№ 20481
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110129936 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ищеца „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Княз Ал. Дондуков“ № 68, осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на сумата от 1852,36
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. № *** от настъпило на 24.10.2024 г. ПТП, в гр. Софи, на Околовръстно
шосе в посока Южна дъга, от бул. „Черни връх“ към кв. Бояна, по вина на водача на
лек автомобил „БВМ 7“, рег. № ......., гражданската отговорност на който е застрахова
при ответника, и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 23.05.2025 г.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че на 24.10.2024 г. в гр. Софи, на Околовръстно шосе в посока Южна дъга,
от бул. „Черни връх“ към кв. Бояна е настъпило пътно-транспортно произшествие
между лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, по отношение на който бил
застраховател по имуществена застраховка „Каско”, и лек автомобил „БВМ 7“, рег. №
......., за който бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с ответника. В резултат от произшествието, на застрахования при
ищеца автомобил били причинени вреди в областта на странично ляво огледало,
предна и задна лява врата, заден ляв панел, задна броня, заден ляв колобран и лява
задна джанта, за отстраняването на които ищцовата страна заплатила сума в размер на
1837,36 лева, като сторила и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди се, че
вина за настъпилото ПТП имал водачът на застрахованото при ответника МПС, който
поради необезопасено маневриране при смяна на лентите за движение от лява към
средна лента и неспазване на дистанция, ударил движещият се в средна пътна лента
лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, застрахован с имуществена застраховка
1
при ищцовата страна. Предвид наличието на застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за управлявания от делинквента автомобил, ищецът счита, че със
заплащането на застрахователното обезщетение по сключената имуществена
застраховка се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по
гражданска отговорност на причинителя на вредите, който следвало да заплати сумата
от 1852,36 лв., включваща регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за определянето му. След изпратена
регресна покана, ответното дружество не заплатило дължимата сума, поради което
ищецът претендира част от нея – сумата от 1000 лева, заедно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
В първото по делото заседание ищецът е направил изявление за
увеличаване размера на предявения иск за сумата от 1852,36 лв., което е
изменение на иска е допуснато от съда.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Не оспорва факта на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „БВМ 7“,
рег. № ........ Оспорва сочения от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП,
както и, че посочените щети са в резултат на настъпилото ПТП. Оспорва процесното
ПТП да е реализирано по вина на водача на лек автомобил „БВМ 7“, рег. № ........ При
условията на евентуалност релевира бланкетно възражение за съпричиняване. Оспорва
стойността на настъпилите вреди по застрахования при ищеца автомобил. Претендира
съдебни разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че за лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** при ищцовото
дружество е сключена имуществена застраховка „Автогрижа“ на дата 30.08.2024 г. с
период на застрахователно покритие от 19,00 ч. на 30.08.2024 г. до 23,59 ч. на
29.08.2025 г. Видно от приложената застрахователна полица имуществената
застраховка включва застраховка „Каско на МПС“ при клауза „Пълно каско“ и
Застраховка „Автомобилен асистанс за България“.
По делото са представени общите условия на застраховка „Каско на МПС“ на
ищцовото дружество.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 24.10.2024 г., искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на
МПС“, анкетна карта, протокол за извършен оглед на МПС по щета № ** опис –
заключение по претенция, възлагателно писмо, два бр. приемо-предавателни
протоколи, фактура № **********/16.12.2024 г., ликвидационен акт и платежно
нареждане от дата 19.12.2024 г., се установява, че в срока на застрахователното
покритие, на 24.10.2024 г. в гр. София на Околовръстно шосе в посока Южна дъга, от
бул. Черни връх към кв. Бояна е реализирано пътнотранспортно произшествие между
лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** и лек автомобил „БМВ 7“, рег. № ......., в
резултат на което на лек автомобил Шкода Октавия“ с рег. № *** са нанесени щети на
странично ляво огледало, странично ляво стъкло, мигач в ляво огледало, лява рамка на
врати, задна врата, заден ляв панел, задна броня, заден ляв калобран и задна лява
джанта.
Между страните не е спорно, а от представеното банково извлечение се
2
установява, че въз основа на посочения застрахователен договор за застраховка
„Каско“ ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1837,36 лв.
Не се спори и относно обстоятелство за наличието на валиден договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил „БМВ 7“,
рег. № ....... при ответното дружество.
Видно от приложената по делото покана ищецът е изпратил регресна покана до
ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, във връзка с
която ответното дружество е отказало плащане с писмо от дата 10.04.2025 г.
За изясняване на механизма на настъпване на ПТП са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля А. Николаев А.. От показанията на свидетеля
се установява, че през 2024 г. управлявал лек автомобила „БМВ 7“, която е отразен
като МПС „А“ в предявения двустранен констативен протокол за ПТП, като се движил
по ул. „Околовръстен път“ в посока към кв. „Бояна“ в лявата лента. По време на
изпреварване, когато се разминавал с другия автомобил, който се движил в съседната
дясна лента, го ударил, тъй като не преценил правилно отстоянието между двата
автомобила. След удара двата автомобила спрели на бензиностанция „Еко“, където
огледали щетите. Уврежданията по отношение на другия автомобил се изразяват във
вдлъбнатини по вратата и калниците, счупен страничен мигач и други, за които
свидетелят не си спомня. Слез настъпване на ПТП-то участниците съставили
протокол, като не са имали спор за вината.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно безпристрастно и компетентно
даденото, с изключение на частта, в която като част от поведението на водача на лек
автомобил „БМВ 7“ се сочи, че е предприел маневра за престрояване. Вещото лице по
изготвеното заключение е установило следния механизъм на настъпване на ПТП, а
именно: на 24.10.20234 г., около 21,20 ч., лек автомобил „БМВ 7“, с рег. № ......., се
движи по ул. „Околовръстен път“, с посока от бул. „Черни връх“ към бул. „България“,
където водачът предприема маневра престрояване в дясно, при която реализира ПТП с
движещия се от дясната му страна лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № ***.
Вещото лице е установило нанесените щети по автомобил „Шкода Октавия“, с рег. №
***, които от техническа гледна точка се намират в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП при изяснения механизъм. Вещото лице е определило и
стойността на щетите по лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № *** към датата на
настъпване на ПТП-то по средни пазарни цени, а именно 2238,84 лв. като е взел
предвид срока на експлоатация на автомобила – 6 години, 2 месеца и 16 дни. Вещото
лице е посочило, че стойността на уврежданията, определени на база цени на
официалния за марка „Шкода“ сервиз към датата на ПТП е 3211,12 лв. Според
заключението средната стойност на разходите за ликвидиране на щета на даден
автомобил е между 15,00 лв. и 25,00 лв. Според заключението причината за
настъпване на процесното ПТП са действията на водача на лек автомобил „БМВ 7“.
Стойността на увреждания на лек „Шкода Октавия“, с рег. № ***, определена на база
средни пазарни цени на алтернативни резервни части и средни пазарни цени на труда
от доверени сервизи, е 1880,22 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
3
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователно покритие към датата на ПТП.
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че се
явява доказано възникването на регресно вземането на ищеца за платеното от него
застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахованото при ищеца по
застраховка „Каско“ лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № ***, от виновното
поведение на водача на лек автомобил „БМВ 7“, рег. № ......., последното застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество.
При съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства, в това
число писмени, гласни и частично от заключението по изготвената съдебна
автотехническа експертиза, може да се обоснове извод за механизма настъпване на
ПТП, а именно на 24.10.20234 г., около 21,20 ч., лек автомобил „БМВ 7“, с рег. № .......,
се движи по ул. „Околовръстен път“, с посока от бул. „Черни връх“ към бул.
„България“, където водачът при изпреварване, респективно разминаване с движещия
се в съседната пътна лента от дясната му страна лек автомобил „Шкода Октавия“, с
рег. № ***, го удря. В този смисъл съдът намира, че показанията на свидетеля са
логични, последователни и непротиворечиви, като същевременно се подкрепят
частично от заключението на САТЕ и останалите писмени доказателства. Съдът
съобрази, че св. Н. е пряк участник в процесното ПТП и същият пресъздава
последователно и логично в своите показания собствените си действия, респективно
поведение, като водач. В този смисъл и доколкото е налице противоречие между
показанията на св. Н. и заключението по САТЕ в частта относно това, къде се е
намирал лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № *** преди ПТП и какви действия са
предприети от водача му преди и по време на настъпване на процесното ПТП, то съдът
кредитира показанията на свидетеля относно факта, че двата автомобила са се
намирали в съседни пътни ленти и съприкосновението между двата автомобила е
станали при тяхното разминаване, поради частично навлизане в съседното платно от
страна на лек автомобил „БМВ 7“, с рег. № ........ Заключението на САТЕ в частта, в
която е посочено, че водачът на лек автомобил „БМВ 7“, с рег. № ....... е предприел
маневра престрояване в дясно не се подкрепя, а напротив противоречи на останалата
доказателствена съвкупност, поради което съдът не кредитира заключението в тази
част.
При така изяснения механизъм на настъпване на процесното ПТП
изключителната вина е на водача на лек автомобил лек автомобил „БМВ 7“, с рег. №
......., тъй като с поведението си същият е нарушил и не се е съобразил с разпоредбата
на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, според която водач, който изпреварва, е длъжен по време
на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство. Именно поради неосигуряването на
достатъчно странично разстояние между двете МПС- та е последвало и
съприкосновение между тях.
Съдът намира, че по делото не се доказа и бланкетно направеното възражение
за съпричиняване на вредите, доколкото нито се твърди, нито бяха събрани
доказателства за поведение на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. №
***, което да обоснове подобен извод.
4
Беше доказана и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
уврежданията на автомобила, като съдът намира, че разминаването в приетото за
доказано по делото поведение на виновния водач и механизъм на настъпване на
процесното ПТП, и това възприето от вещото лице по САТЕ, не променя изводите за
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и конкретно установените
щети.
Спорен между страните е въпросът и за размера на вредите, който следва да се
определи съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. Следователно от съществено значение е размерът на
действително причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал.
1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно
застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща
само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до
размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие - без овехтяване (Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото
качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС,
според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203
КЗ (отм.) – сега чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на обезщетението съдът,
ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№ 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във
връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът
е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е
станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се
определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност
на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
5
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3 или 5 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще
бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените
автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се
ремонтира в сервиз с цени над средните с оглед запазване на гаранцията на
автомобила, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните
пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на
дължимото обезщетение е на ищеца. В случая по делото липсват данни за
необходимостта ремонтирането на автомобила да бъде извършено в оторизиран
сервиз, в това число и влагането на оригинални части и детайли с оглед запазване на
гаранцията. От заключението по изготвената съдебна автотехническа експертиза по
делото се установява, че увреденият автомобил е бил в експлоатация 6 години, 2
месеца и 16 дни. Ето защо и доколкото към датата на събитието автомобилът е бил в
експлоатация над 2 години от датата на производство, съдът не може да приеме при
липса на доказателства, че същият е подлежал на гаранционно обслужване.
Следователно средната пазарна цена следва да бъде формирана на база цени на всички
доставчици – на нови оригинални части и алтернативни такива, която според
заключението на САТЕ е 2238,84 лв. Към така определена действителната стойност на
вредите следва да се прибавят и ликвидационните разходи в размер на 15 лв., за които
липсва спор между страните. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в по-
малък размер от действителната стойност на вредите, поради което предявеният иск се
явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на правния спор и предвид изрично направените от страните
искания в тази насока, ищецът има право на разноски. Претендират се сторените от
ищеца и включени в представения списък по чл. 80 ГПК разноски, както следва: 50,00
лева – държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата
и правна сложност на делото в размер на 100 лева. Депозитът за призоваване на
свидетел в размер на 30 лв. не е усвоен, поради което ищецът има право да иска
неговото възстановяване и същият не следва да се включва в разноските.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 1852,36 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. № *** от настъпило на 24.10.2024 г. ПТП, в гр. Софи, на Околовръстно
шосе в посока Южна дъга, от бул. „Черни връх“ към кв. Бояна, по вина на водача на
лек автомобил „БВМ 7“, рег. № ......., гражданската отговорност на който е застрахова
6
при ответника, и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 23.05.2025 г.
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 78, ал.1 ЗЗД сумата от 450 лв.,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7