№ 145
гр. *****, 21.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от К. Е.Я. против определение
от 20.12.2021 година, постановено по т.д.1480/2017 година по описа на
Варненски окръжен съд, търговско отделение, В ЧАСТТА, с която е оставена
без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в
размер на 1894 лева по депозираната въззивна жалба срещу решение,
постановено по същото дело.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е
неправилно и моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като
постанови друго, с което да го освободи от заплащане на държавна такса.
Твърди, че единственият доход който получава е по трудово правоотношение
в размер на 1594,54 лева, като съпругата му също получава доход в размер на
1220,98 лева по трудово правоотношение. Не разполагат с парични влогове,
не развиват търговска дейност и не притежават недвижими имоти. От
месечнияте им приходи следва да се приспаднат ежемесечните разходи за
задоволяване на елементарни битови нужди, както и погасителна вноска по
потребителски кредит в размер на 530,07 лева и 300 лева присъдена издръжка
на непълнолетната дъщеря Ю. Я..
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
1
същество е частично основателна по следните съображения.
Производството по т.д.№ 1480/2017 година по описа на Окръжен съд
***** е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу К.
Е.Я., като с решение от 05.11.2021 година, същият е осъден да заплати
солидарно с В. М. Я. на ищеца сумата от 100858,33 шв.франка,
представляващи главница, дължима въз основа на договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба -27.10.2017 година до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 12802 лева, разноски,
съобразно уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът К.Я. е подал въззивна жалба срещу постановеното решение,
като дължимата държавна такса е в размер на 3788 лева.
С молба от 16.12.2021 година ответникът е поискал освобождаване от
държавна такса за въззивното обжалване поради тежкото си финансово
състояние.
Към молбата са приложени декларации, от които е видно, че К.Я.
получава доход по трудово правоотношение в размер на 1594,54 лева, като
съпругата му също получава доход в размер на 1220,98 лева по трудово
правоотношение. Не разполагат с парични влогове, не развиват търговска
дейност и не притежават недвижими имоти. От месечнияте им приходи
следва да се приспаднат ежемесечните разходи за задоволяване на
елементарни битови нужди, както и погасителна вноска по потребителски
кредит в размер на 530,07 лева и 300 лева присъдена издръжка на
непълнолетната дъщеря Ю. Я.. Ответникът има участие в „Руевитт“ ЕООД,
което не осъществява дейност. Притежава ½ ид.ч. от леки автомобили с дата
на производство 1992 и 1999 година, които не ползва.
Съгласно възприетото в т. 13 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., на ОСГТК, молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява молба за
защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК и разрешението по нея е
съдебно правораздаване.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в
наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано
2
имущество и получавани доходи. При произнасянето по молбата съдът взема
предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани
обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а се основава на конкретни
обективни факти, удостоверени по надлежния ред.
За да бъде уважена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е необходимо по
делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за
заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, при
което съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на
дължимата държавна такса, в т. ч. и бъдещите разноски, които следва да
понесе по делото. Дължимата държавна такса за въззивно обжалване е в
размер на 3788 лв. , като след постановеното определение на
първоинстанционният съд същата е дължима до размера от 1894 лева. С оглед
данните по делото за доходите на въззивника, съдът намира, че същият не би
могъл да изпълни задължението си за внасяне на такса в този размер, тъй като
взема предвид средствата необходими за издръжка на едно лице на месец,
определени според данните на НСИ за последното тримесечие на 2021 г..
Нетната потребителска кошница е в размер на 1147,92 лева, а за последното
тримесечие на 2021 година необходимият доход за осигуряване на социално
приемлив начин на живот за едно работещо лице е 1479 лева, а при двама
работещи с едно дете всеки един от тях трябва да взема не по-малко от 1331
лева. Нарастването на дохода за издръжка през 2021 година се дължи на
ускорения ръст на цените, обусловен от замразената икономическа активност,
драстичното покачване на цените на ел.енергия и суровини.
С разполагаемите от молителя средства, след приспадане на сумите,
дължими за месечната издръжка на детето Ю. Я. същият не може да заплати
дължимата за въззивното производство държавна такса в пълен размер, тъй
като тя представлява непосилен разход, съизмерим с отсъстващите му към
момента доходи. Наличните у лицето средства са необходими за неговата
издръжка в хода на производството, с оглед времетраенето на процеса до
приключването му с влязъл в сила акт. С освобождаването му от дължимите
за производството такси и разноски се постига баланс между минимално
необходимите средства за месечната му издръжка и участието му в
производството, без да бъдат накърнени неговите права. Съдът съобразява и
3
влязлото в сила съдебно решение, по което въззивникът дължи заплащане на
месечна издръжка на непълнолетно дете, както и, че тази издръжка, с оглед
интересите на детето е приоритетна.
Съобразно гореизложеното, молбата с правно основание чл. 83, ал. 2
ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена за разликата над 1000
лева.
Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното определение следва да бъде частично отменено и вместо него да
се постанови друго, с което искането се уважи в посочения по-горе смисъл, а
потвърдено, в частта, с която е оставена без уважение молбата за
освобождаване до размера от 1000 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №261206/20.12.2021 година, постановено по т.д.
№1480/2017 година по описа на Варненски окръжен съд, търговско
отделение, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на К. Е.Я. за
освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 1894 лева по
депозираната въззивна жалба срещу решение, постановено по същото дело,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСВОБОЖДАВА К.Е. Я., ЕГН-********** с адрес: гр.*****,
ул.“************“, 11, ет.3, ап.8 от заплащане на държавна такса за въззивно
обжалване за разликата над 1000 лева до размера от 1894 лева, на осн. чл.83,
ал.2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение №261206/20.12.2021 година,
постановено по т.д. №1480/2017 година по описа на Варненски окръжен съд,
търговско отделение, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на
К. Е.Я. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 1000
лева по депозираната въззивна жалба срещу решение, постановено по същото
дело.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5