Р Е Ш Е Н И Е
№ 262046 20.07.2021 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVІІI граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря: Радка Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4191 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от П.Г.Ф., ЕГН **********, против „Терра лизинг” ООД, ЕИК
*********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем от
26.01.2015 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от
1500 лева, платима на 52 седмични погасителни вноски, всяка в размер на по
70.64 лева, при уговорен лихвен процент в размер на 40.08% и годишен процент на
разходите в размер на 49.13%. Ищецът счита, че договорът бил недействителен на
основание чл. 22 Закона за потребителския кредит ЗПК). Посочва, че размерът на
шрифта на договора е по-малък от 12, възнаградителната лихва била нищожна, тъй
като противоречи с добрите нрави, поради факта, че надхвърля трикратния размер
на законната лихва. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради липса на посочване на начина на изчисляване на ГПР.
Предвид изложеното, ищецът иска
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 500 лева,
представляваща недължимо платена сума над върнатата главница, по Договор за паричен
заем от 26.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 17.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
С определение,
от открито съдебно заседание, проведено на 08.12.2020 г., е допуснато изменение
на предявения иск, чрез намаление на размера на първоначално предявения
осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 246.13 лева – недължимо платена сума над върнатата главница по Договор
за паричен заем от 26.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.03.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането.
С определение,
от открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2021 г., е допуснато изменение
на предявения иск, чрез намаление на размера на първоначално предявения
осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 230.49 лева – недължимо платена сума
над върнатата главница по Договор за паричен заем от 26.01.2015 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
17.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „Терра лизинг“ ООД е депозирал писмен отговор със становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва да са налице сочените от ищеца
основания за недействителност на договора за заем, като излага подробни
съображения за всеки от наведените от ищеца пороци. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане
на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Относно
ответника – в хода на процеса, същото е заличено като търговец, а негов
правоприемник, съобразно вписванията в публично достъпния ТР, е дружество „Терра
Лизинг“ АД, спрямо което следва да бъде постановено решението по делото /чл.
227 ГПК/.
По делото не се спори, че между страните
е подписан Договор за потребителски кредит (заем) № **** от 26.01.2015 г., по
силата на който ищцата е получила предоставената в заем сума от 1500 лева,
която е усвоена. Със същия договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 40 %, а годишният процент на разходите (ГПР)
е 49.13 %. Уговорена е и застраховка към кредита – месечно 15 % от стойността
на главницата. Ищецът се е задължил да върне сумата на 52 месечни погасителни
вноски, в размер 35.11 лева всяка и за застраховка в размер на 35.53 лева.
Предвид
изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение
по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.
Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък
е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, на която се позовава ищецът, регламентира задължение за
изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по – малък от 12. По
делото е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, от която се установява, че
размерът на шрифта навсякъде в договора е 8,5 pt. Само изложеното е достатъчно,
за да се уважи искът.
Отделно - в
случая, не са спазени и изисквания на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния
договор никъде не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19,
ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът
се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Също така - посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя
в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т
см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018
г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и
недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на иска. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
заема, но не и лихви или други разходи.
Относно плащанията – от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, се установява, че по кредита са платени общо 2 284
лева, от които сумата от 532.95 лева- за застраховка по кредита.
При платена
сума от общо 2 284 лева, предвид недействителността на договора, ищецът дължи
връщане само на чистата стойност на кредита от 1500 лева.
Относно
възраженията, че сумите за платена застрователна премия не подлежали на
връщане. Според §1, т.1 ДР ЗПК - „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.“.
Нормата на чл.
23 ЗПК е пределно ясна – дължи се само чистата стойност на кредита, т.е.
предоставените в заем средства, в размер на 1500 лева, но не и лихви и други
разходи. Застрахователните премии се включват в общия
разход по кредита и при недействителност на договора, ако са платени, подлежат
на връщане. Отделно – по делото не са ангажирани доказателства, че сумата за
застраховка, с която се поддържа да са погасени премии, действително е
преведена от ответното дружество на сочения застраховател „ЗК Олимпик – клон
България“ КЧТ. Поради изложеното, възраженията в отговора на исковата молба не
се споделят.
Относно
възражението за погасителна давност:
Безспорно е в
съдебната практика, че при иск за връщане на даденото при начална липса на
основание – чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, погасителната давност започва да тече от
деня на получаване на престацията, както и че давностният срок е общият
петгодишен, съгласно чл.110 ЗЗД - така т.7 от ППВС № 1/1979 г.
Видно от ССЕ за
извършени плащания, се установява, че за сумите, които са платени след
05.03.2015 г., по – конкретно на 20.04.2015 г., 23.04.2015 г. и 08.05.2015 г., в
общ размер на 230.49 лева – за лихви, застраховка и такси, не се погасени по
давност, т.е. до предявяване на исковата молба – 17.03.2020 г., когато
давността е прекъсната.
Предвид
изложеното, осъдителният иск следва да бъде уважен изцяло, тъй като сумата от
230.49 лева е получена без основание и подлежи на връщане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за плащане на 50 лева – държавна такса и 313 лева – за експертизи.
Ищецът,
освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 3) е посочено,
че той се представлява безплатно от адв. Д.Б., поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява
основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева. Посочената сума
следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с
оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
От приложеното по делото Удостоверение за регистрация по ЗДДС, се
установява, че адв. Б. е регистриран по ЗДДС. Ето защо и,
върху адвокатското възнаграждение се дължи ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата във вр. с пар. 2а от ДР на Наредба № 1 за МРАВ и чл. 66 ЗДДС.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Терра Лизинг“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.”Арсеналски” № 11, ет.3, ап. 3 /като правоприемник на „Терра лизинг” ООД, ЕИК *********/ да заплати на П.Г.Ф., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 230.49 лева /двеста
и тридесет лева и четиридесет и девет стотинки/ - получена без основание сума
по Договор за потребителски
кредит (заем) № **** от 26.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда –17.03.2020
г. до окончателното й погасяване, както и сумата от общо 363 лева /триста шестдесет и три лева/ - разноски по настоящото
дело.
ОСЪЖДА „Терра Лизинг“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.”Арсеналски” № 11, ет.3, ап. 3 /като правоприемник на „Терра лизинг” ООД, ЕИК *********/ да заплати на адв. Д.Г.Б.,***, сумата
от 360 лева с ДДС /триста и
шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца П.Г.Ф. в производството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ