РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. Пловдив, 19.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на осми
март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 2557 по
описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по жалба на И.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, с адрес по чл.8 от ДОПК ***, против ревизионен акт № Р-16001620007253-091-001/21.06.2021г. акт
за поправка на РА № П-16001621114288-003-001/29.06.2021г., издадени от П.Д.С. –
началник на сектор, възложил ревизията и
М.И.П.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /НАП/ – гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 467/26.08.2021г. на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с която
на оспорващия допълнително са установени задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 136,21 лв. и прилежаща
лихва 70,95 лв.; за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
2016 г. в размер на 9 796,19 лв. и прилежаща лихва 4 112,01 лв.; за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 8 438,37лв. и прилежаща лихва 2 691,12лв.; за данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 4 892,84 лв. и прилежаща лихва 1 064,28лв.;
вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 616,96 лв. и прилежаща лихва 365,76 лв.; вноски
за ДОО за 2016 г. в размер на 3 985,86 лв. и прилежаща лихва 1673,09 лв.; вноски
за ДОО за 2017 г. в размер на 4442,64 лв. и прилежаща лихва 1416,82 лв.; вноски
за ДОО за 2018 г. в размер на 4589,64 лв. и прилежаща лихва 998,33 лв.; вноски
за ЗО за 2015 г. в размер на 385,60 лв. и прилежаща лихва 228,62 лв.; вноски
за ЗО за 2016 г. в размер на 1918,40 лв. и прилежаща лихва 805,26 лв.; вноски
за ЗО за 2017 г. в размер на 2054,40 лв. и прилежаща лихва 655,18 лв.; вноски
за ЗО за 2018 г. в размер на 2006,40
лв. и прилежаща лихва 436,43 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на 241
лв. и прилежаща лихва 142,87 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за 2016 г. в размер на 1222,66 лв. и прилежаща
лихва 513,22 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за 2017 г. в размер на 1284,00 и прилежаща лихва 409,49 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за 2018 г. в размер на 1254,00
лв. и прилежаща лихва 272,77 лв.; всичко в размер на 47 265,17 лв.
главница и прилежаща лихва - 15 856,20 лв.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Сочи
се, че не са налице предпоставките на чл.122 от ДОПК, тъй като всички финансови
средства, с които е разполагал и оперирал жалбоподателя са с установен законен произход
и не представляват укрити от облагане доходи. Поддържа се, че всички
представени в хода на ревизията документи установяват по
безспорен начин, че средствата имат законен произход и представляват семейни
спестявания от доходи от трудови и извънтрудови правоотношения, безвъзмездно
предоставени средства от родители и заеми от физически лица. Твърди се, че в
хода на ревизионното производство от страна на органа по приходите не са
събрани доказателства за приходите и разходите на заемодателите. Неоснователно
не са кредитирани предоставяни от родителите на жалбоподателя дарения, заеми от
физически лица с аргумента, че представените за тях документи нямат доказателствена
сила и не съответстват на обективната действителност. Оспорват се изводите на ревизиращите,
че са налице укрити доходи от трудова дейност. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител - юрисконсулт К., е на становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че констатациите на
органите по приходите по отношение на допълнително определените публични
задължения са правилни и законосъобразни, подкрепени с доказателства. Сочи, се че
свидетелските показания и изготвеното заключение по ССчЕ не внасят допълнителна
яснота по правния спор и не могат да оборят документално обоснованите
констатации на органа по приходите. Иска се присъждане на съдебни разноски.
ІІ. За допустимостта:
4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил и изменил, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Така
постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
допустимост.
ІІІ. За процедурата:
5. Със заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001620007253-020-001/30.11.2020 г. /л. 943/ на П.Д.С. –
началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложено извършване на данъчна
ревизия на И.С.П. с обхват, следните видове задължения по периоди: Данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2018г., вноски за ДОО /за самоосигуряващи се/ за периода от 01.01.2015г.
до 31.12.2018г., вноски за ЗО /за самоосигуряващи се/ за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2018г., вноски за ДЗПО - УПФ/ за самоосигуряващи се/ за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2018г. Срокът за извършване на ревизията е
определен на три месеца от съобщаването на заповедта, което е сторено по
електронен път на 07.12.2020 г. Крайният срок за извършване на ревизията е
съответно продължен със заповед № Р-16001620007253-020-002/05.03.2021г. /л.952/
и заповед № Р-16001620007253-020-003/06.04.2021г. /л. 950/ до 07.04.2021г. и до
07.05.2021г., без промна в предмета и обхвата производството.
В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001620007253-092-001/21.05.2021 г. /л. 69-87/, въз основа на който, възложИ.т
ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001620007253-091-001/21.06.2021
г. /л. 43-49/.
По жалба на И.С.П. е издадено Решение № 467/26.08.2021 г. /л. 16-24/
от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърден и изменен оспореният в
настоящото производство ревизионния акт, в частта на допълнително установени
задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. в общ размер
47 265,17 лв. главница и прилежаща лихва 15 856,20 лв.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК по
делото са представена заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. /л. 3-6/ и заповед №
РД-09-1530/30.09.2020г. /л. 7 – 8/ на Директора на ТД на НАП - Пловдив.
Установеното до тук
налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от
материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за
това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона
форма и от компетентните, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр.
чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
ІV. За фактите:
6. И.С.П. е едноличен собственик на капитала на „Аполон спорт 82“ ЕООД и съдружник в „Аполонтрейд“ ООД. Ревизираното лице
/РЛ/ е регистриран земеделски стопанин от 25.04.2017 г. РЛ е подало ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г., в които е декларирал доходи като регистриран
земеделски стопанин. За 2015 г. и 2016 г. лицето няма подавани ГДД. За 2017 г.
са декларирани доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин в размер
на 4 100,00 лв. и доходи под формата на субсидии в размер на 949,79 лв. За 2018
г. са декларирани доходи в Приложение № 3 - доходи от дейност като регистриран
земеделски стопанин в размер на 7 325,00 лв. и доходи под формата на субсидии в
размер на 3 900,86 лв.
7. Данъчната ревизия по ЗДДФЛ е за периода 2015 г. - 2018
г. С протокол № 1672343/16.03.2021 г. е присъединена проверка за съпоставка на
имуществото на РЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., приключила с
протокол № ПФ-16001620000350-073-001 от 27.11.2020 г. Установено е, че И.П. е
придобил движимо и недвижимо имущество и е предоставил средства на „Аполон
спорт 82“ ЕООД, както следва: за 2015 г. в размер на 12 500,00 лв.; за 2016 г.
– 111 600,00 лв.; за 2017 г. – 119 520,00 лв.; за 2018 г. в размер на 73 710,00
лв., които превишават многократно реализираните за периода доходи.
В хода на ревизионното
производство от РЛ са изискани документи и писмени обяснения относно размера на
разполагаемите парични средства в началото на ревизирания период. В отговор са
представени обяснения, в които е посочени дарени суми от родители и заеми от
физически лица. Представена е информация за налични суми в размер на 60 000 лв.
8. Извършена е насрещна проверка на С.И.П.. /баща на РЛ/ и Н.В.П./майка
на РЛ/. Установено е, че за периода 2011 г.- 2018 г., С.И.П. няма подадени ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ, няма сключени трудови договори, няма данни за изплатени
доходи от извънтрудови правоотношения /справка по чл. 73 от ЗДДФЛ/ и няма
подадени декларации обр. 6 и обр.1 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ. За лицето няма
данни да е получавало доходи с източник в България.
При проверката на Н.В.П.е
установено, че за периода 2016 г. - 2020 г. са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ,
с които са декларирани доходи от наем в размери от 300,00 лв. до 1 200,00 лв.
годишно през 2018 г. За периодите преди 2016 г. не са подавани ГДД, няма данни
за сключени трудови договори и няма подадени декларации обр. 6 и обр.1 от
Наредба Н-8/2005 г. на МФ. В периода 2004 г.-2018 г., Н.П.се е осигурявала като
безработно лице на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Представени са
извлечения от осигурителната сметка на С.И.П. и Н.В.П., преведени от италиански
език на български език, от които е видно, че лицата имат пенсионни осигуровки и
доходи в Италия за периода 2010 г. - 2018 г. Осигурителните доходи и за двете
лица са от трудова заетост като „домашен помощник“.
Видно от договори за
дарение, сключени между РЛ (надарен) и Н.В.П.(дарител), същите обхващат периода
2013 г. – 2015г. Четири договора са от месеци 09, 10, 11 и 12.2013г., девет
договора – от м. 01, 03, 04, 05, 06, 08, 09, 11 и 12. 2014г. и седем договора –
от м. 01,02,03,04,05,06 и 07.2015г. Договорите са с еднотипно съдържание. Всичките
са за суми между 650 и 950 лева. Съдържат клауза, че паричните средства ще
бъдат предадени от Дарителя на Надарения в срок от 5 дни от сключването им. Не
е посочено място на сключване. Договорите са двустранно подписани от
договарящите лица.
Според съдържанието на представените
договори за дарение, сключени между РЛ (надарен) и С.И.П.(дарител), същите обхващат периода 2015
г. – 2017г. Два договора са от месеци 11 и 12.2015г.; единадесет договора – от
м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11. 2016г. и дванадесет договора –
от м.01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2018г. Договорите са с
еднотипно съдържание. Всичките са за суми между 3100 лева и 5500 лева. Съдържат
клауза, че паричните средства ще бъдат предадени от Дарителя на Надарения в
срок от 5 дни от сключването им. Не е посочено място на сключване. Договорите
са двустранно подписани от договарящите лица.
9. Извършени са насрещна проверка на Ц. С.Р.,К.Щ.А.,И. Н.Р.и
Н.Ц.ов Н., във връзка с представените от РЛ договори за заем.
9.1. Според писмените
обяснения на Р., в периода от 2016г. до 2018г. е предоставял заеми на РЛ за
подпомагане на търговската му дейност. Предоставил му е на два пъти през 2016г.
суми в размер на 9 000, а през 2017г. и 2018г. - суми в размер на 9 500 лева,
за които оформили договори за заем и разписки за предаване на сумите. Заемните
средства му били върнати в периода 2018г.- 2021г., като една част от тях били
погасени от И.С.П., а другата от баща му С.И.П.. За връщане на сумите също
оформили разписки.
Произходът на
предоставените в заем парични средства е от лични спестявания от работа
му в чужбина и от
получени доходи от фирмите „Империя онлайн",„КОМФО"ЕООД, „ТМФ
СЪРВИСИЗ"ЕООД, „Фалкон.ио" ЕООД, както и обезщетения при прекратяване
на трудовите му правоотношения с тях.
Не е предоставял парични
средства на други физически или юридически лица за периода
от 01.01.2015г. до
31.12.2018г.
Видно от справка на НАП
за периода м.02.2014 г. – м.08.2014г. лицето е имало регистрирани трудови
договори с основна заплата в размер на 640 лева и 780 лева; от м.09.2014 –
м.10.2016 г. – 2532 лв. и от м.10.2016г. – м.11.2018г. – 3954,61 лв.
Видно от съдържанието на
8 бр. договори за заем, сключени между РЛ (заемополучател) и Ц.С.Р.(заемодател), същите обхващат периода
2016 г. – 2018г. Два договора от месеци януари и юни 2016г., три – от м.
февруари, юни и октомври 2017г. и три – от м. февруари, юни и ноември 2018г.
Договорите са с еднотипно съдържание. Всичките за сума 9000 или 9500 лева. Не е
уговорена лихва. Договорите съдържат разписка, според която сумите са предадени
от Ц. С.Р.,адрес: *** на И.С.П., адрес: ***. Разписките и договорите са двустранно
подписани от договарящите лица. За всички заета сума са представени и разписки
от месеците: юни и декември 2018г.; юни, ноември и декември 2019г.; януари и
мари 2020г. и януари 2021г., удостоверяващи връщането им на заемодателя.
9.2. По отношение на К.Щ.А.е установено наличие на сключени
договори за дарения с родителите му в периода от 1995 г. до 2005г., по които
същият е получател. Според обясненията на А.доходите му са от работа в Гърция
като студент през 1992г. – 1998г., родителите му също работили в Гърция.
Видно от справка на НАП
за периода 2006 г. – 2016 г. лицето е имало регистрирани множество трудови
договори, с основна заплата в размер между 130 лева и 1000 лева.
От представеното
извлечение за движението на паричните средства по банкова сметка ***, открита в
Първа инвестиционна банка, е видно, че в периода 01.01.2016 – 21.12.2016г. по
сметката са постъпвали общо 34071,64 лева и са изтеглени 20091,63 лева.
Сметката е захранвана ежемесечно, средства са теглени на части, преимуществено
в размер на 400 лева. Към датите на договорите за заем не се установява К.Щ.А.да
е разполагал с достатъчно парични средства за предоставяне на заем. Няма данни
средствата, получени А.по договорите за дарение от 1995 г. до 2005 г., да са
били налични към датите на договорите за заем.
От съдържанието на 11
бр. договори за заем, сключени между РЛ (заемополучател) и К.Щ.А.(заемодател), се установява, че
обхващат периода 2015 г. – 2016г. Два договора от м. 10 и 11.2015г.; три договора от м.01.2016г., един – от
м.02.2016г.; три – от м.03.2016г. и два договора от м.04.2016г. Договорите са с
еднотипно съдържание. Всичките за сума от 9000 до 9900 лева, с изключение на
заема от м. февруари, който е в размер на 2000 лева. Уговорена лихва в размер
от 0,1 до 0,18 % месечно. Договорите са сключени в гр. Карлово. Посочено е, че
предаването на сумите се извършва в брой към датата на подписване на
договорите, които служат като разписка, удостоверяваща факта на предаване на
сумите. Договорите са двустранно подписани от договарящите лица.
9.3. Според писмените обяснения на Р., същият живее с
родителите си, не е семеен и няма допълнителни разходи. За периода 2016г.–
2017г. е предоставило парични средства под формата на заеми на И.С.П..
Предаването на сумите е в брой на датите, упоменати в съответните договори. За
същия период не е предоставял парични средства на други физически и юридически
лица. В периода 2014г. – 2017г. има изтеглени потребителски кредити в размер на
8000 лева и 10000 лева, както и ползван кредит по банкова карта в размер на 500
лева.
Видно от справка на НАП
за периода 2010 г. – 2014 г. лицето е имало регистрирани трудови договори, с
основна заплата в размер на 285 лева и 310 лева.
От представеното
извлечение за движението на паричните средства по банкова сметка ***, открита в
ОББ АД, клон Карлово, е видно, че за периода м.01.2014г. – м.02.2017 г.
сметката е захранвана ежемесечно основно с постъпления от заплата в размер
около 500 лева като тези средства са теглени на части и са извършвани плащания на
ПОС. Към датите на договорите за заем не се установява Р. да е разполагал с
достатъчно парични средства за представяне на заем.
Видно от съдържанието на
6 бр. договори за заем, сключени между РЛ (заемополучател) и И. Н.Р.(заемодател),
същите обхващат периода 2016г. – 2017г. Четири договора са от м. 04, 05, 06 и
07.2016г. и два договора - от м.01 и 02.2017 г. Договорите са
с еднотипно съдържание. Всичките са за сума от 9100 до 9900 лева, с изключение
на заема от м. февруари 2017г., който е в размер на 1800 лева. Уговорена лихва
от 0,12 и 0,13 % месечно. Договорите са сключени в гр. Калофер. Посочено е, че
предаването на сумите се извършва в брой към датата на подписване на договорите,
които служат като разписка, удостоверяваща факта на предаване на сумите.
Договорите са двустранно подписани от договарящите лица.
9.4. От съдържанието на 5 бр. договори за заем, сключени
между РЛ (заемополучател) и Н.Ц.ов Н.
(заемодател), се установява, че обхващат периода 2018г., от месеците 01, 03,
05, 06 и 07. Договорите са с еднотипно съдържание. Всичките за сума от 9500 до
9900 лева. Уговорена лихва от 0,1 до 0,18 % месечно. Договорите са сключени в
гр. Карлово. Посочено е, че предаването на сумите се извършва в брой към датата
на подписване на договорите, които служат като разписка, удостоверяваща факта
на предаване на сумите. Договорите са двустранно подписани от договарящите
лица.
Според писмените
обяснения на Н. сумите, които е предоставил в заем на РЛ са от негови
спестявания от работата му в чужбина.
Видно от справка на НАП
за периода 01.01.2008г. – 21.12.2008г. лицето няма регистрирани трудови
договори.
10. При тази фактическа обстановка, органите по приходите са
приели, че представените извлечения от осигурителната сметка на С.И.П. и Н.В.П.,
от които е видно, че лицата имат пенсионни осигуровки и доходи в Италия за
периода 2010 г. - 2018 г., не доказват безспорно предоставянето на дарения в
полза на РЛ. Последните не били подкрепени с документи за получаването на доходи,
съхранението им, както и внасянето на парични средства от лицата на територията
на България, които да бъдат предоставени на РЛ.
След извършен анализ на
представените доказателства за посочените заемодатели, ревизиращият екип не е
приел за реално предоставени заемни суми на жалбоподателя от Ц.С.Р.по 8 бр.
договори за заем в общ размер на 75 000,00 лв., от К.Щ.А.по 11 бр. договори за
заем в размер на 98 010,00 лв., И. Н.Р.по 6 бр. договори за заем в размер на 49
900,00 лв. и Н.Ц.ов Н. по 5 бр. договори за заем в размер на 48 750 лева.
С оглед на горното
ревизиращите установили, че наличните парични средства, с които РЛ е могло да
разполага към 01.01.2015 г., са в размер на 5 000,00 лв. Формиран е извод, че
жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да
покриват извършените от него разходи за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
поради което са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК.
Органът по приходите е
определил доходите с неустановен произход по периоди както следва: за 2015
година в размер на 3 588,19 лв.; за 2016 година в размер на 106 346,74 лв.; за
2017 година в размер на 92 157,34 лв.; за 2018 година в размер на 56 772,09 лв.
За така посочените доходи на основание чл. 124а от ДОПК са определени и дължими
задължителни осигурителни вноски. Върху годишните данъчни основи, след
приспадане на вноските за ЗОВ, в следните размери: за 2015г. –
1 362,11лв., за 2016г. - 97 961,91лв., за 2017г. - 92 157,34лв.
и за 2018г. - 56 772,09лв., е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,
във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК ревизиращият екип е начислил лихви
за невнесените в законоустановените срокове публични задължения.
С подадени декларации по
чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /загл. изм. ДВ
бр. 2 от 2010г./ РЛ е декларирало: започване на трудова дейност като съдружник
на „АПОЛОНТРЕЙД“ ООД, считано от 14.01.2014 г. и осигуряване за инвалидност,
поради общо заболяване, за старост и за смърт; край на осигуряването в
„АПОЛОНТРЕЙД“ ООД, считано от 14.12.2015 г.; започване на трудова дейност като
едноличен собственик на „АПОЛОН СПОРТ 82“ ЕООД, считано от 14.12.2015 г. и
осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт; начало
на осигуряване за всички осигурени социални рискове като собственик на „АПОЛОН
СПОРТ 82“ ЕООД, считано от 01.01.2015 г.; прекратяване на трудова дейност като
съдружник на „АПОЛОНТРЕЙД“ ООД, считано от 06.01.2016 г.; начало на трудова
дейност като земеделски стопанин, считано от 18.05.2017 г.
С декларация обр.1 (чл.
3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) самоосигуряващото се лице е подало
информация за дните в осигуряване, осигурителният доход и размерът на
осигурителните вноски за периода 2015г. – 2018 г. С декларация обр. 6 (чл. 3,
ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите
суми за задължителни осигурителни вноски по фондове за всяка една от
ревизираните години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За 2015 г. са декларирани суми в
декларация обр. 6 за задължителни осигурителни вноски в по-малък размер.
В хода на ревизионното
производство е установено, че И.С.П. е внесъл авансово дължимите ЗОВ върху
минималния месечен размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО за всяка
една от ревизираните години. Установено е и че за ревизираното лице като
самоосигуряващо се са подавани декларации обр. 1 от „АПОЛОНТРЕЙД“ ООД до
05.01.2016 г., а от „АПОЛОН СПОРТ 82“ ЕООД
от 14.12.2015 г. Констатирано е, че подадените данни в декларации обр. 1
от „АПОЛОНТРЕЙД“ ООД за период м. 12.2015 г. и м. 01.2016 г. са некоректни
поради обстоятелството, че лицето с подадените декларации по чл. 1, ал. 2 от
НООСЛБГРЧ е декларирало прекъсване на осигуряването от 14.12.2015 г. в
„АПОЛОНТРЕЙД“ ООД и започване на осигуряване в „АПОЛОН СПОРТ 82“ ЕООД от същата
дата, без да прекъсва трудова дейност в посочените дружества.
Прието е, че на
основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, ревизираното лице попада в обхвата на
лицата задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като съдружник в „АПОЛОНТРЕЙД“
ООД до 14.12.2015 г. и като едноличен собственик на капитала на „АПОЛОН
СПОРТ 82“ ЕООД от 14.12.2015 г. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО И.С.П. е
самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни
вноски изцяло за своя сметка.
При установено наличие
на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК е направена констатация,
че задълженото лице е извършвало трудова дейност и на основание чл. 124а от ДОПК следва да бъдат установени задълженията му за ЗОВ в качеството му на
самоосигуряващо се лице, в т.ч. и върху дохода, установен по реда на чл. 122 –
124 от ДОПК.
С ревизията е определен
нов размер на облагаемия доход, а от там и на осигурителния доход на
жалбоподателя, съответстващ на укрития доход. За 2017 г. и 2018 г. определения
нов облагаем доход по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК е сбор от облагаемия доход
от дейността на регистрирания земеделски стопанин и укрития доход съответно 94 177,26 лв. /2
019,92 лв. + 92 157,34 лв./ за 2017 г. и 61 262,43 лв. /4 490,34 лв. + 56
772,09 лв./ за 2018 г. На основание чл. 124а, във връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО
и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, органът по приходите е определил окончателни
задължения за ЗОВ за ревизирания период, и прилежащите лихви, на основание чл.
113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
При определяне на
задълженията за ЗОВ на И.С.П. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е приложено ограничение
до максималния месечен размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО за
съответната година, тъй като установеният с ревизията облагаем доход по реда на
чл. 122 – 124 от ДОПК го надвишава. Размерът на осигурителните вноски е
определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от КСО (за фонд „Пенсии“ – за 2015 г. и
2016 г . - 12,8 %, за 2017 г. – 13,8 % и за 2018 г. – 14,8%), по чл. 6, ал. 1,
т. 5 от КСО (за фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 3,5 % за 2016 г., 2017 г.
и 2018 г.) и чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ от КСО (за ДЗПО – УПФ 5%). На
основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размера на
здравноосигурителната вноска, посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК -
8%, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК.
В хода на административно
производство е констстирано, че неправилно са установени задължения за
окончателни вноски за 2015 г. Определеният в хода на ревизията укрит доход за
2015 г. в размер на 3 588,19 лв. е
по-малък от осигурителния доход, върху който лицето в качеството на самоосигуряващо
се лице дължи авансови осигурителни вноски в размер на 5 040,00 лв., поради
което в този случай не се дължат окончателни осигурителни вноски по реда на чл.
6, ал. 9 (предишна ал. 8 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от
КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. За 2015 г. жалбоподателят дължи само авансови
осигурителни вноски. В резултат на горното е променен размерът на допълнително
установените задължения за ЗОВ за 2015 г. и дължимите лихви.
11. По делото се събраха показанията на свидетелите Ц.С.Р.и Н.В.П..
Свидетелят Ц.С.Р.заявява,
че познава И.П. от дете. Твърди, че му е давал заеми в периода от 2016г. до
2018г., около шест-седем на брой, на стойност до 9000 лв. - 10000 лв., максимум. П. е взимал
парите, тъй като е имал спортен магазин в гр. Карлово и са му трябвали за
закупуване на по-големи количества стока. Заемите му давал на ръка, в неговия
магазин, в присъствието на жена му и децата му. Документи при даването на
заемите, които съставили, били приемно - предавателни протоколи и разписки.
Допитал се до адвокат. Тези документи, които попълвали ги подготвял лично. При
всеки заем попълвали тези документи и двете страни ги подписвали. Идеята да
попълват документи била на П.. Парите ги давал от лични средства, може би е
теглил пари, може би е имал и пари в брой, но мисли, че ги е имал в брой
парите. Парите му ги върнали в магазина на П.. Той му върнал заемите постепенно
като последният заем е върнат към края на „тази година“. Сочи, че има тези
средства, тъй като е ИТ специалист и работи в чужбина от 19 години. В частност
в Чехия и Великобритания в периода до 2013г. получавал различни доходи, по 2
500 евро до 5 500 - 6 000 евро, на месец, в зависимост от проектите, над
които работел. След завръщането си в България, продължил да работя със своите
клиенти и на по-късен етап към 2014г.-2015г. започнал да работи за български
компании, в които също получавал различни доходи от 2 500 лв., сега в момента
до 4 300 лв. Заявява, че за заемите не е получавал лихва. Твърди, че не е давал
заеми на други лица през този период и не е теглил заем от банка. Има
потребителски кредит, изтеглен през 2014г. по повод раждането на сина му. През
2016г.-2018г. все още покривал вноски по този заем, плащал по 300 лева вноски. Не
била голяма сумата по кредита, по-голямата част от заема жена му го покривала,
от неговта заплата се взимали парите директно, но тя му помагала със заема.
Парите, които били в брой се съхранявали при жена му, в дома им. Взимал от нея и от собствените си средства,
за да ги даде на П.. Тези пари били от работата му в чужбина. От чужбина ги
носел с него в брой. По принцип е пращал
пари и на своите родители да ги съхраняват, но е носел пари и в брой, тъй като
му казали, че до 2000 евро на границата няма проблем. От родителите си не е
взимал средства.
Свидетелката Н.В.П.,
майка на жалбоподателя, заявява, че винаги е подпомагала финансово сина си. От
2001г. заминала за Италия, където полагала грижи за възрастни хора, за да може
той да завърши фармация. През 2004г. получавала 600 евро, а към момента 1000
евро заплата. През първите шест - седем години не била осигурявана, но след
това започнала да се осигурява, тъй като ѝ било необходимо за пенсия. Сочи,
че заплатата от 600 до 1000 евро са „чисти“ пари, защото не е плащала за наем и
храна. П. твърди, че в зависимост от средствата, с които е разполагала винаги е помагала на сина си. В
началото с по-големи суми от 1 000 лв., 5 000 лева, по 8 000 лв. Изпращала е и
пари по своя приятелка П.П. и по „Western union“. Сочи, че синът ѝ винаги
е искал да има документи, но тя като майка му казвала, че парите са подарък. Заявява,
че тъй като И.П. винаги си е водил сметки за парите я помолил да оформят
документално заемите, защото трябвало да доказва парите си. Свидетелката сочи,
че синът ѝ е имал затруднения при зареждането на магазина си и е взимал
определени суми по заеми от негови приятели, с които са приятели от деца. Посочва,
че за парите, изпращани с „Western union“, имала разписки, но ги хвърлила,
защото решила, че няма да ѝ трябват.
Свидетелката разпознава
подписа си върху представените по преписката договори за дарение. Във връзка с
изявлението й, че документи не е желаела и не е подписвала, свидетелката,
заявява, че се е объркала с други документи, свързани с осигуровките ѝ в
Италия. За договорите за дарение твърди, че са подписани преди година и
половина и подписът е неин. Заявява, че парите давала при подписване на
договорите и посочените сумите отговарят
на дадените такива, като заем, а документи са подписани наведнъж, в България.
12. По делото бе допусната съдебна експертиза с вещо лице - А.С., чието
заключение се прие без заявени резерви от страните. Вещото лице е установило,
че по
документи размерът на предоставените
дарения на парични суми от Н.и С.П./родители на жалбоподателя И.П./ в периода
2010 г. - 2017 г. е: от Н.П.– в общ размер на 76 400 лв.; от С.П. – в общ размер
на 159 000 лв.
Вещото лице е посочило размера на получените от Н.и С.П.доходи от
източници в България и Италия през периода от 2010 г. до 2021 г. по години,
както и техният общ размер, а именно: доходи на Н.П.в общ размер на 81 906.39
лв. и доходи на С.П. в общ размер на 206 062.98 лв.
Експертизата е извела в подробна таблица размерът на предоставените по
документи от Ц. С.Р.,К.Щ.А.и И. Н.Р.и върнати от жалбоподателя и родителите му
заемни средства.
На база наличните и проверени от експерта документи по делото,
включително допълнително представените данни доходи, експертизата е определила
размера на получените от Ц.С.Р.(180206,31 лева), К.Щ.А.(270013,28 лева) и И. Н.Р.(46456,15
лева) нетни доходи през периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2018 г.
Въз основа на данните за получените от жалбоподателя и съпругата му
доходи, размерът на получените от родителите му дарения и при възприет разход
за домакинство по данни на НСИ, експертизата е установила начално салдо на
парични средства на И.С.П. към 01.01.2015 г. в размер на 61 930 лв.
Експертизата е коригирала паричните потоци по РД за всяка от годините,
като е взела предвид началното салдо в размер на 60 000 лв., декларирано от
жалбоподателя, получените дарения от родителите му и заемите от Ц. С.Р.,К.Щ.А.и
И. Н.Р.. Преизчислението е направено в два варианта - първи вариант с целия
размер на предоставените заеми от физически лица по документи и втори вариант с
включване в приходната част на потоците само сумите на заемите, които са били
върнати по документи. Така извършеното преизчислението е показано в т.6 от
констативно-съобразителната част на заключението.
В заключение, на база направените изчисления от експертизата в т.6 от
поставените задачи, при първия вариант на изчисление, експертизата не е
установила превишение на разходите над приходите на И.П., поради което не е
налице данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ и осигурителни вноски. При
втория вариант на изчисление дължимият данък по ЗДДФЛ за периода 01.05.2019 г.
- 21.06.2021 г. е в размер на 162.07 лв. с прилежаща лихва в размер на 35.25
лв.
V. За правото:
13. Според разпоредбата на чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК – Органът по приходите
може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена
от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Съответно, според чл. 123, ал. 1 от ДОПК – В
случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето, явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т.
3, буква “а” от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера
на декларираните получени средства.
Според чл. 6 от ЗДДФЛ – Местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република
България и в чужбина. В чл. 12, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че – “Облагаеми по
този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото
лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по
силата на закон”, а съответно в чл. 35, т.6 от закона е указано, че облагаем
доход са и “...всички други източници, които не са изрично посочени в този
закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане …”.
В случая, трябва да се съобрази и разпоредбата на
чл. 124, ал.2 от ДОПК – в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.
Съотнасянето на цитираните нормативни текстове,
налага да се съобрази, че липсата на несъмнени данни за произхода на средства,
които конкретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до
особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да
бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други
думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения,
което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1
от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно
производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от
изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания
данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от
данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се
стигнало при нормално развие на правоотношението.
В конкретния случай, не
се спори между страните, че ревизираното лице е местно физическо лице по
смисъла на ЗДДФЛ и е данъчно задължено по чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за
доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години в
ревизирания период. Не се формира и спор по отношение на това, че И.П. е
извършил разходи по придобиване на движимо и недвижимо имущество и е
предоставил средства на „Аполон спорт 82“ ЕООД, както следва: за 2015 г. в
размер на 12 500,00 лв.; за 2016 г. – 111 600,00 лв.; за 2017 г. – 119 520,00
лв.; за 2018 г. в размер на 73 710,00 лв., които превишават многократно
реализираните за периода доходи.
Спорният по делото
въпрос е дали ревизираното лице в периода 2010г. – 2018г. е получило дарения на парични суми от Н.и С.П./родители
на жалбоподателя /– в общ размер на 76 400 лв. - от Н.П.и в общ размер на 159
000 лв. - от С.П..
Спори се също по обстоятелството,
получило ли е РЛ в периода 2016 г. – 2018г. заеми от Ц.С.Р.по 8 бр. договори за
заем в общ размер на 75 000,00 лв., от К.Щ.А.по 11 бр. договори за заем в
размер на 98 010,00 лв., И. Н.Р.по 6 бр. договори за заем в размер на 49 900,00
лв. и Н.Ц.ов Н. по 5 бр. договори за заем в размер на 48 750 лева.
При теза на жалбоподателя за наличие на дарения и
заеи като основание за имуществените размествания, при които са получени
процесните суми, негова е тежестта да докаже твърдените факти – чл. 154, ал. 1
от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. При пълно и пряко доказване на получаване
по паричните средства те се дисквалифицират като доход /чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ/
и не са обект на облагане – чл. 2 от ЗДДФЛ. Естествено, ако полученото не е
доход, то няма как и да бъде укрито, та да се осъществи предпоставката на чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
В случая за доказване на даренията
и заемите са представени сключени договор в обикновена писмена форма. Като
частни диспозитивни документи, тези договори не се ползва с материална
доказателствена сила в съдебното производство. В случай, че не са заверен те
няма и достоверна дата, а волеизявленията, описани в тях, следва да бъдат
подкрепено с факти. Вложените в част от договорите разписки за придаване на
суми по своя характер представляват частни свидетелстващи документи, които нямат
обвързваща съда материална доказателствена сила и по арг. от чл. 181, ал. 2 от ГПК отразените в тях изявления следва да бъдат доказани и ценени съобразно
обстоятелства по делото.
За данъчното облагане,
предмет на контрол е установяване на реалното предаване на сумите, произхода на
средствата и възможността на дарителят/заемодателя да се разпореди в полза на
получателя. Реалното предаване на процесните суми следва да се преценя в общата
съвкупност на събраните по делото доказателства – договори, разписки,
извлечения от банкови смети, свидетелски показания и експертен анализ.
При тази фактическа и
правна обстановка съдът намира, че твърденията на оспорващия за добити в
резултата на сочените дарения и заеми доходи в процесния период остават
недоказани.
Относно даренията от Н.П.и
С.П. са налице данни, че същите са имали доходи с произход от работата им в
Италия, без доказателства за реалното им изплащане. Не са налице доказателства
за съхраняване на получени средства (в брой или по сметка) и пренасянето им до
територията на България, за да е било обективно възможно предаването им в
разпореждане на РЛ.
Що се отнася до твърденията
за предаването на сумите, съдът не кредитира свидетелските показания на Н.П..
Свидетелката изпада във вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се изявления,
че сумите са предавани, така като е посочено в договорите, но последните са
били изготвени наведнъж за нуждите на доказването на доходите на РЛ. Видно от
периодичността и темпа на предоставяните дарения, не би могло свидетелката да е
била на посочените ежемесечни дати в България, за да е било възможно лично
предаване на сумите по договорите. Паралелно същата заявява, че в периода се е
връщала в страна сравнително рядко. Недоказани остават и твърденията, че суми
до сина й са изпращани чрез други лица или чрез финансови услуги, както и че РЛ
е получавало такива при посещенията си в Италия. Отделно, с оглед размера на заявените като подарени
суми, следва да се заключи, че не се доказа и нужния ресурс за Н.П., за да е въобще възможно предаването им в полза на РЛ. Дори да се възприемат
твърденията, че при пребиваването си Италия е ползвала безплатна храна и
подслон, за което не се представят доказателства, покриването на ежедневни
нужди не се изчерпва само с тези разходи. Извод за недостатъчна наличност на
средства се потвърждава и от данните в приетата по делото съдебна експертиза,
която установява, че за период от 12 години (2010г. – 2021г.) общият доход на П.
е в размер на 81 906,39 лв. П. твърди, че в началото на трудовата й
заетост в Италия (2004г.) доходите й са били по – ниски (около 600 евро на
месец). Видно от представените осигурителни сметки, за периода 2008г. – 2015 г.
общият осигурителен доход на П. е 20069,52 евро (1,955 = 39235,91 лева). При
липсата на доказателства за други източници на доходи, остава неясно как към
2013г. - 2015г. П. е успяла да съхрани и съответни предостави на РЛ
заем в общ размер на 76400 лв., които се явяват над 93% от абсолютната стойност
на придобитият за цялата и трудова заетост доход в периода.
Идентично е положението и
със заявените дарения от С.П.. Данните за естеството на трудовата му заетост и
предполагаемия размер на получавани в резултата на същата възнаграждения не
дават основания да се заключи, че П. е имал нужните средства, за да ги
предостави на РЛ. Прави впечатление, че
заявените в договорите за дарения суми са значителни и следва да са предоставяни
ежемесечно в полза на РЛ. Това предполага П. да е имал нужния доход за
кумулиране на свободни парични средства, извън разходите за собствената му
издръжка, с които да е могъл да се разпорежда трайно. Според заключението на
вещото лице, за периода от 12 години (2010г. – 2021г.) общият доход на П. е в
размер на 206 062,98 лв. Видно от представените осигурителни сметки, за
периода 2010г. – 2018 г. общият осигурителен доход на П. е 80285,40 евро (1,955
= 156957,95 лева). При това положение се явява несъстоятелно твърдението, че в
периода 2015 г. – 2017г. П. е притежавал свободен финансов ресурс в общ размер
на 159 000 лв., който да е предоставил на РЛ. В допълнение, твърденията за
възможността на П. да се разпореди с подобен обем на средства се разколебава и
от писмените обяснения на Ц. С.Р.,че П. е покрил и част от предоставени на РЛ
заеми.
Не се доказва и
предаването на суми по ангажираните от РЛ договори за заем, нито придобиването
на доходи от заемодателите в нужните размери, за да е било обективно възможно
те да се разпоредят с тях в полза на оспорващия.
Съдът не кредитира с доверие твърдението на
свидетеля Р., че в периода 2016 г. – 2018г. е предоставил на РЛ заявените осем
броя заеми в посочените размери, на съответните дати и място. Твърденията му за
добит значителен доход, който се дължи на естеството на трудовата му заетост в
чужбина преди 2014 г., не се подкрепя с писмени доказателства. Същият твърди да
е пренасял суми през граница в размер до 2000 евро. Същевременно тези му
спестявания били съхранявани от родителите и съпругата му. Не са ангажирани доказателства
същият да притежава парични средства по банкови смети. При това положение се
формира извод, че лицето следа да е съхранило значителен паричен ресурс в брой
към периода 2014г., предполагащ и интензивно трансгранично движение на парични
средства. Доказателства за подобен развой на събитията не се ангажират. Заявената
финансова обезпеченост на свидетеля се разколебава и от обстоятелството, че именно
през 2014г. е ползвал потребителски кредит, който е продължил да изплаща и през
2018г., за което е указвала помощ и съпругата му. Данните за доходите му в
България след 2014г. също не обосноват извод за значителен паричен излишък. По
данни от експертизата нетния доход на Р. за периода 2010г. – 2018г. е общо
180206,31 лв. Несериозно е да се приеме, че тези суми са били съхранени нетно.
Видно от експертизата, според данните на НСИ, за периода 2010 г. – 2014 г. присъщо
необходимите разход за покриване нуждите на едно домакинство са в размер на
46920 лева. При това положение необосновано
ще бъде да се заключи, че Р. в период на три последователни години е отделил 75000
лева (повече от половината от тоталния му доход), за да ги предостави на РЛ и
то без уговорена лихва. Макар подобно поведение да не е напълно изключено, фактът
на наличието на сумите се разколебава и от показанията на самия свидетел. Същият
не е уверен в това как е набавял сумите по заемите. Изразява съмнения дали са
били налични в брой или ги е теглил от банка. Паралелно твърди, че е вземал
суми и от съпругата си, за да ги предоставя на РЛ. От друга страна липсват
доказателства за движение на парични средства по банкови сметки на лицето, от
които несъмнено да се заключи какви точно суми са изплатени по трудовите му правоотношения,
респ. каква част от тях са спестени. Така очертаният жизнен стандарт на Р. и
спецификите в семейния подход за централизирано съхраняване на спестяванията му
не обосновават извод, че същият е имал възможност да предоставя заеми на РЛ при
посечените в договорите размери и честота. Не се доказа безспорно и фактът на
предаване на сумите. Каза се, в договорите е инкорпорирана разписка, с която се
удостоверява, че сумите са предавани на датите на подписване на договорите като
е посочен адрес на заемателя – ***. Същевременно Р. изрично
заявя, че е предавал всички суми в магазина на РЛ в присъствие на съпругата и
децата му, който магазин твърди да се намира в гр. Карлово.
Недоказани останаха и твърденията на РЛ за
получени заеми от И. Н.Р., К.Щ.А.и Н.Ц.ов Н.. Ангажираните доказателства за
източника и размер на доходите на тези лица не подкрепят несъмнен извод, че те
са притежавали нужните свободни средства, за да е било възможно да ги
предоставят в заем на РЛ. Следва да се отбележи, че установените в експертизата
размери на нетни доходи за десет годишен период не са редуцирани с присъщи
разходи за издръжка. В този аспект определящо е установяването на действително
притежаваните от лицата в брой или по банкова сметка ***е имуществени
размествания. Доказателства за притежавани парични средства от лицата в брой не
са ангажирани, а наличностите и движението по банковите им сметки еднозначно
сочат на недостатъчен финансов ресурс за покриване на сумите по заемите към
датите, на които се твърди да са предоставяни. В допълнение Р. е имал и
задължения за погасяване на банков кредит, чието изпълнение без съмнение е ограничавало
допълнително наличните му средства.
Твърденията на Н.Ц.ов Н. за придобити доходи в
чужбина не са подкрепени с каквито и да е доказателства. Остава неясно
естеството на трудовата му заетост в чужбина. За лицето не са регистрирани и
трудови договори в страната. Липсват доказателства Н. да е притежава средства в
конкретни размери от други източници. При това положение следва да се приеме,
че същият не е могъл да предостави в заем на РЛ, посочените в договорите суми,
на съответните дати и място.
В обобщение така установените противоречия,
отнесете към съвкупния доказателствен материал, налагат обоснован извод, че
отразените от страните в договорите за дарение и договорите за заем факти не са
се проявили като част от обективната действителност.
Не на последно място, при безспорно установена
склонност на РЛ да антидатира частни документи, с цел доказване пред
ревизиращите органи произхода на придобити доходи, генерално следва да се
постави под съмнение отразеното в договори обстоятелство, че сумите по тях са
били предени на разположение на РЛ. Това твърдение налага установяване на
положителен факт, който е изгоден за жалбоподателя, ето защо негова бе й
тежестта да го докаже в условията на главно и пълно доказване, което не бе
сторено.
В спорното съдебно производство, двете страни - данъчният
субект и административният орган, са равнопоставени. Те имат еднакви
възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с
помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни
за спорното право. Решаващо при разпределението на доказателствената тежест
между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по
жалбата е обстоятелството каква правна последица страната претендира като
настъпила, като относно факта, обуславящ тази последица, страната носи
доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се
уточни също така и че доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това
разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по
същество. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при
недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият
факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната
материалноправна норма свързва с неговото проявление.
При горната фактическа и
правна установеност се потвърждава изводът на органите по приходите, че
размерът на придобитите в процесния период доходи на оспорващия, са
недостатъчни за обезпечаване на извършените от него разходи. Налице са
основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, които са достатъчни за извършване на
ревизия и облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, за което приходните
органи са предприели съответните действия, спазвайки изискуемите нормативно
установени процесуални правила. При изчерпателно посочените предпоставки на чл.
122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин
освен, чрез анализ на обстоятелствата, визирани в ал. 2 на същата разпоредба,
което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и
установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за
да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по
приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане задълженото
лице за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Не са налице основания за
внасяне на промени в установения от органите по приходите паричния поток на
жалбоподателя. Каза се, при неуспешно проведено доказване от страна на РЛ,
добитите от същото и укрити паричните средства следва да се квалифицират като
доход с неустановен произход, подлежащи на облагане по ЗДДФЛ. При определяне
размерна за задълженията органите по приходите законосъобразно по реда на чл.
17 от ЗДДФЛ са установил данъчните основи за облагане по периоди, към които са
приложили предвидената в закона данъчна ставка. Размерът на дължимия данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е правилно определен.
На основание чл. 4, ал. 3,
т. 2 от КСО, ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради
общо заболяване, за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява
трудова дейност като съдружник в „АПОЛОНТРЕЙД“ ООД до 14.12.2015 г. и като едноличен собственик на капитала на „АПОЛОН
СПОРТ 82“ ЕООД от 14.12.2015 г. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО И.С.П. е
самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни
вноски изцяло за своя сметка. По свой избор РЛ е избрало да се осигурява и за
общо заболяване и майчинство /чл. 4 , ал. 4 от КСО/ от 01.01.2016 г. Доходът,
върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и
други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от с.з. правят
осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен
осигурителен доход. На основание чл. 6, ал. 9 (предишна ал. 8 - ДВ, бр. 61 от
2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО окончателният размер на месечния
осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е
упражнявана трудова дейност през предходната година. Окончателните осигурителни
вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в
размерите за фонд „Пенсии” и за
допълнително задължително пенсионно осигуряване, а от 01.01.2015 г. и в размерите
за фонд „Общо заболяване и майчинство”
за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите
при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова
дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни
вноски.
Съгласно разпоредбата на
чл. 33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, ревизираното лице попада в
обхвата на задължително осигурените лица в НЗОК, поради което то дължи
осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително
здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях
здравноосигурителна вноска. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице
са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец,
физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се
осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със
Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по
т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО”.
Не е спорно, че РЛ е
упражнявала дейност в качеството си на едноличен собственик и управител на
„АПОЛОН СПОРТ 82“ ЕООД, концентрираща се върху търговия със спортни стоки. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Безспорно е също, че РЛ
като самоосигуряващо се лице е осигурявано чрез „АПОЛОН СПОРТ 82"
ЕООД, като лице без личен труд, което не
е получавало дивиденти за ревизирания период.
Според Тълкувателно
решение № 2 от 2.02.2022 г. на ВАС по т. д. № 8/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия,
не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова
дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна
основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията
фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК –
укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му
били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен
период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили
въпросните разходи.
Върху органите по
приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по
оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите
установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени
осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г.
В случая доказателствата
по делото сочат, че основният доход на РЛ е добит в резултат на опосредено упражнявана
чрез „АПОЛОН СПОРТ 82" ЕООД търговска дейност. При тази безспорна
фактическа обстановка е напълно обосновано да се приеме, че паричните средства,
внасяни от РЛ в касата на собственото му търговско дружество, установени и
доказана като укрити доходи, са сред тези, подлежащи на облагане по реда на чл.
124а от ДОПК. Този извод се явява в съответствие с мотивите на обсъденото
тълкувателно решение, според които даденото задължително тълкуване касае провеждане на ревизия по чл.
122 и сл. от ДОПК при доказани от ревизиращите органи укрити доходи и/или
превишение на разходите над доходите само на физически лица за обстоятелства по
чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Не съществува противоречива съдебна практика
относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за
задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци,
регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи
търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при
наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, съдебната практика
приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит
доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични
средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която
се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК.
Мотивиран от горното при
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е
валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
VI. По съдебните разноски:
14. Предвид изхода на делото претенцията на
ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на
чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се
констатираха в размер на 2423,64 лева
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, с адрес по чл.8 от ДОПК общ.Карлово, ***, против
ревизионен акт №
Р-16001620007253-091-001/21.06.2021г. акт за поправка на РА №
П-16001621114288-003-001/29.06.2021г., издадени от П.Д.С. – началник на
сектор, възложил ревизията и М.И.П.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Пловдив,
потвърден и изменен с решение № 467/26.08.2021г. на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с която
на оспорващия допълнително са установени допълнителни задължения за данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗЗДФЛ и задължителни осигурителни вноски за периода 2015г. –
2018г. в общ размер на 47 265,17 лв. и 15 856,20 лв. лихва.
ОСЪЖДА И.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 2423,64 /две хиляди четиристотин двадесет и три
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляващи съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: