№ 121
гр. Варна, 29.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20243100502184 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
Въззивницата З. Р. З., редовно и своевременно призована, явява се
лично и се представлява от адв. Д. Й., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Въззивникът А. Р. З., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. К. М., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Въззиваемите П. И. И. и С. Г. И., редовно и своевременно призовани,
не се явяват, представляват се от адв. М. Р. и адв. В. Д., редовно
упълномощени и приети от съда от преди.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
Производството по делото е образувано по въззивни жалби на З. Р. З.
чрез пълномощника й адвокат Д. Й. и на А. Р. З. чрез пълномощника му
адвокат К. М. против решение № 1196 от 08.04.2024 г., постановено по гр.д.№
3870 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав, с
което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу П. И. И. и С. Г. И. иск с
правно основание член 108 от Закона за собствеността /ЗС/ за приемане на
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици въз
основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на реална част от имот,
представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, находящ се в град
Варна – селищно образувание /СО/ „***“, местност „***“, целият с площ 2
083 кв.м, при граници на имота: ПИ с идентификатори ***, която реална част,
разположена в северната част на ПИ с идентификатор ***, е защрихована в
оранжево на комбинирана скица № 2 от съдебно-техническата експертиза
/СТЕ/, находяща се на лист 140 от първоинстанционното дело, приподписана
от съда и съставляваща неразделна част от решението, при граници на
реалната част: ПИ с идентификатори ***, *** и останалата част на ПИ с
идентификатор ***, както и за осъждането на ответниците да предадат на
ищците владението върху така описаната реална част; отхвърлен е предявения
от въззивниците срещу П. И. И. иск с правно основание член 109 от ЗС за
осъждане на ответника да възстанови предходното правно положение, като
изгради отново разруШ.та ограда, отразена със син цвят на комбинирана
скица № 2 от СТЕ, находяща се на лист 140 от първоинстанционното дело,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, по
югоизточната граница на защрихованата в оранжево реална част от ПИ с
идентификатор ***, находящ се в град Варна - СО „***“, местност „***“, при
граници на реалната част: ПИ с идентификатори ***, *** и останалата част на
ПИ с идентификатор ***, както и да отстрани изсипания в реалната част
инертен материал; осъдени са въззивниците на основание член 78, алинея 3 от
ГПК да заплатят на П. И. И. и С. Г. И. сумата от 3 005 лева, представляваща
сторени в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Във въззивните жалби се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. На първо място се излага, че
2
първоинстанционният съд не е съобразил, че нормата на член 200 от ЗУТ се
прилага за урегулирани имоти, какъвто не е имотът на въззивниците. Също
така безспорно е доказано, че въззивниците са осъществили всички
предпоставки на закона за придобиването по давност на процесната реална
част. Иска се да бъде отменено решението изцяло и да се уважат предявените
искове с правно основание член 108 и член 109 от ЗС.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК са постъпили отговори на
въззивната жалба, в които се излага, че решението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като се излагат
подробни аргументи. Желае се потвърждаване на решението. Оспорва се
направеното доказателствено искане като неотносимо към предмета на спора
на първо място, а на второ – като преклудирано.
АДВ. Й.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.
АДВ. Р.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивните жалби, поддържам отговорите.
АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивните жалби, поддържам отговорите.
АДВ. М.: Моля да преразгледате определението, с което не е допусната
съдебно-техническата експертиза. Съдът е приел, че по делото е изслушана
експертиза, която не сме оспорили. По делото е изслушана експертиза само по
това как се индивидуализира имотът по действащите кадастрални планове за
местността. Задача на вещото лице за това какъв е статутът на двата имота –
урегулирани ли са, може ли да се обособи УПИ от оставащата част от имот №
***, такава задача въобще не е изслушвана. Ние не сме оспорили, след като не
е имало причини да я оспорваме. Няма възражение, поддържано в хода на
делото, в отговора на ответниците или в хода на съдебното дирене относно
приложението на чл. 200 от ЗУТ. Съдът без да е разпределял
доказателствената тежест в процеса нито на нас, нито на ответниците, се е
позовал на чл. 200 от ЗУТ и е приел, че искът следва да бъде отхвърлен поради
това, че не са налице предпоставките на чл. 200 от ЗУТ за придобиване по
давност на реална част от един имот, намиращ се в селищно образувание. По
3
делото няма спор, че имотът се намира в селищно образувание, но двата имота
са неурегулирани. Ако не допуснете експертизата, моля да приеме за
безспорно, че двата имота са неурегулирани и се намират в селищно
образувание. Представям за сведение две решения на ВКС от 2022 г. и 2020 г.
Съдът е приел, че чл. 200 от ЗУТ е относим и приложим само тогава, когато
става дума за урегулирани имоти, независимо че са в селищно образувание.
Няма урегулиране на имота, това е нашето становище, по тази причина
твърдим, че чл. 200 от ЗУТ не е приложим. Това е застъпеното становище в
едно от решенията.
АДВ. Д.: Няма спор между страните, че имотът е в селищно
образувание, урбанизирана територия, и че не са урегулирани.
АДВ. М.: Остава спорът останалата част от имот № *** може ли да бъде
урегулирана в самостоятелно УПИ.
АДВ. Д.: Предоставям на съда по този въпрос. Във връзка с това дали
останалата част от имота дали може да бъде урегулирана или не, нашето
становище е, че е ирелевантно, доколкото чл. 200, ал. 1 от ЗУТ изисква и
реалната част, която се твърди, че е придобита по давност, а именно
процесните 320 кв.м., да отговарят на изискванията за самостоятелен имот, а
такива твърдения във въззивната жалба няма. Няма спор в последната съдебна
практика, че чл. 200 от ЗУТ се прилага както за урегулираните, така и за
неурегулираните имоти, ако те се намират в урбанизирана територия, но
изискванията за спазване на площта на имотите, посочени в чл. 19 от ЗУТ, са
приложили както към процесната част, така и към оставащата. Ако допуснете
съдебно-техническа експертиза, въпреки че няма такива доводи, въпросът за
това дали оставащата част отговаря на изискванията не е относим към спора.
Съдът е приел, че процесната реална част не отговаря на изискванията на чл.
19 от ЗУТ.
АДВ. М.: Факт е, че по приложението на чл. 200 от ЗУТ има
противоречива практика, вероятно този въпрос ще бъде предмет на
тълкувателна дейност на ВКС, но на този етап е противоречива практиката.
Правилното решаване на спора изисква да се установи статутът на имотите –
дали са урегулирани или не, и може ли да се образува УПИ от реалната част
плюс тази, към която тя се придава, и от остатъка от имот № ***.
СЪДЪТ намира с оглед изложеното от страните, че следва да приеме за
4
безспорно между тях обстоятелството, че имотите се намират в селищно
образувание и че същите не са урегулирани.
СЪДЪТ намира също така, че няма основание да изменя становището
си, изразено в определение от подготвително заседание, с което е оставил без
уважение искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза с
посочената задача, на първо място, с оглед заявеното в днешно съдебно
заседание относно статута на имота, а на второ място, защото оставащата част
от исканата задача е правен извод, а не въпрос, който следва да бъде установен
посредством съдебно-техническа експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че процесните
имоти № *** и № *** се намират в селищно образувание и че същите не са
урегулирани.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за назначаване
на съдебно-техническа експертиза със задача да установи дали останалата част
от имот № *** може да бъде урегулирана в самостоятелно УПИ.
АДВ. Й.: Съдът не се произнесъл по представеното писмено
доказателство към въззивната жалба на А. З.. Моля за произнасяне в този
смисъл, като го приемете.
АДВ. М.: С писменото доказателство, по което няма произнасяне, ще
установяваме, че има само улична регулация.
АДВ. Р.: По отношение на искането за приемане на писмено
доказателство, считам, че като несвоевременно направено следва да бъде
отклонено. Не е имало пречка тези доказателства да бъдат ангажирани пред
първа инстанция, така че се противопоставям.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането на
въззивника А. З. за приемане на скица, представляваща част от ПУР на С.О.
„***“, приложена към въззивната жалба, доколкото не са налице
предпоставките на чл. 266 от ГПК и искането е направено несвоевременно,
поради което
5
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника А. З. за приемане
на скица, представляваща част от ПУР на С.О. „***“, приложена към
въззивната жалба.
АДВ. Й.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски и договор за безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА.
АДВ. Р.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски с доказателства за извършването им.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски с доказателства за извършването им.
АДВ. М.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
АДВ. Й.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. М.: Моля да уважите въззивната жалба на доверителя ми. Моля да
отмените решението на Районен съд - Варна и уважите и двата предявени
иска. Спорните въпроси по делото, обуславящи справедливия изход на делото,
са каква по своя характер е упражняваната от ищците фактическа власт в
6
имота, като по този въпрос моля да приемете, че се касае за владение,
доколкото липсва каквото и да е правно основание за това да се упражнява
фактическата власт. Владее се чужд имот, презумпцията на чл. 69 от ЗС не е
оборена. Най-малкото с ограждането на процесната реална част от имот № ***
е демонстриран категорично animus за владение. Вторият обуславящ изхода на
делото въпрос е относно приложението на чл. 200 от ЗУТ, приложим ли е
въобще пред института на имотите като неурегулирани или не. Нашето
становище е, че приложението на чл. 200 от ЗУТ следва да се изключи. Ако
стигнете до обратния извод, то моля да приемете, че са налице предпоставките
на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, за това, че са налице изключения да бъдат приложени,
да бъде присъединена реалната част към имота на моите доверители, а от
оставащата част от имота, може да се направят изчисления за това, че от нея
може бъде образувано самостоятелно УПИ. Моля да ми бъде дадена
възможност да представя писмени бележки с оглед фактическата и правна
сложност. Моля да ни присъдите сторените разноски при уважаване на иска и
да ми присъдите адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба
№ 1, защото осъществявам правната помощ pro bono.
АДВ. Й.: Моля да уважите въззивната жалба с подробно изложени
аргументи в същата. Моля да ми бъде дадена възможност да представя
писмени бележки. Моля да ни присъдите сторените разноски. Моля за
решение в този смисъл.
АДВ. Д.: Моля след оценка на доводите на страните по делото и
мотивите, изложени в обжалваното решение, да приемете, че същото е
правилно и да го потвърдите, като присъдите на доверителите ми сторените
от тях разноски. Действително правният въпрос по делото, който е обосновал
решаващият извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на двата
съединени иска, е свързан с приложението на чл. 200 от ЗУТ, специално за
това приложима ли е нормата в случаите, когато имотите не са урегулирани и
се намират в урбанизирана територия – селищно образувание, както и налице
ли са основания за прилагане на изключенията на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ. Спор
няма, че двата имота са неурегулирани, като по отношение на изключението
на 200, ал. 2 от ЗУТ съдебната практика е непротиворечива, че то се прилага
само в случаите, когато е налице хипотеза на присъединяване на част към
съседен имот при условията на чл. 17 от ЗУТ, това е първоначално регулиране
на територията. По пътя на тълкуването съставите на ВКС приемат, че е
7
приложимо изключението и при нормата на чл. 15 от ЗУТ, но тук не говорим
за хипотеза на тази норма. В този случай становището ни е, че не е налице
първоначално регулиране на територията по чл. 17 от ЗУТ. Отделно от това, за
да бъде прието, че може да се придобие по давност реална част от имот следва
не само оставащата част от имота, но и частта, която се присъединява към
другия имот, да отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ. В това отношение
практиката на ВКС е категорична и тя почива на основния принцип, че за да
има годен обект на сделка или на давност, трябва да има годен обект на
собственост. Нормата на чл. 19 от ЗУТ определя кога има годен обект на
собственост, т.е. кога един имот може да бъде възприет като такъв в
размерите, определени в закона. В случая това не е налице по отношение на
процесната реална част. Не е имало никакъв спор, не се и твърди от страна на
въззивниците, че тази процесна реална част отговаря на изискванията на чл.
19 от ЗУТ. Факт е, че действително това може да се провери чрез аритметични
изчисления, каквито е направил и Районният съд. В този смисъл
категоричното ни становище е, че изключението не е налице. Тази процесна
реална част поначало не може да е годен обект за придобиване по давност от
страна на въззивниците. Оспорваме доводите във въззивната жалба на З.,
относими към твърденията, че упражняваната от нея фактическа власт
съставлява владение, а не държане. В тази връзка ние в отговорите сме
написали, не сме съгласни с мотивите на първоинстанционния съд, който
правилно е приел, че първоначално фактическата власт върху имота, който е
предоставен за ползване по реда на постановлението на Министерския съвет
на нейния праводател е била държане, но не сме съгласни с констатациите на
съда, че З. и неговите правоприемници са имали качеството на държатели до
толкова, доколкото са имали качеството на ползватели на земеделска земя,
след като им е било прекратено правото на ползване и тази процесна реална
част не им е предадена от собственици по силата на постигнато съгласие
между реституираните собственици и бившите ползватели, тяхната
фактическа власт вече е продължила като владение, както и че знанието им, че
собствеността принадлежи на трети лица, няма отношение към тяхното
намерение за своене на чуждата вещ като елемент от фактическия състав на
придобивната давност. Съдът се е позовал частично на мотивите на едно
решение, което разкрива съвсем друга фактическа обстановка по отношение
на качеството държател и което е неприложимо с оглед спецификата на
8
конкретния казус. Моля да приемете, че разпоредбите на ЗСПЗЗ във връзка с
възстановяване на правото на собственост на бившите собственици и
ползвателите не предвиждат възможност уреждането на тези отношения да
става директно чрез постигане на съгласие и създаване на облигационна
връзка между двете страни, която облигационна връзка стои в основата на
извода, че е налице държане, а не владение. По начало тези отношения се
уреждат изцяло по административен ред. Между страните никога не е
съществувало съгласие за ползване на тази процесна реална площ, нямало е и
как да бъде постигнато такова съгласие, защото целият имот с площ от 920
кв.м. е бил предоставен по силата на административен акт, съответно
прекратяването на ползването на този имот следва от силата на закона, а
отношенията между ползвалите и бившите собственици по повод частта,
която е извън тази, която те са могли да придобият чрез изкупуване, се
уреждат също изцяло по административен ред. В този смисъл между тях няма
никаква законова основа, на която те да обективират своето съгласие, което да
даде основание да се счита, че е налице облигационна връзка и че държането е
преминало във владение. В този смисъл с оглед конкретния казус ние сме
посочили конкретно решение на ВКС, което изрично приема, че завареният
ползвател в предоставените му за ползване земеделски земи, няма качеството
на владелец по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, по отношение на частта, която е
извън определената му за изкупуване, той запазва качеството държател, може
да установи самостоятелна фактическа власт с намерение за своене, като
трябва обаче да противопостави това свое намерение спрямо лицата, на които
е възстановена собствеността. Ползвателят трябва да демонстрира спрямо
тези лица. Спор няма и по делото има доказателства, заради обжалването на
ПНИ, което е предприето от праводателя на въззивниците, той, а впоследствие
и те са били абсолютно наясно кои са тези лица, техните имена, адреси,
включително представителството от адвокат, били са посочени в рамките на
административното дело по обжалване на ПНИ. Считам, че в този случай те
нямат качеството владелци и след като не са демонстрирали промяна на
намерението спрямо действителните собственици, които са им известни, те са
продължили да бъдат държатели и не са могли да осъществяват фактическа
власт с намерение на своене. По тази причина презумпцията на чл. 69 от ЗС не
се прилага по отношение на тях. Дори и да се приеме, че в случая следва да
бъде обсъден въпросът с приложението на чл. 69 от ЗС, нашето становище е,
9
че събраните по делото доказателства, които не са обсъдени от
първоинстанционния съд, категорично установяват липса на субективния
признак на владение. Тези доказателства са подробно описани в отговора на
въззивната жалба на З., който сме подали.
АДВ. Р.: Моля да отхвърлите въззивната жалба, като приемете, че не са
налице каквито и да е пороци, които да налагат неговата отмяна. По
отношение на аргументация на адв. Д. за липса на субективния признак на
упражняваната от наследодателя и неговите наследници фактическа власт
върху имота, ако въобще се приеме, че такава е била упражнявана, изразявам
следното становище:
На първо място е изричната позиция, която е заявил праводателят на
ищците в своята жалба срещу ПНИ, изразявайки желанието си за придобиване
на допълнително 320 кв.м., които на практика са процесната част от имота,
което имплицитно съдържа в себе си признание, че той не свои тази част, след
като желае да бъде придобита чрез съответната корекция на ПНИ. Липсват
каквито и да е данни до неговата кончина той да е променил субективното си
намерение за тази част. Неговите правоприемници имат същото правно
положение, каквото е имал техният наследодател. Считам, че Районният съд е
следвало, но не е обсъдил в тази връзка както доводите ни, така и
доказателствата за това, че жалбоподателката З. през 2018 г., подавайки
декларация по ЗКПКОНПИ е декларирала единствено и само придобитата от
баща си идеална част от недвижимия имот ПИ № 1130 с площ от 600 кв.м., а
не и другата част, която е предмет на настоящото производство. Няма
последващо деклариране в КПКОНПИ, което означава, че З. продължава да
счита, че тя не е собственик на тези имоти, иначе това обстоятелство самата тя
следваше по императивните изисквания и задължения на този закон да бъдат
декларирани от нея. Подадено е заявление от наследниците на З. за издаване
на заповед № 138 от 2018 г. за придобиване право на собственост от тях върху
новообразувания имот № 1130 с площ от 600 кв.м., а не и за тези 320 кв.м.,
които са частта, която се претендира в настоящото производство, за което е
съставен протокол № 18 от същата година. Не е без значение и
обстоятелството, че и в кадастралната карта имотът е деклариран с площ от
600 кв.м., т.е. единствено частта, която З. е придобил по пътя на упражняване
правото на изкупуване на 600 кв.м. по параграф 4а от Преходните разпоредби
на ЗСПЗЗ. Налице е транслативна сделка, с която преживявалата съпруга на
10
наследодателя З. е прехвърлила на своите деца не кой да е имот, а именно
придобития от наследодателя имот с площ от 600 кв.м,, като в тази
транслативна сделка не са включени други части от съседен имот.
Искам да акцентирам върху две обстоятелства, които ми направиха
впечатление в процеса. За какво придобиване по давност, за какво своене на
имота по давност от страна на жалбоподателката З. може да се говори при
положение, че самата тя малко преди да инициира настоящото производство,
се е обърнала към адв. В.Д. с молба да осъществи контакт с П. И. с цел водене
на преговори за придобиване именно на тази реална част от имота, която тя
твърди, че е придобила по давност. Самият факт, че тя се е обърнала за такова
съдействие към адвокат означава признание, че тя самата не свои имота и не
го владее за себе си, а признава, че негов собственик е П. И., от когото желае
да изкупи тази част. Доказателства за провеждане на тази среща са
ангажирани пред първата инстанция, където е приета визитка на адв. Д., на
гърба на която се намира именно телефонният номер на З.. Що се касае дали е
проведен или не такъв разговор, съдът е следвало, но не е обсъдил събраните
доказателства, свързани с показанията на свидетелката М., включително и
признанията на самата З., която не отрича да е провеждана такава среща и
именно поради това тя е нанесла собственоръчно на гърба на визитката своя
телефонен номер с цел да бъде осъществен контакт с П. И. с цел бъдеща
покупка на тази реална част и водене на преговори в тази насока. След като
тези действия на жалбоподателката З. не са дали резултат, се е стигнало до
редица други действия, които имат наказателноправна характеристика. Всеки
от нас може ясно, точно и прецизно да даде оценка на тези действия, но се е
стигнало до намеса на лица със съмнителна обществена репутация, които да
убеждават П. И., че е добре за него да прехвърли имота на жалбоподателката
З., включително се е стигнало и до задържане на сина на П. И. неправомерно
за срок от 24 часа с цел това убеждаване да доведе до желания резултат.
Повече от ясно е поне за нас кой седи зад тези „мотивационни действия“,
извършени по този начин, а доказателствата за тази принуда са налични по
делото - многобройни жалби до многобройни институции, които на този етап
продължават да са обект на внимание на редица правораздавателни органи в
страната. Съвкупната оценка на всички тези доказателства ни дава основание
да заключим, че категорично дори да е упражнявана фактическа власт върху
имота от наследниците на З., тя със сигурност не е била владение, а е
11
продължавала да е държане, каквото е упражнявал и самият З. до своята
кончина, поради което няма как да се стигне до придобиване на процесната
реална част по давност. Моля по тези аргументи да приемете, че е
неоснователна жалбата на всеки един от двамата жалбоподатели и да ни
присъдите сторените разноски.
АДВ. М.: Адв. Р. си послужи с инсинуации, би следвало да се говори с
факти как З. стои зад задържането на сина на П. И., това не стана ясно, но
остана в пространството като изявление. Нито един от доводите, изложени в
отговора относно animus, с който се упражнява фактическа власт, не е
основателен. Жалбата на З. по отношение на ПНИ е от 1998 г. Дори да
приемете, че този факт по някакъв начин не индицира държане, а друг animus,
след това достатъчно категорични данни има за това, че този animus е
изменен. Не може да се отрече правото на ползвателя, на когото законът
признава в качеството на държател на части, които се възстановяват в полза на
бивши собственици, да промени animus. Ограждането на тази реална част,
обработването на тази реална част е насочено към нито един от нас, а към
бившите собственици на тази част, реституирали имота по реда на ЗСПЗЗ. По
отношение на декларацията на З. от 2018 г., към 2018 г. може да се счете, че
давностен срок не е изтекъл още, как да декларира нещо, което не е придобила
по давност, но към онзи момент тя е упражнявала фактическа власт върху
имота. По отношение заявлението на З. за издаване на заповед № 138/2018 г.
за придобиване по давност същият аргумент важи. 2018 г. той има правното
основание да заяви възстановяване на 600 кв.м. новообразуван имот по ПНИ.
Изменената по иска на З. кадастрална карта - същите аргументи, към тази
година все още не е изтекъл давностен срок. Признанието на З. за проведена
по нейна инициатива среща на доверителя П. И. с адв. В.Д. е така. Прецизна и
откровена към съда е З. да признае, че е имало такава среща, но никога такъв
разговор за закупуване на имота не е имало. Предложението на З. е било да се
уредят отношенията доброволно, а не да се стига до съд. Тя е заявила, че е
придобила към този момент реалната част от имота и е искала доброволно да
се уредят отношенията. В имота са се изсипали няколко самосвала инертни
материали, разруШ. е оградата и то не от нея, а от П. И. абсолютно
недобросъвестно.
АДВ. Д.: Дори да се приеме, че 2018 г. не е изтекъл давностен срок и
поради това не са извършени другите действия, спор няма, че ако приемем, че
12
са могли да упражняват владение извън това, което казах по отношение на
качеството на бившия ползвател, то това може да почне да тече от 2011 г.,
каквато е и тезата на Районния съд, когато е излязла заповедта по параграф 4 и
е одобрен ПНИ. От 2021 г., когато формално е изтекъл този 10-годишен срок,
до 2023 г. З. е имала достатъчно време да се снабди с констативен нотариален
акт по давност, да промени кадастралната карта и да се легитимира като
собственик на този имот. Баща и е починал през 2016 г., той не е могъл, да
́
речем. На практика, всички тези действия, които в един момент наистина са
излезли извън възприятията ни за цивилизовано уреждане на отношенията, са
започнали след закупуване на имота от доверителя ни.
АДВ. Р.: Повече от ясно е, че трети лица няма как да са посветени за
това, че жалбоподателката З. има желание да закупи от съседа си част от
неговия имот и няма как те без да знаят волята на жалбоподателката З. да
станат нейни говорители и да извършват тези безпрецедентни действия, за
което са събрани категорични писмени и гласни доказателства чрез
ангажираните показания на свидетелката М. и чрез обясненията на доверителя
И.. От гражданскоправна гледна точка това е поредна илюстрация и изключва
каквото и да е намерение за своене на имота, след като продължаваш да имаш
желание да закупиш от съседа си тази част.
СЪДЪТ дава възможност на страните да представят писмени бележки в
десетдневен срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:31 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13