключен договор за кредитна карта, с отпусната сума от
1000 лева, лихвен процент 24,30, падежна дата на вноските – 10 число на месеца,
като при забава се дължала лихва по т.18.2 ОУ. Поради липса на плащане в срок,
с ИМ се заявява обявяване на кредита за предсрочно изискуем, на осн. чл. 18.1,
б.“а“ ОУ.
Моли се за
присъждане на следните суми: 868,24 лева
– главница; 116,23 лева –
възнаградителна лихва за периода 10.05.2019 г. – 18.12.2019 г.; 90 лева – такси, начислени за м.май –
м.октомври 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител.
Оспорва исковете по основание и
размер.
Представеният погасителен план
не съответствал на твърденията в ИМ, като не се отнасял за процесния договор.
Оспорва ответникът фактически да е получил самата кредитна карта /пластика/,
чрез която да е получил сумата. Нямало доказателства за начина на формиране на
исковата сума за главница, нито яснота как точно е определен размерът и от кои
вноски се състои. Липсвало основание за начисляване на сочените такси от 90
лева. Кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем, преди предявяване на ИМ,
поради което искът бил неоснователен.
Договорът бил недействителен на
специалните основания по ЗПК – липсвал посочен срок, съгл. чл. 11, ал.1, т.6;
нямало погасителен план, предвид липсата на съответствие с посоченото в
договора относно падежа – 10 число и отразеното в него – 29 число – нарушение
по чл. 11, ал.1, т.11; нарушено било и изискването по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК –
относно ГПР; имало нарушения и при предоставянето на преддоговорна информация,
съгл. чл. 11, ал. 1 ГПК. Подписаните ОУ не се отнасяли към конкретния номер на
договора за кредит – такъв нямало фактически посочен в ОУ и в Условията за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на банката.
Възнаградителната лихва била
прекомерна и нищожна на осн. чл. 26, ал.1, т.3 ЗЗД – оспорва се начинът на
формирането й; размерът и дължимостта. Ответникът се подписал на погасителен
план с данни, различаващи се от изискванията на договора относно падежа на пог.
вноска, съобразно представения, при което не би могъл да знае кога точно
настъпва изискуемостта на всяка вноска. Сочената чл. 18.2 ОУ не се отнасяла за
дължимост на лихви. Претендираната от ищеца била нищожна като противоречаща на
добрите нрави, т.к. възлизала на 31,90 % - твърде завишен размер. Предвид
изложеното се моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По силата на
сключения договор за издаване и обслужване на кредитна карта от *** на
ответника е предоставен кредитен лимит от 1000 лева. Самото предаване на кр.
карта /пластика/ се установява от декларацията за предаване на банкова карта
/л.77/, носеща подпис на ответника /неоспорена/, поради което и възраженията в
ОИМ не се споделят /а и от заключението на ССЕ се установява ползване на
кредитния лимит, което само по себе си удостоверява получаване на картата и
потребление на паричните средства/. В договора е уговорен променлив лихвен
процент от 21,95 годишно, формиран от референтен лихвен процент в размер на
0,220 и фиксирана надбавка – без посочен
размер. ГПР е определен на 24,30, при общо дължима сума от 1122,84 лева, с
определена месечна падежна дата 10 число. Приложен е погасителен план, според
който обаче датите на плащане са 29 число, при определена главница и вноска за
лихва.
Според
заключението на ССЕ, след извършените транзакции, тегления и плащане, при
усвоен размер на кредита от 926,99 лева, след приспадане на частичните
погасявания, неплатената главница възлиза на 868,24 лева. Непогасената редовна
лихва на 96,16 лева за периода 10.05.2019 г. – 12.11.2019 г., като са начислени
и такси от 90 лева – нереволвиране на кредит.
Относно
действителността на договора за кредитна карта:
Всеки съд е
длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на
законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само
може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в
следните хипотези:
1/ при
нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение №
252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г.
по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.
№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при
нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от
05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/
10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011
г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова,
следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора в
кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявените искове,
следи служебно.
Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
договора е посочено, че лихвеният процент е променлив – 21,95 %, формиран от
референтен лихвен процент в размер на 0,220 и фиксирана надбавка – без
посочен размер. Липсва разпоредба за условията за прилагането му.
Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали
върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата
и предвидените такси и за какъв период се отнася- годишен, месечен или за
периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и останалите посочени
вземания или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е
формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер, още
повече предвид липсата на посочване
на определената надбавка, която е част от определения процент. Без значение
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да
са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е
изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент и то
без формиращите го елементи, както и че същият е променлив – без яснота на
каква база точно се променя. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
На следващо
място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
В случая не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.
В случая, потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.
В контекста на
горното, според дефиницията в § 1, т. 2 ЗПК – „Обща сума,
дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита, които представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР,
не позволява да се прецени как е получена неговата стойност.
Според чл. 19,
ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Посочването
само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в
договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите
в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване
на посочените изисквания, договорът за кредит е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно
чл. 23 ЗПК, потребителят би следвало да дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други
разходи.
Според
заключението на ССЕ, неплатена главница възлиза на претендирания размер, поради
което само този иск следва да бъде уважен, като основателен и доказан, ведно
със законната лихва като последица. Останалите суми са недължими от
потребителя, съгл. чл. 23 ЗПК.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане и представил док.
за платени такива от: 150 лв. – ДТ; 204,47 лв. – възн. особен представител; 200
лева – деп. ССЕ, като се претендира и юрк. възн., което съдът определя на осн.
чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на минимума от 100 лева. По съразмерност се дължат
528,85 лева.
Ответникът не е направил
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.Н.И., ЕГН **********, с
адрес: *** да плати на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Московска” № 19, следните суми: 868,24 лева /осемстотин шестдесет и
осем лева и двадесет и четири стотинки/ – главница, дължима по договор за
кредитна карта от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 19.12.2019 г. до окончателното погасяване,
както и общо 528,85 лева /петстотин
двадесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за присъждане на сумите от 116,23 лева – възнаградителна лихва за периода
10.05.2019 г. – 18.12.2019 г. и 90 лева – такси, начислени за м.май –
м.октомври 2019 г., като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно
с оригинала!ВГ