О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../……..2019
год.
гр.Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИН
ПЕТРОВ
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно търговско дело № 1158 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба, депозирана от третото лице-помагач „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър
Дякович“ № 31, представлявано от управителя М.Г., срещу решение № 2155/17.05.2019 г., постановено по гр. дело № 15137
по
описа за 2018 г. на Районен
съд - Варна, 10-ти съдебен състав.
Съдът,
в рамките на извършената проверка, досежно допустимостта на производството и
редовността на жалбата, констатира, че същата е нередовна, доколкото не става
ясно коя част от решението по съществото на материалноправния спор между
главните страни се обжалва. В резултат на това с определение
№ 2777/25.07.2019 г. производството по в. т. д. № 1158 по описа за 2019 г. на
ОС-Варна е оставено без движение, като на въззивника му е указано да отстрани
констатираната нередовност чрез уточняване коя част от решението, постановено
по предявения осъдителен иск от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
********* против подпомаганата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 от ЗЗД, обжалва.
На
07.08.2019 г. въззивникът е депозирал молба с вх. № 23923, с която уточнява, че
обжалва първоинстанционното решение единствено по отношение на привличането му
като трето лице-помагач и постановяване на решението при участието му като
подпомагаща страна. Счита, че решението в тази част е недопостимо, поради което
следва да се обезсили.
Настоящият
състав на ОС-Варна, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на
въззивника, приема производството по въззивно търговско дело № 1158 по описа за
2019 г. на съда за недопустимо, поради следните съображения:
С
определение № 2549 от 20.02.2019 г., постановено по гр. д. № 15137 по описа за
2018 г. на РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав, „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК
********* е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника –
АПИ. Привлеченото в процеса трето лице-помагач може да обжалва решението даже и ако подпомаганата от него страна не го
атакува, без при това последната да разполага с процесуалната възможност да
оттегли жалбата. В
конкретния случай настоящият съдебен състав е сезиран единствено с искане за
обезсилване на решението като недопустимо, в частта относно участието на
търговско дружество „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД като подпомагаща страна и за
прекратяване на производството по отношение на същия. Не са инвокирани
възражения против изводите на РС-Варна, досежно материалноправния спор по
делото.
На
практика съдържанието на търсената защита съответства на обжалване на
определението за конституиране на трето лице-помагач в процеса. Въззивният съд
е длъжен също служебно да следи за процесуалните условия на правото на привличане,
признато от първата инстанция. Предпоставките на чл. 219 ГПК са условия за допустимост на акцесорното процесуално
правоотношение. Определението, с което първата инстанция ги е установила, е
необжалваемо - аргумент от обратното на чл.
220, изр. 2-ро от ГПК. Трябва да се подчертае, че силата на решението спрямо
привлеченото лице зависи не само от определението за привличане, но и от
обективната наличност на предпоставките за привличане. Ако определението за
привличане е неправилно, третото лице няма да бъде обвързано от решението – в
този смисъл е Решение № 1404 от 11.06.1982
г. по гр. д. № 668/82 г., I ГО на ВС. Затова то няма право да обжалва това определение и може дори да
встъпи да помага не на страната, която го е привлякла, а на противната страна.
В съдебната практика се приема, че определенията по чл. 218 и чл. 219, ал. 1 от ГПК, с които е допуснато участие трето лице-помагач на страната на ответника
или ищеца, нямат решаващо значение за процесуалното им качество. То се определя
от действителното правно положение, т.е. от наличието на предпоставките за
привличане или встъпване в процеса. Нарушението, свързано с неправилното
конституиране на трети лица, не е съществено, тъй като не може да има негативна
последици в същия или в друг процес. В този смисъл е и каузалната практика на
ВКС, обективирана в Решение № 685 от 12.06.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1223/1999
г., III г. о.
От друга страна,
между подпомаганата и подпомагащата страна постановеното решение няма сила на
пресъдено нещо, такава е налице единствено между насрещните страни –
подпомаганата /ответникът/ и подпомагащата, от една страна, а от друга – ищецът. Съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК, между ответника-АПИ и
третото лице-помагач обвързваща сила имат мотивите на крайния съдебен акт.
Обжалването на решението единствено, в частта относно конституирането на
подпомагащата страна, е защита, насочена против мотивите на атакувания съдебен
акт, доколкото спорът досежно материалното право е между главните страни. Съгласно
разясненията по приложението на чл. 196 ГПК /отм./ - сега чл.
258 от ГПК, дадени в т. 18 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, страната не може
да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат,
дори в мотивите да се съдържат констатации относно доказателствени и
правнорелевантни факти, които не са обхванати от спорния предмет, тъй като със
сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на
делото, но не и мотивите към него.
Настоящият
съдебен състав счита, че преценката за законосъобразността на конституирането
на едно лице като подпомагаща страна, следва да се направи в случаите, когато последната
не е доволна от крайния резултат по съществото на материалноправния спор между
главните страни, или когато подпомаганата страна упражни регресното си право
спрямо нея посредством предявяване на обратен иск, защото само в тези случи ще
бъде обусловен правният интерес на подпомагащата страна да атакува
допустимостта на конституирането си. Контролът за законосъобразност на
положителното определение по чл. 220 от ГПК се прави едновременно с проверката
за правилност на крайния съдебен акт по съществото на спора. Приемането на
противното обуславя извода за заобикаляне на законоустановените процесуални
правила, поради което производството пред настоящия съд следва да се прекрати,
като процесуално недопустимо.
Мотивиран от изложеното съставът на ОС-Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно търговско дело
№ 1158 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, ТО, II въззивен съдебен състав,
като процесуално недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: