№ 1137
гр. Пазарджик, 30.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20245220102069 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Страните са нередовно призовани, при неспазен срок по чл. 56, ал. 3 от
ГПК.
Молителката С. А. В. се явява лично. Представлява се от адв. П.,
редовно упълномощена да я представлява с пълномощно по делото.
Ответникът М. В. В. се явява лично. Представлява се от адв. Л., с днес
представено пълномощно.
АДВ. П.: Нямаме възражения по нередовното призоваване и моля да
дадете ход на делото.
АДВ. Л.: Нямаме възражения по нередовното призоваване. Моля да
дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Докладва се делото:
Производството е по реда на чл. 7 и следващите от ЗЗДН.
Постъпила е молба за защита от домашно насилие от С. А. В., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „****** против съпруга й М. В. В., ЕГН
********** гр. Пазарджик, ул. „****** с твърдения, че съжителстват в един
1
апартамент и имат една пълнолетна дъщеря, която не живее с тях. Допреди
една година живеели по-нормално, но от една година ответникът започнал да
се държи странно, започнал да излиза вечер без да се обажда и без да дава
обяснения къде отива или къде ходи, а спрямо молителката започнал да
проявява вербална агресия. Агресията му ескалирала след 20.12.2023 г.,
когато неговите родители прехвърлили собствеността върху апартамента на
дъщеря им. На Коледа 2023 г. ответникът я заплашил, че това щели да бъдат
последната й Коледа и Нова година. На рождения му ден на 27.01.2024 г.
молителката украсила дома им с балони, за да го отпразнуват, но когото
ответникът се прибрал, й казал, че тъкмо дошъл, за да я хвърли през терасата,
и си излязъл. На 07.05.2024 г. след като не могъл да си намери ключа за
колата, ответникът се ядосал и я заплашил с думите: „Не ме карай да те удуша
и да те хвърля в канала“. На 13.05.2024 г. ответникът имал някакви
финансови затруднения, бил ядосан и започнал да я нарича „боклук“ и да я
заплашва, като пак й казал: „Ще те хвърля или през терасата, или в канала, а
най-добре ще е да те блъсне кола“. Според молителката положението вече
станало нетърпимо, страхувала се за себе си, стараела се да не се засичат
вкъщи и се заключвала в спалнята. Моли да бъде издадена заповед за защита
от домашно насилие с мерките по чл. 5, т. 1, 2, 3, 4 и 6 от ЗЗДН и заповед за
незабавна защита с мерките по чл. 5, т. 1, 2, 3, и 4 от ЗЗДН. Претендира
разноските по делото.
СЪДЪТ УКАЗВА на молителката, че е нейна доказателствената тежест
да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
осъществил описаното в молбата за защита домашно насилие спрямо нея.
СЪДЪТ УКАЗВА на ответника, че е негова доказателствената тежест да
обори доказателствената сила на представената от молителката декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
АДВ. П.: Поддържам подадената молба, ведно с представените
доказателства.
АДВ. Л.: Имаме определени възражения по молбата, дотолкова
доколкото изложеното в нея, като реплики, отправени към неговата съпруга
са извадени извън контекста на разговорите, които са имали. Не считаме, че
казаното от него има такова съдържание и такъв смисъл. Той ще обясни.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Не съм казал „Не ме карай да те удуша и да те
2
хвърля в канала“. През май месец такова нещо не съм изричал. За ключа на
колата я попитах „къде е?“, защото знаех, че тя го е взела от жабката на
колата. Оттам намеси детето, че го е дала на нея. Оставих колата заключена с
буката за абитуриентски бал, с идеята моето, нашето, дете да извади букета с
ключа, който уж го е дала на детето. Детето потвърди, че ключа не е в нея,
защото аз знам, че ключа е в нея и укрива ключа. На другия ден ми казва „На
работата ми е“, на по-другия ден ми казва „Той е мой наполовина“. Аз
говорих с нея, няма обиди, няма нищо. Запазих спокойствие. Половината
неща стават пред дъщеря ми. Най-накрая ми каза „За да нямаме спорове по
тази тема, моят адвокат ще се свърже с теб“. Това става след няколко дни.
Единия ден е на работата, единия ден е вкъщи, на другия ден на детето го е
дала. И един ден просто ми каза „Моят адвокат ще се свърже с теб. Аз имам
права върху колата толкова колкото и ти“. И така се приключи. Тя не се
държи прилично с мен. Отричам да съм казвал тези неща, че е боклук и да
съм я заплашвал, че ще я хвърля през терасата. Не съм казвал такива неща.
Както всичко е описано, за повечето мога да ги оборя, но да предположим, че
има страх от мен и е описано, че се заключва два пъти в спалнята, държа да
подчертая, че и аз се заключвам. Разбира се, че и аз се страхувам от нея. Тя се
заключва два пъти в спалнята, но заключва външната врата три пъти. Зададох
й въпрос „Защо заключваш външната врата три пъти?“. Отговорът й беше „За
да те чуя ако излезнеш“. Значи, ако човек, който се страхува не би трябвало
да заключва външната врата. Ако човек, който живее под страх от мен, как
може да разчита всяка сутрин да я забирам от същия дом, в който живеем и
да я карам на работа. Тръгваме заедно. Може да се караме вечерта, да се
обиждаме, но сутринта я карам „Ще ме караш днес, нали“. Окей, когато имам
възможност. В повечето пъти е възможно, максимум един път на седмицата
да не я закарам. Дори на 17-ти, в петък, когато е подадена молбата,
включително и на 21-ви тя е закарана от мен на работа. Без някакви
увреждания, обиди да е имало.
АДВ. Л.: По принцип оспорваме молбата, тъй като твърденията в нея са
твърдения за изречени думи в единствено в присъствието им. Имаме нещо
казано на четири очи. Вие ще прецените колко това е вярно.
Съдът докладва постъпилите материали по делото, а именно:
Писмо от Гражданско деловодство при РС – Пазарджик, с което
3
информират съда, че след извършена справка в програми ЕИСС и САС се
установило, че страните по делото имат наложени мерки по ЗЗДН само по
настоящото гр.д. № 2069/2024 г. по описа на РС – Пазарджик.
Справки за съдимост – 2 броя от Бюро съдимост при РС – Пазарджик и
справки в НБД „Население“ – 2 бр., съответно за лицето С. А. В. и М. В. В..
Писмо от ДПБ – Пазарджик, с което информират съда, че лицата С. А.
В. и М. В. В. не са били хоспитализирани в ДПБ – Пазарджик.
АДВ. П.: Да се приемат
АДВ. Л.: Запознат съм и не възразявам да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото постъпилите писмо от ДБП –
Пазарджик, 2 броя справки за съдимост и 2 броя справки в НБД „Население“,
както и справка от Гражданско деловодство при РС – Пазарджик.
АДВ. П.: Водим допуснатия ни свидетел.
АДВ. Л.: Не водим свидетели. Няма свидетели на казаното. Молбата ми
е молителката да направи изявление кое е съвместно обитаваното жилище.
Основание за това искане ми дава заповедта за незабавна защита, доверителят
ми е изведен и от другото жилище на ул. ******, което е на родителите му, за
което представям Нотариален акт за собственост на имота на ул. „******“.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Съвместно обитаваното жилище е в гр.
Пазарджик, ул. „******.
АДВ. П.: Не възразявам да се приеме нотариалният акт.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим
имот.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ И
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
4
С. Н. А. – на 61 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, майка на молителката. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. А.: Дъщеря ми и зет ми имат брак и живееха заедно до
21.05.2024 г. Отношенията им започнаха да не са така, както бяха в добри
отношения. Мъжът й започна да става по-агресивен. Живееха като всяко
нормално семейство, но от една година усетих, че нещо се държи много
странно. Започна да излиза, да пие, да се прибира късно. Била съм у тях и съм
видяла и тези неща. Но впоследствие нещата се усложниха, започна да я
обижда, да я заплашва. Тя ми се обажда вечер всеки и ми се виждаше
притеснена, попитах я „Как вървят нещата?“ и тя каза „Нещо става с нас“.
Когато той се прибирал я обиждал с „боклук“, не можел да я гледа, да се маха
или той ще се махне и излиза. Аз като майка започнах да се притеснявам.
Преди Коледа се случи така, че неговите родители прехвърлиха апартамента
на внучката – на тяхната дъщеря. Той стана още по-агресивен и на рождения
му ден, аз му звъннах на 27.01. да му честитя, той беше отишъл у неговите
родители, а дъщерята вкъщи го чакаше и се беше приготвила в празнична
обстановка, да стоплят отношенията между тях двамата, но той дошъл ядосан,
агресивен и започнал да я обижда и казал, че е дошъл да я хвърли през
терасата. Това започна да ме притеснява. Казах й, като е вкъщи, „Недей да
говориш с него, влез в стаята и се заключи“. И пак са започнали обидите „Ти
луда ли си?“, „Боклук“ и й е казал, че това ще и бъде последната Коледа,
последната Нова година, пред Великден й е казал, че това ще й е последния
Великден. Между 6-ти и 7-ми май си е дошъл да търси ключове за колата.
Започнал пак да я обижда и казал, че е решил да я удуши и да я хвърли в
канала. Казах й „Затваряй се в стаята и няма да контактуваш с него“. След
една седмица пак си е дошъл агресивен, ядосан и е казал - това, което
заслужава да стане – ще стане, ще я удуши, ще я хвърли в канала или по-
добре да я блъсне кола. Аз се притеснявам, тя ми е дете и като всяка майка
трябва да си подкрепя детето. Неговите родители като прехвърлиха
апартамента, но с правото да живеят и двамата там. Аз й казах ако иска да
дойде при мен да живее, но тя каза, че иска да си стои в апартамента, защото
са й казали, че и двамата могат да стоят апартамента. От 21-ви май те са
разделени и не живеят заедно, защото при тези заплахи и агресии и той се
5
принудил да се махне от там. Тя живее в апартамента.
Това, което го разказах го знам от моята дъщеря, понеже се чуваме
всеки ден. По телефона си контактуваме всяка вечер. Тя ми е разказала
всичко.
АДВ. П.: Нямам други искания. Да се приключи делото.
АДВ. Л.: С оглед на казаното, не виждам какво можем да събираме като
доказателства. Всичко е било на четири очи. Моля да дадете възможност на
ответника да разкаже.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Нещата пресъздадени така излизат от
контекста. Контекста „Това ще ни бъде последната Коледа и Нова година
заедно, като семейство“. Това са думи между мен и нея казани. За Великден
по същия начин е казано, тъй като тези празници са един път в годината и
става въпрос – заедно като семейство ще сме за последно. Нещата вървят на
раздяла, с оглед на тези неща. А как е написано и е подведено да се разбере.
Това исках да уточня.
АДВ. Л.: Нямам други искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. П.: Уважаема госпожо Съдия, от събраните по делото
доказателства се установи, че моята доверителка и ответната страна –
нейният съпруг, са били в рамките на около година назад във влошени
отношения, като постепенно с времето те се влошават. Особено влошени са
станали отношенията и агресивното поведение на ответника, след като той е
разбрал, че неговите родители са прехвърлили собствеността на жилището, в
което живеят на ул. „****** на тяхната дъщеря и съответно своята внучка,
като в този случай ответникът, дори е заплашил, обиждал е доверителката ми,
заплашил я е, че това ще бъде последната й Коледа и последната Нова
година. Агресията е свързана с конкретни събития и конкретни дати. На
рождения ден на ответника 27.01.2024 молителката е искала да стопли
отношенията между двамата, като е създала празнична обстановка в дома им
и тогава когато ответникът се е прибрал е заявил, че е дошъл да я хвърли в
6
канала. Отношенията са продължили да се влошават и на 07.05.2024 г., във
връзка с, дали е било спор, във връзка с търсене на ключ за автомобила, като
той отново е извършил акт на домашно насилие срещу нея, като е казал „Не
ме карай да те удуша и да те хвърля в канала“. В резултат на неговите
действия, моята доверителка е посъветвана от нейната майка и е започвала да
се заключва в спалната, като седмица след това на 13.05.2024 г., ответникът
явно подразнен, вероятно от някакви финансови затруднения, отново е
започнал да обижда молителката. Наричал я „Боклук“, като отново заявил, че
ще я хвърли или през терасата или в канала, а най-добре би било да я блъсне
кола. Това се устави от разпита на свидетелката А., която е майка на моята
доверителка и тя ежедневно, всяка вечер е споделяла с нея какво се случва.
Освен това не следва да се пренебрегва и подадената от молителката
декларация по чл. 9 от ЗЗДН. Обикновено домашното насилие, както и
колегата спомена, се извършва на четири очи. Рядко се извършва публично.
Именно за това е дадена възможност за декларирането по чл. 9 от ЗЗДН.
Смятам, че извършения акт на домашно насилие безспорно се доказа. Ето
защо, моля да постановите решение, с което да наложите спрямо ответника
мерките за защита срещу домашно насилие, предвидените в чл. 5, ал. 1, ал. 2,
ал. 3, ал. 4 и 6 от ЗЗДН, като съответно издадете заповед в горния смисъл..
Моля да ни присъдите разноски. Представям списък на разноските.
АДВ. Л.: Уважаема госпожо Съдия, какво ще бъде Вашето решение,
Вие ще решите след малко и ще ни го съобщите. Казвам го с усмивка и така
започвам, защото в това дело ние сме в по-неблагоприятната позиция.
Хипотетично, ако молбата беше отправена от доверителят ми с подобни
твърдения по отношение на молителката, съдът щеше пак да издаде заповед
за незабавна защита и пак щяхме да бъдем изправени пред Вас и да събираме
доказателства за извършеното на четири очи домашно насилие. Моля да
обърнете внимание на няколко момент. Имаме твърдения за агресия, която е
вербална. Написани са подробно изрази, които се вменяват да са казани и
изречени от доверителят ми по отношение на неговата съпруга. Чухте и
неговата позиция в какъв смисъл са казани някои от думите. Именно затова
считаме, че са извадени извън контекста - последна Коледа, последен
Великден, заедно. Тоест от това се разбира, че отношенията между тях са
стигнали до такава точка на кипене, че ако не могат да я преодолеят те трябва
да се разделят, с едно брачно производство, с всички последици.
7
Преценявайте Вие колко е достоверно това, което се твърди, защото в
болшинството казуси, преимуществено срещаме физическа агресия. Тук се
твърди единствено за вербална агресия. Дали е логично поведението на
молителката при положение, че се съобщават данни за закана, едва ли не с
убийство, не е била сезирана прокуратурата, то оставаше и това да се случи.
Отправени са на четири очи и няма други доказателства, освен че е споделяно
с майката, която сама каза „Аз съм майка и съм длъжна да защитя дъщеря си“.
Аз я разбирам. Считам, че е било редно да се положат усилия и да се
преодолеят тези проблеми между тях и да не стига до това производство,
което нищо няма да реши. Аз съм убеден, с оглед познанието ми на закона и
съдебната практика, Вие ще издадете такова решение, с което да уважите
молбата. В какъв обем ще бъдат мерките, Вие преценете, като пак
съобразявате единствено твърдяна вербална агресия, доколкото доказана е
друг въпрос, без физическа, защото се иска цялата палитра от мерки. Защо?
За да се вгорчи живота на доверителят ми? До какво ще доведе това? Ако
двама съпрузи не се обичат вече и е изчезнала близостта между тях и
топлината, това няма да доведе до нищо, освен до допълнително изостряне на
отношенията. Разбрахме, че доверителят ми се е изнесъл от жилището. Няма
нарушаване на тази заповед в рамките от постановяването на заповедта до
днешното съдебно заседание и не се навеждат такива твърдения. Нека
решението бъде Ваше и то да бъде мъдро, без да озлобяваме доверителят ми и
да успокоим молителката. Не може да се считат за абсолютно доказани тези
твърдения.
АДВ. П.: По отношение на възраженията на колегата, ако действително
ответникът е бил подложен на домашно насилие, ние виждаме с каква физика
е човекът и едва ли може да е бил жертва на домашно насилие, е можел да
подаде също молба за домашно насилие. По отношение на това, дали е
извършено домашно насилие, вербално – да. И вербално може да бъде
извършено домашното насилие, не само с физически действия – побой и т.н.,
защото искам да вметна – знаете, че вербалната заплаха е криминализирана
по НК.
АДВ. Л.: Не случайно Вие попитахте майката „А, вие не й ли
предложихте тя да дойде да живее при вас“, след като имаме такава агресия, с
оглед на нейните притеснения, както на молителката, така и на майката. И
беше отговорено, че тя си е останала да живее там. Това не е поведение на
8
човек, който се страхува от някаква вербална агресия. В този смисъл
подлагам на съмнение написаното.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в 13:50 часа, за която дата
и час страните са уведомени.
Заседанието продължава в 14:10часа.
Молителката С. А. В. се явява лично. Представлява се от адв. П.,
редовно упълномощена.
Ответникът М. В. В. се явява лично. Представлява се от адв. Л., редовно
упълномощен.
Съдът обяви на страните решението и разясни сроковете за
обжалването му. На страните се връчи препис от решението и от заповедта за
защита.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:14 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9