Определение по дело №160/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 401
Дата: 1 март 2019 г.
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20192100500160
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV-401                                    Година 2019, 01 март                   гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                   четвърти въззивен граждански състав

на първи март                                         година две хиляди и деветнадесета,

в закритото заседание, в състав:                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА П.

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 160 описа за 2019 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на М.Х.С. ***, подадена чрез адв.Д.В. от БАК (вх.№ 7147 от 18.12.2018 г. по описа на АРС), против решение № 226 от 13.12.2018 г. по гр.д.95/2018 г. по описа на Айтоски районен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника прието за установено по отношение на ответниците С.Е.С. ***, М.И.М. и Ф.А.М., двамата от с.Добромир, Бургаска обл., и Б.Н.Х. и А. Юнус Х., двамата от с.Средна махала, Бургаска обл., че: ответникът С.Е.С., праводател по Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 182/2016 г. на нотариус per. № 557 на НК, не е собственик по силата на давностно владение, за което му е бил издаден Нотариален акт № 179/2016 г. на нотариус per. № 557 на НК, с район на действие - района на АРС, на следните земи, находящи се в землището на с.Средна махала, община Руен, с ЕКАТТЕ 68401, а именно:

1.                 ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване - НИВА, съставляваща поземлен имот с № 010018 по плана за земеразделяне землището на село Средна махала, находяща се в местността „БААЛАР АДА“, девета (3,399) и шеста (6.599) категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 9,998 дка;

2.                 ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване - НИВА, съставляваща поземлен имот с № 012023 по плана за земеразделяне землището на с.Средна махала, находяща се в местността „КОШУ АРМУТ ЯНЪ“, девета (0,559) и шеста (13.433) категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 13,992 дка, с ограничения върху имота: 11 Електропровод 20 KV. На 10 м от двете страни до крайните проводинци или на 11 м от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.

3.        ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване - ИЗОСТАВЕНА НИВА, съставляваща поземлен имот с № 015009 по плана за земеразделяне в землището на с.Средна махала, находяща се в местността „КАРА TAP ЛА“, девета категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 8,005 дка;

4.        ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване - НИВА, съставляваща поземлен имот с № 016018 по плана за земеразделяне в землището на с.Средна махала, находяща се в местността „АРМУТЛУ АДА КОРУСУ“, девета (6,765) и шеста (2,136) категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 8,901 дка;

5.        ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване - ИЗОСТАВЕЕ1А НИВА, съставляваща поземлен имот с № 016024 по плана за земеразделяне землището на с.Средна махала, находяща се в местността „АРМУТЛУ АДА КОРУСУ”, девета категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 10.001 дка;

6.        ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване - ИЗОСТАВЕНА НИВА, съставляваща поземлен имот с № 001006 по плана за земеразделяне землището на с.Средна махала, без посочена местност, девета категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 11,996 дка;

7.        ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване - ИЗОСТАВЕНА НИВА, съставляваща поземлен имот с № 003002 по плана за земеразделяне землището на с.Средна махала, находяща се в местността „ДЬОРТ ЕЬОЛДЖУК“, девета категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 2,999 дка;

8.        ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване - ИЗОСТАВЕНА НИВА, съставляваща поземлен имот с № 021013  по плана за земеразделяне землището на с.Средна махала, находяща се в местността „АК БОБА КАЯСЪ“, девета категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 3,000 дка;

КАКТО И,

ЧЕ ответниците М.И.М. и Ф.А.М., двамата съпрузи, не са станали собственици на така описаните имоти, по силата на извършената покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 182/2016 г. на нотариус per. № 557 на НК, с район на действие - района на АРС, която покупко-продажба не е породила вещно-прехвърлително действие и е непротивопоставим на ищеца;

ЧЕ ответникът Б.Н.Х. и съпругата му А. Юнус Х., не са собственици на гореописаните имоти по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 22/2017 г. на нотариус per. № 557 на НК, с район на действие - района на АРС, който договор не е породил вещно-прехвърлително действие и е непротивопоставим на ищеца;

И с което решение въззивникът е осъден да заплати на ответниците Б.Н.Х. и А. Юнус Х., направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 020,00 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения – при неправилно разпределена доказателствена тежест между страните предвид характера на предявения иск – отрицателен установителен иск. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че е недоказан искът, че ответникът С.Е.С. (респ. и останалите ответници като негови правоприемници), не са собственици на процесните земи, след като по делото е доказано, че ищецът, както и ответникът С.Е.С., са наследници на общия им наследодател С. Халилов Чакъров, в полза на чиито наследници са възстановени процесните земеделски земи; и че към датата на издаване на нот.акт № 179 от 29.08.2016 г., с който ответникът С. е признат за единствен собственик на възстановените на наследниците С. Чакъров земи, в негова полза не би могъл да изтече необходимият по закон 10 годишен срок за придобиване на земите по давност, след като към този момент ответникът С. е бил едва на 22 години. Сочи се още, че липсата на намерение да се своят имотите у ответника С., се установява от представения по делото договор за аренда, подписан на 05.02.2016 г., при подписването на който ответникът изрично е посочил, че предоставя на арендатора „наследствените си земи“. Ето защо се сочи, че са неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че ответникът С. бил доказал, че  епридобил еднолично собствеността върху процесните земи. Сочи се, че съдът превратно е възприел както представените по делото писмени доказателства, така и свидетелските показания, като по този начин е достигнал до неправилни изводи.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на решение, с което съдът приема за установено по отношение на ищеца, че ответникът С.Е.С. не е собственик по силата на нот.акт № 179/2016 г. на нотариус с рег.№ 557 на НК, издаден му на основание давностно владение, на процесните земеделски земи в землището на с.Средна махала; както и че ответниците М.И.М. и Ф.А.М. не са станали собственици на същите земи на основание покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 182/2016 г. на нотариус с рег.№ 557 на НК; както и че ответниците Б.Н.Х. и А. Юнус Х. не са станали собственици на същите земи на основание покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 22/2017 г. на нотариус с рег.№ 557 на НК, тъй като двата договора за покупко-продажба не са породили вещно-прехвърлително действие по отношение на ищеца. Претендира се още отмяна, на основание чл.577, ал.2 от ГПК, на нот.акт № 179/2016 г. на нотариус с рег.№ 557 на НК, в частта, с която ответникът С.Е.С. е признат за собственик на основание давностно владение, над 1/20 ид.част от процесните земеделски земи.

С твърдението за неправилно разпределена доказателствена тежест между страните, е заявено искане да се допуснат при режим на довеждане от въззивника, на двама свидетели, с показанията на които да се установи, упражнявал ли е някой от другите наследници С. Халилов Чакъров, фактическа власт върху имотите.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

В срока по чл.263 от ГПК против въззивната жалба са постъпили отговори от въззиваемите М.И.М. и Ф.А.М., подаден чрез процесуалния им представител адв.Д.П. и от въззиваемите Б.Н.Х. и А. Юнус Х., подаден чрез процесуалния им представител адв.К.К.. Въззиваемите оспорват въззивната жалба като неоснователна. Твърдят, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а първонистанционният съд е разпределил между страните доказателствената тежест още с доклада си по делото, против който доклад ищецът не е възразил. Твърди се още, че съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната връзка, поради което изводите му са освен правилни, и обосновани. Излаган се подробни съображения по съществото на спора. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъсъждане на направените от въззиваемите във въззивното производство разноски. Няма искания за ангажиране на нови доказателства. Възразява се против направеното от въззивника искане за допускане на гласни доказателства във въззивното производство с твърдението, че не е налице соченото във въззивната жалба процесуално нарушение.

По направеното от въззивника искане за ангажиране на доказателства във въззивното производство, съдът намира следното:

В проекто-доклада си по делото, изготвен с Определение № 195 от 16.03.2018 г., АРС е изложил твърденията на страните, дал е правна квалификация на предявените искове, и изрично е указал на страните доказателствената тежест, която носят, а именно: „ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, т.е. в негова тежест е да установи собственост по отношение на спорния имот, а ответникът – фактите, от които произтича правото му“. Посочено е още, че по делото не са изложени факти, които са общоизвестни или служебно известни на съда, съответно - които не подлежат на доказване, поради което всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията и твърденията си.

С оглед съдържанието на доклада на съда, настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на нови доказателства във въззивното производство, поради което искането на въззивника следва да бъде оставено без уважение.

Съдът констатира, че с въззивната жалба е представена вносна бележка за заплатена държавта такса в размер на 25 лв. Предвид предявените три отрицателни установителни иска, съдът приема, че за подадената въззивна жалба следва да се заплати държавна такса в размер на още 50 лв и да се представят доказателства за внасянето им.

Водим от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на М.Х.С. ***, подадена чрез адв.Д.В. от БАК (вх.№ 7147 от 18.12.2018 г. по описа на АРС), против решение № 226 от 13.12.2018 г. по гр.д.95/2018 г. по описа на Айтоски районен съд.

Оставя без уважение искането на М.Х.С. за допускане на гласни доказателства във въззивното производство.

Указва на въззивника М.Х.С., че най-късно до откритото съдебно заседание следва да се представят доказателства за довнесена държавна такса в размер на 50 лв, като в противен случай въззивната жалба ще бъде оставена без движение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

Определението не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                              2.