РЕШЕНИЕ
№ 435
Пловдив, 15.01.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XX тричленен състав, в съдебно
заседание на осемнадесети декември две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ДИЧО
ДИЧЕВ |
|
Членове: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При
секретар СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора КИЧКА ВАСИЛЕВА
ПЕЕВА-КАЗАКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА кнахд № 2840
/ 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Кмета на Община Пловдив, чрез юриск. П.против Решение
№ 1661/05.10.2023 г., постановено по АНД № 848/2023 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 32/17.01.2023 г.,
издадено от кмета на Община Пловдив, с което на „Златанов“ ЕООД, ЕИК:***, на
основание чл. 34а, ал. 1 от Закон за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева, за
нарушение по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.
Жалбоподателят
оспорва основният мотив на ПРС за отмяна на НП, че при проверката не е било
извършено измерване на нивата на излъчвания шум от строителната дейност. Твърди
се, че в разпоредбата на чл.16а, ал.5 от ЗЗШОС не съществува задължение да бъде
установено, че са превишени определени показатели (гранични стойности) за шум,
а единствено, че дейността въобще е източник на шум. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – „Златанов“ ЕООД в отговор на касационната жалба,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се правилност на
решението на РС, както и че са налице други основания за отмяна на НП.
Направено е позоваване на чл.3, ал.6 от ЗЗШОС и е посочено, че чл.16а, ал.5 от
ЗЗШОС е специална и не е приложима за строителни обекти като процесния.
Посочено е още, че съгласно чл.3, ал.3 законът не се прилага за шум на
работните места, а проверката е извършена в обект на „Златанов“ ЕООД, където се
работи, но не е извършена в зона по чл.3, ал.1. Изложени са доводи, че
нарушението не е установено от компетентните органи на МРРБ, съгласно чл.21 от
ЗЗШОС. Твърди се и нарушение на чл.57, ал.2 от ЗАНН, че не са посочени
конкретно нарушени норми на ЗУТ, както и че нарушението не е констатирано по
законоустановения начин. Претендират се направените по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив, счита жалбата за неоснователна и
необоснована.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Анализирайки
събраните гласни и писмени доказателства, районен съд е приел за установено, че
по време на проверката не е извършвано измерване чрез използване на техническо
средство, предназначено да измерва нивото на шума в околната среда, което е
необходимо, за да се прецени има ли осъществено годно изпълнително деяние на
нарушението. В мотивите на съдебния акт е посочено, че чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС
не съдържа изрични правила за начина на установяване на излъчването на шум,
като в съдебното производство това обстоятелство, което е част от обективната
страна на състава на нарушението, може да се установява с всички допустими
средства и способи на доказване. Според районен съд, съгласно чл. 22, ал. 2 от
ЗЗШОС при необходимост от извършване на измерване на нивото на шума контролът
за спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС се осъществява съвместно с
регионалните органи на Министерството на здравеопазването.
Според
мотивите на обжалвания съдебен акт, с чл.16а, ал.5 от ЗЗШОС не се регламентира
изначална забрана за осъществяването на всякаква строителна дейност през
времето от 14:00 ч. до 16:00 ч., а за излъчване на шум от строителство, което
се осъществява в периода от 14:00 ч. до 16:00 ч. Така съдът е направил извод,
че само доказването на факта, че на строителната площадка се е извършвала
определена строителна дейност, не е достатъчно да обоснове категоричен извод за
нарушаването на забраната по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Направен е извод, че деянието
ще бъде съставомерно, когато в предвидения в правната норма часови диапазон при
осъществяване на строителство се генерира не просто какъвто и да е звуков
резултат, а такъв, който да има практическа стойност, т.е. обективно да е годен
да бъде възприет от трети, находящи се наблизо лица, за да може да се
квалифицира като нежелан и вреден външен звук. По отношение показанията на
разпитания по делото свидетел Гюлеметова районен съд е посочил, че същите не
възпроизвеждат конкретни факти досежно обстоятелството излъчван ли е шум в
околната среда. За неоснователни са приети възраженията за липса на материална
компетентност на кмета на общината, а за основателен е приет довода на
дружеството жалбоподател, че съществува неяснота относно самоличността на длъжностното
лице, издало наказателното постановление.
С
тези съображения въззивният съд отменил обжалваното пред него наказателно
постановление.
Решението
е валидно и допустимо, но неправилно.
Настоящият
касационен състав счита, че въз основа на правилно установени факти, районен
съд е извел неправилни изводи досежно изпълнителното деяние на нарушението на
чл.16а, ал.5 от ЗЗШОС и относно самоличността на длъжностното лице, издало
наказателното постановление.
От
фактическа страна се установява, че при извършена проверка на 16.11.2022 г.
около 15:00 на строителен обект, представляващ „Жилищна сграда – 2 с гаражи“,
УПИ № XII-530.126, квартал 37 по плана на гр. Пловдив, кв. Въстанически,
поземлен имот с идентификатор 56784.530.126 по кадастралната карта на гр. Пловдив
и с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Бугариево“, инспектор от
Пловдивски общински инспекторат констатирал, че при осъществяване на дейността
от обекта се излъчва шум в околната среда предизвикан от работата на багер при
товарене на строителни отпадъци и големи бетонни плочи в камион. На
огражденията на обекта била поставена информационна табела, на която като
строител е посочен „Златанов“ ЕООД. За проверката е съставен Констативен
протокол с № 114443 подписан от управителя И.З.. До „Златанов“ ЕООД била
изпратена покана с изх. № 22 ПОИ1036/18.11.2022 г. по описа на ПОИ за явяване
за съставяне на АУАН, която била връчена на 21.11.2022 г. На 28.11.2022 г. е
съставен АУАН в присъствието на един свидетел, но в отсъствието на представител
на жалбоподателя, който не изпратил свой пълномощник. На 07.12.2022 г. препис
от акта бил връчен срещу разписка на управителя на „Златанов“ ЕООД, който
вписал възражение, че не е установен шум с уред, който показва над нормата,
както и че шумът бил само от багер и камион.
Възприемайки
изцяло фактическите констатации в АУАН и дадената им правна квалификация, АНО
издал оспореното пред районния съд НП № 32/17.01.2023 г., с което на основание
чл. 34а, ал. 1 от Закон за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ на „Златанов“
ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за
нарушение по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.
Вменената
като нарушена разпоредба на чл.16а, ал.6 от ЗЗШОС забранява излъчването на шум
по време на строителство за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч.
Съгласно §.1, т.1 от ДР на ЗЗШОС "шум в околната среда" е нежелан или
вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от
транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт,
от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите
промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване
на околната среда, и от локални източници на шум, в т. ч. механични и
електронни озвучителни средства. По отношение на терминът строителство е
необходимо да се отбележи, че поради липсата на законова дефиниция следва под
него да се подразбира общоприетото му значение по смисъла на §.5, т. 40 от ДР
към ЗУТ за "строителни и монтажни работи", а именно работите, чрез
които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват,
поддържат или възстановяват. В случая проверката е извършена именно на
строителен обект, което не е спорно между страните и то около 15,00 часа, т.е.
в часовия диапазон посочен в чл.16а, ал.5 на ЗЗШОС. Шумът в околната среда е
бил предизвикан от работата на багер при товарене на строителни отпадъци и
големи бетонни плочи в камион.
Необходимо
е да се посочи, че разпоредбата на чл.16а, ал.5 от ЗЗШОС не изисква измерване
нивото на шума, а забранява какъвто и да е шум по време на строителство в
определен часови диапазон. По аргумент от §.1, т.1 от ДР на ЗЗШОС шумът от
работата на багер само по себе си предпоставя резултат за причиняване на
нежелан или вреден външен звук от човешка дейност, като в тази връзка във
възраженията в АУАН управителят на „Златанов“ ЕООД е посочил, че шумът е бил
само от багер и камион. Т.е. представителят на „Златанов“ ЕООД не отрича
извършването на вмененото нарушение.
По
отношение на твърдението на ответника по касация, че чл.16а, ал.5 от ЗЗШОС е
специална и не е приложима за строителни обекти като процесния е необходимо да
се отбележи, че разпоредбата на чл.3, ал.6 от ЗЗШОС визира изискванията за
ограничаване на вредния шум при проектирането и изпълнението на строежите,
които се определят в съответствие със ЗУТ, а не забраните за излъчване на шум.
Така Наредба № 4 от 27.12.2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез
шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при
изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на
строителството в чл.25 сочи какви са мерките за ограничаване на шума, излъчван
на строителната площадка. Доколкото в случая не се касае за нарушаване
изискванията за ограничаване на вредния шум, а за излъчване на вреден шум, то
правилно е посочена нарушената разпоредба от ЗЗШОС, а не от ЗУТ.
Несъстоятелно
е позоваването на ответника по касация на чл.3, ал.3 от ЗЗШОС, според който
оценката, управлението и контролът на шума в работната среда се осъществяват в
съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Вярно е, че в чл. 3, ал. 2
от ЗЗШОС са посочени изключенията от приложното поле на закона - той не се
прилага за следните шумове: предизвикани от лицето, подложено на неговото
въздействие; предизвикани от домашни дейности; предизвикани от съседи в жилищни
сгради; на работните места; в транспортните средства; в зони на военни
действия; предизвикан от събрания, митинги и манифестации, но от друга страна
разпоредбите на ЗЗБУТ и по-конкретно Наредба № 6 от 15.08.2005 г. за
минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите
при рискове, свързани с експозиция на шум, определят минималните изисквания за
предпазване на работещите от съществуващи или потенциални рискове за здравето и
безопасността, свързани с експозиция на шум, особено риска от увреждане на
слуха.
В
настоящия случай обаче е излъчван шум в околната среда по време на строителство
предизвикан от работата на багер, като напълно несъстоятелно е твърдението в
отговора на касационната жалба, че проверката не е извършена в зона по чл.3,
ал.1 от ЗЗШОС. Според чл.7, ал.1 от ЗУТ, урбанизирани територии са населени
места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените
места и селищните образувания. Безспорно установено е по делото, че
строителният обект от който е излъчван шум е в урбанизирана територия –
гр.Пловдив, кв.Въстанически.
Нарушението
е констатирано и по законоустановен начин по чл.27, ал.2, предл.1 от ЗЗШОС, а
именно чрез проверка.
Касационна
инстанция споделя изводите на районен съд по отношение материална компетентност
на кмета на общината. Както е посочено в мотивите на оспорения съдебен акт в
случая приложима е разпоредбата на чл. 22 ал. 1, т. 1 от ЗЗШОС, съгласно която
кметовете на общините или упълномощени от тях длъжностни лица упражняват
контрола за спазване на правилата и нормите за изпълнение на строежите по
отношение на шума, излъчван по време на строителство и за спазване на забраната
по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Установи се по делото, че АУАН е съставен от
длъжностно лице, упълномощено от кмета на Община Пловдив със Заповед №
22ОА-1494/05.07.2022 г.
Неправилен
е изводът на районен съд, че съществува неяснота относно самоличността на
длъжностното лице, издало наказателното постановление, доколкото под името и
длъжността на издателя е поставен син печат, в който е посочено „За кмет: В.Р.;
Заместник – кмет: ФСД; Заповед за заместване от 16.01.2023г.“. Положеният
подпис в синия печат не е надлежно оспорен и в този смисъл не може да се прави
извод, че подписът не е на лицето В.Р.. По преписката е приложена и заповедта
за заместване от 16.01.2023г. издадена на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА.
В
заключение, правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, която предвижда, че за
нарушения на разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 на юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер на 3000 до 6000 лв. АНО е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер. Не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай"
на административно нарушение. Нарушение е формално, на просто извършване и в
състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат.
Нарушението е типично за същите от този вид. Целта на ЗЗШОС е са създаване на
здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от
шум, поради което са засилени контролът и отговорността при такива нарушения.
Като
е отменил наказателно постановление № 32/17.01.2023 г., издадено от кмета на
Община Пловдив, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде постановено ново решение
по съществото на спора, с което да се потвърди процесното наказателно
постановление.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да
се присъдят разноски за първа инстанция в размер на 80 лева и за настоящата
инстанция също в размер на 80 лева, юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1661/05.10.2023г., постановено по АНД № 848/2023г. по описа на
Районен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 32/17.01.2023 г., издадено от кмета на Община
Пловдив, с което на „Златанов“ ЕООД, ЕИК:***, на основание чл. 34а, ал. 1 от
Закон за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 16а, ал. 5 от
ЗЗШОС.
ОСЪЖДА
„Златанов“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград,
ул.“Ген. Данаил Николаев“ № 11, представлявано от Иван Георгиев Златанов да
заплати на Община Пловдив, сумата в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева,
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Решението
е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |