Решение по дело №389/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 март 2012 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20111200100389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2011 г.

Съдържание на акта

Решение № 176

Номер

176

Година

04.08.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.04

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Славея Топалова

Кирил Митков Димов

мл. съдия Даниела Радева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

мл. съдия Даниела Радева

Въззивно гражданско дело

номер

20145100500193

по описа за

2014

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от М. М. И. (ответник в първоинстанционното производство), чрез упълномощен процесуален представител, против решение № 45/08.05.2014 г., постановено от К. районен съд по гр. д. № 43/2014 г. по описа на съда, с което на жалбоподателя е наложена мярка за защита от домашно насилие. Решението се обжалва като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което в жалбата се излагат подробни съображения. Въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. В депозирано от упълномощения му процесуален представител писмено становище заявява, че поддържа жалбата.

Ответницата по жалбата – Л. М. И., в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е подала възражение, в което излага съображения относно правилността на обжалваното решение. Пре‗ендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва въззивната жалба.

К.йският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и от лице, имащо правен интерес от обжалване, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното К.йският окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:

Производството е образувано по предявена молба от Л. И. против М. И. по реда на ЗЗДН. В молбата са изложени твърдения, че ответникът, бивш съпруг на молителката, с когото били разведени от три години, упражнявал спрямо нея системен физически и психически тормоз, опитвал се да я ограничи в социалните й и работни контакти. Молителката сочи, че двете родени от брака им деца – Д. и М. И., били стресирани от поведението на ответника спрямо молителката. В молбата се изтъква, че бившият съпруг на молителката не се примирявал с раздялата им и въпреки многократните им разговори, денонощно я преследвал и тормозел. В жалбата се посочва, че молителката многократно е подавала сигнали по телефона и жалби до МВР с искане за помощ и съдействие, поради обстоятелството, че ответникът идвал пред дома й и тропал на вратата, спял в колата пред жилищния блок, в който живеела, обикалял постоянно квартала и я преследвал с колата си. След като разбрал, че решението на молителката за окончателната им раздяла е непоколебимо, ответникът й заявил, че ще я преследва цял живот, че тя нямала друга алтернатива да живее нормално освен с него, отправял й заплахи, че ще й запали къщата, низите с тютюн и цялата покъщнина. В молбата се посочват конкретни действия на ответника, които молителката счита за проява на домашно насилие: на 08.03.2014 г. около 07:45 ч. ответникът отишъл пред жилището, в което молителката живеела с децата им и започнал да тропа по входната врата, като заявил, че иска да влезе вътре, за да види децата. Последните излезли отвън при него и му заявили, че не желаят да тръгнат с него за село. Въпреки това ответникът не си тръгнал, а продължил да тропа на вратата, което принудило молителката да сигнализира на полицията на два пъти. Първият път бил след 08:00 ч., когато дошъл полицейски патрул и ответникът слязъл на улицата. Застанал отново до входа на блока и отказал да напусне района. Около 09:00 ч. отново се качил до апартамента и започнал да тропа настойчиво. Заявил, че цял живот щял да тормози молителката и че нямало сила, която да го махне оттам. Тогава молителката позвънила в полицията за втори път. Дошъл друг полицейски патрул, пред който ответникът заявил, че желае да види децата си. Децата, запитани дали желаят да тръгнат с баща си, отговорили отрицателно, след което ответникът бил изведен от блока от полицейските служители. За случая молителката сочи, че е подала и жалба в полицията. На 29.03.2014 г. около 15:50 ч. ответникът упражнил спрямо нея физическо насилие. На 30.03.2014 г. отново отправил закани за саморазправа с нея чрез майка й. В тази връзка майка й подала жалба в полицията с вх. № 1286/31.03.2014 г. На 01.04.2014 г. ответникът започнал непрекъснато да й звъни по телефона и да й изпраща съобщения в агресивен тон. Молителката счита, че не е допринесла с нищо за поведението на ответника, чиято агресия нараствала с всеки изминал ден, като с действията си ответникът застрашавал психическото здраве на децата им, които, обезпокоени от поведението му, не желаели да се срещат с него, но пък ставали свидетели на случващото се. Молителката иска от съда налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, т. т. 1 и 3 от ЗЗДН за срок от 12 месеца, както и на глоба в размер на 500,00 лв.

Молбата е оспорена от ответника като неоснователна с твърдения, че молителката осъществява спрямо него физически и психически тормоз, като при всеки опит да се види с децата, тя звъняла в полицията, на телефон 112 или подавала жалби за тормоз от негова страна, неоснователно заявявайки, че той я тормози и й отправя заплахи. Ответникът оспорва да са осъществени от негова страна актове, представляващи домашно насилие, като по конкретно наведените в молбата фактически твърдения, излага обстойни съображения за тяхната неоснователност. По повод случая на 08.03.2014 г. сочи, че отишъл до апартамента, тъй като имали предварителна уговорка с молителката. Почукал на вратата, тъй като нямало звънец, но след като никой не му отговорил, излязъл пред блока, мислейки че е подранил. Влязъл в колата си, когато дошъл полицейски патрул. Запитали го какво прави там, след което се качили до апартамента и след като слезли, му заявили, че децата ще слязат при него до 5 минути. След като никой не слязъл, ответникът се качил до апартамента и почукал леко на вратата. Никой не отворил, но се чувал шум. Ответникът помислил, че се приготвят и седнал на стълбите, за да изчака. Докато чакал дошъл друг полицейски патрул и полицейските служители от патрула го попитали какво прави там. След това му заявили, че трябва да отиде с тях до полицейското управление, за да напише обяснения по случая. Във връзка със случая от 29.03.2014 г. ответникът сочи, че бил пред дома в махала Ч., където обичайно молителката се намирала заедно с децата в съботите и неделите, тъй като с молителката имали уговорка да уточнят времето през ваканцията, през което ответникът да вземе децата при себе си. Никой не излязъл, поради което ответникът останал в колата си да чака. По някое време молителката и майка й излезли на улицата и отдалече молителката го запитала какво прави там. Той й казал, че тя знае за какво е там - за да се разберат за децата, а тя му отговорила, че няма за какво да разговарят и си тръгнала заедно с майка си. Тогава на ответника му звъннал телефона, но тъй като обхватът се губел, се преместил по-надолу, за да разговаря. Не разбрал кога молителката и майка й са дошли при него. Той вървял надолу по улицата, а майката му говорела, че няма право да идва в тяхното село, още по-малко да минава по тяхната улица, дори искала да го удари с тояга. Ответникът не обърнал внимание и продължил да върви по пътя. Тогава го нападнала молителката с юмруци, обръщайки се към него с думите „аз не мога ли да те убия”. Той отново не обърнал внимание, но след това молителката го ударила с камък по главата. Ответникът паднал на земята по колене и тогава молителката го ударила отново с камък на същото място, след което ответникът изгубил съзнание. Когато се съвзел, опипвайки главата си, видял, че по раната има кръв. Видял при себе си двама полицаи, които претърсвали джобовете му, търсейки личната му карта. Той им посочил, че е в задния му джоб. Попитали го колко е пил. Видял молителката на около 5-6 м разстояние от себе си, обяснявайки на полицаите, че той я е нападнал. Блузата й не била скъсана. Чул как майка й казва на турски „не умря да се отървем”. След това бил закаран с линейка до центъра за спешна медицинска помощ в гр. К., където бил прегледан от невролог и хирург. За случая подал тъжба в полицията с вх. № 1287/31.03.2014 г., но все още не бил получил отговор. По случая от 30.03.2014 г. ответникът заявява, че бил в селото да търси камъка, с който бил ударен, когато видял майката на молителката, но не й казал нищо. По-късно тя отново минала покрай него с кравите, а той дори й направил път да мине заедно с кравите си. И двамата не си казали нищо. Що се отнася до случая от 01.04.2014 г. ответникът отрича да е отправял каквито и да било закани на молителката по телефона. Сочи, че на 15.04.2014 г. й се обадил по телефона, за да я попита къде ще бъдат децата по време на престоя й в Република Турция, на което тя му отговорила, че не е негова работа и прекъснала разговора. Той позвънил отново и й казал, че е редно като баща да знае къде ще се намират децата му. Молителката му отвърнала, че ще бъдат вкъщи и отново затворила. Половин час по-късно ответникът бил повикан в полицията и бил задържан до следващата сутрин, като му обяснили, че се задържа за упражнявано от него домашно насилие над молителката.

Между страните не се спори, че са бивши съпрузи, поради което и на основание чл. 3, т. 1, предл. 2 от ЗЗНД молителката е активно легитимирана да потърси защита по предвидения в ЗЗДН ред.

На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата е представена декларация, в която са възпроизведени твърденията за осъществени актове на домашно Ýасилие.

Приложени по делото са: жалби на молителката до Началника на РУП – К. с вх. №№ 930/10.03.2014 г. и 1301/31.03.2014 г., за оказване на съдействие от органите на полицията във връзка с осъществявани от ответника актове на тормоз от 06.03.2014 г., 08.03.2014 г., 29.03.2014 г., 30.03.2014 г.; разпореждане с рег. № 2617/09.03.2014 г., издадено от служител на РУП – К., с което е разпоредено на ответника да не предизвиква скандал, да не се саморазправя и по никакъв повод да не притеснява и тормози молителката и членовете на семейството й, както и да не нарушава обществения ред на територията на община К.; протоколиза предупреждение с рег. №№ 9554/26.08.2013 г., 9618/27.08.2013 г., 11396/09.10.2013 г., 12875/20.11.2013 г., 13264/03.12.2013 г., 3587/30.03.2014 г., всички издадени от служители на РУП – К., с които към ответника са били отправяни предупреждения да не се саморазправя, обижда, заканва, предизвиква скандали спрямо молителката и членовете на нейното семейство; съдебно-медицинско удостоверение № 62/03.04.2014 г., издадено от д-р Н.М., гр. К., съдебен лекар, от което се установява, че при прегледа на молителката, осъществен на 03.04.2014 г., е било регистрирано кръвонасядане на лявата й подбедрица от действието на тъп предмет, като е направена констатация, че е възможно увреждането да е получено по начина, описан от освидетелстваната – чрез ритник с крак от бившия й съпруг на 29.03.2014 г., около 15:50 ч.; постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 17.03.2014 г., издадено от прокурор при РП – К. по преписка с рег. № 140/2013 г. по описа на РУП – К., вх. № 188/2014 г. на РП – К., с мотиви, че събраните по преписката материали за отправени от ответника спрямо молителката обиди и закани последно на 09.01.2013 г. съдържат данни за престъпления от частен характер /чл. 144, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК/, но е изтекъл преклузивният срок за възбуждане на наказателно преследване по тъжба на пострадалия; постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 11.04.2014 г., издадено от прокурор при РП – К. по преписка Я № 3414/2013 г. по описа на РУП – К., вх. № 313/2014 г. на РП – К., с мотиви, че събраните по преписката материали, че на 24.08.2013 г., въпреки изричното нежелание на децата да се виждат с него, ответникът тропал на вратата пред дома им и стоял пред блока в автомобила си, не съдържат данни за престъпление от общ характер, тъй като се касае за гражданскоправни отношения, свързани с режима на лични отношения между родители и деца; лист за преглед на пациент в спешно отделение № 006222, издадено от д-р С. Б. при МБАЛ „Д-р А.Д.”, гр. К., от което е видно, че ответникът е постъпил на 29.03.2014 г., 19:03 ч. и е напуснал на 29.03.2014 г., 22:00 ч., с анамнеза „ударен с камък по главата със загуба на съзнание” след назначени консултации с невролог и хирург, извършени изследвания – ЕКГ ПКК, рентгенография на череп, 90.59 ПКК и приложена терапия /диазепам, манитол и сол глюкозе/; допълнителен лист за преглед на пациент в спешно отделение № 4713, издадено от д-р М., невролог и д-р Ч., хирург при МБАЛ „Д-р А.Д.”, гр. К., от което е видно, че при прегледа на ответника е била констатирана рана в тилната област с размер около 0,5 см.; постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 14.04.2014 г., издадено от прокурор при РП – К. по преписка Я № 930/2014 г. по описа на РУП – К., вх. № 260/2014 г. на РП – К., с мотиви, че от събраните по преписката материали на 08-09.03.2014 г. ответникът да е тропал на вратата пред дома на молителката, да е стоял пред блока в автомобила си, искайки да се види с децата си, въпреки тяхното нежелание, да е стоял в автомобила си в близост до дом № 15 в махала „Ч.”, не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер; постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 15.04.2014 г., издадено от прокурор при РП – К. по преписка Я № 1324/2014 г. по описа на РУП – К., вх. № 356/2014 г. на РП – К., с мотиви, че събраните по преписката материали, от които се установява, че на 27.03.2014 г. ответникът се срещнал с молителката и е изразил желание да вземе децата през пролетната им ваканция и че на 01.04.2014 г. се е обадил по телефона, но тя му отговорила, че трябва да спазва определения от съда режим, не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер; удостоверения с изх. №№ 98 и 99/07.04.2014 г., издадени от Комплекс за социални услуги за деца и семейства в риск, гр. К., от които е видно, че децата М. и Д. И. са насочени по заповед на ДСП, гр. К., за индивидуални психологични и социални консултации при психолог в социална услуга „Център за обществена подкрепа”; решение № 3/17.01.2014 г., постановено от РС – К. по гр. д. № 169/2013 г. по описа на съда, влязло в сила на 26.02.2014 г., с което е изменен определения с протоколно определение № 139/04.09.2013 г. по гр. д. № 127/2013 г. по описа на К. районен съд /също приложено по делото/ режим на лични отношения на ответника с двете деца - М. и Д. И., като е определен нов режим.

Разпитани са двама свидетели – Ф.Х., майка на молителката, и Ф.Ю., неин брат. От показанията на Ф.Х. се установява, че повече от месец по-рано /разпитът е проведен в о.с.з. от 08.05.2014 г./ ответникът дошъл в дома им в с. Д.К.. Децата излезли да го питат какво има, но той не пожелал да разговаря с тях, а искал да говори с майка им. Децата се прибрали, а ответникът останал пред къщата. Когато по-късно свидетелката заедно с дъщеря си Л. И. тръгвали към градината, намираща се извън дома им, ответникът тръгнал след тях, отправяйки им обиди и закани. Двамата с молителката Л. започнали да спорят, след което ответникът се нахвърлил върху молителката, скъсал й блузата, а тя го отблъснала, вследствие на което той паднал на земята. Л. се обадила в полицията, на място дошъл патрул, след което молителката отишла заедно с полицаите в районното управление. На следващия ден ответникът отново дошъл пред дома им, заплашвайки свидетелката и дъщеря й с убийство. Л. се обадила на майка си по телефона от съседите, за да сигнализира в полицията.

От показанията на Ф.Ю.се установява, че още по време на брака им ответникът тормозел молителката. След развода това ескалирало, като ответникът непрекъснато я преследвал на улицата, пред дома й, на работното й място, в дома на родителите й в с. Д. К., като й отправял заплахи, посягал й, непрекъснато й звънял по телефона и й изпращал заплашителни съобщения.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съставляваща самостоятелно доказателство и основание за налагане на мерки за защита /на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/ съдът намира за установено, че молителката е станала обект на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В тази връзка следва да се посочи, че изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се подкрепя както от приложените протоколи за предупреждение и разпореждане за въздържане от действия, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира, тъй като установените в тях обстоятелства намират подкрепа и в останалите събрани по делото доказателства /а именно жалби, предупреждения, разпореждане за въздържане от действия, съдебно-медицинско удостоверение/. От друга страна, съдът отчита също и обстоятелството, че приложените по делото шест броя протоколи за предупреждение, разпореждане за въздържане от действия, както и четири броя постановления за отказ за образуване на досъдебно производство, свързани все с констатирани случаи на саморазправа, обиди, закани и предизвикване на скандали спрямо молителката и членовете на нейното семейство, безспорно установяват, че е налице явна тенденция и упоритост в поведението на ответника спрямо бившата му съпруга.

Направените от съда изводи за осъществявано домашно насилие не се опровергават от проведеното от ответника насрещно доказване. Дори и да се приеме за установено, че молителката е ударила с камък ответника, то това се е случило по време на спор между двамата, след като ответникът се нахвърлил върху нея и й скъсал блузата. Твърденията на ответника, че не е скъсал блузата на бившата си съпруга и че тя го нападнала с камък докато той не обръщал внимание на словесните й нападки и продължавал да върви по улицата, не се установяват от нито едно от събраните по делото доказателства.

Констатациите на съда за доказаност на твърденията за осъществявано спрямо Л. И. домашно насилие обуславят и основателност на молбата й за налагане на мерки за защита. Изхождайки от характера на същото, съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, като въззивникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да не се доближава на разстояние, по-малко от 100 метра от молителката, като и от нейното жилище, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, с изключение на случаите, когато упражнява правата си на лични отношения с децата си съгласно определение № 139/04.09.2013 г., постановено по гр. д. № 127/2013 г. и решение № 3/17.01.2014 г., постановено по гр. д. № 169/2013 г., и двете по описа на К. районен съд.

Настоящият състав намира, че тримесечният срок на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН е адекватен на тежестта на доказаната форма на домашно насилие.

На основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на въззивника следва да бъде наложена глоба в определения минимален размер от 200 лв.

Във връзка с конкретно наведения във въззивната жалба довод за неправилност на първоинстанционното решение, следва да се посочи, че същият е неоснователен по следните съображения.

От двете цитирани от жалбоподателя постановления за отказ за образуване на наказателно производство, както бе посочено и по-горе, се установява, че във връзка със случаите, с които е бил сезиран органът на досъдебното производство не са били установени данни за извършени престъпления от общ характер. Отказът обаче за започване на наказателно преследване по обвинение за извършване на престъпление от общ характер няма отношение спрямо производството за защита от домашно насилие, тъй като налагането на мерките по ЗЗДН не зависи от ангажирането на гражданската и наказателната отговорност на извършителя. Във връзка с въпросните постановления за отказ за образуване на наказателно производство следва да се посочи и че действително, необсъждането от съда на представено и прието по делото писмено доказателство представлява съществено нарушение на процесуалните правила, в случаите, когато въпросното доказателство е от значение за установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства, относимо е към доказване на правоизключващи или правопогасяващи възражения на страната или за доказване на твърдения, от които се черпят правни доводи за основателността или неоснователността на претенцията, и може да доведе до неправилност на постановения съдебен акт. От друга страна, това съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционния съд, може да бъде отстранено при въззивното разглеждане на делото чрез анализ на необсъдените от първоинстанционния съд доказателства. И ако въззивната инстанция достигне до същия извод, до който е достигнала и първата инстанция, дори след отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения /както е и в настоящия случай/, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Що се отнася до довода, че решаващият съд не е обсъдил в цялост въпроса дали е налице осъществен акт на домашно насилие, съдът намира същия за неоснователен, тъй като в мотивите на обжалваното решение ясно и точно е посочено кои действия съдът намира, че осъществяват признаците на акт по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, описал ги е и е приел въз основа на установените от него обстоятелства, че следва да бъдат предприети предвидените в ЗЗДН мерки за защита. Оплакването на жалбоподателя е свързано с различна интерпретация и оценка на с·брани по делото доказателства, което, от своя страна, не води до неправилност на обжалваното решение.

Въз основа на изложеното дотук първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., чиято направа бе безспорно установена по делото, както и в полза на К.йския окръжен съд сумата от 15,00 лв., представляваща държавна такса за производството, дължима на основание чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/08.05.2014 г., постановено от К. районен съд по гр. д. № 43/2014 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН *, да заплати на Л. М. И., ЕГН *, сумата от 400,00 лева, представляваща разноски.

ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН *, да заплати по сметка на К.йския окръжен съд държавна такса в размер от 15,00 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

F10961833561E57AC2257D2A0040ABC0