Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 17. 07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на тридесети юни през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 127 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „А.“
ЕООД *** против „В.“ ЕООД ***. Твърди се, че ищцовото дружество е кредитор на
ответника по вземане, произтичащо от продажбата на соя, реколта 2014 година.
Твърди се, че видно от кантарна бележка № ***год. стоката е била натоварена на
товарен автомобил марка ***с номер на камиона и съответно на ремаркето: ***и ***,
в количество 25 360 кг., като съобразно издадената фактура № ***/ 12. 01.
2015 год. е била на стойност 18 259, 20 лв. Твърди се, че ответникът не
заплатил стойността на доставената соя, което обуславя правния интерес на ищеца
от завеждане на настоящото дело. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 18 259, 20 лв., представляваща главница
по фактура № ***/ 12. 01. 2015 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и да му заплати сумата от 5 558, 85 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 18 259, 20 лв. за периода от 12. 01. 2017 год.
до 12. 01. 2020 год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Претенциите на ищеца „А.“
ЕООД намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД. Твърдението в исковата молба
е, че между страните е било налице облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен договор за търговска продажба. Безспорно е, че търговската продажба е
неформален, двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор.
Продавачът е длъжен да предаде стоката, а купувачът да плати цената, като по
този начин те изпълняват основните си задължения по него. Всяка от страните
получава насрещна престация, в което се изразява възмездността на продажбата. Поради
своя характер на консенсуален договор търговската продажба се смята за сключена
с постигане на съгласие между сраните относно основните елементи на договора, а
именно предметът и цената. Другите действия- предаване и плащане- са действия в
изпълнение на договора. От присъщата комутативност на търговската продажба
страните по нея са наясно с престациите, които трябва да осъществят още от
момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право
да я получи, освен ако е уговорено друго. Ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата.
При съобразяване на горните
правни положения особеностите на конкретния случай се свеждат до следното:
Безспорно по делото е, че
между страните e бил сключен устен договор за
търговска продажба на соя реколта 2014 година, за което е била съставена
кантарна бележка № ***год. и е била издадена фактура № ******/ 12. 01. 2015
год. на стойност 18 259, 20 лв. с ДДС. Не се спори между страните, а и
видно от заключението на вещото лице Т.И., че към момента на приключването на
съдебните прения ответникът не е погасил
задължението си по горната фактура.
При
преценката на така събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 318 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД, а
именно: между страните по делото съществува облигационно отношение, произтичащо
от договор за търговска продажба, в изпълнение на което ищецът „А.“ ЕООД е
продал на ответника „В.” ЕООД соя на обща стойност 18 259, 20 лв. и до
настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си като купувач и не е
заплатил цената на доставената стока.
С исковата си молба ищецът е поискал и присъждане
на мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 5 558, 85 лв. По своя характер мораторната лихва
представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното
изпълнение на парично задължение вреди. В конкретния случай е безспорно, че
между страните по делото са съществували продажбени отношения. Както се посочи
по- горе, разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ предвижда, че купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. Предаването на стоката от
страна на продавача и приемането й от страна на купувача, като фактически
действия, пораждат задължението на купувача да плати цената на стоката. Така
визираното задължение възниква по силата на закона без да е нужна каквато й да
е покана за изпадане в забава на купувача /срв. решение № 2258- 95- V г. о.,/.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът „В.” ЕООД е изпаднал в забава от
деня, следващ датата на предаването на процесната стока /13. 01. 2015 год./,
който момент се явява и падеж на главното задължение. Предявеният осъдителен
иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е съобразен с обстоятелството, че за част от
дължимата се лихва за забава е изтекла предвидената в закона кратка тригодишна
погасителна давност, а размерът на същия се потвърждава чрез изчисление с
електронен калкулатор /www.calculator.bg/.
При определянето на
размера на дължимите се на ищеца суми за главница и лихва за забава следва да
се отчете направеното в хода на съдебното дирене от процесуалния представител
на ответното дружество възражение за прихващане на процесното вземане с
вземането на ответника по фактура № ******/
28. 12. 2010 год., за което няма
спор, че е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 103 ал. 2 от ЗЗД и
константната практика на ВКС на РБ /срв. решение № 113- 2013- II г. о., решение № 35- 2017- I т. о., решение № 135- 2019- IV г. о. и други/ съдебно прихващане се допуска и
след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди
изтичането на давността, като по изключение прихващането запазва своето
погасително действие, макар и това действие да се проявява след като насрещното
вземане е покрито с давност. В настоящия случай е безспорно, че са налице две
насрещни вземания: това на ищеца „А.“ ЕООД по фактура № ******/ 12. 01. 2015
год. за сумата от 18 259, 20 лв. и това на ответника „В.“ ЕООД по фактура №
******/ 28. 12. 2010 год. Общият размер на задължението по втората фактура
възлиза на 36 859, 53 лв., като от заключението на вещото лице се
установява, че фактурата е надлежно осчетоводена при двете страни, като от
страна на ищцовото дружество са били извършени плащания на обща стойност
20 000 лв. По отношение на остатъка от 16 859, 53 лв. вещото лице е
констатирало, че на 02. 01. 2012 год. в счетоводството на „А.“ ЕООД е била
извършена счетоводна операция по прихващане на вземания и задължения, след
което е останало салдо в размер на 661, 49 лв. В счетоводството на ответното
дружество „В.“ ЕООД прихващане, касаещо тази фактура, не е отразено и
неплатеното салдо е в размер на 16 859, 53 лв. При наличието на
противоречиви и взаимноизключващи се счетоводни записи относно фактура № ******/ 28. 12. 2010 год., при липсата на първични
счетоводни документи и двустранно подписани актове /протоколи, споразумения и
т. н./, обосноваващи по безспорен и категоричен начин условията за извършване
на прихващане, съдът счита, че извършената от ищеца счетоводна операция от 02.
01. 2012 год. е необоснована и не следва да бъде вземана предвид при решаването
на правния спор. Още повече, че това счетоводно записване има производен
/вторичен характер/, не притежава материална доказателствена сила и редовността
му е изрично оспорена от ответника. Оттук следва изводът, че ищецът не е
доказал по надлежния ред, че е погасил и останалата част от задължението си по
цитираната по- горе фактура, т. е. установява се валидно насрещно вземане на
ответника в размер на 16 859, 53 лв., което понастоящем е погасено по
давност, но към релевантния за спора момент- 13. 01. 2015 год. /настъпването на
изискуемостта на вземането по по- късно издадената фактура№ ******/ е било
ликвидно и изискуемо и е могло да бъде прихванато от вземането на ищеца. В този
смисъл направеното възражение за прихващане /което е за сумата от 16 859,
23 лв./ се явява основателно и следва да бъде уважено, като след извършването
на компенсацията остава непогасено задължение на ответника в размер на
1 399, 97 лв., което следва да бъде присъдено в полза на ищеца в
настоящото производство, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. За
разликата до претендираните 18 259, 20 лв. искът
следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане. С оглед небходимостта от
формиране на сила на присъдено нещо по направеното възражение за прихващане
последното следва да бъде изрично отразено и в диспозитива на съдебното решение
/арг. от чл. 298 ал. 4 от ГПК/. Тук е мястото да се отбележи, че възражението
за прихващане е процесуален способ за защита срещу предявен иск, поради което
искането на ищеца за извършване на прихващане между заявеното от ответника
насрещно вземане и вземането по фактура № 8/ 03. 12. 2007 год. е недопустимо и
не следва да бъде разгледано.
Що се отнася до
сумата, която следва да се присъди на ищеца като лихва за забава, съдът
съобрази, че прихващането има обратно действие /чл. 104 ал. 2 от ЗЗД/, като
погасяването на вземанията става от момента, в който всички предпоставки са
били налице. След като задължението на прихващащия се счита погасено към горния
момент, това води до отпадане на отговорността на лицето за неизпълнение на
задължението и за последиците от това неизпълнение. Както се посочи по- горе, моментът
на компенсацията на вземанията на двете страни е 13. 01. 2015 год. От този момент
нататък ответникът носи отговорност за обезщетение за забава само по отношение
на останалата непогасена след прихващането сума /1 399, 97 лв./. Размерът
на лихвата за забава върху тази главница за процесния период от 12. 01. 2017
год. до 12. 01. 2020 год., изчислен с помощта на електронен калкулатор /www.calculator.bg/, възлиза на 426, 21 лв. В този размер предявеният
акцесорен осъдителен иск следва да бъде уважен, като за разликата до
претендираните 5 558, 85 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника деловодни разноски по компенсация в размер на 1 151, 46
лв.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „В.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 1
399, 97 лв., представляваща дължима главница по фактура № ******/ 12.
01. 2015 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /13. 01. 2020 год./ до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до 18 259, 20 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като погасен чрез прихващане със сумата от 16 859, 23 лв., представляваща
дължима главница по фактура № ******/ 28. 12. 2010 год.
ОСЪЖДА „В.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 426,
21 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1 399, 97
лв. за периода от 12. 01. 2017 год. до 12. 01. 2020 год., като за разликата до
5 558, 85 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***, сумата от 1 151, 46 лв.,
представляваща деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: