Решение по дело №234/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 4
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова Дакова
Дело: 20222000600234
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Бургас, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Й. М. Г.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600234 по описа за 2022
година
С присъда № 24/30.08.2021г., постановена по НОХД №652/2021г.,
Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия И. Р. Т. - роден на ... г. в с.
Екзарх Антимово, Бургаска област, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 20.08.2020 г. в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, в района на портала на
складова база „Дипам“ ООД, гр. Бургас с административен адрес: ул. „Янко
Комитов“ № 22, при управление на заден ход на моторно превозно средство –
товарен автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № А....КМ нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д. Т. Г. с ЕГН
**********, настъпила на 08.09.2020 г., като след деянието направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на
основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1 , б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок
от осем месеца.
С присъдата съдът е оправдал подсъдимия И. Р. Т. по повдигнатото му
обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е лишил
подсъдимия И. Р. Т. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът се е разпоредил с иззетите по делото веществени
доказателства - СД с два броя записи на разговори, предоставен от ЕЕН 112,
СД със снимков материал на произшествието, предоставен от Сектор „Пътна
полиция“ и СД, съдържащ снимки от извършен оглед на местопроизшествие,
постановявайки да останат приложени по делото.
Осъдил е на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимия И. Р. Т. да заплати
в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР Бургас, сума в размер на
3207.38 лева, представляващи направени разноски на досъдебното
производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен
протест от прокурор при ОП-Бургас. В протеста и допълнително писмено
изложение към него, представено от прокурора в срока по чл.320 ал.4 от
НПК, се релевират оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт
поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения по делото не разкриват действия на
подсъдимия, характеризиращи се като проява на оказана от него помощ на
пострадалия, поради което и правните изводи на съда за приложимост в
казуса на привилегирования състав на чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1,
б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, се явяват неправилни. Сочи се, че при
възникналата пътна ситуация, за подсъдимия са съществували множество
възможности за намаляване на вредите от виновното му поведение, които
същият не е реализирал. Изтъква се, че по данни от делото подсъдимият не е
подал сигнал на ЕЕН за спешни повиквания 112, не е направил опит да
облекчи състоянието на безпомощно лежащия на земята пострадал Г., не е
изчакал екипа на Спешна помощ, и не е съдействал при пренасянето на
пострадалия до автомобила на ЦСМП Бургас, в каквато връзка се
аргументира теза, че поведението на последния не сочи на това да е направил
всичко по силите си за оказване на помощ на пострадалия. Направено е
2
искане за отмяна на присъдата на ОС-Бургас и постановяване на нова такава,
с която подсъдимият И. Р. Т. да бъде признат за виновен и осъден по
предявеното му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, с налагане на справедливо
наказание в рамките на санкцията, предвидена за съответното престъпление, а
именно лишаване от свобода за срок от три години с приложение на чл.66 от
НК, както и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три години.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на
подадения протест. Счита, че делото е напълно изяснено от фактическа
страна, като възприетите от първата инстанция изводи относно причините за
възникване на ПТП, механизма на протичането му, и поведението на дееца
след произшествието, са обосновани и в съгласие с констатациите, залегнали
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Споделя напълно правните
изводи на съда, които намира, че отчитат наличните по делото данни за
проявени активни действия от подсъдимия по оказване помощ на
пострадалия, обосноваващи осъждане на същия по по-леко наказуемия състав
на чл. 343а от НК. Изтъква, че обективираните действия на подсъдимия след
произшествието са били насочени към спасяване живота на пострадалия, като
същите се установяват като навременни и необходими предвид, че той е бил
все още жив към този момент. Обсъждайки подхода на първоинстанционния
съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, прокурорът намира,
че ОС-Бургас в пълнота е извел и анализирал наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, на основата на които е
определил справедлив размер на всяка от предвидените за съответното
престъпление кумулативни санкции - лишаване от свобода и лишаване от
право да се управлява МПС. Споделя съображенията на окръжния съд по
приложението на чл.66, ал.1 от НК. Предлага протестът да бъде оставен без
уважение, а присъдата на ОС-Бургас - потвърдена изцяло като обоснована и
законосъобразна.
Пред въззивния съд подсъдимият И. Т. се явява лично и с
упълномощения си защитник - адв. И. К. от АК-Бургас, който изразява
позиция за неоснователност на подадения протест. Споделя аргументацията
на представителя на БАП относно обосноваността и законосъобразността на
атакуваната присъда. Намира, че наложеното на подсъдимия наказание
3
съответства на критериите за справедливост, поради което и пледира за
потвърждаване на присъдата на ОС-Бургас.
Упражнявайки правото си на лична защита, подс.Т. се присъединява
към изтъкнатите от защитника съображения и моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде потвърдена.
Въззивният протест, изходящ от прокурор при ОП-Бургас като подаден
от лице, с правата по чл.318, ал.2 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК
петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на
въззивния контрол съдебен акт, се установява като процесуално допустим и
следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира протеста за
неоснователен.
Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ
от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. ОС-Бургас е приложил стриктно
установените правила на диференцираната процедура по НПК. Подсъдимият
И. Т. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372,
ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия И. Р. Т. е роден на ... г. в с. Екзарх Антимово, Бургаска
област, завършил средно специално образование, неосъждан, вдовец, трудово
ангажиран – шофьор в „Депам“ ООД гр.Бургас. Същият е правоспособен
водач на МПС - притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство №*********, издадено на 23.05.2017г., валидно до 23.05.2022г. за
категории С, В, М, АМ, ТКТ. Като водач на МПС, подс. Т. е бил
няколкократно санкциониран по административен ред за извършени
нарушения на Закона за движение по пътищата, с издадени срещу него в
периода 2001г – 2020г. седем наказателни постановления и седем фиша /спр.
4
т.1, л. 56-58 от ДП/.
Към месец август 2020 г. подсъдимият работил като шофьор в „Дипам“
ООД, гр. Бургас. Същият управлявал служебен товарен микробус „Фиат
Дукато“ с рег. № А .... КМ, собственост на дружеството работодател, с който
извършвал разнос на безалкохолни напитки и бира до различни търговски
обекти.
На 20.08.2020 г. следобед, след като приключил с дейността по разнос
на стоки, подс. Т. се насочил с товарния автомобил към складовата база на
„Дипам“ ООД, находяща се в гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 22, където
трябвало да разтовари празните каси. Порталът на базата се намирал в края на
проход между две сгради, като проходът бил с дължина 12,00 метра и ширина
5,70 метра. Пътят до входа на базата бил асфалтиран. В самата база се
намирала асфалтирана площадка, която била ползвана за престой на
микробусите, докато същите се товарили със стока.
Влизайки с автомобила на територията на складовата база, подс.Т.
паркирал същия между други паркирани пред склада товарни микробуси.
След като служител на „Дипам“ ООД преброил касите в товарния автомобил,
подсъдимият се качил отново в него и потеглил на заден ход към портала на
базата, за да разтовари. Преди да потегли той погледнал в двете странични
огледала, но не възприел движение около управлявания от него автомобил.
Времето било слънчево, видимостта – добра.
По същото време - около 16:30 ч. пострадалият Д. Т. Г., на .. години,
който бил редовен клиент на „Дипам“ ООД, след като си бил закупил от
служител в дружеството – св. Г.Д. шест бутилки бира от по два литра,
поставени в раница на гърба му, тръгнал в посока към портала на складовата
база и навлязъл в прохода между двете сгради. Движението си същият
осъществявал със скорост от около 4,35 км/ч.
Придвижвайки се с товарния автомобил на заден ход със скорост от
около 21,53 км/ч, подс.Т. не забелязал пешеходеца Г., тъй като последният не
попадал в обхвата на зоната на видимост на страничните огледала, а
автомобилът нямал задно обзорно стъкло. Пострадалият Г. бил застигнат от
автомобила на подсъдимия и ударен в гръб със задната вертикална страна на
превозното средство. По дължината на прохода ударът настъпил на около
9,60 м преди края на прохода, гледано от портала на базата. По ширината на
5
прохода мястото на удара било на около 3,00 м от десния му край в посока
към изхода. При съприкосновението между задната вертикална част на
товарния автомобил и тялото на пострадалия, последният бил повален с
предната си страна към асфалта и бил повлечен от превозното средство.
Последвало закачане на носената от Г. раница в част от окачването на задния
мост на автомобила, при което тялото на същия се повлякло по предно-лявата
му страна. Вследствие притискането на тялото на пострадалия между асфалта
и долната част на автомобила той получил множество травматични
увреждания.
Подсъдимият възприел в дясното странично огледало на автомобила
изпадналите от раницата на пострадалия на асфалта бутилки бира и веднага
предприел действия по спиране, изминавайки за това време разстояние от
около 8,24 метра. Мислейки си, че е прегазил стек с бира, подс. Т. слязъл от
автомобила и се насочил към задната му част, където видял тялото на
пострадалия мъж. По същото време до автомобила дотичали свидетелите Т. Т.
и М.А. – работници към „Дипам“ ООД, а малко след тях и свид. С.Д. –
управител на дружеството. Тъй като раницата на пострадалия Г. се била
закачила за елемент от дъното на задната част на микробуса, подсъдимият и
останалите, присъстващи на мястото не успели да освободят тялото му.
Тогава св. Т. се качил в микробуса и придвижил същия 1 метър напред, след
което подсъдимият и свид. А. успели да откачат раницата и да извадят
пострадалия, който трудно говорел, но бил в съзнание и останал да лежи на
земята.
Свидетелката Д. се обадила на спешен номер 112. На
местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП – Бургас, който
транспортирал пострадалия до УМБАЛ-Бургас.
Отзовалият се на сигнала за произшествието полицейски служител в
сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас - свидетелят Д.А. извършил
проверка за алкохол на водача Т. с техническо средство алкотест Дрегер 7510
с фабр. № 0094, което отчело отрицателен резултат. Свидетелят А. заснел
мястото на произшествието, след което товарният микробус бил изместен
встрани, за да не пречи на останалите участници в движението.
Пострадалият бил откаран в Шокова зала към УМБАЛ - Бургас и след
проведени консултации и изследвания бил хоспитализиран в Отделението по
6
анестезиология и интензивно лечение. На същия била взета проба кръв за
химическо изследване, при което не било установено наличие на етилов
алкохол.
Въпреки проведеното му в периода 20.08.2020г. – 08.08.2020г. в
болничното заведение лечение, на 08.09.2020 г. в 16:11 часа Д. Г. починал.
Така приетите за установени фактически положения, които не се
оспорват от страните, намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в
материалите по делото.
Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички
фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са
единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е
направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по
делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното
производство, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на
свидетелите Т. Т., М.А., С.Д., Г.Д., Д.А. /спр. т.1, л.19-33; т.2, л.111-119 от
ДП/; писмените доказателствени средства - протоколи за оглед на
местопроизшествие/ труп / спр. т.1, л.4-5, л.8-9; т.2, л.104-105 от ДП/;
веществените доказателствени средства - фотоалбуми към протоколи за оглед
на местопроизшествие /труп /спр. т.1, л.6-7, л.10-14; т.2, л.106-110 от ДП/;
писмени доказателства - препис-извлечение от акт за смърт /спр. т.1, л. 62/,
констативен протокол за ПТП /спр. т.1, л. 49-51 от ДП/, медицинска
документация от ЦСМП - Бургас и „УМБАЛ-Бургас“ АД /спр. т.2, л. 150-224
от ДП/, писмо рег. № 10584р-2375/25.09.2020 г. от „Регионален център 112“ –
Бургас /спр. т.1, л. 65 от ДП/, справка за нарушител от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- Бургас /спр. т.1, л.56-58 от ДП/, свидетелство за
регистрация на МПС, удостоверение за техническа изправност /спр. т.1, л.70-
73 от ДП/; веществени доказателства: 2бр. оптични дискове, съдържащи
записи от тел.112 СД, както и снимков материал на произшествието /спр. т.1,
л.64, т.2, л.147 от ДП/; заключенията на изготвените по досъдебното
производство експертизи, както следва: съдебномедицинска експертиза на
труп № 179/2020 г. /спр. т.1, л. 40-42 от ДП/, съдебно-техническа експертиза
/спр. т.2, л. 121-123 от ДП/, химическа експертиза /спр. т.1, л. 35 от ДП/,
7
повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /спр.
т.2, л. 271-296 от ДП/.
Правилно в преценката си по чл. 372 ал.4 от НПК, за доказателствена
обезпеченост на признатите от подс.Т. фактически обстоятелства, отразени в
констативно-съобразителната част на обвинителния акт, ОС-Бургас е
възприел изводите на вещите лица, обективирани в експертните им
заключения по назначени в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на труп, техническа, химическа и повторна
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, установяващи
в комплексната си насоченост релевантни за процеса обстоятелства.
Обсъдените и ценени от първостепенния съд експертни становища,
съдържими в заключенията на всяка от експертизите, са изготвени от
специалист в съответната научна област и на основата на събрания по делото
доказателствен материал, представени са ясно и безпротиворечиво, с
коректно отразяване на подходите и методите на експертен анализ и
изследване. Обосновано съдът е приел, че не са налице данни по делото,
които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и
достоверността на изготвените експертни заключения, в каквато насока
отсъстват и възражения на страните.
По данните от назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на труп № 179/2020 г., при
огледа и аутопсията върху трупа на Д. Т. Г. са установен: тежка гръдна травма
със счупване на ребра двустранно, счупване на лява ключица, кръв в гръдната
кухина, счупване на таза в ляво /срамна и ишиадична кост/, охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците.
Като непосредствена причина за смъртта на Д. Г., настъпила на
08.09.2020 год., вещото лице е приело установената при аутопсията тежката
гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Според
експерта телесните увреждания отговарят да са получени в резултат от
съприкосновение на тялото на пострадалия с автомобила с последващо падане
на терена.
Извършеният химически анализ на пробата кръв, взета от пострадалия
Г. с протокол от 20.08.2020 год., не установява наличие на алкохолна
концентрация – протокол за химическа експертиза № 323/25.08.2020 г.
8
Правилно по-нататък в изводите си за доказателствена обезпеченост на
фактите на обвинението, представени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът се е основал на заключението по назначената в
досъдебното производство повторна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, извършена от вещите лица – проф. дтн инж.
М.С., проф. д-р Д.Р. и инж. Л.М., което в достатъчна степен на обоснованост
и пълнота дава отговор на всички значими за правилното решаване на делото
въпроси, свързани с изследване техническите параметри на възникналото
ПТП, характера на уврежданията, получени от пострадалия Г. и причините за
настъпилата смърт. Посочената експертиза се установява да е назначена във
финалния етап на разследването, след като по делото са били събрани всички
допустими и относими доказателства, включително изготвена комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза от друг състав експерти -
инж. Ж.Е., инж. Г.Т. и д-р П.П., което дава основание да се приеме, че със
заключението по същата са преодолени всякакви съмнения относно
механизма на възникване на процесното ПТП, поведението на участниците в
него и причинно-следствената връзка между получените при пътния инцидент
травми от пострадалия и смъртта на последния. В случая, както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд, в становищата си по поставените задачи
вещите лица, изготвили повторната комплексна АТЕ и СМЕ, не се
дистанцират от ангажираните такива от първия състав експерти, а напротив,
само прецизират и доразвиват същите, представяйки по-задълбочена и
убедителна аргументация по изследваните въпроси.
Видно от заключението на повторната АТЕ и СМЕ, същата установява
скорост на товарния автомобил „Фиат Дукато“, с рег.№ А .... КМ, управляван
от подс. Т., непосредствено преди произшествието –съприкосновението с
пешеходеца Г. - около 21,53 км/час. Скоростта на движение на пешеходеца е
определена на 4,35 км/ч. Според експертизата преди произшествието
пострадалият се е движил в прохода от складовата база към изхода, попътно
на движението на буса на заден ход, като се е намирал с гръб към него.
Същият се сочи, че е ударен в гърба със задната вертикална страна на
автомобила, след което е бил повален с предната си страна към асфалта и
повлечен. При така установения механизъм на съприкосновение, с последвало
закачане на носената от Г. раницата в част от окачването на задния мост на
автомобила, довело до повличане на тялото по предно-лявата му страна и
9
притискане на главата, вещите лица приемат, че са се получили и кървящите
рани на главата на Г., както и останалите травми, описани подробно от тях в
експертизата, с представяне на медико-биологичната им характеристика.
Важно е да се отбележи, че експертните констатации в обсъжданата
комплексна АТЕ и СМЕ, касаещи вида, характера и механизма на
причиняване на уврежданията по тялото на пострадалия Г., както и пряката
обусловеност на смъртта на последния от травмите при произшествието,
стоят в кореспонденция с изводите на вещото лице, изготвило СМЕ на труп,
което несъмнено позволява извод за доказателствена обезпеченост на тези
релевантни факти. Допълвайки експертните изводи по първоначалната
експертиза, комплексната такава установява също, че действията по
преместване на автомобила на около един метър напред, с цел освобождаване
тялото на пострадалия, не са довели до причиняване на допълнителни травми,
а напротив това е способствало отслабване на натиска на задната част на буса
върху тялото на Г.. Изследвайки въпроса за причинно-следствения процес,
обусловил леталния изход за пострадалия Г., вещите лица са разяснили, че
утежняващи в случая цялостното протичане на лечебния процес при него се
явяват наднорменото му тегло, както и заболяванията, които са установени
като придружаващи – захарен диабет и артериална хипертония, за които
подчертават, че в съчетание с констатираното размачкването на меките
тъкани /компартмънт синдром/, са изиграли своята негативна роля. В този
смисъл същите ангажират извод, че както проведеното лечение, така и
цялостните медицински мерки, са били навременни и правилни, но ответната
реакция на организма на пострадалия е била неадекватна спрямо лечението и
извършените манипулации. В заключение експертизата приема, че Г. е
починал вследствие причинените му при процесното ПТП травми, като
благоприятстващ фактор за настъпването на смъртта се явяват и наличните
при него предходни заболявания, обусловили влошаване на общото
състояние на организма му.
Отчитайки особеностите на пътната ситуация и с оглед резултатите от
проведените техническо изследване и анализ, съставът експерти е
формулирал заключение, че техническите причини, довели до възникването
на ПТП, са: на първо място – действията на водача на товарния автомобил –
подс. Т. в извършване на маневра на заден ход при ограничена видимост, без
да е убеден в отсъствието на пешеходци зад автомобила, и на следващо място
10
- действията на пешеходеца Г., който се е движил неправилно по средата на
прохода с интензивен трафик на товарни автомобили.
От техническа гледна точка според експерта произшествието е било
предотвратимо, ако при извършване на маневрата на заден ход водачът Т. бе
предприел действия за осигуряване на видимост към ивицата на движение на
буса на заден ход. Произшествие според експертите не би настъпило и ако
пешеходецът не се беше движил по средата на прохода с интензивен трафик
на товарни бусове към и от складовата база.
При обсъждане показанията на разпитаните по делото свидетели,
възприели на определен етап от развитие на пътната ситуация факти и
обстоятелства, значими за установяване обстановката на ПТП и поведението
на участниците в нея, въззивният съд не установи противоречия в изнесените
от тях данни. Напротив, сведенията, които се съобщават от четиримата
свидетели, присъствали на мястото на инцидента – Т. Т., М.А., С.Д., Г.Д., са в
пълна кореспонденция помежду си, като същите стоят в съответствие и с
останалите доказателства по делото, подкрепящи признатите от подсъдимия
фактически обстоятелства и приети такива от съда в мотивите към атакувания
съдебен акт. Като безпротиворечиви и последователни се установяват също и
показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел Д.А.
- полицейски служител в сектор ПП при ОД МВР-Бургас, който дава
категорични сведения, че посещавайки местопроизшествието, е извършил
проверка с техническо средство на водача Т. за употреба на алкохол, при
която резултатът е бил отрицателен.
Отчитайки отсъствието на противоречивост в данните, съобщени от
лицата, станали свидетели на пътната обстановка непосредствено след
настъпване на произшествието, първостепенният съд правилно е приел, че
същите се явяват годна процесуална основа за извеждане на фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Запознавайки се с приложените по делото писмени и веществени
доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с
фотоалбум към тях, въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата
инстанция досежно валидността им да установят правно значимите факти.
Цитираните писмени материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в
съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при
11
съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално
действие, поради което и съдът основателно се е позовал на същите в
подкрепа на застъпените изводи по фактите.
При очертаната по-горе фактическа обстановка, първостепенният съд е
достигнал до законосъобразен правен извод относно квалификацията на
деянието, приемайки съставомерност на извършено от подс.И. Т. по чл. 343а,
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1 , б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Въззивният съд се съгласява с аргументацията, дадена от първата
инстанция относно наличието на причинно следствената връзка между
нарушените от подсъдимия правила по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, касаещи
поведението на водача при извършване на маневра на заден ход и престъпния
резултат - смъртта на пешеходеца Г.. Въведените в цитираните норми от
ЗДвП правила за движение по пътищата изискват от водачите на МПС преди
да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите
участници в движението /ал.1 на чл.40 от ЗДвП/, както и задължават водачите
по време на движението си назад, да наблюдават непрекъснато пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигурят лице, което да
им сигнализира за опасности /ал.2 на чл. 40 от ЗДвП/. В разглеждания случай,
еднозначно при обсъждане на въпросите за причините, довели до ПТП и
предотвратимостта на същото, вещите лица – автоексперти, включени в
състава на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, са
дали заключение, че подсъдимият е имал възможност да ползва единствено
страничните огледала на буса, осигуряващи му видимост само извън ивицата
на движение на буса, в която се е намирал пешеходецът Г.. Поради това и
същият е следвало да предприеме действия, с които да си осигури видимост
към ивицата на движение на буса на заден ход, т.е. в изпълнение на
законовото предписание за непрекъснато наблюдение на пътя зад превозното
средство, е било необходимо да си осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. Следователно, ако подсъдимият беше изпълнил задълженията си,
вменени му от посочените по-горе специални норми на ЗДвП,
произшествието не би настъпило.
Изхождайки от обективните данни по делото, свидетелстващи за
присъствие в района на ПТП на трети лица, сред които й разпитаните такива
12
като свидетели по делото, то е несъмнено, че подс.Т. е могъл да ползва
помощта на някой от тях, за да му показва пътя при движението назад и при
необходимост да му сигнализира за неочаквана опасност. Извършвайки лична
преценка, че е в състояние да осъществи маневрата на заден ход, без да
осигури лице, което да го направлява в движението му, при обективна
невъзможност за него да следи постоянно случващото се в пространството
зад автомобила, подс.Т. сам се е лишил от възможността да реализира
безопасно предприетата маневра. Поради това и в случая не може да се
разсъждава за наличие на хипотеза по чл.15 от НК /случайно деяние/.
Допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по
ЗДвП, регламентирани в чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, безспорно са довели и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на пешеходеца
Д. Г. на 08.09.2020г., в каквато насока са и категоричните заключения на
вещите лица, обективирани в съдебномедицинската експертиза на труп и
комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
Анализирайки правно релевантните факти по казуса, първостепенният
съд напълно коректно е посочил, че пътнотранспортното произшествие не е
настъпило само по вина на подс.Т.. Обсъждайки поведението на пострадалия
Г. като пешеходец, основателно е приел, че същото е в нарушение на
правилата, установени в чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП, което обуславя и приноса
му в настъпване на тежките съставомерни последици. Отчитайки обаче, че
конкретно проявеното в нарушение на пътните правила поведение на
пешеходеца Г., не е сред описаните такива в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съобразявайки задължителните указания, дадени в ТР
№1/6.04.2009г. на ВКС, ОСНК, ОС-Бургас законосъобразно е мотивирал
отказа си да приеме нови фактически положения относно инкриминираното
деяние, различни от установените от прокурора и признати от подсъдимия в
процедурата по чл.371, т.2 от НПК.
За неоснователни съдът намери съображенията, развити в протеста на
прокурора от ОП-Бургас, които не се поддържат от представителя на АП-
Бургас пред настоящата инстанция, за неправилно приложение на
материалния закон с квалифициране на деянието по чл.343а, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 343, ал. 1 , б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Аргументирайки правната рамка на изведените в обстоятелствената част
13
на обвинителния акт и признати от подсъдимия фактически обстоятелства,
първостепенният съд правилно е достигнал до извод, че в случая е налице
основание за квалифициране деянието на подсъдимия по привилегирования
състав на чл. 343а ал.1 б.“б“ от НК. Според тълкуването на закона, дадено в
т.5 на Постановление №1 /1983 год. на Пленума на ВС, наличието на
намаляващо отговорността обстоятелство – оказване помощ по смисъла на чл.
343 от НК, е обвързано с изискването „помощта да е била необходима“, т.е.
да е оказана на жив човек и да е насочена субективно и обективно към
спасяване живота и здравето на пострадалия; деецът да е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, преценката за което се
прави конкретно с оглед възможностите му, обстановката и характера на
действията, които е извършил. В разглеждания казус съобразно установеното
посредством гласните доказателствени източници – показанията на
свидетелите Т. Т. и М.А., след като е разбрал, че с автомобила си е ударил
човек, подс.Т. не е демонстрирал пасивност, а напротив, проявил загриженост
към пострадалия и реагирал незабавно, предприемайки опити да освободи
тялото му, което е било притиснато на земята под автомобила вследствие
закачване на раницата му в част от окачването на превозното средство. По
данни от показанията на цитираните свидетели, невъзможността на
подсъдимия да се справи сам с изтегляне изпод автомобила на пострадалото
лице, е наложило и тяхното включване в спасителните действия, при което
след като св.Т. е изместил микробуса около един метър напред, подсъдимият
и св.А. освободили раницата на Г. и последният изваден от мястото, където е
бил притиснат. Впоследствие, при пристигане на екип на ЦСМП – Бургас,
пострадалият бил транспортиран до УМБАЛ-Бургас, за да му бъде оказана
квалифицирана медицинска помощ. Смъртта на пострадалия Г., по данни от
писмените материали по делото и медицинските заключения, е установено да
е настъпила на 08.09.2020г., т.е, непосредствено след произшествието, към
който момент подсъдимият е предприел действия за оказване помощ на
последния, той е бил жив /помощта е била необходима/. Същевременно, с
действията, посочени по-горе, подсъдимият обективно е направил всичко,
което е било във възможностите му, за да подпомогне спасяването на живота
на пострадалия. Соченото от прокурора в протеста, че подсъдимият Т. не е
подал сигнал на ЕЕН за спешни повиквания 112, не е направил опит да
облекчи състоянието на безпомощно лежащия на земята пострадал Г., не е
14
изчакал екипа на Спешна помощ, и не е съдействал при пренасянето на
пострадалия до автомобила на ЦСМП Бургас, не елиминира извършените от
него действия съобразно кръга на възможностите му, които субективно и
обективно са били насочени към спасяване на живота на пострадалия. Това е
така, тъй като според фактическите обстоятелства, разкриващи механизма на
настъпилия удар и позицията, в която се е установило тялото на пострадалия
след него - притиснато под микробуса, единствените действия за оказване на
помощ, които подс. Т. е бил в състояние да извърши, са такива, по
освобождаване на тялото му от натиска, който е оказвал автомобилът върху
него и облекчаване по този начин на състоянието му. Реализираните от
подсъдимия действия съдът правилно е оценил като неотложни такива и със
сериозна значимост, доколкото именно те са осигурили възможността, по-
късно, при пристигане на медицинския екип, пострадалият да бъде прегледан
от специалистите и транспортиран до болничното заведение.
Съобразявайки изложеното, въззивният съд намери, че преценката на
първостепенния съд за съответствие на извършените след произшествието от
подс.Т. действия с критериите, заложени в ППВС № 1/1983 г., се явява
правилна. Установеното по делото активно поведение на подсъдимия,
насочено към спасяване живота на жертвата, категорично дава основание за
приложение спрямо последния на облекчения режим на санкциониране по
чл.343а от НК, поради което и изводите на първата инстанция в тази насока
не търпят претендираната от прокурора корекция. Важно е да се подчертае,
че фактическите положения, дали основание на първата инстанция да
обоснове приложимост в казуса на привилегирования състав на чл. 343а, ал.1
б.“б“ от НК, не попадат извън обхвата на очертаното в обстоятелствената част
на обвинителния акт, а напротив – същите имат своята ясна формулировка в
изготвения от прокурора процесуален документ. Ето защо и независимо, че
производството пред първостепенния съд се е развило по реда на
диференцираната процедура по Глава 27, в хипотеза на чл. 371, т.2 от НК, за
първостепенния съд не е съществувала пречка в рамките на признатите от
подсъдимия фактически положения, да възприеме квалификация на деянието,
различна от предложената от прокурора, доколкото в обсега на същите е
включено и описание на поведение на подс.Т., покриващо критериите на чл.
343а от НК. В този смисъл е и разрешението, дадено в т.8.1 от ТР
№1/6.04.2009г. на ВКС, ОСНК, третиращо въпросите за приложимост на
15
особените правила на съкратеното съдебно следствие. Прилагайки закон за
по-леко наказуемо престъпление, ОС-Бургас правилно е оправдал
подсъдимия по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл. 343,
ал.1, б.“в“ от НК.
При изграждане на изводите си относно субективните параметри на
деянието, извършено от подс.Т., първостепенният съд правилно и в
съответствие с указаното в т.3 б.“б“ от ППВС № 1/ 83 год. е приел, че деецът
е действал виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост
/небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Съдът е
съобразил и т.5 от Тълкувателно решение №2/2016г. ОСНК, ВКС, посочвайки
изрично вида на непредпазливата вина, а именно небрежност. Позицията на
съдебния състав, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
изцяло се споделя от въззивната инстанция като почиваща на установените по
делото фактически положения. Извършвайки маневра на заден ход, без да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, и без да си
обезпечи ясна видимост, включително ползвайки помощта на трето лице,
подс.Т. е следвало да предвиди, че е възможно да настъпи ПТП. Освен че е
могъл, той е бил длъжен, в съответствие с особеностите на конкретната пътна
обстановка, да предвиди опасността от преминаващи пешеходци и да вземе
необходимите по закон мерки за безопасно движение. Що се отнася до
обективната възможност на подс.Т. при конкретните условия да възприеме
пешеходеца Г., такава несъмнено е установена от данните по делото, като
автотехническата експертиза от своя страна извежда и техническите
параметри, в рамките на които същият би могъл да предотврати удара. При
така отчетените данни, правилно ОС-Бургас е приел, че подс.Т. е действал
виновно /небрежно/.
При правилно възприетата от първостепенния съд правна квалификация
на извършеното от подс.Т. деяние по привилегирования състав на чл.343а, ал.
1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1 , б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, санкцията на
последния е определена в справедлив размер.
Обсъждайки въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да
изтърпи за извършеното престъпление по транспорта, първоинстанционният
16
съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление към
датата на неговото извършване – 20.08.20 год., както и задължителното
редуциране с една трета на определеното наказание, съгласно чл. 58а ал. 1 от
НК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава
Двадесет и седма от НПК. Съблюдавайки приложимите за казуса разпоредби
и след оценка на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на
наказанието, първостепенният съд е определил на подсъдимия наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, индивидуализирано под
средния размер на една година лишаване от свобода, като след редукцията по
чл. 58а от НК с една трета, е наложил наказание лишаване от свобода за срок
от осем месеца.
В обсега на установените по делото факти, първата инстанция е
достигнала до обосновано заключение, че реализираното от подс.Т.
престъпление по транспорта е със завишена степен на обществена опасност,
изводима от механизма на реализиране на ПТП и тежестта на допуснатите
нарушения на пътните правила – неосигуряване от водача Т. на необходимата
за безопасното му придвижване на заден ход видимост при интензивен
трафик в района на складовата база, довело до настъпване на вредоносния
резултат - причинена смърт на пешеходеца Г..
Изследвайки в задълбочен план обстоятелствата, имащи значение за
определяне на обема на наказателната принуда, първоинстанционният съд
коректно е извел смекчаващите такива отговорността на дееца, относителната
тежест на които е оценила напълно адекватно. Правилно съдът е приел, че
подс. Т. се установява като личност с ниска степен на обществена опасност.
Фактическите констатации сочат, че подсъдимият е с чисто съдебно минало,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК, и е
с изградени трудови навици. Законосъобразно в позитивен план за
подсъдимия е отчетено и самопризнанието на последния, направено в устните
му обяснения пред разследващия орган в хода на досъдебното производство.
Явявайки се елемент от цялостното, обективно проявено в досъдебната фаза
процесуално поведение на подсъдимия, самопризнанието му несъмнено
следва да се приеме като форма на съдействие за установяване важните за
авторството и механизма на ПТП обстоятелства. В този смисъл е и
разбирането, застъпено в ТР № №1/2009 год. на ВКС по т.д. №1/2008 год.,
ОСНК.
17
Правилна оценка съдът е дал и на съдържащата се по делото
информация относно санкционирането на дееца по
административнонаказателен път за нарушения на правилата за движение по
пътищата /спр. т.1, л. 56-58 от ДП/. ОС-Бургас не е подходил формално – с
отчитане само броя на издадените срещу водача наказателни постановления, а
е съобразил също и данните относно конкретното правно основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача и
давността на реализираните от него нарушения на пътните правила.
Съдържимите в досието на водача Т. данни за прояви в нарушение на пътното
законодателство – броят на издадените срещу него наказателни
постановления и фишове, както и естеството на нарушенията, без съмнение
рефлектират върху преценката за поведението му като водач на МПС, като
имат характера на отегчаващи отговорността му обстоятелства с неголяма
тежест, които съдът правилно е преценил, че на самостоятелно основание не
биха могли да обосноват съществено завишаване на наказанието лишаване от
свобода, нито отказ от приложение на института на условното осъждане.
Същевременно, регистрираните прояви при него по неспазване на правилата
за пътна безопасност, се явяват обективен факт, предпоставящ по-голяма
тежест на наказанието по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, в каквато насока изводите на
първата инстанция се явяват напълно обосновани.
Наличните смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства,
първоинстанционният съд правилно е преценил, че не удовлетворяват
предявените от законодателя изисквания за многобройност или
изключителност, като не може да бъде направен също и извод за
несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна
норма наказание. Известно е, че правилата на чл. 55 НК се прилагат по
изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от
престъпния състав и справедливостта на наказанието би била
компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание.
Процесният случай не попада в горната хипотеза, поради което и основателно
първоинстанционният съд е определил наказание на подсъдимия при
условията на чл.54 от НК.
Въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция, на
основата на които последната е възприела, че за постигане целите на
18
превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително
същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода.
Налице са всички законови изисквания за приложението на чл. 66 от НК.
Анализирайки съвкупно обстоятелства относно личността на
подсъдимия, неговата степен на обществена опасност и възможностите за
поправянето му, конкретните характеристики на проявената престъпна
проява, въззивният съд счита, че в случая за поправянето и превъзпитанието
на последния не е необходима принудителна изолация в местата за лишаване
от свобода. По отношение на генералната превенция, тя също може да бъде
постигната с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, защото условното
осъждане оказва в съществена степен предупредителен и възпиращ ефект
както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото,
тъй като не отпада възможността за привеждане в изпълнение на отложеното
наказание при извършване на ново престъпление. Този ефект се постига и
чрез размера на определения от съда изпитателен срок от три години.
Досежно наказанието, визирано в чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК
Лишаване от право да се управлява МПС съдът, като съобрази, че
определеният от ОС-Бургас размер от една година и шест месеца е съобразен
със степента на обществена опасност на конкретното транспортно
престъпление, с ниската степен на опасност на подсъдимия като личност и
водач на МПС, със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
коментирани по-горе, възприе същото за справедливо. При отмерване срока
на това кумулативно наказание съдът е съблюдавал разпоредбата на чл.49,
ал.2 от НК, както и задължителната тълкувателна практика - ТР №61/1980
год. на ОСНК и Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС. Така
наложеното от ОС-Бургас наказание, въззивният съд намира, че в достатъчна
степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще
възпре последния от следващи, водещи до неблагоприятни последици
действия в практиката му като водач на МПС. Ето защо в тази и част,
присъдата следва да бъде потвърдена.
Изпитателният срок на наложеното наказание лишаване от свобода
заедно с по-продължителния срок на кумулативната санкция - лишаване от
право да управлява моторно превозно в достатъчна степен ще изиграят
поправително и възпитателно въздействие по отношение на подс. Т. като
19
водач на МПС. Така индивидуализирана по вид комплексната санкция ще
осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и превантивната роля на наказанието. Следва да се подчертае, че
генералната превенция не се основава само и единствено върху размера на
наказанието. С не по-малко значение са неизбежността на същото и
навременното санкциониране на престъпните посегателства.
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е
присъдил в тежест на подсъдимия Т. направените по делото разноски,
постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил,
а именно сума в размер на 3207,38 лева – по сметка на ОД МВР-Бургас.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с веществените доказателства по делото.
След извършената цялостна проверка на атакуваната присъда
въззивната инстанция не установи процесуални нарушения или неправилно
приложение на закона, които да са основание за отмяна на съдебния акт.
По гореизложените съображения въззивната инстанция намира
атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна във всичките й части, а
наложените наказания и приложението на чл.66 от НК за справедливи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК,
Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24/30.08.2021г., постановена по НОХД
№652/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20