№ 13386
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110100710 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от Б. П. П. против „(фирма) и Т. Я. Т. с искане
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при условията на солидарна
отговорност сумата в размер на 3000 лева, представляваща неплатена главница по сключен
с ответника юридическо лице Договор за заем от 29.10.2021 г., за обезпечаване на
задълженията по който с ответника физическо лице е сключен договор за поръчителство от
10.11.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху вземането от депозиране на исковата
молба на 07.01.2022 г. до окончателното му погасяване.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и първия ответник -
„(фирма) е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за заем от
29.10.2021 г., по силата на който ищецът в качеството си на заемодател предал в заем на
ответника по банков път сумата в размер на 3000 лева, а заемателят се задължил да върне
получената сума в срок до 15.11.2021 г. Представителят на страната поддържа, че между
ищеца и втория ответник – Т. Я. Т. на 10.11.2021 г. е сключен договор за поръчителство, по
силата на който ответникът физическо лице се задължил да отговаря за задълженията на
заемателя по договора за заем при условията на солидарна отговорност. В исковата молба са
изложени твърдения, че падежът на задължението за връщане на получената в заем сума
настъпил, като предвид неизпълнението на задължението за връщане на отпуснатата в заем
сума е направено искане ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност да
заплатят на ищеца сумата в размер на 3000 лева. Направено е искане сторените от ищеца
съдебни разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск и в настоящото
производство да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „(фирма) не депозира отговор на исковата молба.
Ответникът Т. Т., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адвокат Л. М., в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск. В подадения
отговор са развити съображения, че от представените по делото документи не може да се
направи извод за неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума. В контекста
на изложеното е направено искане в доказателствена тежест на ищеца да бъде разпределено
установяване на липсата на плащане. По изложените доводи е направено искане
предявеният срещу ответника физическо лице иск да бъде отхвърлен.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.
240, ал. 1 вр. чл. 138, ал.1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно възникнало между ищеца и първия ответник правоотношение по
договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне
сумата предадена му от заемодателя, че е изправна страна по договора за заем и е предал
отпуснатата в заем сума, настъпила изискуемост на задължението за връщане на отпусната в
заем сума, както и съществуване на валидно правоотношение по договор за поръчителство с
втория ответник, по силата на което последният се задължил да отговаря при условията на
солидарна отговорност за задължението на заемателя за връщане на получената в заем сума.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно
неосъществяване на дължимо поведение, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва - точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и
доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й
последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение. Предвид изложеното в доказателна тежест на
ответниците е да установят погасяване на твърдяното от ищеца задължение.
Съдът намира, че от представения по делото Договор за заем от 29.10.2021 г. се
установява, че между Б. П. в качеството на заемодател и „(фирма) в качеството на заемател
е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се
задължил да предостави в заем на ответното дружество сумата в размер на 3000 лева в срок
от седем работни дни от влизане в сила на договора. Клаузата на чл. 6 от съглашението
предвижда, че заемателят следва да върне получената сума в срок до 15.11.2021 г. Съгласно
чл. 16 от договора отпуснатата в заем сума следва да бъде преведена на заемателя по
посочена в документа банкова сметка на дружеството, открита в *****, респ. да бъде
върната по посочена банкова сметка на ищеца.
Като писмено доказателство по делото е представен препис от преводно нареждане, с
което ищецът превел по посочената от ответното дружество банкова сметка сумата в размер
на 3000 лева, като в документа е отбелязано, че основанието на плащането е „заем по
договор от 29.10.2021“.
От изложеното следва, че ищецът е изправна страна по сключения договор за заем. С
оглед така установеното от фактическа страната, при съобразяване на наведените от
страните доводи и доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
задължението си, произтичащо от процесното съглашение, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Съдът намира, че от представения по делото Договор за поръчителство от 10.11.2021
г. се установява, че между Б. П. в качеството на кредитор и Т. Т. в качеството на поръчител
е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът
физическо лице се задължил да отговаря при условията на солидарност за изпълнение на
задълженията на „(фирма), произтичащи от процесния договор за заем.
В мотивите към Решение по т. д. № 998/2011 г. на ВКС, I ТО, е изяснено, че съгласно
чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са
съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден
е пример с договор за заем. Солидарно задължени са лицата, които са получили паричната
сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на
кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния
2
размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност
възниква и при договор за поръчителство – чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря
пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за
заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил
същата в собственост. Съдът намира, че в разглеждания случай Т. Т. отговаря при условията
на солидарна отговорност в качеството си на поръчител по процесния договор за заем за
изпълнение на задълженията на заемателя. По изложените съображения съдът намира, че
предявеният срещу поръчителя иск е основателен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство в размер общо на 720 лева, от които сумата в размер на 120 лева внесена
държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 600 лева заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение. В тежест на ответника физическо лице следва да бъде
възложено да заплати и направените от ищеца разноски за назначаване на особен
представител на лицето в размер на 300 лева.
Съгласно задължителните указания дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012
г. на ОСГТК направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат със съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Предвид изложеното направените от ищеца съдебни разноски по ч. гр. д. № 69980/2021г. по
описа на Софийски районен съд, 54 състав, в размер общо на 340 лева, от които сумата в
размер на 40 лева внесена държавна такса в производство по чл. 390 ГПК и сумата в размер
на 300 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС на пълномощника на молителя
следва да бъдат възложени в тежест на ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „(фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, и Т. Я.
Т., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплатят на Б. П. П., ЕГН **********, с адрес в ****,
на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 138 ЗЗД, при условията на солидарна отговорност
сумата в размер на 3000 лева, представляваща неплатена главница по сключен с ответника
юридическо лице Договор за заем от 29.10.2021 г., за обезпечаване на задълженията по
който с ответника физическо лице е сключен договор за поръчителство от 10.11.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава върху вземането от депозиране на исковата молба на
07.01.2022 г. до окончателното му погасяване.
ОСЪЖДА „(фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, и Т. Я.
Т., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплатят на Б. П. П., ЕГН **********, с адрес в ****,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 720 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА Т. Я. Т., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплатят на Б. П. П., ЕГН
**********, с адрес в ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 300 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в производството за назначаване на особен
представител.
ОСЪЖДА „(фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, и Т. Я.
Т., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплатят на Б. П. П., ЕГН **********, с адрес в ****,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 340 лева, представляваща сторени
съдебни разноски по ч. гр. д. № 69980/2021г. по описа на Софийски районен съд, 54 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4