Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
Град Пловдив, 20 февруари
2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и пети януари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 3424
по описа на съда за 2017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „фирма“ ООД против
заповед № 519 от 16.11.2017 г. на директора на РДГ Пловдив, с която са
обезсилени позволителни за сеч № 0392111 от 29.09.2017 г. и № 0392114 от
29.09.2017 г.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила –
не е спазен чл.59, ал.2, т.4 АПК, липсват данни относно мястото, времето и
начина на установяване на нарушенията по чл.35, ал.1 и чл.6, ал.5 от Наредба №
8 за сечите в горите, нарушени са чл.26, чл.34 и
чл.35 АПК. Твърди се също, че заповедта е нищожна като издадена от
некомпетентен орган. Иска се
прогласяване на нищожността на заповедта или нейната отмяна и присъждане на разноските
по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител
моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди заповедта като законосъобразна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по същество
са изложени в представената писмена защита.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и
в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 28.11.2017
г., т.е., жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че на дружеството-жалбоподател са издадени позволително за сеч №
0392111 от 29.09.2017 г., издадено от инж. Н.Ф., с което на „фирма” ООД е
разрешено да извърши сечта в отдел № 526, подотдел д, имот № 027013, на
дървета, маркирани от Н.Ф.с контролна горска марка (КГМ) № 0489, със синя боя,
с очакван добив 365 плътни кубически метра лежаща маса, и позволително за сеч №
0392114 от 29.09.2017 г., издадено от инж. Н.Ф., с което на „фирма” ООД е
разрешено да извърши сечта в отдел № 526, подотдел ж, имот № 027013, на
дървета, маркирани от Н.Ф.с контролна горска марка (КГМ) № 0489, със синя боя,
с очакван добив 14 плътни кубически метра лежаща маса.
В хода на съдебното производство е представен
и договор за възлагена извършването на добив-сеч, извоз, сортиране и рампиране до
временен склад на маркирана дървесина на корен и за покупко-продажба на
добитата дървесина от 27.09.2017 г., сключен между собственика на имоти с
кадастрални №№ 027013, 029046, 030008, 031011 и 025093, като
възложител-продавач и „фирма“ ООД като изпълнител-купувач.
На 06.11.2017 г. горски инспектори от РДГ
Пловдив са извършили теренна проверка на отдел 516, подотдел д и подотдел ж,
имот № 027013, във връзка с издадените позволителни за сеч, за констатациите от
която са съставени протоколи (л.31-34 от делото). Установено е, че в участъка
има отрязани дървета, маркирани с КГМ със син цвят, боята е прясна, поставена
преди около 7 дни, има капки боя по листата около пъновете, КГМ на отделни
места не се чете, има отрязани дървета в отдел 516о, държавна горска територия,
границата на имота е изместена и е извършена сеч.
На 08.11.2017 г. в процесния имот е извършена
нова проверка съвместно с представител на „фирма” ЕООД (констативен протокол –
л.46 от делото), при която са установени новопоставени
граници и навлизане в съседни имоти. На дружеството-жалбоподател е дадено
предписание за спре дейността в имот № 027013 за срок от 3 дни по издадените
позволителни за сеч, като бъде уведомен лицензирания лесовъд на „фирма” ООД.
На 10.11.2017 г. отново е извършена проверка
в процесния имот от горски инспектори на РДГ Пловдив, за което е съставен констативен
протокол (л.49 и 50 от делото) за наличие на сеч на немаркирани и маркирани с
неистински КГМ дървета в подотдели 516д и 516ж, частна горска територия (ЧГТ),
и в подотдел 516о, държавна горска
територия (ДГТ), като е дадена препоръка да се състави акт за установяване на
административно нарушение по чл.104, ал.1, т.5 ЗГ.
На 13.11.2017 г. е извършена още една
проверка в подотдели 516д и 516ж заедно с инж. Н.Ф., издал обезсилените
позволителни за сеч. В съставения констативен протокол (л.52-53 от делото) е
отразено, че инж. Ф.категорично е отказал да е поставял неистинските КГМ върху
отрязаните дървета, които са описани по вид и количество общо 30 броя бук и бял
бор в подотдел 516д и 11 броя бук в подотдел 516ж, маркирани с червена боя спрей,
като са дадени предписания да се обезсилят издадените позволителни за сеч за
имот № 027013 заради извършено допълнително маркиране с неистински КГМ след
издаване на позволителните за сеч и да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение на лицето, получило позволителното за сеч в нарушение
на чл.108, ал.3 ЗГ.
На 15.11.2017 г. до директора на РДГ Пловдив
е подаден доклад от инж. Б., главен експерт в дирекция „Горско стопанство” в
РДГ Пловдив, участвал в проверките на процесния имот № 027013, в който са
преповторени констатациите от протоколите, съставени във връзка с проверките.
Въз основа на констатациите от проверките е
издадена оспорената заповед № 519 от 16.11.2017 г. на директора на РДГ Пловдив,
с която са обезсилени позволителни за сеч и извоз №
0392111 от 29.09.2017 г. и № 0392114 от 29.09.2017 г., издадени от инж. Н.Ф., в
полза на „фирма” ООД.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна.
Не се споделя становището на дружеството-жалбоподател,
че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Видно от приложената
по делото заповед № К-1207 от 06.11.2017 г. (л.30 от делото) за периода от
16.11.2017 г. до 20.11.2017 г. на директора на РДГ Пловдив е разрешено ползването
на платен отпуск, по време на който той да бъде заместван от инж. М.В.,
зам.-директор на РДГ Пловдив. Оспорената заповед е издадена на 16.11.2017 г. от
зам.-директора в условията на заместване на титуляра.
Съгласно тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4 от 2002 г. на ВАС заместването се извършва в случаите, когато лицето,
титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези
случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият
титуляр нарежда заместването
му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган. Следователно в настоящия случай оспорената заповед е
издадена от компетентен орган съгласно чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите.
Основателно е възражението на
дружеството-жалбоподател, че в производството по издаване на оспорената заповед
е нарушен чл.26 АПК за уведомяване на дружеството за започване на
производството. Действително протоколите от проверката, направена на 06.11.2017
г., не са подписани от управителя на дружеството, нито е направено отбелязване,
че той е отказал да подпише протоколите, нито има данни за връчване на тези
протоколи по друг начин. Но дори и да са били съобщени, в тях липсва изрично
отбелязване, че започва производство по обезсилване на издадените позволителни
за сеч. Съответно дружеството-жалбоподател е било лишено от възможността да
участва непосредствено в производството по издаване на оспорената заповед, да
представи доказателства, да направи искания и възражения.
Не се споделя възражението на дружеството-жалбоподател
за допуснато нарушение на чл.35 АПК, защото от съдържащите се в
административната преписка писмени доказателства – констативни протоколи за
проверки, издадените позволителни за сеч, протокол за трасиране, означение и
координиране на поземлен имот 027013, заповед № 348 от 08.08.2017
г. на директора на РДГ Пловдив за утвърждаване на горскостопанска програма за
имоти, между които и процесния имот 027013, подотдели 516д и 516ж, технологични
планове за добив на дървесина, карнет-описи и сортиментни
ведомости за подотдели 516д и 516ж – е видно, че преди издаване на оспорената
заповед административният орган е положил максимални усилия да установи всички
факти от значение за правилното решаване на въпроса с отговорността на
дружеството за извършената незаконна сеч в участъците, за които има издадени
позволителни за сеч.
Сами по себе си обаче нарушенията на
административнопроизводствените правила не могат да бъдат определени като
съществени, доколкото дружеството в качеството си на жалбоподател по настоящото
дело разполага със същите права и също имаше възможност да направи искания за
събиране на нови доказателства и възражения, да оспори материалната
доказателствена сила на протоколите, съставени при проверките на място, което
не беше направено. От това процесуално поведение се налага извод, че
дружеството няма други доказателства, имащи значение за установяване на
правнорелевантни факти и за правилното решаване на спора във връзка с
извършената незаконна сеч в участъците, за които са издадени позволителните за
сеч.
Съгласно чл.57, т.6 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите, посочен като
основание за издаване на оспорената заповед, позволително за сеч, издадено по
реда на наредбата, се обезсилва, когато в насаждението се провежда сеч, която не
съответства на разрешената с позволителното. В настоящия случай безспорно е
установено наличието на всички предпоставки на хипотезата на цитирания чл.57,
т.6 от наредбата, доколкото е установено, че е извършена сеч на немаркирани и
маркирани с неистински КГМ дървета. Тези констатациите на контролните органи са
намерили място в съставените при проверките констативни протоколи, които
протоколи от своя страна се ползват с материална доказателствена сила, която не
беше оборена в хода на съдебното производство. Затова именно съдът приема за
безспорно установен фактът на извършване на сеч, която не съответства на
разрешената с издадените в полза на дружеството позволителни за сеч.
От друга страна, нормата на чл.57, т.6 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е
императивна и административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, т.е., той няма право на преценка дали да обезсили издадените
позволителни за сеч, а е длъжен да го направи при осъществяване на някоя от
изчерпателно изброените единадесет хипотези.
Спазено е изискването за форма. Макар в
заповедта фактическите основания да са изложени изключително кратко, в
административната преписка се съдържат достатъчно документи, установяващи по
безспорен начин настъпването на правнорелевантните факти. В правната теория и
съдебната практика съществува константно становище, че мотивите на
административния акт може да се съдържат и в други документи, съставляващи част
от преписката по издаване на оспорения акт. В този смисъл съдът намира, че оспорената
заповед има необходимото по чл.59 АПК съдържание.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на РДГ Пловдив сумата 100 лева на
основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143,
ал.1 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „фирма“
ООД, ЕИС ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя В.К.К., против заповед № 519 от 16.11.2017
г. на директора на РДГ Пловдив, с която са обезсилени позволителни за сеч №
0392111 от 29.09.2017 г. и № 0392114 от 29.09.2017 г.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИС ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя В.К.К., да заплати на Регионална дирекция по горите Пловдив
сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: