Определение по дело №6/2021 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20211730200006
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

N

 

                          гр.Радомир, 18.01.2021 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд- Радомир, наказателна колегия, ІІ състав, в закрито заседание на 18 януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                   Районен съдия: Антон Игнатов                           

 

като изслуша  докладваното от Съдията частно наказателно дело N 6 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.244, ал.5 НПК.

 

Досъдебно производство № …/2019 г. по описа на РУ- Радомир е образувано на по реда на чл.212, ал.1 НПК, с постановление от 25.10.2019 г. затова, че на 15.05.2019 г. в гр.Радомир, е причинена средна телесна повреда на Х.Х.  С. - престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

След приключване на разследването делото е изпратено в Районна прокуратура- Перник с мнение за спиране на основание чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 НПК, т.е. когато по досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

От събраните в хода на разследването доказателства се установила следната фактическа обстановка:

Св.Х.Х.С. притежавал л.а. марка „Мерцедес“ с рег.№ РК ….. ВС. Същият живее в гр.Радомир, като на територията на същия град се намира и местоработата му.

В ранната сутрин на 15.05.2019 г. с посочения по-горе автомобил С. тръгнал от жилището си към местоработата си. В автомобила на С. пътувала и св.М.К. К., която работела заедно със С.. Пътят към местоработата им преминавал през ЖП-прелез. Когато С. достигнал ЖП прелеза, бариерите му били спуснати, тъй като всеки момент трябвало да премине влак. Въпреки това, маневрирайки между спуснатите бариери, С. преминал през ЖП прелеза. На отсрещната страна на ЖП- прелеза, движейки се в посока, обратна на тази на С., в този момент с автомобила си марка „Мицубиши“ с рег.№ РК . ВМ бил спрял св. Е.Г. П.. Същият пътувал заедно със съпругата си- св.Е.В.П, като и двамата видели как С. преминал през ЖП-прелеза, въпреки, че бариерите били спуснати. Тъй като преценили поведението на С. като нарушение на правилата за движение и по-конкретно за преминаване през ЖП-прелез, П. препречил пътя на С. със собствения си автомобил и решил да го заснеме с телефона си. Двамата излезли от автомобилите си и започнали да карат. В ръцете си П. държал мобилния си телефон марка „Самсунг Джи 3“ и продължавал да снима действията на С.. С. се подразнил, че П. продължил да снима въпреки отправеното му предупреждение да престане, поради което замахнал към П. и го ударил по ръката, с която той държал телефона. П. изпуснал телефона, навел се да го вдигне от земята, като изправяйки се с дясната си ръка нанесъл удар в областта на лявото ухо на С.. Всички тези обстоятелства били записани от камерите за видеонаблюдение, монтирани на територията на Обгцина-Радомир.

По-късно св.С. посетил медицинско заведение и се снабдил с документи за причинените му травматични увреждания вследствие удара, нанесен му от П.. С. сезирал с жалба РП-Радомир, към която приложил и копия от издадените му медицински документи като по реда на чл.212 ал.1 НПК било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването записите от камерите за видеонаблюдение, монтирани в конкретния участък и направени на инкриминираната дата, били приобщени към материалите по настоящото досъдебно производство, като е била назначена видео- техническа експертиза. От заключението на същата е видно, че вследствие нанесения му от П. удар С. не е падал на земята, нито е губил съзнание.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза /разширена/, включително и допълнителна такава, се установило, че в резултат от нанесения му от П. удар С. е получил травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на ляво ухо, като хирургично лечение на това травматично увреждане не е било провеждано. При тези данни вещите лица са приели, че това травматично увреждане е отшумяло за период от около 2-3 седмици чрез спонтанно зарастване на тъпанчевата мембрана, поради което следва да се квалифицира като увреждане, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Наблюдаващият прокурор е достигнал до извода, че по своите медико-биологични признаци това увреждане съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 НК. Тъй като в медицинската документация от прегледите на С. била вписана и диагноза „мозъчно сътресение“, вещите лица са обсъдили събраните по делото доказателства и в резултат са пояснили, че от медицинска гл.т. в тях не се съдържат данни за изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние. Поради това вещите лица са приели, че претърпяното от С. сътресение на мозъка също следва да се квалифицира като временно разстройства на здравето, неопасно за живота, като отново осъществява признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 НК.

При така установената фактическа обстановка наблюдаващият прокурор е достигнал до извода, че в конкретния случай се касае за извършено от Е.П. престъпление, съставомерно по чл.130 НК, а не по чл.129 НК, за каквото е било образувано настоящото наказателно производство. Придвид това с постановление за спиране на наказателно производство от 09.11.2020 г. на прокурор при РП- Радомир е спряно наказателното производство по досъдебно производство № ../2019 г. по описа на РУ-Радомир, пр.преписка № ТОР-../2020 г. по описа на РП-Перник за престъпление по чл.130 НК, поради това, че деянието, на основание чл.161 НК, се преследва по тъжба на пострадалия.

Недоволен от постановлението е останал и пострадалия Х.Х.С., който, чрез своя процесуален представител адв.Д.Владимиров, в срок е подал жалба срещу постановлението за спиране на наказателното производство от 09.11.2020 г.

След като се запозна с материалите по делото и по Досъдебно производство № …/2019 г. по описа на РУ- Радомир, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

За да достигне до извода, че са налице основанията за спиране на назаказелното производство прокурорът е отчел, че се отнася за деяние, съставляващо престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. В жалбата се излагат доводи, свързани с това, че не се отнася за престъпление от частен характер, а за такова по чл.129, ал.1 НК, което се преследва по общия ред.

Настоящиятг съдебен състав не споделя този довод на пострадалия. Видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза /разширена/, включително и допълнителна такава, се установява, че в резултат от нанесения му от П. удар С. е получил травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на ляво ухо, като хирургично лечение на това травматично увреждане не е било провеждано. При тези данни вещите лица са приели, че това травматично увреждане е отшумяло за период от около 2-3 седмици чрез спонтанно зарастване на тъпанчевата мембрана, поради което следва да се квалифицира като увреждане, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В този смисъл съдът намира въпросът за характера на телесната повреда за безспорно изяснен. За да се приеме, че е налице лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК, е достатъчно да се докаже, че същите са извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Под такива увреждания следва да се разбират всички такива, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота /законодатят при третиране на тази повреда е възприел остатъчния принцип – всичко онова, което не се третира като тежка или средна повреда, се третира като лека/. Съдебната теория и практика са категорични в оценката си по отношение на фактора хподължителност, като е прието, че за да е налице средна телесна повреда, разстройството на здравето следва да е за повече от 30 дни.

Съдът намира, че горният извод не би се променил при назначаване на исканата тройна съдебно- медицинска експертиза. По делото не са събрани доказателства по отношение на това да е налице по- продължителен период за лечението, както и да е била налице хирургическа интервенция. Предвид това съдът назира действията на прокурора за изцяло законосъобразни, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено изцяло.

Предвид горното и на основание чл.244, ал.5, изр.ІІ-ро от НПК, съдът

 

                                   

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление за спиране на наказателно производство от 09.11.2020 г. на прокурор при РП- Перник на прокурор при РП- Радомир, по досъдебно производство № ../2019 г. по описа на РУ-Радомир, пр.преписка № ТОР-…/2020 г. по описа на РП-Перник за престъпление по чл.130 НК, поради това, че деянието, на основание чл.161 НК, се преследва по тъжба на пострадалия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                                                                   

                                                                 

             

 

Районен съдия: