МОТИВИ към присъда №16 от 25.02.2010г., постановена по НОХД№329/2009г. по описа на Пещерския
районен съд.
Районна прокуратура-гр.Пещера
е повдигнала обвинение против С.И.С./И.
Д. Г./ за това, че на 09 срещу 10 май 2009г. в град Брацигово извършил кражба
на чуждо имущество като отнел преносим компютър марка „*** модел ***, сериен
номер **** от владението на С.Е.Т., ЕГН ********** ***, управител на ресторант
„***”-Брацигово, без съгласието на собственика-„МОБИЛТЕЛ”ЕАД-гр.София на
стойност 1700 лв. и парид 370 лв. от владенито на собственика С.Е.Т. или общо
2070 лв. без съгласито на собственика с намерение противозаконно да ги присвои-
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Съдът е приел за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск, предявен от
„Мобилтел”ЕАД със седалище и адрес на управление град София, район Илинден,
ул.”Кукуш”№1, представлявано от ид П.В. п. и А. М. за сумата от 1700лв.,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата и конституира като граждански ищец пострадалото юридическо
лице.
Съдебното производство по
делото се разви при условията на чл.269,
ал.3,т.1
от НПК- при отсъствието на подсъдимия.
В проведеното публично
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-град Пещера поддържа обвинението
както относно възприетите фактически положения, така и досежно дадената правна
квалификация.Изразява становище, че вината на подсъдимия и обстоятелствата по
извършване на инкриминираното престъпно посегателство са се установили в хода
на проведеното съдебно следствие по несъмнен и категоричен начин. Пледира за
осъдителна присъда, като изразява становище, че наказанието следва да се
индививуализира при съблюдаване както на смекчаващите, така и на отегчаващите
вината обстоятелства. Прокурорът счита, че са налице предпоставките на чл.25
във вр.с чл.23 от НК за определяне на общо най- тежко наказание като се
кумулират наказанието по настоящата присъда и по споразумение по НОХД№558/2009г.
по описа на Пловдивския районен съд, като по отношение на общото наказание е
приложим института на чл.66, ал.1 от НК.Според прокурора гражданският иск
следва да бъде уважен в пълен размер. Разноските по делото следва да се понесат
от подсъдимия.
Назначеният на основание
чл.94, а.1,т.8 от НПК във вр.с чл.269, ал.3,т.1 от НПК служебен защитник адв.В.
пледира за справедливо нказание на подзащитния му, като в тази връзка развива
подробни съображения при произнасяне на защитната си реч.
Районият съд след като обсъди
и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
съблюдавайки разпоредбата на чл.301 от НПК по вътрешно убеждение прие следното
от фактическа страна:
Подсъдимият С. *** като в
края на 2008г. решил да напусне жилището на осиновителите си, нямал жилище, в
което да живее самостоятелно и отишъл при св.С.Т..Свидетелят Т. стопанисвал
ресторант „**”, находящ се в град Брацигово, като зеведението се помещавало на
първия етаж на сградата, я на втория етаж имало някщолко помещения, едно от
които се ползвало за офис на фирмата на свидетеля Т.. Свидетелят т. взел на
работа в заведението си подсъдимия С., като му предоставил стая за живеене на втория етаж над
ресторанта. Подсъдимият С. получавал подслон и храна, имал пълен и свободен
достъп до всички помещения както в ресторанта, така и тези на втория етаж като
за това работил в ресторанта, помагал доколкото било необходимо. Подсъдимият с.
знаел къде свидетелят Т. и близките му съхраняват парите от оборота на
заведението,знаел за начина на заключване на помещенията, както на ресторанта,
така и на стаите на втория етаж.
На 09 срещу 10 май 2009г. в
град Брацигово подс.С. вечерта решил да извърши кражба на вещи и пари и да
избяга, тъй като по негови твърдения „в един момент му било писнало”. В
изпълнение на взетото решение подсъдимият С. около 23:00 часа изчакал всички да
си тръгнат от заведението, възползвал се от факта, че междинната врата и
вратата на кухнята не са заключени и извършил кражба от портмоне на бара в заведението като от портмонето взел
пари 370 лв., а от съседна стая на неговата, която свидетелят т. и семейството
му ползвали за офис, взел преносим компютър „*** модел *** заедно със зарядно
устройство. След кражбата поодсъдимият с. излязъл през един от прозорците на
ресторанта, третия от дясно на бара откъм улицата и хванал първия влак за град
Пловдив.
Сутринта свидетелят Т. като
установил липсата на вещите съобщил на ОДЧ при РУ на МВР-гр.Пещера за
извършената кражба на пари 370 лв. и преносим компютър „***от ресторант „***” и
офис към него.
Извършено било неотложно
първоначално процесуално действие-оглед на местопроизшествието като бил
съставен надлежен протокол и албум,приложени по делото, били иззети дактилоскопни
следи и по правилото на чл.212, ал.2 от НПК било образувано ДП№3М196/2008г.по
описа на РУ на МВР-гр.Пещера.
Пре проведеното разследване
било установено, че в град Пловдив подсъдимият С. продал лаптопа на св.М.Г., с
когото се познавали отпреди, тъй като и двамата работели на една автомивка.
Лаптопът бил продаден на св.Г. за сумата от 140 лв., която сума била осигурена
от брата на св.Г., а именно св.Й.Р.. С получените 140 лв. както и с останалите
откраднати пари, ползвайки ги за лични нужди, подсъдимият С. останал да
пребибава известно време в град Пловдив.
Свидетелите Г. и брат му св.Р.
закупили лаптопа от подсъдимият С. въпреки, че бил без документи, тъй като
подсъдимият ги убедил, че е негова лична собственост, че го е купил на
изплащане, но е затруднен и не можел даа плаща вноските по лизинга като обещал,
че допълнително ще донесе документи във връзка със закупуването на лизинг.
След известно време св.Г.
препродал закупения лаптоп по негови твърдения на св.Т..
Процеснят лаптоп е закупен от
св.П. на 09.03.2009г. по договор за лизинг№П0027777 от мобилния оператор
„Мобилтел”ЕАД и е предоставен за ползване на св.Т. като срока на договора не е
изтекъъл понастоящем.
По правилото на чл.173, ал.1
от НПК е депозирано искане до Председателя на Окръжен съд-пазарджик на
основание чл.251, ал.1 от Закона за електронните съобщения като полученото
разрешение №54 е изплатено на „М-тел”ЕАД-гр.софия за установяване на обекта –
преносим компютър”***, но в дадения срок обектът не е установен. Видно от
удостоверение от 06.07.2009г. на РУ на МВР-гр.Пещера и удостоверение за идентичност
на лице с различни имена, че имената С.И.С.
и И. Д. Г.са имена на едно и също лице с ЕГН **********.
Назначената по делото
дактилоскопна експертиза депозира заключение, че дактилоскопска следа№3,
намерена при оглед на местопроизшествие на 10.05.2009г. е идентична с десен
палец на И. Д. Г., налице е тъждество.
Назначената по делото
съдебно-оценителна експретиза дава заключение, че стойността на предмета на
престъпното посегателство към инкриминирания момент е 1700 лв.
Съдът прие изложената по-горе
фактическа обстановка по делото въз основа на събраните по делото доказателства-
обясненията на подс.С., депозирани по реда на чл.222, ал.1 от НПК и
инкорпорирани в доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.1,т.2 от НПК, показанията на св.С.т., М.Г., Й.Р., Н.Т., св.К.Т., показанията на св.П.,
инкорпорирани по реда на чл.285, ал.3 във вр.с ал.1,т.4 от НПК, писмените
доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествието от
10.05.2009г., справка за съдимост рег.№105 от 09.02.2010г., изадена от Бюро
съдимост при РС-Пещера, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, характеристика, договор №
П0027777 от 09.03.2009г., приложение към
договора / л.15/, карта за търговска гаранция/л.14/, приобщени по реда на
чл.283 от НПК, особените доказателствени средства- заключенията на
съдебно-оценителната и дактилоскопна експертизи, приобщени по реда на чл.282 от НПК.
От показанията на св.Т. се
установи, че същият към инкриминирания момент и понастоящем стопанисва рестрант
„***”, находящ се в град Брацигово като заведенито е разположено на първия етаж
на сградата, като на втория етаж има няколко помещения, едно от които се
използва за офис на фирмата му и в това помещение се е намирал процесния
лаптоп.Свидетелят Т. заяви, че подсъдимият бил безпризорен, нямало къде да
живее, съжалил го около Коледа на 2008г.
го прибрал при себе си като му предоставил за ползване една от стаите на втория
етаж на „***. Заяви свидетелят, че на 10.05.2009г. сутринта като отишъл на
работа в заведението си установил, че подсъдимият го нямало и същевременно
разбрал, че лаптопа и пари 370 лв.в портфейл, който се намирал на бартплота на
заведението и които пари бил оставил да
пазарува на следващия ден ги нямало.
Свидетелят уточни, че лаптопът е закупен на лизинг от св.П. и същата му
го била предоставила за ползване.Допълни свидетелят, че св.Т. лично му заявил,
че е закупил процесния компютър от братята св.р. и Г..
В показанията си св.Г. *** и
към месец май 2009г. е работил на една автомивка като преди това на същото
място е работил и подсъдимия и в тази връзка се познавали. Заяви, че брат му се
обидил да отиде до автомивката, защото някой предлагал лаптоп. Като отишъл на
автомивката разбрал, че това е подсъдимият, който му предложил за продан
процесния лаптоп, заявявайки, че е негов и че го е купил на лизинг, но е
затруднен да плаща вноските по лизинка, като същевременно го уверил, че ще му
донесе допълнително документите. Свидетелят заяви, че закупил компютъра за
сумата от 140 лв.като 90 лв. от сумата осигурил брат му-св. Р., а останалите 50
лв. дал той,като след известно време продал компютъра за сумата от 600 лв. в
търговски обект за компютри, стопанисван от св.Т.. В тази насока са и
показанията на св.Р..
Свидетелят Т. заяви, че
търговската му дейност е свързана с покупко-продажба на компютри / настолни и
преносими/. Свидетелят депозира показаниия, че познава св.Г. по повов да това,
че е бил клиент на магазина му, но категорично отрича св.г. да ме у предлагар и
респетивно да е купил от него за сумата от 600 лв. процесния компюрът.
Досежно спорното
обстоятелство дали свидетелят Т. е купил от св.Г.процесния компютър в хода на
съдебното следствие бяха проведени очни ставки между свидетеля Т. и Т. от една страна и от друта
между св.Т. и Г. като всеки от тях поддържаше това, което е заявил в
индивидуалния си разпит.
Досежно спорното
обстоятелство съдът кредитира показанията на св.Т. и Г. като еднопосочни и
кореспондиращи помежду си и не кредитира показанията на св.Т., които са в явно
противоречие.
Събраните по делото гласни
доказателствени материали са безпротиворечиви като по отношение на съществените
обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на
делото, посочените доказателства са категорични, допълващи се както помежду си
така и с обясненията на подсъдимия, който направи почти пълни самопризнания, подробно
обяснявайки начина по който е взел лаптопа и в последствие извършените с него
разпоредителни действия, като в тази част обясненията му хармонизират с останалата
доказателствена съвкупност и се ценят от съда. Подсъдимият призна, че е
откраднал само 100 лв. и отрича да е откраднал останалата инкриминирана сума пари, но в тази част
обясненията му не се възприемат от съда, тъй като са в противоречие с
останалата доказателствена съвкупност, на която съдът даде вяра. Гласните
доказателства синхронизират и с писмените доказателствени средства, съ
ззаключението на дактилоскопната експертиза и в своята еднопосочност,
последователност, убедителност обосновават несъмнения извод досежно механизма
на извършване на престъпното посегателство и авторството на подсъдимия.
При така установената по
несъмнен начин фактическа обстановка от правна страна се налага извода, че
подсъдимият С. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав
на чл.194, ал.1 от НК. Установи се от обективна страна, че подсъдимият е
установил п описания по-горе начин фактическа власт върху процесната
вещ-преносим компютър “***” и процесната сума пари, които са били във владение
на св.С.Т. и е прекъснал осъществяваната
такава до момента от свидетеля Т.. Свидетелят Т. не е бил съгласен подсъдимият
или което и да е било друго лице да вземе тези движими вещи.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел, че парите и
лаптопа са чужди и че няма правно основание, на което да ги придобие без
съгласието на техния владелец, осъзнавал е и общественоопасните последици от
това, което е извършил, но въпреки това е искал точно тяхното настъпване.
Налице е и специалното намерение от субективна страна- присвоително такова,
което е обективирано в конкретни негови разпоредителни действия / продал е
компютъра на св.Г., парите е похарчил за лични нужди/.
Ето защо съдът призна
подсъдимият С. за виновен в това, че на 09 срещу 10 май 2009г. в град Брацигово
извършил кражба на чуждо имущество като отнел преносим компютър марка „***”
модел ***, сериен номер *** от владението на С.Е.Т., ЕГН ********** ***,
управител на ресторант „***”-Брацигово, без съгласието на
собственика-„МОБИЛТЕЛ”ЕАД-гр.София на стойност 1700 лв. и парид 370 лв. от
владението на собственика С.Е.Т. или общо 2070 лв. без съгласието на
собственика с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.194,
ал.1 от НК.
При индивидуализация на
наказанието, което като репресивна мярка съдът наложи на подсъдимия за
извършеното от него престъпно посегателство съдът се ръководи от разпоредбата
на чл.54 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
необремененото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
деянието, направените от него почти пълни самопризнания в хода на досъдебното
производство в разпита му пред съдия, добрите му характеристични данни,
бедственото му материално и имотно състояние- не е трудово ангажиран и не
притежава нито движимо нито недвижимо имущество, мотивирало го да вземе решение
да открадне, за да се сдобие с финансови средства, които да разходва за лични
нужди. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете стойността на предмета
на престъпно посегателство.
Ето защо при значителен
превес на смекчаващи вината обстоятелства съдът за извършеното престъпление по
чл.194, ал.1 от НК съдът осъди подсъдимия
на една година лишаване от свобода.
Видно от данните за съдимост
със споразумение по НОХД№558/2009г. по описа на Пловдивския районен съд, влязло
в сила на 16.09.2009г. подсъдимият е осъден на девет месеца лишаване от свобода
за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, извършено на 26.09.2008г. При това
положение съдът намира, че е налице хипотезата на чл.25 във вр.с чл.23, ал.1 от НК- подсъдимият е извършил две отделни деяния преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях, като лицето е осъдено с отделни присъди.
Ето защо съдът определи едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода з срок от една година по
настоящото дело и по споразумение по НОХД№558/2009г. по описа на РС-гр.Пловдив.
Съдът прие, че по отношение
на подсъдимия е приложим института на чл.66, ал.1 от НК като са налични в
кумулативно единство всички предпоставки на разпоредбата. Наложеното наказание
е лишаване от свобода за срок от една година, подсъдимият не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, личностната характеристика на подсъдимия обосновава извода, че за
постигане на целите на наказанието преди всичко в индивидуален план, но и на
плоскостта на генералната превенция, не се налага ефективното изтърпяване на
наказанието.
Ето защо и на основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното общо най-тежко
наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на
присъдата.
По предявения граждански иск:
С оглед изложените дотук
фактически и правни изводи съдът намира, че предявеният за съвместно
разглеждане граждански иск следва да бъде уважен в пълен размер. Налице са
всички елементи на гражданско правния деликт по чл.45 от ЗЗД, даващи основание
да се ангажира гражданската отговорност на деликвента С.. Безспорно се
установи, че процесният лаптоп е бил закупен на лизинг от св.П., като срокът на
договора към икриминирания момент не е бил изтекъл и лизингодател по него е
гражданския ищец “Мобилтел”ЕАД-гр.София. В конкретния случай са засегнати
неговите имуществени права от противоправното и виновно поведение на С. и
настъпилите имуществени вреди са пряка и непосредствена последица именно от
обсъденото по-горе поведение, запълващо
признаците на престъпление. Размерът на предявеният иск от 1700 лв.се доказа по
несъмнен начин в хода на съдебното следствие/ в тази насока бе изслушана
експертиза, чието заключение не бе оборено от страните по делото/.
Ето защо съдът осъди С. да
заплати на “Мобилтел”ЕАД-гр.София да заплати на сумата от 1700 лв., съставляваща обезщетение
за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва
считана от датата на увреждането 09.05.2009г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
Подсъдимият бе осъден да
заплати в полза на държавата сторените по делото разноски ,възлизащи на сумата
от 183.30 лв. за експертизи и вещо лице.
С оглед уважения в пълен
размер граждански иск С. бе осъден да заплати в полза на държавата сумата от 68
лв. държавна такса.
Причините за извършване на
престъплението се търсят в личността на дееца, в незачитането на установения в
държавата правов ред и по- конкретно незачитането на чуждото право на
собственост.
Мотивиран от горното съдът
постанови осъдителната си присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: