Р
Е Ш Е Н И Е
260407/3.12.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№2680 по описа за 2020 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са субективно съединени
искове, с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата си молба до съда ищците Т.А.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Я.А.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, и двамата
със съдебен адрес:***, чрез адв.С.С. от ШАК, излагат, че са собственици, всеки
на по ½ ид. ч., на недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, местност „П.“,
с административен адрес: ул. П. № 8, представляващ нива от 300 кв.м., заедно с
построена в него паянтова второстепенна сграда с площ от 12 кв.м. и насаждения,
при граници: имоти на А.Н., М. Б., М. Й. и път, съгласно Нотариален акт № 149,
т.IХ, д.№ 4094/1995 год. на нотариус при Шуменски
районен съд, а съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Шумен - поземлен имот с идентификатор 83510.691.27, с площ от 278 кв.м., с
трайно предназначение на територия – земеделска и начин на трайно ползване – за
вилна сграда, при съседи – поземлени имоти с идентификатор 83510.92.149,
83510.691.28, 83510.691.33 и 83510.691.26. Ищците твърдят, че са придобили
собствеността върху имота по силата на наследствено правоприемство, както
следва: по 1/6 ид.ч. за всеки един от ищците от наследството, оставено след
смъртта на техния баща А. Т. Л., починал на 11.03.2016 г. и по 2/6 ид.ч. - от
наследството, оставено след смъртта на тяхната майка Р. С. Л., починала на
31.01.2020 г. Сочи се в молбата, че наследодателите са придобили имота на
26.09.1995 г., в режим на съпружеска имуществена общност, чрез покупко-продажба,
която сделка е обективирана в НА №149, т. IX,
д.№4094/1995 г. на нотариус при ШРС. След смъртта на майка им, ищците,
уреждайки наследствените си правоотношения, установили, че процесният имот е
завзет от ответниците И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Г. В. – К., ЕГН **********,
с адрес: ***. Същите притежавали имот, съседен на процесния. Ищците установили,
че на 14.10.2015 г., още преди смъртта на техния баща, по реда на
обстоятелствена проверка, ответниците се били снабдили с НА за собственост на
недвижим имот, придобит по давност №166, том VII,
рег.№12761, д.№1169/2015 г. на нотариус С. С.. Поради факта, че баща им, към
него момент бил в тежко здравословно състояние, а майка им полагала грижи за
него, ищците и техните родители били в невъзможност да посещават имота.
Ответниците, възползвайки се от този факт, завзели имота и започнали да
упражняват фактическа власт над същия, за което ищците узнали едва през 2020 г.
Ищците заявяват, че ответниците не са собственици на гореописания имот по
силата на придобивна давност, сочейки аргументите си. Поради изложеното, молят
съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено
спрямо ответниците, че същите са собственици, при квоти по ½ ид.ч. за
всеки един от тях, на поземлен имот находящ се в гр.Шумен, местност „П.“, с
административен адрес: ул. П. № 8, представляващ нива от 300 кв.м., заедно с
построена в него паянтова второстепенна сграда с площ от 12 кв.м. и насаждения,
при граници: имоти на А.Н., М. Б., М. Й. и път, съгласно Нотариален акт № 149,
т.IХ, д.№ 4094/1995 год. на нотариус при Шуменски
районен съд, а съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Шумен - поземлен имот с идентификатор 83510.691.27, с площ от 278 кв.м., с
трайно предназначение на територия – земеделска и начин на трайно ползване – за
вилна сграда, при съседи – поземлени имоти с идентификатор 83510.92.149,
83510.691.28, 83510.691.33 и 83510.691.26, като бъдат осъдени да предадат
владението върху същия имот. Отправя се и искане по чл.537, ал.2 от ГПК, да
бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност
№ 166, т.VII, рег.№ 12761, д.№ 1169/2015 год. на нотариус С. С., вписан в
Служба по вписванията гр. Шумен с вх. рег.№ 7612 от 14.10.2015 год., акт № 146,
т.21, д.№ 4147/15 г., поради липса на правни и фактически основания за издаването
му. Претендират и разноски.
В хода на делото поддържат претенциите
си.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците, депозират отговор, в който
заявяват, че оспорват исковете и считат същите за допустими, но неоснователни,
излагайки подробни правни и фактически доводи и възражения. В условията на
евентуалност правят възражение за изтекла в тяхна полза придобива давност
касателно процесния имот.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на иска по
чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на имота; имотът да се намира във владение
на ответника и последният да го държи без правно основание.
Видно от представения по делото
официално заверен препис от НА за покупко-продажба на недвижим имот №149, т. IX, д.№4094/1995 г. на нотариус при ШРС, се установи,
че на 26.09.1995 г. А. Т. Л. и Р. С. Л. са закупили от Д.Д.К. и Л. И. А.
недвижим имот, представляващ нива от 300.00 кв.м. в местността „П.“ /“И.“/,
заедно с построената в имота паянтова сграда и насаждения, находящ се в
землището на гр. Шумен, при граници: А.Н., М. П., М. Й. и път. Няма спор, а се
установява и от приложените по делото преписи от официални документи
/удостоверения за наследници/, че ищците са наследници на починалите купувачи
по гореописаната прехвърлителна сделка А. Т. Л. и Р. С. Л.. Няма спор, че на
14.10.2015 г., ответниците, след извършена обстоятелствена проверка, са
признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 83510.691.27 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Шумен, общ. Шумен, местност „П.“, с площ от 278
кв.м., с трайно предназначение на територия – земеделска и начин на трайно
ползване – за вилна сграда, при съседи – поземлени имоти с идентификатор
83510.92.149, 83510.691.28, 83510.691.33 и 83510.691.26.
Ответниците оспориха твърденията на
ищците относно притежаваното от наследодателите на ищците право на собственост
върху спорния имот, излагайки възражения, че
последните са придобили имота от несъсобственик. За да се произнесе по това
възражение, съобрази следното:
От съдържанието на НА за
покупко-продажба на недвижим имот №149, т. IX,
д.№4094/1995 г. на нотариус при ШРС /документът, материализиращ сделката, по
силата на която се сочи от ищците, че техните праводатели са придобили
собствеността върху имота/, се установи, че нотариалният орган, изповядващ
сделката, изрично е отбелязал, че преди съставянето на акта се е уверил, че
продавачите по сделката са собственици на имота, предмет на сделката, т.е.
изрично е отразено изпълнение законовите задължения на нотариуса по чл.482 от ГПК /обн. бр.12 от 08.02.1952 г., отм./. От приетите по делото документи /НА за
покупко-продажба на недвижим имот №149, т. IX,
д.№4094/1995 г. на нотариус при ШРС, НА №33, том V,
дело №1594/1961 г./, става ясно, че в първия акт, като доказателство,
установяващо притежаваното от продавачите право на собственост върху имота е
отбелязан НА №33, том V, дело
№1594/1961 г. От последният документ е видно, че лицето И.Д. А., през 1961 г. е
придобило собствеността върху 300.00 кв.м. от нива /лозе/, представляващ част
от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Коларовград, в местността „И.“.
От приетите по делото документи /удостоверение, издадено от Община Шумен на
02.06.2021 г., акт за раждане на лицето И.Д.А., акт за раждане на лицето В. Д. А.,
удостоверение за родствени връзки от 01.06.2021 г./, се установява, че
приобретателят по сделката, материализирана в НА №33, том V, дело №1594/1961 г. И.Д.А. е брат на майката на
единия от продавачите по сделката, обективирана в НА за покупко-продажба на
недвижим имот №149, т. IX, д.№4094/1995
г. на нотариус при ШРС. От съвкупната преценка на всички тези документи, имащи
характера на официални удостоверителни документи, съдът стига до извода, че
продавачите по сделката, въз основа на която наследодателите на ищците са
придобили собствеността върху описания в актовете имот, са придобили
прехвърления в последствие от тях имот, въз основа на годно правно основание, а
именно наследствено правоприемство. За този извод съдът се съобрази с всички,
събрани по делото официални документи, разглеждайки ги в тяхната съвкупност,
отчитайки темпоралната последователност на удостоверените във тях факти с
правно значение. Ето защо намира това възражение на ответниците за
неоснователно. Наследодателите на ищците са придобили собствеността на описания
в НА за покупко-продажба на недвижим имот №149, т. IX,
д.№4094/1995 г. на нотариус при ШРС недвижим имот от собственици, въз основа на
годно правно основание.
По отношение на възражението на
ответниците за липса на идентичност между имота, сочен от ищците като придобит
от техните наследодатели и този, описан в Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 166, т.VIII,
рег.№ 12761, д.№ 1169/2015 год. на нотариус С. С., съдът счита същото за
неоснователно, поради следното:
Видно от приетото по делото Удостоверение,
с изх.№94-00-1431/09.03.2021 г. на Община Шумен, безспорно се установява, че процесният
имот е идентифициран по НА №33, том V, дело
№1594/1961 г., който акт е представен и описан в НА за покупко-продажба на
недвижим имот №149, т. IX, д.№4094/1995
г. на нотариус при ШРС. В документа е посочено, че промените в собствеността са
се отразявали в имотните ведомости от отдел „ТСУ“ до влизането в сила на ЗСПЗЗ.
Община Шумен изразява категорично становище, че имотът, предмет на сделките,
материализирани в горните нотариални актове е идентичен с ПИ с идентификатор
83510.691.27 съгласно КККР на гр. Шумен. Ето защо съдът стига до извода, че
претендираният от ищците недвижим имот е идентичен с този, който ответниците
сочат, че са придобили на оригинерно правно основание.
По отношение на направеното от
ответниците възражение за придобиване на имота по давност, за да се произнесе,
съобрази следното:
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време.
За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един
имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя- обективен
елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен
елемент /animus/- намерение за своене на вещта. При преценката дали
е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението- като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се
държи вещта като своя. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на десет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два
съществени елемента- изтичане на законно определен период от време и извършване
на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се
свои този имот /упражняване на владение върху имота/. Правото на собственост не
се придобива автоматично с изтичане на давностния срок, тъй като давността не
се прилага служебно- чл.84 от ЗС във връзка с чл.120 от ЗЗД.
В разглеждания казус, от събраните както
в полза на ищците, така и в полза на ответниците гласни доказателства, се
установи, че след закупуване на имота от наследодателите на ищците, същите са
посещавали регулярно имота, ползвали са го и са го обработвали. Тези посещения
са продължили до разболяването на бащата на ищците, някъде до 2013 г. От
показанията на свидетелите Т. И. и З.З., водени от ищците, се установи, че през
периода от 2001 г. до 2008 г.-2009 г. имотът се е ползвал и от наематели, които
имали уговорка с родителите на ищците да го обитават и поддържат. И двете
свидетелки категорично заявиха, че не познават ответниците и не са ги виждали в
имота, като единствените хора, които познават и са виждали в имота са
наследодателите на ищците и наемателите. Съдът дава вяра на тези доказателства,
тъй като показанията и на двамата свидетели са ясни, конкретни, взаимно и
вътрешно противоречиви. На следващо място, съдът се съобрази и с факта, че
свидетелите са трети, незаинтересовани от изхода на делото лица, които са имали
възможността пряко и непосредствено да възприемат изложените от тях събития. От
показанията на разпитаните по искане на ответниците свидетели, стана ясно, че
ответниците притежават имот в местността „П.“, който имот граничи с друг имот,
в който има постройка, и на който имот са правели ограда, за да не влизат
животни и хора. От показанията и на тримата, водени от ответниците свидетели не
се установи по ясен и категоричен кой точно имот са ползвали и стопанисвали
ответниците. Изявленията на свидетелите бяха неясни, противоречиви и уклончиви,
като от отговорите на задаваните им въпроси кой точно имот са поддържали
ответниците, се установи, че същите са ползвали и обработвали собствения си
имот, придобит чрез покупка или наследство /в последния случай показанията на
свидетелите си противоречаха/, като са поставили ограда и на границата на
съседния имот, който знаят, че не е техен, за да ограничат достъпа на хора и
животни до имота си- „Един имот имат в местността „П.“… В имота има една
порутена, било е къщичка на времето, порутено е в момента. Къщичката е до
техния имот, който е. До техния имот е къщичката, то просто заградихме, за да
не влизат… Тази къщичка не беше в техния имот“- са изявления на свидетеля Т.;
„Аз може би преди 20 години съм ходил за първи път там и даже правихме ограда.
Знам, че мястото е наследствено. Само това място притежават там и съседното на
тяхното място, което фактически те си поддържаха оградата там. Те са непосредствени
съседи, граничи, имат обща ограда. Те правиха ограда фактически на съседното
място, докато си правиха на тяхното място. Тя е обща оградата…Заградиха, защото
влизаха много кучета в тяхното място и затова заградиха цялото място“- са
изявления на свидетеля П.. Разпитаните по искане на ответника свидетели са били
и свидетели пред нотариуса в нотариалното производство по извършената
обстоятелства проверка, дала повод за издаване на констативния нотариален акт
за собственост на ответниците. Предвид така събраните доказателства, съдът стига
до извода, че ответниците не проведоха главно и пълно доказване на факта на
придобиване собствеността върху процесния имот на твърдяното от тях оригинерно
придобивно основание. Напротив, по делото се събраха доказателства, че те са
владеели, ползвали и полагали грижи за собствения си имот, който е съседен на
процесния, като единственото фактическо действие, което са извършили по
отношение на спорния имот е да поставят ограда на съседното място, необходима
за обезопасяване на собствения им поземлен имот. Ето защо заключава, че
ответниците не са владеели спорния имот при условията на придобивна давност,
т.е. намира, че не са налице законовите предпоставки за придобиване на имота на
соченото правно основание.
Право на собственост според разпоредбата
на чл.77 от ЗС, се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона.
В разглеждания казус безспорно се
установи, че ищците са собственици, всеки на по ½ ид.ч., по силата на
наследствено правоприемство на описания в исковата молба имот.
Ето защо и доколкото ответниците не
оспориха твърденията, че владеят имота, нещо повече- признават тези факти, заключава,
че така предявените ревандикационни искове следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК, като
последица от уважаване на иска, следва да бъде отменен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 166, т.VIII, рег.№ 12761, д.№ 1169/2015 год. на нотариус С. С.,
вписан в Служба по вписванията гр. Шумен с вх. рег.№ 7612 от 14.10.2015 год.,
акт № 146, т.21, д.№ 4147/15 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищците извършените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, равняващи се на сума от 719, 80 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Г. В. – К., ЕГН **********,
с адрес: ***, че Т.А.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.А.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, и двамата със съдебен адрес:***, са собственици, при квоти по
½ ид.ч. за всеки един от тях, на поземлен имот, находящ се в гр. Шумен,
местност „П.“, с административен адрес: ул. П. № 8, представляващ нива от 300
кв.м. /триста квадратни метра/, заедно с построена в него паянтова
второстепенна сграда с площ от 12 кв.м. и насаждения, при граници: имоти на А.Н.,
М. Б., М. Й. и път, съгласно Нотариален акт №149, т.IХ,
д.№ 4094/1995 год. на нотариус при Шуменски районен съд, а съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен - поземлен имот с
идентификатор 83510.691.27, с площ от 278 кв.м. /двеста седемдесет и осем
квадратни метра/, с трайно предназначение на територия – земеделска и начин на трайно
ползване – за вилна сграда, при съседи – поземлени имоти с идентификатор
83510.92.149, 83510.691.28, 83510.691.33 и 83510.691.26.
ОСЪЖДА
И.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Г. В. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
предадат владението на Т.А.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.А.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, и двамата със съдебен адрес:***, върху следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр.Шумен,
местност „П.“, с административен адрес: ул. П. № 8, представляващ нива от 300
кв.м. /триста квадратни метра/, заедно с построена в него паянтова
второстепенна сграда с площ от 12 кв.м. и насаждения, при граници: имоти на А.Н.,
М. Б., М. Й. и път, съгласно Нотариален акт №149, т.IХ,
д.№ 4094/1995 год. на нотариус при Шуменски районен съд, а съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен - поземлен имот с
идентификатор 83510.691.27, с площ от 278 кв.м. /двеста седемдесет и осем
квадратни метра/, с трайно предназначение на територия – земеделска и начин на
трайно ползване – за вилна сграда, при съседи – поземлени имоти с идентификатор
83510.92.149, 83510.691.28, 83510.691.33 и 83510.691.26.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК, ОТМЕНЯ
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 166, т.VIII, рег.№ 12761, д.№ 1169/2015 год. на нотариус С. С.,
вписан в Служба по вписванията гр. Шумен с вх. рег.№ 7612 от 14.10.2015 год.,
акт № 146, т.21, д.№ 4147/15 г.
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и Г.Г. В. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Т.А.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Я.А.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, и двамата
със съдебен адрес:***, сумата от 719, 80 лв. /седемстотин и деветнадесет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената
част от исковете.
Решението може да се обжалва пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: