РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Благоевград, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500643 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№3810/27.06.2022 г.,
подадена от М. Б. К., ЕГН **********, лично и в качеството й на
законен представител на В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
П., ул. „М.“ №*, чрез адв. А. Д. Б., срещу Решение №144 от 03.06.2022
г., постановено по гр.д.№11/2022 г. по описа на РС-П.. В нея се
възразява, че при постановяването му съдът не е извършил цялостен
А.лиз на доказателствата, поради което е необосновано и неправилно.
Според жалбоподателката, определеният режим на налични контакти
между детето и неговата баба по бащина линия не отчита възрастта на
детето и го лишава от майчини грижи и контакт за период по - дълъг
от този съответстващ на неговите нужди и интерес. Ето защо иска
атакуваният акт да бъде отменен и да бъдат постановени лични
контакти между ищцата и малолетното дете В. П. според режима,
посочен в отговора на ИМ.
1
В отговора на ВЖ се оспорва основателността на последната и се
иска потвърждаване на обжалваното решение. Изложени са подробни
съображение в подкрепа на горното становище.
В настоящата инстанция са приети нови писмени доказателства
и е приобщен аткуален социален доклад от ДСП - гр. П..
След А.лиз на доказателствата по отделно и в съвкупност,
въззивният състав прие за установено от фактическа стрА. следното :
Видно от удостоверение за раждане на В. Б. П., родена на ***г.,
че нейна майка е М. Б. К., а баща й е Б. В. П.. Последният е син на
ищцата в производството В. П. П., което се установява от
удостоверение за родствени връзки №5/05.01.2022г., издадено от
община П..
Не е спорно, а и от свидетелските показания се установява, че от
раждането на детето до началото на м. декември 2021г. то е живяло с
майка си при неговата баба по майчина линия. Заедно с това двамата
му родители Б. и М. са живели заедно в едно жилище само за около
две седмици през същия месец, след което отношенията им са се
влошили и са се разделили.
Същите са уредили отношенията си във връзка с родителските и
права и контактите на родителя, който не ги упражнява с детето, със
съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 13.09.2022г.
по гр.д. №43/2022г. по описа на Районен съд гр. П.. Според
последната, упражняването на родителските права по отношение на В.
Б. П., родена на ***г., се предоставя на нейна майка М. Б. К., а бащата
Б. В. П. има право на лични контакти с нея, детайлизирани като
продължителност и време на упражняване, с оглед възрастта на
детето, като основно са всяка първа и четвърта събота и неделя от
месеца.
В показанията си свидителите, ангажирани и от двете страни
установяват, че след раздялата на майката и бащата на малолетната В.
2
Б. П., са били прекъснати контактите между детето и неговата баба В.
П. П.. Сочат, че това е стА.ло, тъй като майката М. К. не е желаела да
има такъв контакт. Те са категорични и за обстоятелствата, че преди
влошаването на отношенията между родителите, бабата е виждала
често детето, къпала го е в първите месеци от живота му и активно е
помагала на родителите му в неговото отглеждане.
Пред двете съдебни инстанции са представени социални доклади
от ДСП - гр. П., в които социалните работници са установили, че има
много добри битови условия са отглеждането на детето, както в
жилището в което то живее с неговата майка, така и в жилището на
бабата В. П. П.. В остА.лата им част докладите пресъздават проведени
разговори на социалните работници със страните по делото, породи
което не следва да бъдат обсъждани.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд
приема следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл. 128, ал.1, изр.1 от СК,
която материалноправна норма предвижда, че бабата и дядото могат
да искат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи
мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.
Спорен между ищцата баба и ответницата - нейна майка, е
въпросът дали е в интерес на детето то да има самостоятелен период
от време за общуване с първата, извън определения режим на лични
контакти с бащата. Решаващият състав счита, че детето следва да има
възможност за такова самостоятелно общуване с бабата по бащина
линия, защото се установи, че то е имало чести срещи с нея преди
раздялата на родителите М. К. и Б. П., въпреки че възрастта на детето
предполага, че то няма спомен за тях. Свидетелите установяват, че
бабата по бащина линия е имала важна роля при отглеждането и
възпитанието му. Заедно с това, свидетелите заявиха, че ищцата много
обича внучето си и се отнася с любов и грижа към него.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, което макар и да
3
не е заявено от страните, съдът обсъжда с оглед интересите на детето,
за които съдът следи служебно, че бабата по майчина линия има
ежедневен и непрекъснат контакт с детето. За да не се допусне
сериозен дисбаланс в контактите на детето с роднинския кръг на
майката, от една стрА. и с роднинския кръг на бащата, от друга стрА.,
въззивният състав приема, че бабата П. следва да може да общува
повече и самостоятелно с детето на сина си.
Тези изводи не могат да бъдат разколебани от обстоятелството,
че бабата може да поддържа връзка с детето във времето, определено
за това с неговия баща, защото обичайните отношения между
близките не изключват това. Според настоящия състав, контактът на
детето с бабата по бащина линия, което расте, е от изключително
значение и за двете страни - баба и внуче. Такива отношения ще
създадат у него разбиране за пълноценно и значимо роднинско
общуване и ще дадат възможност на по - възрастните и житейски
зрели членове на разширеното семейство да предадат опита си на
новото поколение в семейството.
Окръжният съд категорично не приема възражението на майката
М. К., че общуването с бабата В. П. не е в интерес на детето. Не са
установени в делото характеристични данни за последната, които да я
злепоставят като личности и да сочат на липса на морални качества за
общуването с малката В..
Следващият спорен въпрос в делото е за времевия период, в
който следва да се осъществяват контактите и продължителността на
същите. Според съда, майката и бащата на детето следва да бъдат
равнопоставени във възможността да общуват с него през почивните
дни от седмицата. Поради това, поисканият от ищцата режим на лични
контакти е неподходящ.
Съдът счита, че с оглед интересите на детето и запазване на
паритета в общуването с него през почивните дни на двамата
родители, следва да се определи на бабата време за контакт през един
4
от почивните дни в месеца. Това се налага с оглед малката възраст на
детето, която изисква то да спазва неизменен режим на хранене, сън и
игри в позната и обичайна за него среда. Заедно с това в тази възраст –
***, то е изцяло зависимо от грижите, вниманието и общуването с
родителя, който е ежедневно с него. В тази връзка е изключително
неудачно то да спи, както пред деня, така и през нощта извън
жилището на майката.
На следващо място, съдът приема, че основната отговорност за
отглеждането и възпитанието на детето е за неговите родители,
поради което те следва да са най – важния фактор в живота му,
въпреки желанието на бабата да бъде такъв фактор. Разбира се съдът
счита, че общуването с нея е задължително и необходимо за детето, за
да го обогати емоционално и да го кара да се чувства обичано, не само
от родителите си. Независимо от това, тази обич, грижа и общуване с
бабата следва да са допълнителни към основните обич, грижа и
общуване с родителите, а не да ги изместват. Ето защо, според съда
най – подходящият ден за самостоятелни лични контакти на ищцата с
малката В. П. е втората събота от месеца от 10часа до 14часа без
присъствието на майката. При конкретизирането на времето за
регламентирано общуване между бабата и внучето, съдът съобрази и
режима на лични контакти, предоставен на бащата Б. П., както и че
бабата е трудово ангажирА. и в делничните дни е на работа.
Решаващият състав намира, че не следва да определя на бабата
по бащина линия самостоятелен контакт с детето на именния и на
рождения му ден, защото счита че общуване с него в тези два дни тя
може да реализира във времето за контакт, определено за бащата. В
противен случай детето ще бъде подложено на „щафетно предаване“
между двамата родители и нея, което е неудобно и натоварващо за
детето.
Изложените мотиви налагат отмяна изцяло на обжалвания
съдебен акт и постановяване на нов по същество, с който да бъде
5
определено, че личните отношения между В. П. П. и нейната внучка
В. Б. П. ще се осъществяват всяка втора събота от месеца за времето
от 10 часа до 14 часа, с право да я взема при себе си без присъствието
на майката.
С оглед изхода от въззивната проверка, съдът счита, че следва да
уважи искането на въззивницата да й се присъдят разноските за
производството пред БлОС, които са в размер на 25лв. за заплатена
държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение в размер на
400лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №144 от 03.06.2022г. по гр.д. №11/2022г. по
описа на РС П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между В. П. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ж.к. „С.“, бл.*, ет.*, ап. * с нейната
внучка - В. Б. П. с ЕГН **********, с право да я взема и вижда всяко
втора събота от месеца за времето от 10 часа до 14 часа без
присъствието на майката, след което да връщата детето на неговата
майка по местоживеенето им.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „С.“,
бл.., ет.., ап. . да заплати на М. Б. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П.,
ул.“М.“ №* разноските за настоящата инстанция в размер на 425лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 -
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6